Дружеството на писателите с принос в духовния живот на Стара Загора

На 30 януари 2020 г. Дружеството на старозагорските писатели проведе своето отчетно събрание. Доклад за дейността му през изминалата 2019 г. изнесе председателят Таньо Клисуров. Той подчерта, че след близо 13 години формално съществуване, в края на 2017 г. то е възстановено, регистрирано е в съда и е започнало по-организиран творчески живот.

„И през изминалата 2019 година добрите постижения бяха повторени, но и голяма част от проблемите останаха, отчете Клисуров. – Едно ядро водеше активен творчески живот. Издадоха се добри в художествено отношение книги. Някои от тях получиха и оценка за постижения в национален мащаб. Наши членове спечелиха отличия на национални конкурси, гостуваха на читателите в други градове, активно сътрудничеха в утвърдени литературни издания, както и в нашите трибуни – списанието „Птици в нощта“ и вестник „Литературен глас“. Ако трябва да подкрепим с имена казаното, ще споменем поета Йордан Пеев, поетесата- преводачка и белетристка Виолета Бончева, авторите Йордан Атанасов, Керка Хубенова, Ботьо Буков, Йордан Стоев, Стойчо Маджарски, Стайко Тополов, Кристина Божанова , Трифон Митев , Стефанка Мирчева и др. Радват ни публикациите на Искра Енева и Атанас Янев,сценарист и на нашумелия филм за Ботев.

Друга група автори показват добро развитие и техните последни книги са на по-високо равнище от първите им изяви. Тук трябва да споменем Радка Баева, Пенчо Пенчев, Димитър Брацов , Мира Дочева.Специално внимание заслужават и творбите на Крум Георгиев в областта на детската поезия“.

Клисуров посочи, че сред проблемите пред членовете на дружеството остава издигане равнището на художествената продукция. Как да се постигне желаното? Разбира се, най-напред с талант и упорита индивидуална работа. Някой може да опонира, че никой не може да надскочи собствения си таван. Така е, но има и някаква възможност, която се нарича самокритичност и търсене на компетентна редакторска помощ.

„Казвали сме го и друг път: всеки може да издаде книга. Щом събере необходимите пари, много издателски къщи му отварят вратите си. Така е, защото книгоиздаването днес се превърна в обикновена търговска дейност. Издателите все по-рядко се интересуват от художествените качества на предлаганите ръкописи, а основно от заплащането на сумата по издаването на ръкописа, подчерта Таньо Клисуров.- Ето защо в Стара Загора, например, излизат десетки книги, главно стихосбирки, които само след месец потъват в забравата. Споменахме за редакторската помощ при издаването на книги. Редакторът би трябвало да има по-обективен поглед от автора към неговия ръкопис. Редакторът залага не само името си, но и литературния си вкус и багаж. Добрият редактор помага с бележките си и неговата роля е от особена важност и не бива да се подценява при новия литературен климат“.

Друг посочен проблем е, че в живота на дружеството отсъства професионалната литературна критика. Все още не е постигнато подмладяване на членския състав. Средната възраст на членовете е около седемдесетте. От 26 редовни членове на дружеството, 6 са почетни, тъй като са на над 80 години.

„Направеното не е достатъчно, обяви председателят.- Приехме Искра Енева от Раднево и Атанас Янев от Казанлък. Това са автори с авторитетни изяви и са в млада възраст. Погледите ни са насочени и към други млади автори : Мима Иванова, лауреат на миналогодишния конкурс „Николай Лилиев“, Анита Загорова, авторка на таланливи стихове и на книга от издателство „Захарий Стоянов“. Към дружеството вече е привлечен по право и Димитър Никленов, член на СБП и известен автор с многобройни изяви у нас и в чужбина.

Проблемът с подмладяването на дружеството е свързан с работата на ученическите кръжоци. През миналата година за съжаление работи само един кръжок – този в ПГСАГ „Лубор Байер“. Посещението варираше от десетина до трима-четирима ученика. Провеждаха се интересни разговори, разискваха се нови творби на кръжочници, четяха се произведения на съвременни български автори. За съжаление другите кръжоци в другите учебни заведения си останаха пожелание. Сега имаме уверението на зам.кмета по образованието Иванка Сотирова, че реставрираната къща на Лилиев след откриването й през пролетта ще стане база и на различните училищни кръжоци, както и база на нашето дружество за провеждане на срещи, сбирки, събрания“.

В отчетния доклад се посочиха още инициативи ,дело на дружеството: юбилейно честване на доайена Стойчо Маджарски и 75-годишнината на Таньо Клисуров с новата му книга „Мерено и немерено“, 25-годишнината на вестник „Литературен глас“, представяне на новите книги на Стефанка Мирчева и на Димитър Брацов, честване годишнината от рождението на Никола Вапцаров, срещи с гостуващите поети Елка Няголова,Петър Василев,Бисер Бойчев, организирани съвместно с музей „Гео Милев“, връзките с дружества на писателите от съседни области и градове и разменени гостувания.

Заслужена гордост на дружеството е проведеното шесто издание на Националния конкурс за поезия „Николай Лилиев“ с над 300 участници от страната и чужбина.

Дружеството на писателите благодари на Община Стара Загора за финансовата подкрепа.

В приетия творчески план за 2020 г. са предвидени премиери на нови книги- първата през м. февруари е на Йордан Пеев „Филантропията на един варварин“, съвместна изява с Представителството на художниците за посрещане на първа пролет, отчитане на конкурса „Николай Лилиев“ през м. май, обсъждане на продукцията на списанието „Птици в нощта“, литературни четения и пр.

Събранието единодушно прие новите си членове Анита Загорова, Мима Иванова, Мира Дочева и Тоня Клисурова.

Росица Ранчева