Диригентката на катедралния хор Мария Колева пред Dolap.bg:”Бог помага на хората, които се стремят да бъдат добродетелни“
В края на 2019 г. Смесеният хор при катедралния храм „Св. Николай“ в Стара Загора с диригент Мария Колева изнесе Рождественски концерт, с който отбеляза и първия си рожден ден. На 16, 17 и 18 януари 2020 г. хорът участва в българска църковна делегация в Москва, Русия, водена от Негово високопреосвещенство старозагорския митрополит Киприан. Хорът беше и част от Московския Рождественски фестивал на църковната песен, организиран от Международния дом на музиката. Това са поводите да разговаряме с диригента с катедралния хор Мария Колева.
Госпожо Колева, моля Ви да се представите на читателите на нашето издание.
Родена съм в Казанлък. От петгодишна пея в Хоровата школа „Петко Стайнов“ при читалище „Искра“. Диригент ни беше Петя Павлович. Там получихме много сериозна подготовка като хорови певци. Работили сме с различни диригенти – професори, колоси в българското хорово изкуство. За нас беше невероятно преживяване да се докоснем до техния свят и знания. През 2020 г. се навършват 40 години от както аз се занимавам с хорово пеене. Всъщност целия опит, който имам, използвам и като хорист – артист в Държавна опера Стара Загора, където работя от 5 години. В момента съм и преподавател по Религия в Основно училище „Кирил Христов“.
В родния си град съм завършила Математическата гимназия, след това в Бургас – мениджмънт и маркетинг. През 1989 г. участвах в създаването на първия църковен хор в Казанлък. В началото беше под ръководството на Ваня Монева. Първите две години не ни позволяваха да участваме в Света божествена литургия, а само в кръщенета и венчавки. След промените, от 1991 г. ни позволиха да участваме и в литургиите. За да се подготви четиригласен хор за Света божествена литургия не е малко работа. Нужни са много репетиции и голямо усърдие. Беше много важно да разберем, че в църковната музика, текстът е на първо място, а музиката го облича в мелодия. Така получих първите си знания по отношение на църковната музика. Наложи ми се да замествам диригента, когато отсъстваше.
Бях на 35 години, когато реших, че ще изучавам Богословие в Пловдивския университет. Специалността ми е преподавател по религия. В момента подготвям защита на дипломната си работа за магистратура в Софийски университет – Богословски факултет, по Магистърската програма „Литургии и музика“. Моят научен ръководител е доц. Димитър Димитров, който е диригент на хора при катедралния храм „Св. Александър Невски“ в столицата.
Идеята ми е да разкажа защо точно в Казанлък, още от построяването на църквите, към тях има създадени смесени хорове, които изпълняват литургиите на църковнославянски език. Има данни, че само в Женския манастир все още се изпълняват византийски песнопения. Причината за това е, че в Казанлък е имало висше педагогическо училище, където се е изучавало църковно славянски език и пеене. Това става в края на ХІХ и началото на ХХ в.
И така, в този църковен хор, заставайки на диригентското място, реших, че няма как човек да се занимава с тази много сложна духовна материя, без да е наясно какво точно и защо прави това. Какво означава всяко песнопение като текст. Всеки от певците вътрешно усеща, че музиката е свързана с молитвеността, с душевността и затова реших, че трябва да бъда максимално подготвена.
Как и кога, Старозагорският митрополит Киприан Ви откри за тази отговорна длъжност – да ръководите хора при катедралния храм „Св. Николай“ в Стара Загора?
Вече бях завършила Богословие, подготвях се в магистърската програма и работех в Държавна опера Стара Загора. Първоначално бях поканена като помощен глас от хормайстора Младен Станев. С него се познавам и работим заедно от 2002 г., когато той дойде в хор „Петко Стайнов“. По стечение на обстоятелствата се наложи да му помагам. Първоначално трябваше да се включвам в хора, когато е необходим по-разширен състав. В последствие ми предложиха да сключим договор за постоянен ангажимент. По същото време работих в читалището в град Шипка, където ръководех вокални групи, отговарях и за Художествената галерия…Всъщност в операта се срещнахме с Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан. С него се познаваме от деца. Заедно сме пели във всички детски и младежки формации на Хоровата школа в Казанлък, но пътищата ни са се разделили. За него знаех, че е в Митрополията във Враца, където дирижира и църковния хор. Така след години се срещнахме отново в операта. След като научи за моята подготовка, митрополитът ми предложи диригентското място на бъдещия хор при храма „Св. Николай“. Това стана преди малко повече от една година. С Рождественския си концерт в края на м. декември 2019 г. отбелязахме и първата си година.
Как се сформира съставът? Кои са сега хористите? Освен гласови, какви още качества бяха необходими, за да пеят в Катедралния хор?
Хорът ни е от девет човека. Това са Пролет Пенчева, Камелия Стойчева, Лили Ходжева, Кунка Дачева, Нели Нечева, Сашо Стойков, Любомир Петков, Теодор Петков и аз. Всички са мои колеги от хора на операта. Аз добре познавам гласовите им данни, но беше важно да са хора, които имат афинитет към църковно-славянската музика. Като музикално заучаване нямаме проблем. Всяко песнопение се обяснява какво означава, кога и защо се пее по време на литургията. Когато певец като нас участва в Света божествена литургия, няма как да се постигне тази молитвеност, ако той не е наясно какво и защо пее, какво се случва по време на нашите песнопения. Въпреки краткото време, с което разполагаме, защото нямаме достатъчно време да се срещаме и да репетираме, използвам всеки момент да обяснявам подробности. Радвам се, че миряните, които са в храма, казват че има положителна промяна.
Вървим напред не само като чисто и вярно пеене и интониране, а и че тази молитвеност я има, което за мене е най-важното.
Какво включва репертоарът на Смесения хор при катедралния храм „Св. Николай“?
За репертоар можем да говорим само, когато сме на концерт. За Рождественския концерт бяха около 17 песнопения. В литургията има една част, която се нарича „концерти“. В тях могат да се изпълняват и по-светски номера на причастието. На нашия първи концерт си позволихме да изпълним произведения с голяма сложност, въпреки че са писани за големи хорове. Особено от руските автори, където говорим за хор от 150-200 човека.
Ние сме многогласен църковен хор и изпълняваме многогласни църковни песнопения от български и руски автори. Освен литургиите участваме във водосвети, венчавки и кръщенета. Всяка литургия за всеки ден, носи своята особеност. Има характерни песнопения, които се изпълняват само за този ден. Ние все още сме в началото на своя път и няма как всичко да се научи, тъй като има много тропари и специфични песнопения. Но се стараем всички заедно.
Ние сме много малък състав, едва девет души, а изпълняваме тежки четиригласни песнопения. Имаме случаи, когато се изпълняват и на шест – седем гласа.
През миналата 2019 г. хорът, който дирижирате, имаше и първото си участие в конкурс в Поморие. Какво Ви донесе първото голямо изпитание?
Като съвсем млад състав, едва на пет-шест месеца, участвахме във фестивала „Богородица- достойно есть“ за църковно-славянска музика в град Поморие. Това беше първата ни публична изява. Беше голямо предизвикателство, защото е сложно девет души да направят голяма, богата концертна програма. Представихме се отлично и бяхме забелязани. Специално за нашия състав журито се произнесе, че го е отличила молитвеността, с която сме изпълнили нашите песнопения. Това за нас беше най-голямата награда и най-големия комплимент.
Къде човек може да Ви чуе и да Ви види?
Всяка неделна сутрин служим в Катедралния храм „Свети Николай“, на по-големите празници, при някои пътувания на Негово високопреосвещенство митрополит Киприан в чужбина.
Първото представяне на хора на международен форум стана преди десетина дни в Москва. Кой Ви покани, по какъв повод и как се представихте?
В Москва бяхме по покана на Международния дом на музиката, за да участваме в 10-то издание на Московския рождественски фестивал на църковната музика. Фестивалът се провежда в две вечери в най-голямата „Светлановска зала“. Във всяка от вечерите участват по два състава с по едночасова концертна програма. Според организаторката, която беше аташирана към нас разбрахме, че за всеки фестивал канят по четири състава на много високо ниво с много добри певчески данни и с много сериозна програма.
Мога смело да кажа, че нашата програма беше представена на изключително високо ниво, с голяма сложност. Затова и съставът беше подсилен от допълнителни хористи, хора, с които сме работили през годините, наши приятели и познати, които имат афинитет към тази музика и участват в църковни състави. Аз дирижирах първите три песнопения, след което програмата продължи митрополит Киприан. Изпълнихме „Светий , Боже“, „Во царствие твое“, „Слава вишних Богу“, „ Заступнице усердная“, „Хвалите имя Господне“, „Разбойника благоразумного“ , „Великото славословие“и т.н.
Какви бяха отзивите?
Само мога да кажа, че имахме четири биса, което обяснява отзивите. Невероятна публика, която дълбоко в себе си носи вярата към Господ Бог. Нямаше нито един тон, който присъстващите да не разбраха. Те през цялото време бяха с нас. Имахме много аплодисменти след всяко изпълнение. Солистите ни Пролет Пенчева, Теодор Петков, Петко Златанов и аз се справихме добре.
Какво е усещането да застане пред хора като диригент митрополит Киприан?
За нас певците е много важно, човекът, който е пред нас, да знае защо е там, да е наясно с всяко песнопение, да ни вдъхва увереност и спокойствие. Всичко това получаваме от митрополит Киприан. На сцената бяхме изключително спокойни и сигурни. Когато човек с такъв висок сан застане пред тебе, неминуемо се получава единение.
Освен това, залата беше много красива и с невероятно добра акустика. Имахме честта да излезем на сцената с нови, много красиви, стилни костюми, дело на Денис Иванов. Със сценичното осветление те изглеждат още по-добре. Това също ни даде по-голямо самочувствие.
Госпожо Колева, кое е нещото, което Ви води в осъществяването на мисията Ви, чрез музиката да пропагандирате Божието слово?
Да, за мене е мисия. Това е вярата в доброто. Сигурна съм, че Бог помага на хората, които се стремят да бъдат добродетелни. Ясно е, че всички имаме правици и кривици, но вярвам, че доброто ще победи. Няма как Бог да допусне да се случи нещо друго.
Росица Ранчева
