Художникът Георги Динев пред Dolap.bg:”Хора, ние сме отговорни за съдбата на вселената“

На 21 януари 2020 г. в Художествена галерия-Стара Загора се откри изложба живопис и графика на Георги Динев. Той е роден през 1959 год. в гр. Бургас. През 1978г. завършва художествена гимназия в гр. Казанлък, а през 1984 ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” специалност живопис. Участва в множество национални и международни изложби в Бургас, София, Сливен, Варна, Канада, Турция и др. Групови изложби има в Русия, Холандия, Белгия, Франция, Етиопия, Италия. Има изпълнени олтарни и други икони за различни църкви и частни колекции в страната. Негови картини са притежание на: градските художествени галерии на Бургас, Стара Загора, Раднево, Балчик и частни колекции в Русия, Германия, Франция,Белгия,USA, Канада,България,Швейцария, Холандия. Преподавател е от 1985г. – 1994г. по живопис на специализирани паралелки по изобразително изкуство в училище „Св. св. Кирил и Методий” в Бургас. От 2006 е председател на Дружеството на художниците в родния си град . Член е на СБХ. Живее и работи в Бургас. Директор е на Художествената галерия на града на морето.

Господин Динев, за Стара Загора е комплимент, че с Вашата изложба се слага начало на творческата 2020 г. в Художествената ни галерия, за което Ви благодарим.

Изложбата беше планирана да я направим през м. септември 2019 г. по повод моя 60-ти рожден ден, но тъй като в една Художествена галерия не могат докрай да се изчислят нещата, тъй като тук трябваше да гостува друга изложба, моята отложихме за първата изложба на 2020 г.

Какво ни донесохте от Бургас?

За първи път правя такъв вид изложба, която е по-ретроспективна. Еднакъв брой живопис и графика показвам. Повечето от работите ми са направени от 2000 година насам. Т.е. има и съвсем нови неща в живописта, има и по-стари работи. Идеята е да покажа по- разнообразни търсения, които съм имал през годините и да направя изложба, в която да се види ясно връзката между графиката и живописта. Много от моите най- близки приятели и колеги знаят, че работя и графика, виждали са я, но публиката вижда само или графичен отпечатък или живопис. Някои си мислят, че се занимавам само с графика, други – само че съм живописец. Така удовлетворявам пък и собственото си любопитство и на публиката и да покажа как се подкрепят живописта и графиката. Тук много ясно се вижда как има детайли и форми, как рисунъкът от графиката в много отношения се прехвърля в живописта и как пък цветността от живописта се прехвърля в графиката. Т.е. за мене нещата са цялостни, в една и съща посока на мислене, разликата е само в технологията на изпълнение.

Кои са темите, които Ви вълнуват?

По принцип всеки художник се вълнува от малко теми. Като се занимава с три-четири теми през живота си, е абсолютно достатъчно, тъй като животът ни е много кратък.

Темите, които ме вълнуват, са всеобхватни и вечни: от къде идваме и накъде отиваме, любовта и омразата, красивото и грозното…Аз съм човек, който вярва в реинкарнацията. Така логиката и смисълът на нашия живот са много по-пълни. Така човек е вътрешно убеден, че животът му на земята е само една малка част от неговия път, след което продължава в друга форма, след това отново се връща и пак, и пак, и пак…Така нещата се осмислят много повече. Не може ние човешките същества, които живеем в три измерения, и имаме доста примитивни сетива за слух, зрение и т.н., има животни с много по-съвършени сетива от нашите, наблюдавайки освен това света през микроскоп или пък през телескоп, виждаме колко огромна е вселената, да си въобразяваме, че сме единствените, че сме незаменимите, че природата не може без нас и пр. По-скоро трябва да разберем, че ние сме едно много строго хармонично цяло с всичко това, което е около нас на Земята, че Земята е нашият естествен космически кораб, с който ние се движим във вселената и без него сме нищо.

И как може да се нарисува всичко това, за което говорите?

Опитвам се и според възможностите си му давам някакъв зрим вид. Много е предизвикателно.

Всеки си има лични приключения. С течение на времето, освен че съм прочел немалко книги в тази посока, успях да се убедя, че човек не се ражда само веднъж. Ходил съм при специалисти, които са ме връщали назад във времето, видял съм няколко свои предишни животи. Това пък дава отговор на много неща, които се случват около мене в момента. Т.е. причинно- следствената връзка става много по-широка, по-всеобхватна. Когато нещо ни се случи, започваме да се питаме защо точно на мене, какво толкова съм направил, защо е това изпитание…А то се оказва, че си има причина в предишен живот. Някои от нещата са много по-сложни, а понякога са безкрайно простички.

Безкрайна, многообразна и разнообразна е вселената и всъщност ние, като част от нея, я носим в себе си. И по някакъв начин е хубаво да го осъзнаем. Така всеки човек може да прозре с погледа или с ума си една малка част от това несметно богатство.

Какво искате да кажете на хората, на публиката със своето прозрение ?

Хора, ние сме отговорни за съдбата на вселената! Всеки трябва максимално добре да си върши работата, да изпълни дълга си, заради който е дошъл на Земята. Ние наистина сме отговорни и хубаво е да се отнасяме с повече любов и уважение, освен към вселената, така и към себе си и най-близките си. Т.е. не да се правим на добри пред другите, защото само искаме да изглеждаме така в техните очи. Нека да помислим първо за най-близките си…

То отново всичко има някаква последователност и взаимовръзка. Ходим сред природата. Защо трябва да трошим клони, защо трябва да газим с колите си красивите поляни, защо трябва да хвърляме торбичките си с отпадъци през балкона, защо не се усмихваме и не поздравяваме хората, с които се срещаме. Това са наглед много дребни неща, но ако всеки от нас се справи с вредните си навици, научи се да уважаава и да обича другите живи същества, някак си нещата се подреждат и намират своето точно място.

Кой е Георги Динев?

Родният ми град е Бургас преди малко повече от 60 години. Завършил съм Казанлъшката художествена гимназия. С голяма гордост и уважение искам да кажа, че един от хората, който много повлия за отварянето на нашите очи към изобразителното изкуство и към света е проф. д-р Марин Добрев. Той ни преподаваше в гимназията „История на изкуството“. После завърших във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ специалност „Живопис“, но успоредно още от тогава се занимавам и с графика. Накрая имах неистово желание да се прибера при морето. Имах късмет, че в Бургас имаме хубава графична база, така че отново започнах да работа и графика, и живопис. Всички неща, за които си говорехме, съм изграждал постепенно и с помощта на съпругата ми и на други хора, на по-мъдри книги…От 8 години съм директор на Бургаската художествена галерия. Преди това бях председател на Дружеството на художниците. И на свободна практика съм бил, и учител съм бил…Един нормален художник.

Как изглежда Художествената галерия, която ръководите?

Нашата галерия е прекрасно място. Имаме страхотна колекция от над 3000 експоната. Жалкото е, че е малка и не можем да покажем в такъв обем постоянната си експозиция, както е в Художествената галерия на Стара Загора. Намира се в стара красива сграда – синегога, обявена за паметник на културата. Пригодена е за галерия през 60-70-те години на миналия век. Много неща й липсват, влажна е…

Какви са контактите Ви с нашата Художествена галерия?

Много близки. Често си правим разменни гостувания, правим общи изложби, допълваме колекции по различни поводи. Там където човек има приятели и познати, нещата вървят много точно.

Защо почитателите на изобразителното изкуство от Стара Загора и гости на града ни, трябва да видят Вашата изложба?

Които имат потребност да видят нещо малко по-различно от творчеството на старозагорските художници и малко познават моето изкуство са добре дошли. Не мисля, че в България се прави често изложба, в която едновременно се показва графика и живопис. За съжаление графиката по принцип доста мина на заден план. Тук специално показвам литография, която се родее с живописта. Надявам се това да предизвика някакъв интерес. При това проф. Марин Добрев не си позволява да показва какво да е във Вашата галерия и по този начин си правя комплимент.

Росица Ранчева