Васил Иванов Кунчев и Стара Загора

Кога Васил Иванов Кунчев живее в Стара Загора?

От биографията на Васил Кунчев знаем, че след смъртта на баща му, грижата за неговото образование и бъдещо развитие поема неговият вуйчо хаджи Василий, архимандрит и монах от Хилендарския манастир. През 1855 г. той е пратен в метоха в Стара Загора и заедно с него, като послушник, тръгва племенникът му Васил. Те се настаняват в Хилендарския метох, където остават до пролетта на 1858 г. Т. е. три години от живота на младия Васил протичат в Стара Загора. Тук послушникът на хаджи Василий се докосва и до големите събития от това време. Току що е приключила Кримската война (1853-1856 г.), която разтърсва из основи Османската империя. Будните местни търговци и занаятчии, които пътуват до Цариград, са окуражени от новините за смелите искания на българите за църковна независимост и за повече просвета. Те носят със себе си и български вестници, книги, списания. Чрез тях младият Васил влиза в съприкосновение с духа на новото време. Затова Стоян Заимов – един от първите биографи на Левски, казва че именно в Стара Загора синът на Гина Кунчева получава „първата душевна луча за правда и свобода…”.

С какво се занимава младият Васил в Стара Загора?

Той посещава Светиниколското мъжко класно училище, което е един от центрове на българската просвета. В него послушникът на хаджи Василий изучава христоматия, катехизис, черковнославянски език, църковно пеене, числителница/смятане/, всеобща история и землеописание. Младият Васил разширява своя кръгозор и обогатява знанията си.

През 1856 г. старозагорският даскал Атанас Иванов организира курс за български свещеници, който е посещаван от Васил Кунчев. Това става главно по настояване на хаджи Василий, който вижда племенника си като служител в църквата. По същото време Васил е певец в църковния хор. Онези старозагорци, които по-късно ще разберат кой е Левски, ще си спомнят за синеокия момък, чийто ангелски глас неведнъж ги е очаровал в храма „Св. Димитър”.

Защо Левски посещава отново Стара Загора?

От биографията му знаем, че през следващите години Васил Кунчев завинаги захвърля попрището на църковен служител и поема трудният път на революцията, за да стане неин първоапостол.

През лятото на 1869 г. Левски посещава Стара Загора и създава Старозагорския революционен комитет. Негови сподвижници са Кольо Ганчев, Господин Михайловски, Михаил и Георги Жекови, Кольо Райнов, Георги Апостолов, които като него ще намерят смъртта си в борбата за свобода.

Председател на революционния комитет в Стара Загора е Кольо Ганчев. Благодарение на активната му дейност, градът става един от центровете на революционното движение. През есента на 1871 г., след като Левски изработва своята знаменита «Нареда», посещава отново Стара Загора, среща се с комитетските дейци, проверява работата им и се интересува от мнението им за изработения от него нов документ.

Революционното движение в национален мащаб все повече укрепва. През април 1872 г. в Букурещ се състои общо събрание с представители на вътрешните революционни комитети. То приема програмата и устава на комитета. Забележителен е фактът, че на това изключително важно събрание Левски е упълномощен да представлява три революционни комитета от Българско: Карлово, Стара Загора и Сливен.

През есента на 1872 г. Левски изгражда окръжни революционни центрове. Един от първите е Старозагорският, създаден през ноември 1872 г. Той обхваща Казанлъшко, Новозагорско и Чирпанско.

Как се стига до залавянето на Апостола?

Поредица от събития оказват гибелно влияние върху развоя на революционната дейност. Обирът, извършен от Димитър Общи през септември 1872 г. и някои авантюристични изяви на местни дейци смущават хода на подготвяната революция. Разкритията и арестите на комитетски хора заплашват да разтърсят из основи организацията. Левски, с присъщото си хладнокръвие, прави опит да ограничи провала. В това време обаче Любен Каравелов, който не е запознат добре с обстановката вътре в българските земи, настоява да се обяви въстание. Апостола се готви да отиде в Букурещ и да убеди комитетските хора, че е рано да се обявява въстание.

В края на ноември 1872 г. е последната среща на старозагорските комитетски хора с Левски. Междувременно е получен сигнал от Каравелов за обявяване на въстание в Българско. Забележително е, че дейците на комитета в Стара Загора пишат писмо до Българския революционен централен комитет в Букурещ, в което се прави анализ на съществуващото положение и се отхвърля предложението за въстание.

Какво се опитват да направят старозагорските революционери след ареста на Апостола?

За обаянието, авторитета и любовта, с която се ползва Левски сред старозагорските дейци говори фактът, че след неговото залавяне в Къкринското ханче, през януари 1873 г. те разработват план за освобождаването му. Местните дейци предполагат, че Левски ще бъде отведен на съд в Цариград или Одрин. Планът предвижда да се подготви и извърши нападение на влака, с който ще бъде транспортиран, да се обезвреди стражата и се освободи Апостола. Подготвят се специални ключове за отвъртане на винтилите на ж.п. линията, разработва се план за засадите. Следственото дело срещу Левски се води в София и това проваля замисленото му освобождаване. Междувременно пратеникът на комитета Дончо Фесчията се връща в Стара Загора с новината за обесването на Левски през февруари 1873 г.

Как старозагорските революционери продължават след смъртта на Левски?

Въпреки тежкия удар, който понася революционната организация с гибелта на Апостола на свободата, старозагорци продължават да следват неговите идеи. Старозагорското въстание през 1875 г. е първият опит на дело да се приложи тактиката на Левски за общо въстание преди Априлската епопея от 1876 г.

Защо «Хилендарският метох» в Стара Загора е превърнат в музеен обект?

Метохът е реставриран през 1979 г. В него е представена фотодокументална експозиция, която разказва за връзката на Васил Иванов Кунчев със Стара Загора: от живота му като послушник и ученик в града, през изграждането на вътрешната революционна организация и местното революционното движение, до желанието на старозагорци да организират освобождаването на Апостола. Най-голямата историческа стойност на „Хилендарския метох”, поради която той е превърнат в музеен обект, е връзката му с живота на великия син на България – Васил Левски.

Ваня ДОНЕВА

историк