Йосиф Сърчаджиев поставя в Старозагорския театър „Криворазбраната цивилизация“

На 27 февруари 2020 г. Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора ще представи първата си за годината премиера „Криворазбраната цивилизация“ . Това е сатирична пиеса в пет действия от Добри Войников. Публикувана е през 1871 г. в Букурещ. В комичен маниер с фолклорни мотиви, пиесата осмива начина на възприемане на чуждестранните модни вълни като еволюция в човешкия прогрес. Това е най-популярната и най-често поставяна пиеса на Войников, основополагаща творба в новобългарското драматично изкуство. Обсъжданите в нея проблеми са вълнували повечето от деятелите на Възраждането. Поради актуалността на материята, „Криворазбраната цивилизация“ се играе по сцените на театрите до наши дни, повече от сто и двадесет години след първото ѝ публикуване.

Сценичният вариант е текстът на песните са на Райна Томова. Режисьор е Йосиф Сърчаджиев. Сценографията и костюмите са дело на Мария Диманова. Музиката е на композитора Андрей Дренников. Хореографията е на Кремена Костова.

Действащите лица и изпълнителите са : Хаджи Коста (търговец) – Кольо Стайков; Злата (негова жена) – Светла Тодорова;Анка (тяхна дъщеря) – Илина Илиева; Димитраки (техен син) – Цветомир Черкезов; Марийка (приятелка на Анка) – Николета Милкова; Маргариди (грък, фелдшер) – Георги Нождлов; Митьо (влюбен в Анка) – Жоро Райчев; Баба Стойна (сватовница) – Галя Александрова.

В песните и танците участват и статистите: Габриана Костова, Дебора Георгиева, Младена Калчева, Теодора Димитрова, Георги Вълев, Димитър Драгиев, Николай Господинов.

Специално за приятелите и читателите на Dolap.BG разговаряме с популярния и обичан актьор и режисьор Йосиф Сърчаджиев.

Господин Сърчаджиев, какво Ви накара да посегнете към „Криворазбраната цивилизация“, пиеса написана преди 149 години?

Поначало не смятах да правя тази пиеса. Имах 4-5 български пиеси, които исках да работя, но след разговор с директора на театъра Ивелин Керанов, разбрахме, че можем да направим тази постановка, защото е много свързана с днешния ден. Всичко, което преминава в нашия свят, идвайки от запада и изтока, се събира в нашата прекрасна страна и се създава една какафония в душата и мислите на хората. Много от тях загубват ума и дума, защото не разбират какво става покрай тях. В нашата държава толкова много всичко е объркано. И, уви, тази нова цивилизация убива духа на българите.

Много неща от старото време , които би трябвало да останат в България- изчезват. Остава ужким модерно и красиво нещо, което се оказва зло, което действа пагубно върху хората.

Затова решихме, че трябва да работим и представим тази пиеса. Не съм сигурен дали публиката ще разбере моята идея в тази постановка, но десет човека да разберат- ще е постижение.

Зная, че много мои сънародници, които са останали да живеят в България, не желаят да им се дава акъл от театрите, но аз все още продължавам да си представям, че нещо добро има в театъра и може да бъде добро и да помогне на хората.

Може би. Това е смисълът на моя живот.

„Криворазбраната цивилизация“ е много старовремска като излъчване. Много неща изчистихме с Райна Томова (тя е моята съпруга, тя направи сценичната адаптация и написа текста на песните). Направихме много промени, за да се усеща, че касаят днешния ден. Публиката да го разбере не само като спомен от миналото, но да има и съвременен акцент. Освен това вътре ще има нещо цветно, елегантно, движение на духа. Усетих, че актьорите които изпълняват ролите, го носят. Драго ми е да работя такива неща.

В случая може ли да се подмени втората дума в заглавието на пиесата и да стане „Криворазбраната демокрация“?

Демокрацията би трябвало да бъде нещо прекрасно. Проблемът е, че у нас тя не тръгна както трябва. В моята представа пътят беше един, но се оказа че има много странични пътечки, които не са моите. Въпреки това, викам си, че няма значение. Много неща се правят и става нещо хубаво…Е, мама му стара, трябва да имаме очи и да виждаме, че не всичко е за оплакване. Има ужасни неща, но има и нещо хубаво. Вярвам, вярвам и ще стане!

Кое е общото между времето, когато Добри Войников е написал „Цивилизацията“ и днешния ден?

Много е различно, за съжаление. Тотална е промяната в духа и мисълта на хората. Дори моето отношение към криворазбраната цивилизация е едно. А 17-18- 25- годишните имат тотално различна представа за цивилизацията. Техниката, която покори света – телефони, смартфони, лаптопи и пр., е безобразно ограбване на духа и на човешките отношения. Това не е моята представа за цивилизация. Това е убийството на духа. Смазва се движението на мисълта и на чувствата. Няма истински чувства. Нещо свързано с красивото и с грозното. Просто няма чувства. Мотор, мотор, машина, робот…Няма хора. Ставаме биороботи. Ужасявам се, но не мога да общувам с младите хора. Те не искат да общуват с мене и аз също не желая. Има огромни не различия, а пропасти между поколенията.

Онова време, когато е писана тази пиеса, огромна част от българския народ е свързана с надеждата, че цивилизацията ще оправи България. Донякъде много неща са направени прекрасно от цивилизацията, от онова време. Но тази цивилизация се превърна в антицивилизация. И то не е само в България, а в целия свят. Но у нас особено силно се усеща, защото рязко се промениха нещата, изведнъж и …няма хора! Няма хора, ей! Няма погалване! Няма усмивки! Няма разбиране за взаимността! Нищо духовно няма..! Но има театър!

Доволен ли сте от актьорите, с които работите пиесата?

Да, особено много, защото всички притежават завладяващ дух! Това е изключителна ценност, защото имам усещането за бездуховност в културата на България. И то не е свързано само с театъра, с киното, музиката, писането…Тотална чалга. Жълта помия…

Каква е ролята на композитора Андрей Дренников? Мюзикъл ли ще гледаме?

О, той е един прекрасен провокатор. Не, няма да е мюзикъл, но ще има много песни по текстове на Райна Томова. Ще има стари български песни, красив автентичен фолклор и неща, които са свързани с онова време до ден днешен. Нещо, което е красиво за мене. Да не изчезва общуването с духа от миналото време.

Кой уби духа ни?

Това, което показваме сега в „Криворазбраната цивилизация“ е унищожаването на ценностите от онова време: рода, кръвта, чувството за взаимност, за уважение, за чиста обич -изчезва, смазва се. И то се прави от политиката. Политиците предпочитат да работят с хора, които са на ниско ниво, хора дибили. Това им е удобно на тях, а на мене ми е много гадно.

Вие бяхте много голям борец преди „ударчето“, както наричате жестокия инсулт, който Ви споходи през 2004 г. Продължавате ли борбата срещу неправдите?

Продължавам разбира се! Всеки път, когато се ядосвам за нещо, искам да крещя и да викам и да правя нещо. Уви не мога, защото нямам физически сили. Но когато мога, правя неща в пиесите, които поставям. Те са моята трибуна и моето оръжие. Така мисля, че мога да помогна на някои, които са много отчаяни, защото нямат надежда. Напротив: аз им давам надежда. Има смисъл да се правят такива неща. И аз имам моменти, в които изчезва от мене надеждата, но викам:Майната му! Може! Може! Може! И нещата се оправят.

Какво точно искате да кажете на публиката с „Криворазбраната цивилизация“?

Истината! Истинността! Лъжата, особено в сферата на културата и изкуството е ужасно нещо. Искам да има истинност и вяра, вяра, вяра! Да не се боим от борбата с простотията и посредствеността. И да има смешка! Не гаден злобен смях, какъвто напоследък ни залива, с пречистващ смях. Да се надсмеем над себе си! Да преценим, колко неща сме отрязали от себе си…Хайде бе, кора, какво става..? Усмихнете се!

Смятате ли, че ще настъпи промяна към доброто?

Убеден съм! Злото не е чак толкова черно и силно. Има ужасни неща. Но има и една розова, красива усмивка на Слънцето. Слънцето идва, идва…

Росица Ранчева