Стара Загора се поклони пред националния си герой и поет Христо Ботев
На 6 януари 2020 г. се навършват 172 години от рождението на гениалния поет, публицист и революционер Христо Ботев. По отколешна традиция на този ден старозагорци се отправят към подстъпите на парк „Митрополит Методий Кусев“, където се извисяват бюст-паметниците на двама велики българи Христо Ботев и Хаджи Димитър.
Всеки българин си има своя Ботев. За него се научава още от най-ранното детство, от приказните герои, от песните, от сирените, които на 2 юни всяка година оплакват знайните и незнайни мъже и жени, отдали живота си в името на Отечеството, от училище, където дори и двойкаджиите знаят наизуст, че „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..!“
Всеки си има своя Ботев. За един, той е 28 годишният красавец, който „после Отечеството, обича най-много съпругата си Венета“. За друг е бунтарят, който събира 200 четници и тръгва с тях да събаря турската империя…За трети е поетовото откритие, че най-напред гората зашумява и тогава вятърът повява, а Балканът запява хайдушка песен…Брилянтен неповторим поет, чиито стих за безсмъртието стои в златна рамка в Сорбоната… Блестящ публицист и сатирик…А е само на 28 години, когато Господ го прибира при себе си…
Празникът започна със строените почетни роти, с почетния караул, с Военния оркестър, с венци и цветя, с вълнение и гордост.
За първи път в качеството си на заместник кмет на Община Стара Загора Милена Желева произнесе думи за живота, делото и творчеството на Христо Ботев :
„Докато слушах словото на обичания от нас актьор Христофор Недков, си мислих за младия мъж Христо Ботев – за учителя, за революционера, за поета, за журналиста, за мечтателя… За българина, който виждаше далеч напред. За човека с високото чело и с горящите очи, мислещ много повече за това как иска да види своята земя свободна, от това дали ще бъде жив, за да я види свободна.
Едва 12-13 годишен Христо Ботев изминава хиляди километри, за да стигне до Одеса, да отиде до Южна Бесарабия, да се отзове в Румъния в Букурещ и Браила и отново да се завърне в родната си земя…
Той пише най-силните си стихове и най-добрата си публицистика тогава, когато сърцето му страда най-много. Тогава, когато вижда хората разединени. Когато вижда хората, на които разчита, че не гледат в неговата посока.
„Днес живеем в друг свят – свободен, с много възможности. Свят, в който можем да отидем, където и когато поискаме. Но този свят не ни е даден даром.
Днес, колкото по-рядко отваряме книга и колкото по-често ровим из социалните мрежи се питам, дали сме по-свободни или сме по-зависими от това???
Сега, когато гледаме очите от бюст-паметниците на Христо Ботев и Хаджи Димитър, може би трябва да се запитаме не какво ние мислим за тях, а какво те мислят за нас! Днешният ден нямаше да е възможен, ако го нямаше Христо Ботев. Защото самият той е стихия, помитаща всичко по пътя си. Неговата саможертва се превърна за всички нас в национална гордост.
Поклон!“, каза в заключение Милена Желева.
В общоградското тържество в памет и почит на Христо Ботев участва и Теодор Владимиров от Детската театрална школа „Талант“ към Центъра за подкрепа и личностно развитие, който изпълни Ботевата балада „Хаджи Димитър“.
Венци на признателност бяха положени от името на Община Стара Загора, на Общински съвет Стара Загора, на Втора тунджанска механизирана бригада, Областен управител и др. Пред подвига и таланта на Ботев цветя оставиха Емил Христов – зам.председател на Народното събрание, народните представители Радостин Танев и Георги Гьоков, областният управител Гергана Микова и заместниците й, зам.кметовете Иванка Сотирова, Милена Желева и Красимира Чахова, общински съветници, директори на училища и детски градини, много ученици, представители на младежки, партийни и неправителствени организации , много граждани.
Водещ на тържеството беше актьорът Христофор Недков.
Росица Ранчева
