Археологът Димитър Янков чукна 70 години
След кратък експеримент в учителското поприще, Димитър Янков започва работа в Исторически музей Стара Загора през 1973 година като уредник и завеждащ отдел “Средновековна археология”. От 1989 година е главен уредник до пенсионирането му през 2014 г..
Роден е в Стара Загора на 18 януари 1950 година. Възпитаник е на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, където завършва специалност “История” през 1972 година. Професионалният му път е свързан само и единствено със Старозагорския историческия музей и проучванията на средновековните обекти в Стара Загора и региона.
Първото археологическо предизвикателство, пред което се изправя, е римският водопровод в землището на с. Хрищени. Следват археологически разкопки на важни обекти в Стара Загора: градският некропол, форумът и крепостната стена на Августа Траяна. През 1977 година изследва около 600 гроба и за пръв път документира погребение чрез трупоизгаряне в градски некропол в Тракия, в частност и в Августа Траяна. Има принос към откриването и проучването на куполната гробница, която днес е в сутерена на сградата на Община Стара Загора.
До 1978 година Димитър Янков съвместява отделите “Средновековна археология” и “Антична археология”. През 1983-1984 година отговаря и за фонд “Нумизматика”.
Участва в проучването и документирането на различни археологически обекти в региона, като сред най-значимите са селището в месността „Градовете“ до гр. Крън и късноантичната крепост при Карасура.
Янков оспорва тезата за наличието на предримско, тракийско селище, носещо името Берое, на мястото на римския град Августа Траяна.
Участва в спасителни археологически проучвания по автомагистралите Тракия и Марица на обекти в землищата на селата Черна гора и Златна ливада.
Изследователските му интереси са свързани с християнството и християнските храмове. Публикува материали за сондажно проучване при църквата “Св. Параскева” в с. Енина, раннохристиянската църква край с. Горно Ново село и християнското култово строителство в Стара Загора.
Вълнуват го важни за историята на града теми, като етническите и демографски процеси през средновековието, ислямизацията в Старозагорско и Казанлъшко и др.
На прага на новото хилядолетие неговите интереси се свързват с един уникален археологически обект – Ески джамия. Ръководи археологическите проучвания, разкрива и доказва приемственост в култовия център в продължение на хилядолетия – свято място за различни вярвания. На Димитър Янков принадлежи идеята за създаване на Музей на религиите в Стара Загора.
Доказан специалист на национално ниво, Димитър Янков е допринесъл изключително много за разкриване на хилядолетните тайни на родния му град. Заедно с това той е витален, духовит и сърдечен човек и приятел,
В деня на неговата 70 годишнина приятелите му пожелаваме здраве, бодрост, светли простори за нови мечти и открития! За много години, Митко! Наздраве!
Долап.БГ
ЗА ИМЕТО ЗАГОРА В НАЗВАНИЕТО СТАРА ЗАГОРА
Димитър Янков
Един от нерешените досега въпроси, свързани с миналото на Стара Загора е този за времето и причините, довели до появата и налагането на съвременното име на града. Счита се, че то е буквален превод от турското название Ески Заара. Приема се освен това, че официално за първи път то е регламентирано с едно от решенията на Народния събор в Цариград през 1871 г. Впрочем ето самото решение на 19-то редовно заседние от 13 април с.г.: „…След това соборът си почива, а после след много разговоры и соразискания решава ся че:….4. Ески Заара, Чирпан, Казанлък кази составляват такожде нова епархия Архиереят на която ще носи титлата Загорский…“ Всъщност налагането на името Стара Загора става доста по-късно – едва към 1875 г., като в официалните турски документи то си остава Ески Заара до Освободителната война.
Резултатите от проучванията на историческите извори разкриват ,че още към 1362-63 г., когато градът е завладян от войските на турския пълководец Лала Шахин вече се е наричал Загора. Средновековното име на града Берое (слав.Боруй) за последен път се споменава от византийските летописци във връзка със събития, отнасящи се към 1321 г. Следва, че някъде в този период – от втората четвърт на ХІV до края на ХІV в. се появява и налага новото название на града – Загора. Интересна е титлата, която се дава на архиерея на новосъздадената епархия – Загорски. Ако се проследи още по-назад във времето появата и развитието на епископиите от времето на Първото българско царство (след приемане на християнството от Борис-Михаил) ще видим, че митрополит с такава титла съществува още по тогава. Загорски е наречен митрополитът на Дебелт ( при днешното с.Дебелт, Бургаска обл.). Този факт е известен на изследвачите на средновековната ни история. Известно е също, че след завладяването на България от византийците, император Василий ІІ запазва независимостта и правата на новия център на българската православна църква – Охридската архиепископия. Наред с това, няколко епископии са отнети от диоцеза на бившата Търновска патриаршия и предадени под юрисдикцията на патриарха на Константинопол. Сред тях е и епископията на Дебелт (или Загорската епископия). Тъкмо по време на византийското владичество изглежда е била отнета и катедрата на Беройския епископ, а епархията – включена в диоцеза на Загорската епископия. Пак по това време ще да е станало и преместването на седалището на Загорския епископ от Дебелт в Берое (или неговите околности), но със запазване на титлата Загорски митрополит. След иизбухването на въстанието на братята Петър и Асен, именно Загорският митрополит Василий е ръкоположен в сан „архиепископ на Загора“ ( както той нарича сам себе си в едно писмо до папата), което пък му дава право да положи царската корона на единия от ръководителите на въстанието – Петър.
Объркването в понятието Загора в средновековните писмени извори след края на ХІІ в., в т.ч. дори употребата му от някой западни хронисти като синоним на българската държава е само привидно. Внимателният анализ на тези документи сочи, че само архиепископ Василий и по-късно Иван Александър в домашните паметници се назовават съответно „Архиепископ на Загора“ и „Владетел на Загора“. Единият е бил преди това митрополит (епископ), другият е владеел областите в епархията Загора, преди да седне на царския престол в Търново.
Във всеки случай епископът на Загора никога не се завръща в истинския център на областта Загора – Дебелт. Неговото седалище остава в Берое и тук той е заварен от турските нашественици.
Обичайната практика на новосъздаващата се османска администрация е била да запазва заварените имена на селищата. Завладявайки един опустошен град с крепостни стени, останал почти без население, но пък седалище на епископа на Загора, за нашествениците е лесно да го назоват по името на духовния управител на областта. В историческата памет на българите остава спомена за първоначалното седалище на Загорския епископ и никак не е случайно, че през ХVІІ-ХІХ в. се появява селище Загора в западния край на Бургаското езеро, там където днес се намират останките от средновековния Дебелт.
Но да се върнем на решението на Народния събор за създаването на епархия, чийто архиерей ще трябва да носи титлата Загорски (забележете – не Старозагорски !). Не е ли това един отглас в историческата памет за значимостта на митрополита на Загора в по-стари времена?
