Стара Загора се поклони пред величието на Апостола на свободата

С траурен камбанен звън, послучай 147 години от обесването на йеродякон Левски, започна 18-ият ден на месец февруари 2020 г. Точно в 11:00 ч. водени от Старозагорския митрополит Киприан, всички свещеници от храмовете на Стара Загора , излязоха от митрополитския храм „Св. Димитър“, за да отслужат заупокойна пред паметника на великия син на България.

След като по традиция архиереят преля пред паметника на Дякона за Бог да прости, произнесе вълнуващо слово:

„Божията любов е в основата на всичко видимо и невидимо. Господ Иисус Христос слезе при нас човеците, за да спаси душите ни и отвори очите и сърцата ни за хоризонта на вечността“, каза Негово високопреосвещенство старозагорският митрополит Киприан.“Той ни остави най-възвишения пример за чиста саможертва и безкористна любов. Спасителят страда за нас, за нашето спасение и умря в жестока кръстна смърт, давайка себе си като жертва, изкупуваща всяко зло.

„Бог е любов“ – казва св. Йоан Богослов и веднага добавя:“Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели!Думите на светия евангелист кратко, но релефно обяснява защо народът ни толкова много почита йеродякон Игнатий Васил Левски. Истинската любов, тази, която е пламтяла в душата на Дякона и е станала мост между горнилото на народната болка и тържеството на българския дух. Прекратила е робската чернилка с искрата на саможертвата.

До последния си дъх той остава верен на писмената си клетва, положена в Букурещ през м. май 1872 г. В нея кратко записва:“Заклевам се пред нашето Отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си!“ – Думи въглени, които още горят и светят. Тази светлина е над времето като всяко истинско нещо. Зад това изречение стои живот-подвиг, живот посветен на другите, на нас и на всички, които сме в скута на майка България. Там има и обич, претърпяла пропастите на времето. Там има самозабрава и полагане на душата си за родните братя. Думи, изпълнени с вяра и с истина.

Век и половина са минали, а ние го чувстваме толкова близък. Тази близост никога няма да отпадне, защото всеки народ има нужда от святост.

Слава Богу, ние хората, които живеем под българското небе, я имаме и то преизобилно. Друг е въпросът дали я докосваме в днешния си делник и колко пълнокръвно е чувството ни за историчност. На тези въпроси трябва да отговорим сега и в годините напред. Духът и делото на Апостола ни задължават да правим това. Вярата и любовта му към Бога и народа също ни завеща. Нека си кажем отново знаковите думи на йеродякон Игнатий Васил Левски и да ги изпълним със съдържание:“Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си“!

Поклон пред величието на Апостола“! – произнесе митрополит Киприан..

Думите на преклонение, възторг, гордост и обещание пред Васил Левски продължиха рецитаторите от училището, чиито патрон е Апостола на свободата.

Слово за Левски произнесе проф. Петко Петков:

„Отново е 18 февруари, денят в който отдаваме почит към Дякона Йгнатий Васил Левски, който се жертва, за да изкупи греховете ни и да ни сбере с подвига си за общи цели и общи действия.

От много години, поклонението пред сетния ден на Левски е проява на всенародно и дълбоко уважение към делото и идеите, към саможертвата му за Отечеството. Но то е и непризнат израз на гузната ни съвест, че не го последвахме докрай, че не изпълнихме най-святото му завещание за дружност и самостоятелност на българското дело.

Няма оправдание за тази 150-годишна слабост. Има само път напред за преодоляването й. И който не вярва в нас, българите, както Левски безусловно вярваше в народа си, няма как да тръгне по този път. А това е въпросът на днешния и утрешния ден. Можем ли да бъдем ние или само търсим оправдания защо не сме и кой от нас е по-крив и по-виновен.

Няма как днес за патриотизъм и родолюбие да се приема предубеденото сляпо доверяване на една или друга велика държава, защото както просто и точно се изразяваше Апостола по същия повод „цели сме изгорени от парене и пак не знаем да духаме“. Не напук и против големите сили в света, но винаги със съзнанието за собствено достойнство и съобразно с нашите, български интереси и цели. А то значи, че първо трябва да узнаем кои са днешните общи цели.

Всички знаем колко голяма е почитта на българите към Левски. Той е един от малкото ни национални герои, които се радват на заслужено уважение не само в дните на рождението и смъртта си, т.е. 6 /18 юли по нов стил и 6/18 февруари“…

Професорът припомни годините, в които Васил Иванов Кунчев е пребивавал в Стара Загора. Неговите постулати за чиста и свята република, за равноправие, братство и равенство, за чиста и свята република.

„Васил Левски е не просто и не само национален герой, каза проф. Петков, той отдавна е и народен светец, уникално и най-високо мерило за обич към родината и жертвоготовност в името на свободата“.

Зам.кметът по културата Милена Желева се обърна към присъстващите от името на цялото ръководство на Община Стара Загора, за да поздрави участниците в днешното събитие, децата от училище „Васил Левски“, които рецитираха и пяха, учителите, директорите и родителите на тук присъстващите прекрасни деца, които преди малко пееха и рецитираха заедно със своите връстници.

„Благодаря Ви за положените усилия и затова, че всички деца и ученици са днес тук, каза Милена Желева.- За Левски е казано много. Толкова много беше казано и днес тук, пред неговия паметник. Но годината е 1873- година, отдалечена много от днес. Тогава, бесилото някак си остана нечуто и неразбрано. Днес 2020 г. на това място е издигнат паметника на Васил Левски в София. От тогава думите отдавна са заглъхнали, а пръстта е изпръхнала. И днес всички сме тук, за да си спомним думите на Апостола:“Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме“.

Две години след 1873-та в Стара Загора избухва Старозагорското въстание. Начело на него застават съратниците на Левски, които врат и кипят с неговите идеи и идеали. Това са Кольо Ганчев, Христо Шиваров, братя Жекови, Димчо Стаев, Господин Михайловски…

Мили деца, това не са имената на улиците, по които крачите, това не са училищата, чиито имена носят. Това не са площадите. Това са онези хора, които начело на Старозагорското въстание правят така, че нищо никога да не бъде същото. Година след това е Априлското въстание. И вече нашата земя, нашата България е друга – свободна и честита! Сега сме свободни, щастливи и сме тук заедно. Поклон, Апостоле!“

Хиляди цветя обсипаха паметника на Васил Левски. Десетки венци бяха положени с преклонение, гордост и обещание.

В поклонението участваха представителни части на Втора тунджанска механизирана бригада, Военният духов оркестър, патриотични организации. Сред официалните лица бяха

председателят на Общинския съвет Мария Динева, зам.кметовете на Общината Иванка Сотирова, Красимира Чахова и Янчо Калоянов, областният управител Гергана Микова, народните представители Радостин Танев и Георги Гьоков, общински съветници, представители на политически партии и организации, на всички културни институти, стотици деца от детските градини и ученици от старозагорските училища, студенти и преподаватели, много граждани.

Росица Ранчева