Старозагорски учени участваха в международен симпозиум за съхранение на културно-историческото наследство в областта на астрономията и космическите изследвания

От 01.12. 2019 г.до 07.12.2019 г. доц. д-р АЛЕКСЕЙ СТОЕВ и проф. д-р ПЕНКА СТОЕВА и двамата от Института за космически изследвания и технологии при БАН, участваха в Международен симпозиум „Съхраняване на културно-историческото наследство в областта на астрономията и космическите изследвания по света и развитие на обектите от световното културно наследство на ЮНЕСКО в Република Татарстан” гр. Казан, Република Татарстан. Руска Федерация. Симпозиумът бе проведен в Казанския (Приволжски) Федерален университет, Руска Федерация.

По време на симпозиума старозагорските учени представиха докладите: „Древни астрономически обсерватории по Българските земи“ Ancient astronomical observatories in Bulgaria (PenkaMaglova, Alexey Stoev);“Народните астрономически обсерватории в България като образователни, научни и културни центрове“.Public astronomical observatories in Bulgaria as educational, scientific and cultural centres (Alexey Stoev, PenkaMaglova); Народната астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ – първата в България: 60 години по-късно“. Yuri Gagarin Public astronomical observatory – the first in Bulgaria: 60 years later (Alexey Stoev, PenkaMaglova)

В симпозиума взеха участие близо 80 специалисти от повече от 20 държави.

https://kpfu.ru/eng/news-eng/astronomy-and-world-heritage.html

Mодератори на симпозиума бяха специалният посланик на ЮНЕСКО по укрепване на междукултурния диалог, Държавен съветник на Република Татарстан Минтимер Шаймиев и ректорът на Казанския Федерален Университет (КФУ) (наследник на Казанския Императорски Университет) проф. Илшат Гафуров. Специални приветствия бяха поднесени от Министъра на образованието и науката на Р. Татарстан, председателя на Комисията на ЮНЕСКО на Руската федерация, президента на Академията на науките на Р. Татарстан и други изтъкнати ръководители и специалисти.

Бяха представени над 120 доклада в три тематични секции: История на възникване и дейност на астрономическите обсерватории в света; Обсерваториите като научни, образователни и културни центрове; Практически аспекти в актуализацията на научното и културно наследство на астрономическите обсерватории.

Проведе се и международна кръгла маса с участието на експерти от ЮНЕСКО по техническите и методични въпроси, свързани с подготовката на номинационно досие „Астрономическите обсерватории на Казанския Университет“.

Бе проведена пешеходна изследователска екскурзия по града Казан с посещение на обектите на световното наследство – „Историко-архитектурен комплекс Казански Кремъл“ и Казанската градска астрономическа обсерватория.

Заседанията се проведоха в сградата на Общината – Казанская Ратуша, бившето Дворянско събрание, построена през 1854 г.

Малко повече за Казанската Ратуша…

Казанската Ратуша е разположена в сградата на бившето Дворянско събрание, построено през 1854 г.

До 1814 г. Дворянското събрание, което е най-висшият корпоративен орган на съсловието на благородниците в Руската империя, няма собствени помещения и сгради, и се намира в различни правителствени и частни къщи. През 1843 г. казанските дворяни на извънредна среща решават да построят специален дом за благородниците на улица Грузинская, близо до Театралния площад. За строителството му е избран строителен комитет под ръководството на Казанския провинциален водач на дворяните Н. Д. Булигин.

Ратуша е орган на градското самоуправление. Традиционно, много от зданията предназначени за ратуша са допълвани с високи кули, в които често се поставяли часовници, камбани и др. Часовникът на кметството в Казан винаги показва точното време. Днес обемният часовник на кулата е заменен от съвременен механизъм – часовникът се управлява от електронна система, а стрелките се движат от прецизен стъпков електродвигател. Часовниците се изработени в Чистополския завод „Восток“. Сградата на кметството възвърнала предишното си величие след реконструкцията от 2005 г., посветена на хилядолетието на Казан. Майстори от Русия, Турция, Чехия, Италия и много други страни са работили за пресъздаването на облика на сградата на градската управа в предишното й величие.

Тъмно мраморно стълбище води до горните етажи във фоайето. Стълбите са украсени със статуи, които през 19 век са наречени „китаец с китайка“. Тези статуи са единственото, което е останало от времето на дворянското събрание. Те са напускали сградата само по време на ремонта й. Преди осветлението тук е било осъществявано с газови фенери, а сега дори и тези стари лампи са захранвани от електричество. Много китаеведи са били озадачени от произхода на тези статуи. Нямало никакви сведения, откъде са дошли в Казан и кои са точно тези китайци – момче и момиче. Знакът на дракона обаче на гърдите на младия мъж подсказва, че това вероятно е член на китайското императорско семейство.

В кметството има 10 зали, без в този брой да са включени помощните помещения. Пет от тях са постоянно действащи. В Бялата и Розовата зала се осъществяват кръгли маси, заседания на президиума на правителството и други официални срещи и конференции. Най-големите приеми се провеждат в Колонната зала, а сватбени церемонии – в Куполната зала. Отделни зали служат като музей за подаръци на града. Освен това кметът на Казан Илсур Метшин има отделен делови кабинет, в който градоначалникът работи, когато посещава Ратушата. Основната зала на Ратушата е Колонната. Тук понякога се провеждат заседания на Градската дума (Общинския съвет) и най-значимите градски и републикански събития. В Колонната зала са концертирали Л. Собинов, С. Рахманинов, А. Скрябин… Тук за последен път е говорил Василий Качалов преди да замине за Москва, а известният певец Фьодор Шаляпин се срещнал със земляците си. Тук, на 18 февруари 1914 г. четат свои стихове поетите-футуристи В. Маяковски, В. Каменски и Д. Бурлюк.

Таваните на Колонната зала са украсени с многослойни полилеи от чешки кристал, изработени специално за Кметството на Казан. Най-добрите арменски майстори са работили върху паркета на основната зала, като мебелите са закупени от Италия (за парадните зали) и Москва (за залите за делови срещи).

Особенно интересно е т. н. Фоайе на банкетната зала. В тази камерна зала участниците в дадено събитие и гостите на кметството могат да седнат и да прекарат време в красива обстановка преди, или по време на почивката, както и в края на събитието. Залата е проектирана и изпълнена в нежни пастелни цветове и полутонове и има очарователно въздействие върху всички свои посетители. Стените на банкетната зала са украсени с образи от стария Казан, италиански завеси и изящни лампи. Залата може да побере до 150 души.

В уводното си слово ректорът проф. Илшат Гафуров припомни, че КФУ разполага с обширна инфраструктура за астрономически изследвания, включваща обекти в различни части на Русия и Турция. Той добави, че още през 2009 г. в Казанския Университет е била проведена конференция „Астрономия и културно наследство“, на която за първи път бил поставен въпросът за добавяне на обсерваториите на Казанския университет към списъка на обектите от световното културно наследство на ЮНЕСКО. На следваща конференция на ЮНЕСКО в Казан през 2017 г. инициативата е била подкрепена от тогавашния генерален секретар на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова.

По-нататък, проф. Гафуров добави: „Изключително сериозни астрофизически изследвания се провеждат на 1,5-метровия телескоп в Турция, където те се изпълняват в рамките на проекта Spektr-RG. Казанският университет също участва и в множество проекти с НАСА, САЩ; Институт Макс Планк, Германия; Националната обсерватория на Япония; Шанхайска астрономическа обсерватория, Китай; Държавен астрономически институт на Московския университет, Русия и институциите на Руската академия на науките – Институт за космически изследвания, Институт по астрономия и Специалната астрофизична обсерватория в Кавказ. Наши астрономи са дали имената си на над 10 лунни кратера, две комети и шест малки планети “, каза още той. Що се отнася до досието за номинация на Казанските обсерватории в списъка на световно културно наследство, има доста добри перспективи то да бъде направено и успешно защитено”.

Сега университетът работи по създаването на Център за космически изследвания и технологии и образователен център Astropark. Планетариумът на Казанския Федерален Университет (кръстен на вече покойния космонавт Алексей Леонов) ще бъде съществена част от тази инфраструктура.

Както отбелязва г-жа Гудрун Улфшмид, председател на Комисия C4 „Астрономия и световно наследство” на Международния астрономически съюз: „Архитектурата на казанските обсерватории е невероятно интересна. Можете да намерите всички критерии за автентичност, уникален стил на научния и наблюдателен комплекс, както и да се оцени еднозначно неговата изключителна универсална стойност. Също така е много важно, че обсерваториите функционират и в момента, и в тях могат да се видят много млади хора, които работят и се учат в областта на астрономията и космическите изследвания”.

Доц.д-р Алексей Стоев