Уроците на Леда Милева

Спомени от литературния критик Георги ЯНЕВ, по повод 100 години от рождението на Леда Милева и 125 г. от рождението на баща й Гео Милев. Благодарим му за отзивчивостта

(Продължение)

С Леда, освен за баща й, сме говорили и за много интимни неща. Научила, че не съм добре и веднага пристигна в Стара Загора. Повика Дочка и ме емна: Георги, имам приятели лекари, добри са, професори, искам да дойдеш в София да те видят… Нали затова са приятелите, да помагат… Даде телефоните на проф. Георгиев, и тя щяла да му се обади. Професорът казал да направя някакви изследвания и да съм при него. След няколко дни ни прие, прегледа ми гърлото, гледа едни стъкълца от изследванията и рече: Злокачествен рак е, ще трябва спешна операция, ще се премахне и гласилката… Ще отидеш при д-р Дрингов от Онкото в Стара Загора. Той е най-добрият… След един ден Дрингов ме прие, прегледа изследванията и рече мрачно: Трябвало е още поне месец да изчакваш… На другия ден ме оперира. Дочка ми казваше, че съм жив благодарение на Леда…

Такива жестове не се забравят…

Често казваше на нас, старозагорските й приятели: Обръщайте се към мене само с Леда! Някои се поддадоха, но аз не успях… Да говоря на ти на Леда, струваше ми се неприлично от моя страна…

Всеки понеделник в 9,30 звънеше в службата. Беше редовната ни седмична планьорка. Трябваше да докладвам всичко – какво съм изпълнил от миналоседмичните указания, моловките цъфнали ли са, розите тази година как са, идват ли посетители в музея, защо не помисля за и т.н. В началото се дразнех леко, но свикнах и, ако в 9,30 Леда не е позвънила, ми се щеше аз да звъня. Поне един път в месеца са обаждаше Пенка Касабова, и тя ми даваше указания, знаеше много за мене, макар да не бяхме се срещали. Веднъж ме попита дали бих искал да обядваме някой ден заедно и да поговорим. Беше на 97 години.

С Леда влязохме в апартамента на Пенка Касабова, коридорът беше широк и просторен. Веднага забелязах мраморния бюст на сестра й Мария, правен от съпруга й скулптура Владимир Владимиров, починал съвсем млад. Влязохме в хола и от една врата излезе Пенка с цветен летен дълъг халат, с прекрасна фризура, начервени устни и добре очертани вежди… Целунах й ръка и тя ме покани да седна на дивана, до нея седна Бистра, сестрата на Леда, а малко встрани от мене на един интересен стол-фотьойл седна Леда. Основно говорехме за музея на брат й. Тя беше пълна с идеи, предлагаше да разработя това или онова… Бях подготвил много въпроси към нея, беше жив кладенец на информация… Питах я за техен роднина от Мъглиж, мъж на леля й, бил концесионер на мини, пък синът му става даже доброволец във Френския легион и пр. Пенка подхвана издалеко колко добър човек бил свако им и колко обичал малкия Гео, даже го вземал за три-четири дни със себе си в гората и мините, а Георги бил безкрайно щастлив… Пак подчерта, че бил прекрасен човек… Обади се Леда: „Да, прекрасен! Мошеник беше!“ Пенка: „Ти, Леда, нямаш правилни оценки! Беше спекулант и затова го съдиха след Девети, но спекулантите бяха почтени хора – от едно място купуваха евтино и продаваха на друго по-скъпо и обратно. От това живееха, но и помагаха на други. Че през четиридесетте години чичо ти Костадин помагаше и на нас, без него нямаше да оцелеем…“ Леда: „Знам де, но беше мошеник!… Добре, симпатичен мошеник…!“

Пенка меко и категорично се обърна към по-малката си племеничка: „Бистра, скъпа моя, обясни ми, ти винаги си била педагожката в рода ни, нали аз лично ви възпитавах двете с Леда? Защо ти си толкова деликатна, възпитана, етична и сговорчива, а Леда от млада си е хулиганка..?“

Щях да падна от дивана – Леда била хулиганката на рода си… Опита се да противоречи на леля си, но Пенка я спря: добре била възпитавана Леда, добре се развивала, била прекрасна редакторка на детското списание „Първи стъпки“, но тогава срещнала оня спортист и … Някакъв си футболист и скиор с прякор „Фъч“, вярно, бил красив и много популярен…

Пенка решила проблема, успяла да разведе Леда със спортиста и я върнала в културата, „че ти беше тръгнала с анцузи, казваше Пенка, със ски ходеше на гърба, не помниш ли?“

Не можех да повярвам, беше като в сън…

Леда обаче не се даде, противоречеше на леля си. Но Пенка я сряза: „Първо, скъпа моя, не е прилично да стоиш зад гърба на госта ми и да говориш зад него, не е възпитано… Второ, това е фотьойлът на Борис Христов и не е редно от него да се произнасят думи, които аз не одобрявам…“

Току що беше излязъл огромен дебел том с биографията на световния оперен ас Борис Христов. Мисля, че го финансира фондацията на Елена Костова, а книгата издаде Марин Георгиев. Бях я чел… Но едва тогава научих, че единствената любов на Пенка е била с 12 години по-младия Борис Христов, че тя е била и на него единствената любов, че има над 500 писма от него и твърдеше, че докато е жива жена му, тя няма да разреши да се публикуват. С помощта на Бистра подготви прекрасна книга, която излезе след смъртта на съпругата на Борис Христов, но и след нейната смърт.

Още пазя цяла касетка със нейни разкази за Борис Христов.

След трийсетгодишна раздяла, през 70-те години, когато по покана на Людмила Живкова Борис Христов прави записите на песнопенията си в църквата „Александър Невски“ излязъл от специалния правителствен коктейл и позвънил на вратата на Пеша, както и той я наричал. Близо трийсет години не се били виждали, макар да си пишели. Влязъл и директно седнал на табуретката в коридора и плакал половин час. „Той си беше ревлив, разказваше Пенка, – от млад си е такъв: нестабилен, неуверен в себе си, три пъти ходих до Италия преди Девети да му вдъхна малко кураж…

Попитах я защо са се разделили, а Пенка: „Раздели ни светът, войната…“ Бил е доброволец, антифашист, из Европа скитал и пак се връща в Италия… Пишел й отчайващи писма, които посмъртно излязоха… Пенка взема решение пак да отиде до Италия, да помага на любимия си, но я спира държавна сигурност. Предлагат й да я пуснат, но с условие да сътрудничи на службите, сиреч да доносничи срещу любимия си… Пенка Касабова отказва…

Леда и Бистра очевидно знаеха до най-малки подробности тази сага, мълчаха, даже Леда спря да „хулиганства“…

Как бях попаднал в тази среда за миг даже – нямам обяснение… Божи работи…

(Следва продължение)