Благословът на Св. Патриарх Евтимий

В ранното утро на 20 януари 2020 г. камбанен звън огласи простора пред Тракийския университет, за да извести началото на Светата Божествена Литургия, посветена на празника на св. Патриарх Евтимий и на св.Евтимий Велики. Службата водеше предстоятелят на храма отец Йордан Карагеоргиев в съслужение с дякон Цветан и с доайена на свещениците в града – отец Тодор, който водеше любителите-певци на клира. Домакини от университета и гости от града изпълваха пространството на малкия храм, който преливаше в светлина и споделено настроение от празника…Някак тържествен беше храмът в новата си премяна от напрестолната плащеница, от златовезаната завеса и покривалата на аналоите, изработени от сръчната ръка на г-жа Николина. Към тази тържественост се прибавят и дарените кандила, които в позлатата си горяха и облъчваха с нежност светите ликове на Господ Иисус Христос, на Майката Божия, на Св. Йоан Кръстителя и на св. Патриарх Евтимий…Тези кандила бяха идеята и мечтата на Петьо П., който изяви желание да ги купи и да ги дари…Ето и историята им:

Потърсихме из специализираните магазини в София и Пловдив, но се оказа, че цената е доста висока. Дори направихме справка за тях в Украйна, но така и не стигнахме до решение. При едно пътуване до Егина, след поклонение пред мощите на св. Нектарий , в малкото останало свободно време, преди да отпътуваме за България, тръгнахме на разходка из Атина. В едно малко магазинче за икони и църковна утвар видяхме кандила, които много ни харесаха, а цената ни устройваше.Започнахме да преговаряме със собственика. С помощта на международна лексика и жестомимични обяснения се разбрахме…Сумата беше достъпна и доста по-изгодна от цените на кандилцата в магазините по нашенско. Продавачът разбра, че ще ги купуваме за църква и започна нещо да изчислява на калкулатора и не след дълго вдигна глава и показа сумата. Останахме изумени – той ни ги предлагаше на половин цена! Затършувахме из портмонетата си да съберем сумата, а г-жа Д. каза:

„Не търсете пари. Кандилата са от мен!“ – и плати сметката.

Благодарихме от сърце за щедрия жест и бързо си тръгнахме, но още на прага човекът ни върна, за да ни подари по едно филакто с благословение от Божи гроб. В радостта си възторжено възкликнах:

„О, св. Нектарий, нямат край благодеянията ти. Слава на теб и дълбоки благодарности!“ – и се насочих към изхода. На улицата две от момичетата от магазина отново ме догониха, за да ни върнат. А там собственикът вече ровеше сериозно в някакъв сандък и с ръка ни даваше знак да изчакаме, докато намери това, което търсеше. Изведнъж извади една папка и от нея започна да ни дава по един лист, на който беше копирано свидетелство от манастира на св. Нектарий – Св. Троица. Това свидетелство удостоверяваше чудото за изцлението на нашия нов познат от тежко онкологично заболяване с помощта и молитвата на св. Нектарий.

Чул ме в благодарността си да споменавам името на св. Нектарий той разбира, че ние сме негови поклоници и побърза да ни запознае с чудото, което сам е преживял….Разделихме се благодарейки, огряни от един светъл лъч на топлина и споделени чувства. Предстоеше ни обратният път към София.

Ние пътувахме с нискобюджетна линия и имахме право само на ръчен багаж. Големият проблем бяха кандилата и една голяма икона на св. Нектарий със стъкло, която нямаше къде да сложим, а я привързахме към един от куфарите.

Кандилата бяха в малката раничка на гърба на г-жа Пепа, която се беше заблудила и на самата проверка си носеше шишето с вода, което предизвика специална проверка, снемане на отпечатъци и пр…И през цялото време с кандилата в раничката на гърба!

Без някой да направи забележка или проблем. Необезпокоявано преминахме проверката и иконата и кандилата заеха местата си в храма …Сега гледам как пламъчето трепти пред светия лик и весело ми помахва, за да ме сгрее със спомена от тази вълнуваща среща и незабравим преживявания.

Тези малки приноси и дарения са незначителни и незабележими, но те са частица от големия градеж на духовния храм, който старозагорци издигнаха на небесния покровител на България св. Патриарх Евтимий. Преклонението пред неговото дело и духовна мощ продължава от оня тежък ден, когато плачейки осиротялото му паство пита: „На кого ни оставяш, Владико?!“

А топлият му вопъл молитвено върви и благословя през вековете простира се и над нас и над децата ни и в този час и отеква в сърцата и душите до оня миг до, който ще я бъде и България:

„Оставям Ви и Ви поверявам на Светата Единосъща и Неразделна Троица!“

Светата служба е към края си и просторът се изпълва с тържественото песнопение “На многая лета!“ Тръгваме си , като отнасяме радостта от празника и една духовна мощ, която ни е окрилила с вярата и милостта на св. Патриарх Евтимий…

Гинка МИХАЙЛОВА