„Присъствието му носи светлина“ – тържество за безсмъртието на Левски

Вълнуващ урок за безсмъртието на Апостола, наречен „Присъствието му носи светлина“ изнесоха днес ученици от 6 „а“, „б“ и „г“ класове на Второ основно училище „П.Р.Славейков“. Децата бяха подготвени и вдъхновени от своя преподавател по история Елеонора Йорданова. Тя бе помогнала за съставянето на интересната презентация на тема „Старозагорският край в личния бележник на Левски“ от учениците Зефира Стоянова и Соня Митевска от 6 „г“ клас.

Да, имало е едно време село Алабашево /на стр.81 в бележника/, в което е бил Васил Левски, след което е заминал за Чирпан за 2 дни. Сега селото се нарича Горно Белево и там родените през 1930 г. са събрали средства и поставили паметна плоча на мястото на хана, където е отсядал Левски. Във вазичка под екрана, на който течеше презентацията, бяха натопени кокичета от онзи край, донесени от г-жа Йорданова и ухаещи сладко.

За Старозагорския край се споменава и на стр.82, когато Левски пише че е посетил Гурково, Казанлък и Шипка, за да се запази с провизии. На стр.96 е написано и зачеркнато „Заара“, а на стр.104 Левски пише, че в града ни е сторил добро на „един народен човек“.

Кокичета имаше и пред портрета на Васил Левски, до който увлекателно за живота му разказа Петьо Мирчев от Регионалния исторически музей. В близост до този портрет се разви и действието на пиеса, изнесена от ученици и режисирана от шестокласничката Рая Гънчева. За нейните режисьорска и на сценарист дарби вече сме разказвали в Долап.бг. Този път Рая и нейните съученици пресъздадоха епизодът „Краят на Къкринското убежище“ от кино-романа на Радой Ралин „Аз съм Левски“. И тук вдъхновител на децата беше сърцата госпожа Елеонора Йорданова, която им е дала идея да рискуват и заменят главната мъжка роля…с момиче./Както пък преди много много години всички роли са се играли от мъже/. Шестокласничката Петя Пейкова бе в ролята на Васил Левски, с костюм в епохата, с дързост и решимост в движенията  при залавянето си и беше много артистична и убедителна в образа си. Мисля си, че точно така би изглеждал Левски, ако беше момиче и на тези години.

Тържеството завърши със звънкото гласче на София Енева от 1 „б“ клас, която рецитира любимото на хиляди българи стихотворение „Левски“ от Цветан Ангелов:

„Бате, кой е тоя

синеок герой?

Левски, мило братче,

се нарича той“

Да, Левски е „най-святата личност, икона за всички нас, българите, скитник-сеяч на надеждата“, както каза в началото на тържеството заместник-директора на Второ основно училище Мария Александрова.

„И днешното е тържество не на смъртта му, а на безсмъртието му“ – отбеляза г-жа Елеонора Йорданова.

Уляна Кьосева