Акад. Константин Косев:“Левски направи от лоялните поданици на падишаха български народ със самочувствие и претенции за собствена държава“

„Васил Левски направи от лоялните поданици на падишаха български народ със самочувствие и претенции за държава. В това е неговото величие и историческа заслуга“. Това каза на общоградска среща в Стара Загора под надслов „Памет за Апостола“ академик Константин Косев, един от най-задълбочените изследователи на живота и делото на Левски. – „Защото преди това сме били само население. Един народ, ако иска да възстанови държавата си, трябва да я заслужи. А това става с борба, и с жертви.

Левски разбра, че това не може да стане с чети, които да дойдат отвън. Какво е това за османската империя, нищо? Ще ги ликвидират веднага. Затова той казва – не! Трябва организация! Народ, който няма политическа организация, не е народ. Всеки гледа себе си и не се интересува от нищо. Левски създаде Вътрешната революционна организация по българските земи. Това е нещо нечувано. Един човек да организира цял народ!

Ние, специалистите по история направихме изчисления: За да обикаля той лично всички селища по цяла България излиза, че всеки месец в продължение на малко повече от три години, изминава поне по 1000 км в студ и мраз, в пек и зной, пеш или на кон. При това се налага многократно да прекосява Балкана. Каква физическа и морална мощ е притежавал този необикновен човек…Така той създава Вътрешната революционна организация, при това без да разчита на дейците от Букурещ. Напротив, критикува ги строго, че не му помагат“, разказа академикът.

Жалко, че е бил сам и не е могъл за обхване българското землище. Но и това, което е направил е предостатъчно. Защото той си отгледа сподвижници. Хаджидимитровците вече на са 120 на брой, а над 5000.

Неговите хора организираха и проведоха през 1875 г. първото Старозагорско въстание. Неговите хора направиха Априлското въстание. Захарий Стоянов казва:“Този велик агитатор е направил пътя, по който ние вървяхме!“

Благодарение на отдадеността и саможертвата си Васил Левски спаси България. Чрез Априлското въстание и пролятата кръв, създадената от Левски организация, превърна българите в политически субект на Европа. За първи път Европа говори за България. Великите сили са принудени да се занимават с този въпрос. Академикът припомни една фраза на Христо Ботев от 1875 г., публикувана във в. „Знаме“:“Ако сега не вземем участие в съсипването на османската империя, рискуваме да бъдем последни или забравени при решението на восточния въпрос!“

„Левски създаде и възкреси българската държава“, подчерта акад. Константин Косев

Академикът отговори на много въпроси, поставени от публиката. На въпрос, не е ли време да се канонизира Апостола, ученият отговори:“Има много автори, които сравняват Левски с Иисус Христос. Левски се жертва за България и жертвата му се оказа успешна, както и на Иисус Христос. Т.е. има основание да се направи такава връзка, но има църковни изисквания, които спъват канонизирането на Дякона“. Относно спекулациите с предателството на поп Кръстьо академикът каза:“Предателство не може да има! Като подредим фактите, като се направи задълбочен и честен анализ се оказва, че поп Кръстьо нито знае дали Левски ще ходи в Ловеч , нито кога ще излиза от Ловеч, нито къде ще отиде…Когато не зная нещо, как да го предам? А това е доказано. При това има още една подробност. След арестуването, поп Кръстьо е под двойно наблюдение- веднъж от турската полиция и втори път е изолиран от революционната организация и въобще не знае, че Левски е в града…Това са тиражирани предположения, но документи няма. Трябва разум и нормални разсъждения“.

„Аз съм възхитен от конспирацията, с която Левски е осъществявал своята дейност. Документите, които са били зашити в самара на коня при залавянето му, десетки години нашите историци – специалисти не могат да разшифроват. Това са шифри на селища, на хора, на събития, каза акад. Косев. – Това е нещо уникално. Левски се занимава с уникална конспиративна дейност и взема изключителни мерки да заличава следите. Той е един от най-големите в световната конспирация. Иначе как ще направи държава под носа на турската полиция със столица, полиция, поща…При това той никъде не е учил конспирация. Всичко прави сам. Това и в световен мащаб е нещо уникално. В това отношение Левски е абсолютно съвършен.

След Арабаконашкия провал, Димитър Общи нарочно прави разкрития, защото не иска да го смятат за крадец и разбойник, а за политически революционер. И започва да издава, но само за организациите в Орхане, Тетевен, отчасти Ловеч, за които знае За другите организации той няма информация и така те се спасяват“.

Интересни разсъждания върху живота и делото на Васил Левски направи Старозагорският митрополит Киприан, който присъства на срещата:

„Животът на Левски се разделя до приемане на монашеството и след това. В тази конспиративна дейност, за която академик Косев говори, зашифрованията в Тефтерчето му и на документите, от някъде трябва да дойдат. Някой трябва да го е научил. Чухме, че йеродякон Игнатий е сравняван и с делото на Иисус Христос. В чисто човешки план -да! Спасител на нацията ни, организатор, подбудител, човек, който не търпи чуждото иго, който искрено съхрани род и родина. Той вярва в Христос, в православната вяра, в която е бил въведен по Божие благословение от дякон Игнатий.

Историците казват, че е захвърлил расото. Какво означава това. Това не е като да влезеш в къщи и за си закачиш дрехата на закачалката…Каква е била идеята? Какъв е бил промисълът Божий той да го направи? И най-накрая, на бесилото, да се изповяда пред свещеника, да прости на грешния йеродякон Игнатий.

По време на моите ученически години учихме, че Левски е имал раздвоение на личността, защото от монах да станеш революционер са две несъвместими неща. Монахът, свещеникът, владиката, патриархът проповядват милост, мир, разбирателство. В днешно време Шопенхауер нарича това дипломация. Има две теории защо Дяконът си е свалил расото. Едната е на Пловдивския митрополит, който тогава е бил в манастир, където е служил, че е било църковно наказание. Досега, такова наказателно дело не е открито. Затова на времето се реши, че поп Кръстьо го е предал. От църквата той излиза, за да поведе народо-освободителното дело, да съхрани самосъзнанието, повлияно от плеада светци, с които той е славословил в храма, заедно с неговия вуйчо… Дали пък не е продължител на делото на Паисий Хилендарски в ново време. Той тръгва, както Паисий от Атон, а той от манастира в Карлово, където е бил замонашен. Там е бил обучаван в богословските науки, в църковното пеене, в зашифровките, в които и днес съществува църковнославянския език- със съкращенията и само който се занимава с този език, може да разбере какво пише, каза митрополитът.

Йеродякон Игнатий ще помним и тачим като Апостол. Защото апостолът е проповедник на делото на Христос. А йеродаконът е проповедник на Свободата. Тази свобода, която днес всички търсим. И винаги ще търсим, докато свят светува.

Делото на един революционер, на един човек, който сам бродеше и зиме и лете, и гладен и жаден, и като българин и като турчин, и като монах и като свещеник, за да даде надеждата, каквато даде и Паисий Хилендарски. Имайки една държава славна, да продължим да я съхраняваме“, сподели митрополит Киприан.

В срещата „Памет за Апостола“ , организирана от Старозагорската света митрополия и Община Стара Загора, участваха още чл. кореспондент Иван Гранитски, поет, литературен критик и издател, катедралният хор при храм „Св. Николай“ с диригент Мария Колева, рецитаторска група от СУ „Васил Левски“, заместник-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова, заместник областният управител Петя Чакърова, свещеници от Старозагорската света митрополия, ученици, общественици и граждани.

Росица РАНЧЕВА