Георги ЯНЕВ „ИЗКУСТВОТО ЦЪФТИ САМО НА ПОЧВАТА НА СВОБОДАТА“

На 28 януари 2020 г. (15 януари по стар стил) българската културна общественост ще чества 125 години от рождението на големия поет, преводач, художник, естет и родолюбец Гео Милев. По този повод ще Ви представим текстове, любезно предоставени ни от литературния критик и историк, дългогодишен главен уредник на Къща-музей „Гео Милев – Георги Янев.

Благодарим му за отзивчивостта.

Dolap.bg

2 част

Всичките приятели на Гео Милев от началото на века са по-възрастни от него: Димитър Подвързачов с четиринадесет години, Николай Лилиев с десет, Димчо Дебелянов с осем, Людмил Стоянов със седем, Христо Ясенов и Николай Райнов с по шест. При това всички до един са вече утвърдени млади поети около 1911 – 1912 година, когато Георги Милев студентства в Софийския университет. Към тая бохемстваща в началото на миналия век приятелска група, около която гравитират и други поети и писатели – Константин Константинов, Георги Райчев, Йордан Йовков и др., се присъединява и Георги Милев. Помогнало му е познанството на баща му Милю Касабов с Димитър Подвързачов. В края на деветнадесетия век и в началото на двайсетия в книжарницата на Милю Касабов често гостувал един млад и рошав младеж, който пропагандирал социалистическите идеи. Милю Касабов, който недолюбвал политиката, но все пак имал известни пристрастия към социалдемокрацията, харесвал острия и много язвителен език на рошавия младеж, който се казвал Димитър Подвързачов. Самият Георги Милев е виждал Подвързачов в книжарницата на баща си. „Връзката”, разбира се, е много сериозна, но все пак за приятелство между Подвързачов и Гео Милев може да се говори до голяма степен условно. Става дума по-скоро за уважение и известен респект, който е имал младият Георги Милев към своя известен вече в литературните среди съгражданин. Причината по всяка вероятност е в разликата в годините (не случайно Подвързачов е Бащата за приятелите от бохемата), но и в различната нагласа на двамата по общественото устройство: Подвързачов – сатирик и песимист, Гео Милев – радикал и оптимист.

Още нещо помага на Георги Милев да се влее в тази среда – деликатният и сърдечен Николай Лилиев, също старозагорец, също познат и уважаван поет от Милю Касабов. Николай Михайлов, както се е подписвал в началото на миналия век Лилиев, посреща младия си старозагорски познат добронамерено, защото е впечатлен (той, ерудираният!) от невероятните познания на младежа, впечатлен е от изключителните идеи и щения на съгражданина си да „превзема света” и духовното в него.

Писмата, които си разменят Гео Милев и Димчо Дебелянов, Лилиев, Ясенов, Л. Стоянов между 1915 – 1920 година са важни не само за биографията на Гео Милев. Те са важни и за епохата – характеризират , както индивидуалните черти на отделните творци, така и общото между тях, морала на времето, чертаят психологическите характеристики на индивидите.

Интересни са обръщенията в писмата между приятелите: Димчо Дебелянов обикновено се обръща към Гео с „милий Милев”, Лилиев с неизменното „скъпи мой Гео”, при това на френски, а Л. Стоянов и Ясенов се обръщат към Гео с традиционното „драги мой”. С какво толкова ги е впечатлил този младеж, хлапак все още в техните очи, „студент”, както шеговито ще се обръща към него Димчо Дебелянов, заради което Гео Милев остро е реагирал, или „до Гео Милев, поет символист”, както ще надписва пликовете си Николай Михайлов, за което Гео Милев малко много се е докачал. Истината за тяхното така „бащинско”, но и приятелско отношение навярно е във факта, че те просто са го обичали. Заради всичките му качества, заради самия Гео Милев.

Много показателно в това отношение е едно недоразумение в писмата между Л. Стоянов и Гео Милев. В писмо от Берлин, където се лекува, до Л. Стоянов, който все още е на фронта, Гео Милев пише на приятеля си, че е „с моята Мила К.”, с която сключва брак в България по-късно. Л. Стоянов му пише отново от фронта много сърдечно и благодарствено писмо и завършва така: „А що да мисля за това „с моята Мила К.?“ Ей богу, прощавай, но ти си луд!” Следва: „Твой сърдечен Людмил”. Очевидно Гео Милев е изтълкувал въпроса като упрек и като истински влюбен човек е реагирал светкавично, при това остро и нападателно, в негов си стил. За съжаление това му писмо до Л. Стоянов не е запазено, но разполагаме с отговора на Стоянов, който е превъзходен документ на времето за отношенията между приятели писатели: „Драги Гео, твоята очарователна сръдня ме трогва. Не, мойто момче, не съм искал да те обидя. Виждам, че си влюбен до уши. Не помня точно фразата, която те е засегнала, но вярвай, работата не е тъй ужасна. Никога не съм мислил да те пращам в „лудница”, прости ме боже! Вярно е, че останах изненадан от твоето съобщение: „Тук съм с моята Мила К.” Нямам ли право да се учудя? Признай, че и друг на моето място не би останал равнодушен. Най-после това е тъй неочаквано, тъй романтично, че да наречеш един романтик „луд” е, ако не извинително, във всеки случай обяснимо. Нали помниш у Хорация (ако не се лъжа): „Този там е или поет, или луд.” Една фраза, която употребяваме тъй често, когато сме двама, написана прави фурор и е способна да ни скара – не е ли странно това? И тъй ти разбираш, че не те обвинявам в болестта на Хамлета, макар че за твоя чест голяма трезвост не ти е присъща. Драги, драги Гео, колко си пленителен!” Писмото отново е подписано „Твой сърдечен Людмил Стоянов”, а преди това е и последното изречение: „Предай на Мила моите поздрави и извинения.”

Тази „сръдня” подсказва, че Гео Милев е бил готов да воюва за честта и морала си докрай, при това със всички, дори и с приятелите си, ако честта и морала му са били накърнени и застрашени. Подсказва обаче и че Гео Милев е бил достатъчно самокритичен, за да приеме своята грешка и отношението му към приятеля даже да укрепне след нелепото недоразумение. Съвсем друг е въпросът за естетическите „разминавания” между Гео Милев и Л. Стоянов, който след години „отива” при „хиперионовци”, за да остане със символистите, не одобрявайки експресионистичните увлечения на Гео Милев. Естетическите противоречия не пречат на чисто човешките им добри отношения.

Подобни са отношенията между Гео Милев и Иван Радославов, факлоносецът на символистите. Преди да почне да издава „Везни” Гео Милев под модерна поезия разбира все още символизма и затова държи на бъдещото сътрудничество на Радославов, същевременно Радославов влиза и в плановете му на преводач в издателската дейност на „Везни”. По това време двамата освен чисто роднинските връзки (водят две сестри), имат и много общи естетически интереси. По-късно стават естетически „противници”, ще си разменят и доста остри реплики в печата, но в чисто битов план си остават близки и сърдечни приятели.

Тези факти освен характеристика на самия Гео Милев са характеристика и на времето, на взаимоотношенията – естетически и етически.

* * *

Далеч преди Гео Милев да бъде „орезилен” по собствената му безпощадна самоирония Николай Лилиев в писмата си се обръща към младия си приятел с топла шега, наричайки го „Велик иреалисто”. Самият Гео Милев пише в ранните си статии против реализма в литературата, а на приятелите си в писмата – срещу реализма в социалния и обществен живот, бленувайки „иреалността”. Младежът до такава степен е погълнат от иреалността на идеите си, че предлага на Димчо Дебелянов „да устроим на столичани невиждано досега зрелище – да се избесим всички по електрическите стълбове на бул. „Цар Освободител”. Да се избесят като протест срещу живота, сиреч реалността, който (която) пречи на младите поети да се реализират в… литературата. Тази своя идея Гео Милев споделя и с Николай Лилиев, който фино и деликатно иронизира, както младия си събрат, така и своите си „иреалности”. Същата идея Гео Милев упорито лансира и сред останалите си приятели – Ясенов, Л. Стоянов, Н. Райнов и др. По всяка вероятност „проектът” му не е приет с възторг, затова той търси „помощ” и от Димчо Дебелянов, който сред приятелите се води също за „велик иреалист”, както в литературата, така и в живота. Двадесет и осем годишният тогава Димчо Дебелянов отговаря с известно закъснение на писмото на Гео Милев, което, за съжаление, е неизвестно. Закъснението е по причина, че Дебелянов прегръща идеята на по-младия си събрат, на когото очевидно вярва и явно обича и започва да убеждава своите (общите им) приятели да се избесят в името на каузата, която им предлага Гео Милев и която те „иреално” споделят. Много сериозно Дебелянов признава, че се „мъчех да убедя себе си и другите, че е време да познаем своето нищожество”, като последват „съвета” на Гео Милев да се избесят по електрическите стълбове. „Но, със саморазголващо се чувство за хумор продължава Димчо Дебелянов, какво да правиш, о камък удариха уверенията ми: ни мене, ни на другите не им се иска да погинат още млади и зелени и то по литературни причини…” Реалността вече е работила против иреалността, но за това комай не се е догаждал само оптимистичният приятел на изявените млади поети… Сигурно пък те затова са го обичали. Заради неговата невинност в наивността на крайните му помисли. По някакъв начин той им е вдъхвал кураж с неистовостта на авангардните си идеи, с които те вече вътрешно в себе си са били почнали да се сбогуват. А не са виждали други пътища за творчеството си. Затова сигурно в същото писмо Димчо Дебелянов го пита как е, как живее и го моли да се обажда по-често, щото „ние тука караме по стария път…”. Още на времето Димчо Дебелянов е забелязал, че Гео Милев носи заряда на разрушението на старото (старите пътища в литературата и изкуството), но носи и надеждата за новото, даже и когато проектите му са авангардно неприемливи…

Най-любопитното от скандалния „проект” на Гео Милев е обаче в обстоятелството, че тази „тема”, породена от сплина на българските пред и следсимволисти не е изследвана и даже въобще не се засяга в литературната история. Идеята на Гео Милев надхвърля рамките на крайните европейски и световни авангардисти в по-късните десетилетия на миналия век с необичайните им „инсталации” и прочие… Друг е въпросът, че в неговата идея живее желанието и убеждението за жертвеноготовност в името на литературата и изкуството.

Из книгата под печат на Георги ЯНЕВ „Литературни увлечения“ при издателство „Литературен форум“.

(Следва)