Краков гостува на Стара Загора

На 19 февруари 2020 г. в западната зала на Художествена галерия Стара Загора беше открита изложбата „Магията на Краков“. Организатори са Факултетът по изобразително изкуство при Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ и Старозагорската галерия. Показани са 52 работи от 26 автори от Полша, Словения, Италия, Франция и Швеция, Украйна , Канада, САЩ, Ирак и България.

Кораторът на изложбата Лешек Жебровски – арт директор на галерия „Лаберинт 2“ в Краков споделя:

„Участниците в изложбата бяха помолени да отговорят на въпроса:“Защо Краков е източник на вдъхновение за тях?“ И в този смисъл творбите са получените от артистите отговори.

Изложбата представя художествени произведения, за които културната столица на Полша -Краков е широко разбирана като обект за творческо вдъхновение. Наред с уникални ландшафт, колорит и архитектура, Краков е град с необикновени исторически личности и атмосфера, благоприятна за художественото творчество, град на културата и изкуството. Основната идея на изложбата „Магията на Краков“ е представяне на откритите интердисциплинарни нагласи на художниците, които оцениха значението и мястото на този невероятен град за европейската култура и изкуство, както и историческите, природни и архитектурни ценности на Краков и участваха свободно в мултикултурния художествен диалог“.

Произведенията са изпълнени в различни техники. Те представят различни видове и жанрове на изобразителното изкуство.

Колекцията включва 52 живописни творби, изпълнени в маслена или акрилна техники, върху платна или хартия, акварели, графики, скулптури от смола и бронз, колажи, артстъкло, дигитално отпечатани творби. До колкото е възможно, изложбата пътува до местата на произхода на художниците и се превръща в зрелищна витрина на Краков, представяйки града като важен център на съвременното изкуството

До сега експозицията е представена в Полша, Италия и Словения. Първото й гостуване в България беше в София в галерия „Мисията“ към МвР.

В Стара Загора изложбата ще остане до 6 март, след което ще бъде подредена във Велико Търново, тъй като част от българските автори са преподаватели във Факултета по изобразително изкуство в древната столица. От там заминава за Румъния.

Специално за читателите на Dolap.bg подробности по изложбата предоставя главен асистент Николина Джановска, преподавател в катедра „Графика“ във Факултета по изобразително изкуство във Великотърновския университет и част от екипа, който в България се занимава с организирането на настоящата експозиция:

„Изложбата е замислена и осъществена по проект на наш приятел в Полша, галеристът Лешек Жебровски, който покани мене и авторите, участващи в тази експозиция по различно време и поводи в Краков- на резиденции, пленери или други събития. По някакъв повод му хрумва да събере всички артисти, с които е работил и да представи Краков постскриптум, т.е. след пребиваването ни в този невероятен град.

Изложбата е замислена през 2018 г. Първо ни предложи да помислим и да поработим върху идеята му . Моите работи са направени непосредствено след завръщането ми от там. Така че когато той предложи, бях готова да се отзова. Всеки от авторите участва с произведения, характерни за неговите предпочитания – скулптури, живописни творби – акрил, акварел, маслена техника и пр. Има много университетски преподаватели от Канада, Полша, Украйна, от България. Имаме артисти, които работят със стъкло, с метал, керамика…Изложбата е толкова разнообразна, че няма как да бъде описана.

Аз съм график и моите работи са графични отпечатъци, графична серия, сподели Николина Джановска. Това, което съм представила са част от впечатленията ми от една област, известна като „Мало Полска“. В нея има много интересни църкви, които наричат полихронни. Отвътре са украсени със стенописи, направени без грунд направо върху дъските. С течение на годините, боята или част от пигмента са абсорбирани и по някакъв начин, образите, които са останали, са вградени в дървото. И тези много интересни за мене не само материални, но и психологически ефекти ми въздействаха. Това са образи от минали времена, които някак си се разтварят и изчезват в пространството. Наистина това ме порази и дълго време ги сънувах.

Иконите не са като нашата църковна живопис, не са във византийския канон, а като ренесансови образи. Много са живи и вълнуващи, с техните типични облекла за времето, през което са живели и за занаятите, които са упражнявали. Те бяха за мене голямо вдъхновение“.

Росица Ранчева