Две знакови събития отбелязаха в Стара Загора

На 28 февруари 2020 г. Стара Загора отбеляза две знакови исторически събития: В катедралния храм „Св. Николай“, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан отслужи тържествен благодарствен молебен по случай 150-годишнината от издаването на султанския ферман за учредяване на Българската екзархия. В службата участваха свещенослужители от епархията, хорът към църквата с диригент Мария Колева, ученици от VI ОУ „Св. Никола“ и миряни. В края владиката прочете Патриаршеското и Синодално послание по повод бележитата годишнина. Малко след това, пред паметника на митрополит Методий Кусев, по повод 125 години от залесяването на парк „Аязмото“, бяха отслужени водосвет и молебен за здраве.

„Честваме 125 години от едно Богоблагословено дело, което нашият предшественик блажено починалият митрополит Методий остави в заветната история на Стара Загора, каза архиереят. – Градът-мъченик може да се гордее с това наследство.

Днес, когато отбелязваме и 150 години от учредяването на независимата българска църква, която бе извоювана с много кръв, дипломатически и политически ходове, може да се радваме на самостойност и да носим древното име на Българската патриаршия. Всички знаем с колко труд, болка, сълзи, негодувания и упреци е започнало делото на дядо Методий. Сега всички ние, неговите наследници, се радваме, защото той ни остави живоносния полъх, остави ни завета да съхраняваме и пазим, да обичаме, копнеем и милеем и всякога да знаем, че пазейки Аязмото, ние ще бъдем съхранени като православни християни и пазители на нашите предци.

Важно е да отбележим, че честваме и 125 години от първата копка на храм „Св. Теодор Тирон“, който тогава е бил част от манастирския комплекс. С всичко това ние можем да носим полъха на нашето българско родолюбиво самосъзнание.“, каза в приветственото си слово митрополит Киприан.

Поздравително слово послучай честването на произнесе Милена Желева зам.кмет по културата на Община Стара Загора:

„Днес отбелязваме 125 години от залесяването на прекрасния парк „Митрополит Методий Кусев”, който всички ние старозагорци с голяма любов наричаме „Аязмо”. Много време е минало от тогава. Чисто в исторически план това не е точно така. Днес го оценяваме по един начин, а нашите наследници ще го отбелязват ,може би с още по-големи тържества и празници, подчерта г-жа Желева.

Мисията на Община Стара Загора е да опазваме, съхраняваме и обогатяваме парка всеки ден. И днес отново ще направим това. На голия някога Ахмак баир, когато е нямало нищо друго освен камъни и чукари, дядо Методий е имал цел, имал е мечта, която е следвал неотклонно няколко десетилетия. Не го е отвърнало от пътя му нищо: нито политическите превратности, нито съдбата, нито промените, настъпили в обществено-политическия живот. И това днес дава своите резултати.

Честит празник на всички! Бъдете здрави и нека продължим делото му!“

В памет на митрополит Методий Кусев директорът на Музей „Литературна Стара Загора” Иван Матев прочете есето си

„Богосътвореният оазис”:

Точно преди 125 г. – на 28 февруари 1895 г., първият старозагорски канонически избран архиерей на новоучредената през 1871 г. по време на Църковно-народния събор в Цариград Старозагорска епархия – Митрополит Методий Кусев, след тържествена служба и ритуален водосвет, засадил собственоръчно първите борчета на Ахмак баир. И като огласен свише апостол, положил основите на грандиозната си екологическа програма в своята Старозагорска епархия.

В течение на три усилни десетилетия, подпомогнат от Благотворителния си обществен комитет „Св. Йоан Милостивий“, учреден с архиерейското му благословение на 21 юни 1896 г., Старозагорският владика Методий преодолял с пламенно родолюбие безброй организационни и технически проблеми, преборил се с неизброими пречки от ретроградни политически и съдебни властници, като увенчал делото си с уникалния лесопарк „Св. Цар Борис І- Михаил“ /Аязмото/ върху каменистите и голи дотогава склонове на Средна гора, северно от Стара Загора.

Енергичната и многостранна народополезна дейност на Митрополит Методий Кусев в поверената му по Божие дозволение Света Старозагорска епархия е уподобима на Свети Климентовата ревностна грижа за паството и пословичното му трудолюбие в Македония – многострадалното родно място на Старозагорския архиерей. Но особено поразително е общото величаво благоговейно преклонение на двамата вдъхновени и всеотдадени свещенослужители пред богосътворената красота на природата.

Величкият епископ Методий замисля в края на ХІХ в., още с пристигането си в Стара Загора през 1894 г. по решение на Българската Екзархия, да залеси каменистите и безводни хълмове на Аязмото край престолния му град, защото красотата на живото дърво, на живата гора облагородява и възвисява човека…Хиляда години по-рано – в края на ІХ в. , това е съзнавал и прилагал в пастирското си служение в Македонския си Велички диоцез и учителят – епископ Климент Охридски:

„Понеже по цялата страна растели диви дървета и липсвали облагородени плодове, той й подарил и това благо, като принесъл от страната на гърците /и от други далечни места/ всякакъв вид облагородени дървета и чрез присаждане направил плодни дивите дървета , за да възпита по този начин човешките души да приемат соковете на добротата и да пренесат като плод на Бога изпълнението на Божествената воля, което единствено той смятал за храна на себе си“/Йоан, 4:34/.

Ставаме свидетели как удивителните оценъчни слова на средновековния Св. Климентов абиограф от ХІ в. – Охридският архиепископ Теофилакт /средата на ХІ в.- 1107 или 1108 г./, вложени в пространното му „Св. Климентово житие“, се универсализират и по пътя на Христовото подражание, чрез добрия богоогласен пример, се принасят директно върху личността, но и върху значимите обществени дела на Старозагорския владика Методий. И ако продължим съпоставително разсъжденията си, както показателно обобщава в откровението си за Св. Климент Охридски житиеписецът Теофилакт: „…той не давал сън на очите си, нито дрямка на клепките си, но грижата си за народа правел своя храна и удоволствие. И винаги поучавал, и винаги разпореждал като поправял незнанието, и безредието докарвал в ред, ставайки за всички всичко“. /1 Кор., 9:22/

В многовековната душеспасителна доктрина на Православието, богоосветеното подражание стопява времевите граници, извеждайки в божествен порив любовта и вярата на пасомите в живия образец на себежертвената дейност, завещана ни от самия Иисус Христос, който се самоназовава:“ Аз съм добрият пастир. Добрият пастир полага душата си за овцете“./Йоан, 10:11/.

Като съвременни старозагорци – християни и потомци на любимия ни приснопаметен архиерей Методий Кусев, ние дълбоко вярваме в спасителната Христова сила на неговия духовен подвиг. И съкровено почитаме светостта на пастирската му непомръкваща памет, която Православната църква ни е поверила и чрез сътворения от дядо Методий божествен оазис – „Аязмото“- каза в словото си Иван Матев.

Всички присъстващи на събитието получиха екземпляр от книгата „170 години от рождението на митрополит Методий Кусев“, където е описан неговият живот, подарък от Митрополията.

Венци и цветя пред монумента на Митрополит Методий бяха поднесени от името на Община Стара Загора, Общински съвет Стара Загора, Областния управител, Старозагорската света митрополия, от Спортен клуб – ветерани и др..

Празникът продължи със засаждане на 25 екзотични иглолистни фиданки в района на бадминтоновите площадки от видовете „хималайски кедър“, „бор пондероза“, „либоцедрус“, „секвоя“ и други.

В близост до новопосадените дръвчета децата от втора група на Детска градина „Светлина” засадиха цветя от рециклирана хартия, в която бяха вплетени семена от градински цветя. „Хартията ще изгние в почвата и ще поникнат красиви цветя, които да радват посетителите на парка”, разказаха учителките Мария Кузманова и Рая Енчева. Те обясниха, че мотото на инициативата е „Да засадим мартеници, за да поникнат цветя”.

Организатори на събитието бяха Община Стара Загора, Старозагорската митрополия, Съюзът на ландшафтните архитекти.

Благовест Илиев

Росица Ранчева