Зам.ректорът на Тракийски университет доц. Нели Грозева пред Dolap.bg:”Пет нови атрактивни специалности се разкриват в университета за предстоящата учебна година“
Доц. дн Нели Грозева е родена в град Чирпан. Средно образование завършва в СОУ „П.К.Яворов“, а висше – в Аграрния университет в Пловдив. Доктор на науките е по Ботаника, докторант на БАН. В Тракийски университет, катедра „Биология и аквакултура“, секция „Ботаника“ работи от 23 години. Научните й интереси са за опазване на биологичното разнообразие на висшите растения, кариологични и морфологични изследвания в семейство лободови и др. Има публикувани над 80 статии в научни издания, издадени учебник и ръководство, съавторство в научен труд и пр. Семейна е с две дъщери.
От началото на 2020 г. ректорът на Старозагорската алма матер доц. д-р Добри Ярков й гласува доверието да отговаря за учебната дейност на университета.
Доцент Грозева, какви са задълженията Ви като заместник ректор по учебната дейност на Тракийски университет?
Задълженията ми са да проследявам, организирам и подпомагам учебната дейност на всички структурни звена в Тракийски университет. Това са Аграрен факултет, Ветеринарномедицински факултет, Медицински и Стопански факултети, факултет „Техника и технологии“ в град Ямбол, Педагогически факултет, Медицински колеж, филиал на Медицинския факултет в Хасково и ДИПКУ.
Пряко съм ангажирана и отговарям за кандидатстудентския прием на университета.
Кога стартира кандидатстудентската кампания за новата учебна година ?
Стартът беше през м. януари в Северна Македония. След това продължи в посолството на Република България в Мадрид. Там посланикът ни със съдействието на Министерство на образованието и науката (МОН), беше организирал среща с българската общност. На нея се представиха възможностите за обучение, които предлагат българските университети, в т.ч. и Тракийският университет. Видяхме, че голяма част от българите, които живеят в Испания, имат желание да продължат в бакълавърска или магистърска степен обучението си в България.
Какви са условията за кандидатстване на лица с български произход, които живеят в чужбина ?
МОН е направило редица промени, които облекчават кандидатстването им. Досега възможностите са били те са подадат заявление и да положат матура по Български език и литература в България. За предстоящата 2020/2021 учебна година, те могат да кандидатстват за българските университети с оценка от положен изпит „Б“ -2 по Български език. Изпитът се полага он лайн. Това облекчава кандидатстудентите. Не е свързано с много пътувания, с подаване на документи…
Какво е настроението на потенциалните кандидатстуденти към България и нашите университети?
Разговарях с много от присъстващите родители, ученици и учители от български училища, основно от Първо българско училище в Мадрид. Разбрах, че голяма част от децата искат да се обучават, но предпочитат задочна и дистанционна форма. Трябва да подчертая, че българските училища в Испания са наши партньори. С тях ние работим по европрейските програми Еразъм и Еразъм+. Наши студенти от Педагогическия факултет са провеждали стажа си в тези училища, така че връзките ни са много преди предприетите стъпки, съвместно с МОН. Те дойдоха на срещата да търсят връзка точно с Тракийски университет, а не с останалите висши училища.
Следващата среща с българската общност се проведе в края на миналата седмица в Ларнака – Кипър. Организатори отново бяха МОН, с подкрепата на посолството ни и посланика ни в Кипър. Срещата беше по инициатива на преподаватели от 10-те български училища. Хубавото е, че учениците знаят перфектно български език и българска история. Голяма част от тях желаят да продължат образованието си в България. Оставихме им много рекламни материали, отговорихме на конкретни въпроси за програмите, общежитията, за Стара Загора, за възможностите, които им се предлагат в областта на спорта, културата и пр.
Има и нещо друго, което е доста примамливо. Например 35 000 евро струва издръжката на един студент по медицина в Европа, а при нас е 7000 евро за шестте години. Освен това нашето медицинско образование е на доста добро ниво и се признава навсякъде в Европа и не само.
Следващите рекламни кампании пред българските общности са в републиките Албания, Косово и Сърбия. Вероятно ще отидем и до Молдова, където също има голяма българска общност. Изпратихме рекламни материали и в Истанбул и в Молдова, където също е проявен интерес. Желанието на нашия ректор доц. д-р Добри Ярков е да участваме във всички кандидатстудентски кампании и борси.
Кога в Стара Загора ще бъде открита кандидатстудентската кампания?
На 24 февруари 2020 г. стартира подаването на документи за предварителни изпити и тестове в Тракийски университет за всички специалности. Крайният срок за подаване на документи е 24 април т.г.
Предварителните изпити на 14 март 2020 г. са по Биология – тест; Биология – изпит; Обща езикова култура – изпит; География, Математика, Обща техническа подготовка – тест; Социална медицина – изпит.
Предварителните изпити на 4 април 2020 г. са по Химия – изпит; Биология – тест;
Обща езикова култура – изпит; География, Математика, Общо техническа подготовка – тестове; Социална медицина – изпит.
Предварителните изпити на 11 април 2020 г. са по Биология -изпит в Стара Загора; Биология – тест в Хасково.
Предварителните изпити на 25 април 2020 г. са по Общо техническа подготовка факултет „Техника и технологии“ -Ямбол
Колко и какви са новите специалности на университета?
От новата учебна 2020/2021 г. в Тракийски университет се разкриват пет нови бакълавърски специалности.
Три от тях са свързани с местния бизнес и развитието на този регион и особено с тази част, свързана с производството на етерично-маслени култури, реализацията и получените продукти. По инициатива на кмета на Община Казанлък Галина Стоянова на 12 февруари т.г. се организира среща на ректорското ръководство, на преподаватели от Тракийски университет и на казанлъшкия бизнес. На този форум ще представим на малките, средните и по-едри производители и преработватели на етерично-маслени култури новите специалности на университета:
В Аграрния факултет – специалността е „Агроном по етерично – маслени култури“. Това е първа и единствена за страната специалност. Създаването й е продиктувана от потребностите на бизнеса, тъй като площите с рози, лавандули и други маслено-етерични култури ежегодно нарастват. Има нужда от специалисти – агрономи, които са добре подготвени, да познават не само технологиите за отглеждане, но и спецификите за да се получи качествена продукция. Най-добрите специалисти, които могат да обучат тези искани от бизнеса млади кадри, са в Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък. Затова обучението на тази бакълавърска специалност ще бъде между Аграрния факултет и Института по розата. През първите две години от обучението си бъдещите агрономи по тези култури ще изучават общообразователните и специалните предмети, които ги формират като агрономи. Следващите две години – трети и четвърти курс, обучението ще бъде изнесено в Института по розата и етерично маслените култури. Имаме пълната подкрепа на г-жа Ганка Баева директор на института и най-вече на директора на Селско стопанска академия проф. Банов.
В Стопанския факултет се разкриват две нови специалности. Първата е „Местни финанси“ . Амбициите на ръководството са Стара Загора и Стопански факултет да станат център за бюджетари Оказва се, че пак продиктувано от бизнеса, липсват на пазара специалисти, които добре да балансират и да изграждат бюждета на община, на фирма и пр. Такава специалност също се разкрива за първи път.
Втората специалност „Информационни технологии в икономиката и управлението“ също се разкрива по настояване на бизнеса. Ние подкрепяме дигитализацията и въвеждането на IT– технологиите във всички сектори. Продължаваме подготовката за акредитиране на дистанционното обучение. Но първо трябва да се акредитира средата в Тракийския университет и след това – отделните специалности. Дигитализацията е част от живота и не можем да вървим без нея напред. Реализирайки се в региона, бъдещите специалисти ще подпомогнат неговото по-бързо развитие. Очакваме учениците от предстоящата Академия за талантливи деца да продължат висшето си образование при нас и да прилагат знанията си в региона.
Другите две специалности са в Медицински колеж Стара Загора. Първата от тях е „Помощник фармацевт“ – редовно обучение. В момент на изготвяне е проект за акредитация на специалността. Разкриваме я отново, за да отговорим на нуждите на региона. Но тъй като е регулирана специалност, трябва първо да има проект за акредитация, след което да получим бройки за държавно обучение. Проектът е пред финализиране и очаквам да се справим със сроковете .
Петата специалност е „Медицинска козметика“. Като се има предвид, че област Стара Загора е център на етерично-маслените култури, много е подходящо да бъдат обучени млади хора, които желаят да се развиват в тази област. Пазарът има нужда от такива специалисти. Колективът, който разработва програмата предвижда, част от занятията отново да са ситуирани в Института по розата и етерично-маслените култури. Или поне да използват техните специалисти в обучението.
Доц. Грозева, как ще подготвите обучението на преподавателския състав, за да бъде то адекватно и изпреварващо на изискванията на 21 век?
Нашите преподаватели постоянно пътуват и използват всички възможности за контакти с чужди университети, участват в проекти, в научни мрежи, в национални програми като например Националната програма по храните, Националната програма „Репро био тех“, където Тракийски университет е водещ и мн. др. Преподавателите ни непрекъснато се усъвършенстват и актуализират лекционните курсове, подобряват качеството им, участват в проекти, след чието приключване се създават нови учебни дисциплини. Например след един от проектите се създаде специалността „Агро лесовъдство“. Това е част от бъдещето на регионите, които са най- засегнати от климатичните промени. Прилагането на тези системи ще доведе до забавяне на тези промени. Някои от програмите, по които работим, включват изготвяне на модели, чрез които ще се провери на база на сателитни климатични данни, да се констатира промяната 30 години назад и какво да очакваме занапред. Тези данни ще позволят изпреварващо да реагираме на предстоящите ситуации. Тази научна програма се осъществява съвместно с Аграрен университет Пловдив и Института по хидрология при БАН. Наши студенти работят по събиране на сателитни данни, нужни за проекта.
Росица Ранчева