Главният секретар на Тракийски университет доц.д-р Ани Златева пред Dolap.bg:”Ще покровителствам лично студентите, които имат потенциала да се занимават и с изкуство, освен с наука и знания“

Доц. д-р Ани Златева е родена в Хасково. Средно образование завършва в Художествената гимназия за изящни и монументални изкуства „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а висше във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“- специалности „Педагогика на изобразителните изкуства“ и „Скулптура“. Докторантурата й е на тема „Методика на обучението по изобразителни изкуства“, а доцентурата – „За пространството в детската рисунка“, защитени в Тракийски университет. Докторската й дисертация е на тема „Стериотипните изображения в рисунките на децата“ От 18 години е преподавател по изобразителни изкуства в Педагогическия факултет. Автор е на над 60 научни статии и на монографиите „Как да разчитаме детските рисунки“ и „Арт терапия“.

От началото на 2020 г. е главен секретар на Тракийски университет.

Като изявен скулптор има участия в редица изложби в региона, страната и чужбина. Заедно със съпруга си Георги Златев са сред най-предпочитаните в Европа майстори на гигантските пясъчни фигурални композиции. Семейна е с две дъщери.

Кое за Вас е най-важно, доц. Златева, какво слагате на първо място в живота си?

Разбира се семейството ми. Имам две прекрасни дъщери. По-голямата е на 23 години, а малката е на 18. Със съпруга ми Георги Златев, който също е художник, ежегодно имаме интересни проекти, чрез които поддържаме формата си на артисти в най-широкия смисъл на думата.

След това идва работата ми, която независимо каква е, я възприемам като кауза и й се отдавам напълно.

Къде започна трудовата Ви биография?

След като завършихме университета, заедно със съпруга ми започнахме работа в Издателска къща „Домино“ като дизайнери. Това бяха много тежки години, през които пътуването ни до работа ни излизаше по-скъпо от възнагражденията ни. Принудихме се да работим на свободна практика. Правихме дълги години витражи.

Когато децата започнаха да растат, имаха нужда повече да съм край тях. Пътуването ни от село Борилово, където живеем, до Стара Загора изискваше някой да ги придружава. Реших да запиша докторантура, която да запълва свободното ми време, докато чакам децата от детска градина и от училище.

Още когато бях студентка и трябваше да учи „Педагогика на изобразителните изкуства“, без да зная съдържанието на тези дисциплини, някакси знаех, че това ме интересува. Изпитвах разочарование, защото начинът по който ни преподаваха и двете дисциплини, беше скучен. Преподавателите не успяха да ме впечатлят.

Започнах докорантурата почти на шега. Една моя преподавателка Бонка Василева ми каза:“Пожелавам ти с това да се забавляваш!“ Стори ми се, че научната работа няма как да бъде забавна. Тя по призумция е скучна. Но когато започнах да навлизам в същината на материала, започнах да се увличам, да намирам всеки нов момент за все по-интересен. За мене беше истинско удоволствие да седна и да напиша моите открития. Сега търся всяка свободна минута, за да надграждам онова, до което съм достигнала и да го предам на моите студенти.

С какво Ви привлича Педагогиката на изобразителните изкуства?

Моят научен интерес основно е как да се обучават децата на изобразителни дейности. Как се развива детската рисунка в педагогическия и извън педагогическия процес. Преди няколко месеца излезе от печат моя монография „Как да разчитаме детските рисунки?“ Публикацията е на английски език в Малтийския университет.

Нещата при мене се развиваха паралелно. Аз четях за детските рисунки и децата ми растяха. Т.е. наблюдавах непосредствено всичко, за което четях в рисунките на моите деца. После започнах да наблюдавам рисунките на техните връстници, в детската градина, в училището. Запознавах се с все повече учители и директори, наблюдавах все повече детски рисунки. Събрах огромна колекция от детски рисунки, разпределих ги в различни категории. Направих доста изследвания на тях.

Много е важно децата да рисуват. Когато детето рисува, то развива мисленето си, мозъка и въображението си. Без въображение, човек няма как да развие мисленето си.

Забелязала съм, че хората които се занимават с изкуство, обикновено мислят извън стандартите. Те са новаторите. Те създават новите неща. Затова, когато децата са малки, от изключителна важност е да рисуват. Така, както се насърчава лингвистичното развитие, така трябва да се насърчава и развитието на рисунката. Всъщност, малко хора обръщат внимание на това, че децата им не рисуват. Има много изследвания, които доказват, че децата, които рисуват в детска възраст, след това показват високи резултати в много други области.

Ако се погледнат великите учени, например Айнщайн е свирил на цигулка, Антън Хопкинс също е музикант …Винаги развитието на умствените способности е предшествано с интензивно занимание с изкуство или паралелно.

Да образовам педагози, на които да обяснявам, да показвам, да внушавам това, че колкото повече децата рисуват, толкова по- добри резултати в живота ще имат те, се превърна в мисия на живота ми. Въпреки настоящата ни образователна система, която смята изкуството за излишно и ненужно, на моите студенти продължавам упорито да внушавам значението на изкуството за развитието на детската личност.

Не ограбвате ли у себе си таланта на значимия скулптор, след като се отдавате на педагогическата наука?

За мене е по-маловажно да се изявявам като художник, въпреки че без да правя скулптура просто не мога да живея. Опитвам се да намирам баланса. По-важно е да се развиват децата, да се развива обществото. Да внуша на хората, които обучавам, че рисуването е от огромно значение и те не трябва да принебрегват часовете и заниманията. Искрено се радвам на тези хора, които съм обучавала и които сега се занимават с деца, ги учат да рисуват и то по съвременни норми и правила.

Новите Ви големи отговорности като главен секретар на Тракийски университет не спират ли преподавателската Ви работа в Педагогическия факултет?

Въпреки че имам огромни ангажименти като главен секретар, не искам да прекъсвам преподавателската си и творческата си работа като скулптор. Винаги в живота си съм носила повече от две дини под една мишница и не съм ги изтървала досега. Надявам се да се справя. Децата ми вече са големи и не само ми помагат, но вървят смело по избрания от тях път.

Какви са ангажиментите на главния секретар на Тракийски университет?

Изключително разнопосочни са, но са свързани с изграждане на мостове между университета и културните институции в града, от една страна. От друга, създаване на максимално добри условия за студентите и за преподавателите за развиване на спортните и художествените им таланти, организиране на инициативи, в които те да изявяват своите заложби, извън преките им занимания в учебния процес.

В момента съществуват няколко много добри студентски състава, които са създадени от предишното ректорско ръководство. Искрено се надявам да надградим и подобрим техните занимания и да им дадем възможност за по-активно представяне пред общността.

През месец май 2020 г. предстои честване на 25 години Тракийски университет. Идеята е основно да използваме университетските самодейни състави, включително и на тържествения концерт, който ще се проведе в операта. Отдавам дължимото преди всичко на Студентския съвет и на всички, на които духовното израстване на младите хора не е безразлично.

Според мене нещата са доста добре организирани. Доц. Таня Танева, която е заемала тази позиция преди мене, е свършила много работа.

Това, което се надявам да надградя е свързано с моята професионална област. Амбицирана съм да обърнем по-голямо внимание на художественото развитие на студентите, на тяхната обща култура, на максималното им приобщаване към изкуствата, които в Стара Загора са поставени на много високо ниво. Това е много дълъг процес. Когато говоря, че на децата трябва да се обръща специално внимание да контактуват по всички възможни начини с изкуствата, имам основание. За съжаление при нас идват млади хора, които са пропуснали тези важни години. Искам те да не са изгубено поколение. Да наваксат до колкото това е възможно. Ще покровителствам лично тези, които имат потенциала и потребността да се занимават и с изкуство, освен с наука и знания.

Затова са и заплануваните инициативи в обемния ни Календарен план. Стъпка по стъпка да възпитаваме естетическия вкус. Той се развива, никой не се ражда с него.

Госпожо Златева, Вие сте много добре позната сред старозагорската културна общественост не толкова като преподавател, а като изявен художник и най-вече изящен скулптор. Заедно с Георги Златев, вероятно се единствените представители на България по света, които се занимавате с извайването на огромни пясъчни скулптури. Открехнете тази страна от Вашето творческо битие.

Със скулптура се занимавам от 8-ми клас в Художественото училище в Пловдив. В първия ни час по скулптура трябваше да направим някакво животно. И аз направих една коза. Бях доволна, че успях. Преподавателят ни също много я хареса. Подобно на Чудомир, който нарисувал една теменужка и си казал, че ще става художник и аз след тази коза, заявих че ще ставам скулптор. От тогава желанието ми не ме е напуснало…

Когато измайсторих моята козичка, нямах достатъчно познания за анатомията на животното, каквито след толкова време имам сега. И мога да разгледам различни атласи, скелети и т.н. Някак си интуитивно тръгнаха нещата. Почувствах се докосната свише, ръцете ми да правят нещо, за което нямам нужните знания. Рисуването е едно. Там се изразяваш на плоскост. Скулптурата е триизмерна. Професорът ми Минко Маров казваше, че в живописта и графиката можеш да скриеш някои незнания, докато в скулптурата това не може да стане. Там, ако нещо не знаеш, веднага се вижда. Защото обемът е ясен във всичките му посоки и във всичките измерения на пространството. Аз не мога да се отделя от скулптурата и тя от мене. Каквото и да правя, където и да бъда, каквото и да преподавам, каквото и да пиша, винаги ще правя скулптура. Защото дори когато мисля, мисля с обеми, триизмерно.

За мене скулптурата е велико изкуство. Има произведения, пред които съм стояла с часове и съм благоговеела буквално. Защото е много повече от обемност. Тя е внушение и усещане за безвремие, за отвъд пространственост. Нещо, което няма как да бъде описано с думи. Човек или има тези сетива, да го преживее или няма.

Ето, за това възпитание говоря. То не става за ден два. То се е развивало през годините, когато от Художественото училище са ни водили да гледаме изложби, да възприемаме художествени произведения. И ти се научаваш малко по малко, стъпка по стъпка какво да виждаш, какво да откриваш в тях. Понякога преподавателите ти ти показват, друг път сам се догаждаш и откриваш. Велико изкуство е скулптурата. Не зная как да я опиша.

А тези мащабни пясъчни композиции, които семейно творите? Как се насочихте към тях?

Стъпка по стъпка. Първо започнахме с по-малки неща, които се харесаха. После започнаха да ни канят на фестивали за изработване на по- големи обеми. Миналата година направихме, засега, един от най-големите обеми. Беше огромна стена, дълга около 11 метра и висока около 5 с над 35 животни. Тази година сме поканени в Нидерландия . Темата е посветена на 75 години от края на Втората световна война. На тези фестивали има артистичен директор, който обмисля цялостната концепция и представя нашата част от проекта, който трябва да изпълним. Разбира се имаме абсолютната свобода да решим по какъв начин да предложим на зрителите идеята. Този проект в град Гардерен, който се намира на 50 км от Амстердам, се превръща с всяка следваща година във все по-мащабно събитие.

Започнахме участията си преди доста години в пясъчния фестивал в Бургас. Но там всеки прави по собствен избор отделни скулптури. При другите проекти, налице е цялостна концепция, в която си част, която се вписва в общото. Всеки е различен, но е част от реализирането на общата идея. Обикновено нещата са много дълбоко свързани и много се преплитат. И се получават огромни паркове със скулптури -открити и закрити площи, има осигурени много забавления за децата. Това е вид атракция,която цели да накара хората, освен да гледат този по-лек жанр на скулптурата и да се забавляват, но и да се замислят върху по-сериозните теми.

В Нидерландия има още един фестивал в Елбрук. Посветен е на 500 години от реформацията. Една от залите е посветена изцяло на Библията и на живота на Иисус Христос.

Как успявате да съвместявате толкова много ангажименти на майка, съпруга, домакиня, преподавател, учен, творец, общественик, а сега и на една от най-отговорните позиции в Тракийски университет – главен секретар. По време на мое интервю с ректора, доц. д-р Добри Ярков каза, че Вие сте маркера в Старозагорската алма матер за естетика и етика, за изкуство и култура.

Благодаря за оценката, която изключително много ме задължава. Справям се, с помощта на много хора и желание и стремеж възможно най-ефективно да организирам времето и задълженията си. Бих могла да кажа, че от всички тези ангажименти, най-отговорно съм приемала това на майка. Мисля си, че възпитах добри деца, които сега ми се отблагодаряват и ми помагат във всяко отношение.

Какви са амбициите Ви като главен секретар? Какво искате да оставите след четири години, на финала на мандата Ви?

Мисля, че най-важното постижение на ректорското ръководство сега е екипността ни. Искам след четири години Тракийски университет да бъде по-съвременен, по- модерен, по-близък до младите хора. Да отговаря на техните очаквания. Да бъде привлекателно място, в което да намират себе си и да се реализират по най-добрия начин. Искам университетът ни да е повече от висше училище. Да бъде среда, в която младите хора да се чувстват част от нея. Дори, когато завършат, да поискат да се връщат често за семинари, за дискусии, дори за приятелски срещи… Тракийски университет да стане съставна част от общността на Стара Загора и на целия регион. Да се превърне освен в център за знание и наука и в средище за развитие на култура и духовност, на етика и естетика. Сигурна съм, че ще успеем.

Росица Ранчева