Испания – сурова и нежна
На 3 часа път със самолет от София. Дълго пътуване, незнайно точно в детайли закъде. Заради приказките на от детството в книгата на Уошингтън Ървинг „Къщата с призраците”. Заради един Замък.
Убедена съм, вече толкова месеци след завръщането си през септември, че където и да иде човек в Испания, нито ще сгреши, нито ще остане разочарован. Освен, ако очаква лекокрили и повърхностни впечатления и само ликуваща жизненост от разни забавления. Не, Испания е дълбочина. Тя е сурова мъдрост. В известен смисъл-грубовата, ъгловата и насечена /не е кипра и кокона като Италия/.
Испания им мъжка енергия. Срещата с нея, за първи път, причинява неочаквано с дълбочината и страстта си вълнение. Още от прозорчето на самолета. Летиш над сурова земя с насадени безброй маслини – да, и в сърцето на всяка пустош може да порасне живот, щом човек е поискал това…
Влизаш от минало в съвременност и обратно с лекота, без да е нужно да сменяш честотите на сърцето си. То добива някакъв особен кураж на тази вековна земя. Черпи от силата и.
Да видиш Испания за първи път през очите на Андалусия е верният избор. Защото Андалусия е старата душа на Испания, нейната първоистория и романтика, сливането на древни култури, връзката със Северна Африка, духът на Ориента, изключителното съчетание на религии.
Каца се в Малага и се отсяда във Фуенхирола, което е курортно градче с огромен плаж, красива крайморска алея, живописен градски пазар, прилежащи големи МОЛове – всичко от което има нужда съвременният турист. Хотелът Фуенхирола Парк може да приюти гости на брой колкото едно малко градче. Може никъде другаде да не отидеш освен до плажа и обратно, заради изобилната храна, толкова вкусна, така щедра…Но така ще си само един консуматор на 7 от 325-тте дни непрекъснато слънцегреене в Испания. И ще изпуснеш хиляда и едно вълшебства, които има на всеки ъгъл в щедро надарената с чудеса Андалусия.
Ще пропуснеш очарованието на Малага, един много красиво „скроен” съвременен испански град, спокоен, широк, ведър, с младежки дух.
Ще подминеш Балкона на Розина в Севиля /както за малко да направим/, въпреки че той не е исторически, а туристическа атракция. Няма да можеш да изпиташ детинската радост от приказното великолепие на Площад Испания, построен за иберо-американското изложение през 1925 г. Площадът е бил е сцена за снимки на някои от епизодите на „Междузвездни войни”, „Лорънс Арабски” и др. Заставаш в средата му, точно на мостчето над езерото, разперваш ръце встрани, завърташ се и …обхождаш цяла Испания надлъж и нашир с мисълта си и с цветовете, с които са направени отделните кътове на всеки един исторически и географски район. Шареното, пъстротата, ярките цветове влизат директно в сърцето ти, въпреки че са „овладяни” от една като усещане сурова и строга архитектура.
Севиля е град за обичане, град да се изгубиш в него, да скиташ из малките улички. Да търсиш къщите на героите от оперите, които имат сюжет и „свръзки” тук, да топиш из въздуха залци с ароматите на готвено…Изневиделица да те напръскат с парфюм с мирис на портокал продавачи на парфюми, излезли пред магазина, за да рекламират стоката.
О, ако само се излежаваш на плажа и пропуснеш жегата на белия град Кордоба! Ако пропуснеш суровата му красота, жаждата, която утоляваш с очи и с уста в двора с невероятните шадравани на местния древен владетел. Съчетанието на религии в „Мескита”та – джамия и катедрала една в друга. Старият Еврейски квартал в съседство. Тесни улични, в които се криеш от слънцето. Златните векове на разцвет на науката и културата в Кордоба били IX—X. Учените наричали града”украшение на света”. В Кордоба имало 70 библиотеки, а библиотеката на халифа Ал Хакам II имала 400 000 тома, включително много редки ръкописи. Пример за съжителство на религии, за омесване, за преливане…да, в Кордоба усещаш, виждаш, докосваш лицата на Испания. Чуваш стари гласове…Вървиш по легенди. Вдишваш древност, издишаш настояще. Бъдещето е някъде отвъд, то е усещане за нещо хубаво на хоризонта.
Да, в Андалусия има неизбродими хоризонти. Отвъд е Северна Африка и Мароко. По средата – Гибралтар. Една скала между два континента. Гранична територия, нито на Испания, нито на Африка. Една миниатюрна Англия в градче като в приказките. Имаш усещането, че всеки момент в пристанището ще акостира кораб с пиратско знаме. Че ще разтоварват тежки сандъци със злато. Че от кръчмата ще излезе древен пиян моряк с превръзка на окото, прегърнал бутилка ром. Че от английската червена телефонна кабина ще се зазвъни „международно”. И такива ми ти работи в тази гранична зона. Обитавана свободно от маймунки, които знаят цената си на туристическа атракция и не падат под нея. С огромна пещера с приказна акустика и светлини, в която правят страхотни представления. С огромен фар с красива гледка. С летище с край в океана. Градче, което ти се струва, че може да извадиш и да скриеш в кутийка.
И това е Испания, да и това е …Испания е почти субконтинент, тя е огромна за размерите на останалите европейски държави. Разноезична, разединена и единна. Едно цяло и много части. Мисля си, че вероятно обединяващото се нарича „страст”. Има много страст в тази държава, тя е пламенна, а също така и дълбока.
Едва ли само завоевателният дух на арабите от Северна Африка ги е довел по тези места. Енергията им също ги е намагнетизирала. Така са създали шедьовърът Алхамбра. Замък на върха. Със система, която отвежда тонове вода на всяка минута, за да се напояват шадраваните и огромните площи на замъка. Разходката из него трая часове. Изумително е как човешката ръка възстановява пищните градини. Те са най-голямата красота на замъка. Шедьовър на градинарското изкуство. Поезия от растителност, създадена за вдъхновение и отмора. Човек върви и си представя стаите в целия им разкош – с милионите възглавнички, огледала, полилеи, дивани и софи, благовония…Сега в стаите е празно, но пък е рай за въображението. Гледките от прозорците са опияняващи. Само дворецът на Карл 5 е като едно недодялано….нещо, изтипосано незнайно как и защо сред цялата тази филигранност. Да свидетелства, че винаги властта и парите са правели така, както им хрумне. Дори и по средата на самото съвършенство.
Алхамбра е поезия от камък и природа.Запазен е в превъзходен вид – за слава на създателите и и на човешката ръка, която я пази толкова години.
…Има още една „поема”, която за малко да не прочета, защото не беше включена в екскурзията. Ронда! Градче на високото. Има автобуси от Фуенхирола до там и обратно. Приказка в камъка. Кафенето на Хемингуей. Най-разкошната сангрия /сладко вино с плодове/. Мост над огромна височина. Ако погледнеш отдолу, градчето сякаш лети във въздуха. Ако се разхождаш по романтичната алея за разходки, цялата низина е в краката ти. Вървиш и се чувстваш поне 10 години по-млад. Идва ти да рецитираш. Да паднеш на колене пред момичето си. Да извикаш,че я обичаш. Да извикаш на света, че го обичаш.
В Ронда е една от най-старите арени за бикоборство. С музей, в който виждаш, че бикоборството не е убийство, а ритуал, литургия. Сложно съставен спектакъл, в който човекът и животното се обичат, все пак, въпреки всичко…Когато излезеш на арената, сякаш усещаш това. Въпреки ритуалната природа на бикоборството, то е силно ограничено в наши дни и в Ронда се случва само през септември.
Ронда е любов от пръв поглед. Това е град с енергия във въздуха. А Марбеля, о, Марбеля носи енергията на материалното, на парите, на славата, на богатството! Курорт на знаменитости, където като селянче се снимах пред синьо Порше и пред строени яхти за милиони. Разминавах се с дългокраки мацки. Бедрата им почвата от сливиците и завършваха на земята. С плажно облекло, „наточени” за плячката – богати тузари. И все пак красиво местенце под слънцето. Просто за друга кръвна група хора….
А Михас е селцето на най-романтичното сбогуване с Андалусия. Шеметен изглед към морето. Мъничък парк с шадравани като от приказките. По улиците крачат важно магаренца-таксита, но е чисто и спретнато.
Ходихме и в най-голямата ступа /будистки храм/ в Европа. Да, по брой религии, площ, мъдрост, страст някак си Испания и Индия си приличат. Огромни, калейдоскопични, цветни, пъстри, дълбоки. Субконтиненти – за размерите на тези части от света, в които са.
За испанците може би най-обичани сред историческите личности са крал Фердинанд Арагонски и кралица Изабела I Кастилска – обединителите на държавата. Те са положени в катедралата в Гранада, Андалусия. Андалусия, макар да звучи с име на жена, има мъжка енергия. Срещата с Андалусия остава дълго време в сърцето. Като среща с красив, дълбок, тайнствен, омагьосващ сеньор с посребрени слепоочия. Не ти достига, искаш още да разбереш. Никога няма да разбереш много неща. Винаги ще имаш пространство да си ги доизмислиш. Всякога ще го усещаш дълбоко в себе си. Защото да, така е с всяка …страст!
Уляна Кьосева
Пътешествието ни до Андалусия през септември 2019 г. бе с екскурзия на фирма „Профи-Тур”. Имахме жизнерадостен 27 годишен водач Александър – вегетарианец, природолюбител, увличащ се по будизма, пътешественик, дете на света. С него опознавахме и една друга, свежа и съвременна Испания, която приласкава неспокойните души и ги очарова. Научихме се да пеем песничка-броилка на испански – „Мляко с ориз. Искам да се задомя. За тази сеньорита от Португалия. За тази-да, за тази-не. С тази сеньорита ще се задомя”
Глаголът „касар” на испански /от каса-къща/ – ще се задомя…Гледай ти, гледай ти! На всички езици смисълът на важните неща в живота има еднакви корени.
Непременно посетете Андалусия!
Уляна Кьосева