Литературна сензация:19 неподозирани оригинали на Яворов постъпиха в музея му в Чирпан

„На 3 януари 2020 г. Фондация „Яворов“ откупи в София 19 яворови оригинала от месец октомври 1912 г. Това са стихотворение, требвания, разписки, къс от знаме, писма до Тодор Александров, Христо Чернопеев, Таньо Николов и Тодор Тодоров“. Това съобщи на брифинг на 8 януари 2020 г. Тодор Иванов, председател на фондацията и главен експерт по въпросите на културата в Община Чирпан. „Смяташе се досега, че всичко свързано с Яворов е намерено, открито и публикувано. Определям събитието като литературна сензация, защото от тогава са минали почти 100 години. Документите откупихме заедно с кмета на Община Чирпан Ивайло Крачолов и са собственост на нашата фондация, респективно на Музей „Яворов“.

Сладкодумният Тодор Иванов разказа предисторията на забележителното постъпление. Миналата година през м. април чирпанлийката доц. д-р Милкана Бушнакова, една от най-големите архивисти и изследователи на Яворов е уведомила, че при нея в Националната библиотека , са оставени документи за експертна оценка. Мъж на около 50 години- Христо Павлов, второ поколение колекционер на ордени и медали, ги е предложил за експертиза. Доц. Бушнакова доказва, че това са оригинали на Яворов от 1912 г. по време на Балканската война. Павлов дава съгласие да бъдат публикувани, но в същото време ги продава за 100000 лв. При последвалата среща Павлов е съобщил, че е предлагал оригиналите на Националната библиотека, на музеите в столицата, на Министерство на културата, има интерес от македонски бизнесмени, но явно при тази цена -безрезултатно. Версията му за оригиналите е, че са били намерени хвърлени до някакви варели.

Голямото желание на фондация „Яворов“ е да ги откупи. След дълги преговори се стига до „скромната сума“ от 27 000 лв. и започва сагата по събирането им.

През м. октомври 2019 г. по време на предизборната кампания в Чирпан в музея на Яворов се провежда среща с президента Георги Първанов. В хода на разговора, говорейки за Гоце Делчев, за Яворов и Македония, става дума за възможността да се откупят яворовите оригинали, собственост на Христо Павлов. Първанов е заявил, че ще се опита да помогне. Действително, след няколко дни, той осигурява нужните 27000 лв. чрез фондацията на Петър Манджуков.

След като отново се преглеждат оригиналите, листче по листче, и се извършва заплащането, от 3 януари т.г. Къща- музея „Яворов“ разполага с нови 19 оригинални документи: 9 требвания на Яворов като кмет на Неврокоп, 4 разписки, 4 писма с пликове, 1 къс от знаме рамкирано с текст под него и 1 стихотворение „На незнайний герой“.

Тодор Иванов показа рамкирания къс от турското знаме, което войводата Пейо Яворов, като кмет на град Неврокоп през м. октомври 1912 г. е насякъл със сабята си. В обяснението пише:“Парче от турско знаме, що беше на общината в Неврокоп и бе свалено и насечено от войводата на 15-та партизанска чета Пейо Крачолов Яворов – 1912 г. Григор Белокапов (четник на Яворов)“. На гърба картона, върху който е положена част на турското знаме Яворов е написал следното:“На Григор Белокапов от Коньово: Дарявам тоя къс от слава на тоз, що вееше гордо пряпореца черен, на тоз, що без страх до мене се сражава и бе до край на Македония верен. Командир на 15-та чета подпоручик Пейо Крачолов Яворов, Неврокоп, 1912 г.“

Ето и стихотворението „На незнайний герой“: „Немея аз във смъртен страх./Един въпрос гори душата:/В достойнство ли живот живях/ и бях ли брат за брата?/Сега наоколо смъртта пирува/ храни я войната,/ и виждам как полагат със очи склопени/ брат до брата./ Защо се бием люто, мрем,/ за своя чест ли, за земята,/ а можем да се разберем, /да живеем като брат със брата!/ Не е ли таз земя една,/ в която свойте близки ще изпрати/ и както майчица една/ тя ще ни прегърне като братя/. Не ще ли свърши с таз злина,/ да турим край, да спрем войната,/ да можем там – в граничната межда/ да се посрещнем като брат със брата!“

Стихотворението, заедно с останалите оригинали, е публикувано в книгата „Непознатият Яворов“, издадена на 7 януари 2020 г. Нейната премиера ще бъде на 13 януари 2020 г. на първата вечер от 52-те Яворови дни в Чирпан.

Значението на откупките е толкова по-голямо, защото изследователят на Яворов проф. Михаил Неделчев винаги е твърдял, че след смъртта на Мина Тодорова, Яворов е спрял да пише поезия и последното негово стихотворение е „Невинно свята орхидея“ посветено на Мина след смъртта й в Бретан. Но сега се оказва, че има още три уникални стихотворения. Яворов не е спрял да прави поезия дори и като войвода и като кмет на Неврокоп. Това изключително силно говори за духа, който той носи.

В един от новите документи, в писмото на Яворов до Тодор Александров от м. октомври 1912 г., което също ще излезе в „Непознатият Яворов“ поетът критикува приятеля си за така наречената „кръстилия“. Това е акцията на нашето правителство – на княза, на църквата, на ВМРО, българите мохамедани, които са живеели в оня край, да бъдат кръстени. Това е станало по време на войната. 200000 човека са били покръстени набързо. В писмото си Яворов изразява несъгласието си с тази акция, а също че се отнасят недобре и към арменците – конфискации, пари и пр. Така че, още в ония години, Яворов е бил толкова наясно с насилията, които не бива да се допускат даже по време на война, което му прави чест. На следващата 1913 г. , кръстените са си върнали своятата вяра.

Успоредно с подготовката на Яворовите дни и издаването на книгата „Непознатият Яворов“, Фондация „Яворов“ издаде Календар „110 години от публикуване на „Подир сенките на облаците“. Преди 110 години през м. март излиза тази уникална антология, която е може би най-добрата в нашата литература. Изданието е факт със съдействието на завод „Бъдещност“, чиито управител е Георги Зъбчев, зам.председател на фондацията.

Росица Ранчева