„Три сестри“ от Стеван Копривица – премиера за възрастни в Кукления театър

Пиесата „Три сестри“ на известния драматург Стеван Копривица оживява за първи път на българска сцена kd 19 февруари от 19,30 ч. в Държавен куклен театър-Стара Загора.

Повече за спектакъла:

От Стеван Копривица
Сценична адаптация и режисура: проф. Славчо Маленов
Сценография и кукли: Васил Рокоманов, Силва Бъчварова
Музика: Владимир Джамбазов
Участват: Биляна Райнова, Елица Стоянова, Латина Беровска, Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Станислав Матев

„Пиесата „Tre sorelle“ на сръбския автор Стеван Копривица е една изключително интересна интерпретация по мотиви на едноименна легенда от 15 век – време, по което крайбрежието на Черна Гора и Далмация, е част от Венецианската република.

Сюжетът, пресъздава живота на три девойки – Нера, Бианка и Роза, живеещи в малка затворена общност, в която всички човешки желания и свободи са ограничени от средновековните канони и ревността на брат им – Марко. Единственият им мераклия там е градският луд Йойо. Трите прекарват младостта си в очакване да се появи отнякъде подходящ жених. Загадъчната поява на Дамян – капитан на кораба „Диаболо“, събужда във всяка от тях надежди. И трите се влюбват в странния непознат, което отключва дълбоко скривани фантазии, страсти и копнежи.

Любовното изкушение на младите жени и страхът от греха (Дявола) е основното предизвикателство в пиесата. Южният вятър и възвишените ренесансови идеи на волния капитан, за свободата на човешкия дух силно възбуждат душите им. Девойките започват да сънуват, да бленуват. Всичко това ги изпълва с нова енергия и те изживяват, сякаш реално, своите фантазии.

Трите сестри не постигат онова за което бленуват, но в своите мечти, са се докоснали до него и за миг са били щастливи. Пиесата на Стеван Копривица не е просто една битова драма. Авторът прави алюзии за измамните очаквания на човечеството за утвърждаване на Истината в живота. Средновековната борба с демоните на изкушенията, т.е. между „Бога и Дявола“, продължава да се разиграва и днес. Пиесата внушава, че трябва да се опитваме да променим света около себе си, въпреки, че оставаме най-често излъгани, че дори един миг на мимолетно щастие е важно да бъде изживян. Дори възможността да фантазираш върху него е ценна, защото дава надежда, че това може би ще се случи някога.“
– Славчо Маленов – режисьор