Проф. Емил Симеонов пред Dolap.BG:”С математика се занимават не таланти, а хора с трайни интереси към нея“

На 17 декември 2019 г., в зала „Америка за България” на ГПЧЕ „Ромен Ролан”, Стара Загора, среща с математика проф. Емил Симеонов организираха Община Стара Загора, Център за подкрепа за личностно развитие и Академия за компютърни и природо – математически науки. Ден след това, в салона на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ под надслов “Никога не е късно за белканто“ проф. Емил Симеонов – бас и Наталия Радославова- пиано представиха стилен камерен концерт. Програмата включваше арии и песни от Дж. Джордани, А. Скарлати, Г. Ф. Хендел, В. А. Моцарт, Ф. Шуберт, Р. Шуман, Дж. Верди, Х. Волф, П. И. Чайковски, С. Рахманинов, Д. Христов. След заслужен бис, професорът изпълни ария на Поргий от операта „Поргий и Бес“ от Гершуин.

50-годишният Емил Симеонов е професор по математика и старши лектор в Института по приложна математика и физика на Университета по приложни науки Fachhochschule Technikum Wien във Виена. В предишни години е бил ръководител на този институт, както и на учебната програма по интелигентни транспортни системи в същия университет. Основател и съдружник на Minimath– Институт за ранно математическо обучение във Виена. През 2003-2004 г. ръководи отдела за международно сътрудничество към техникума, където все още е тясно ангажиран, oтговаряйки за отношенията и сътрудничеството със страни от Източна и Югоизточна Европа. Известен е с изследователската си дейност, лекции и публикации в областите философия на математиката и на физиката, семиотика, реторика, феноменология, теория на неявното знание, педагогика на математиката.

През деветдесетте години следва пиано в консерваторията на град Виена. Финалист е на конкурса за пианисти– аматьори в Париж през 2016 г. Учи пеене при майка си, оперната певица Милкана Николова, дългогодишна солистка на Старозагорската опера, Софийската опера и Виенската Щатсопер. Има изяви като член и солист на ансамбъла „Капела Арханджели” под ръководството на проф. Волфганг Заузенг във виенската църква „Св. Михаил”. Поканен е от немския тенор Петер Зайферт да участва като солист на благотворителен гала концерт на фондацията „Хосе Карерас” през октомври 2019 г. в Регенсбург, заедно с певиците Петра Мария Шницер и Сара Мария Залман, цигуларката Лидия Байч и панистката Кристин Окерлунд.

Емил Симеонов даде интервю специално за читателите на Dolap.bg и отправи благопожелания за младите си колеги – математици, възпитаници в Академията и школата по математика, ръководени от Любомир Любенов.

Господин Симеонов, разкажете за Вашето детство и ученически години. Как , кога и защо избрахте пътя към математиката?

Роден съм в София. Майка ми Милкана Николова е оперна певица. На три години се пренасяме да живеем във Виена, където тя гради оперна кариера. Там съм бил в детска градина и в началното училище. Средно образоване завърших в България, в Немската гимназия, поради това, че вече знаех добре този език. Бях войник в Строителни войски. Една година следвах в МЕИ – сега Технически университет. Преди промените заминах отново за Виена, където майка ми вече преподаваше оперно пеене. Интересът ми беше към физиката. Паралелно започнах да уча математика в Техническия университет. Останах при математиката. Още от ранните години на следването проявих интерес към философските въпроси в математиката и това ми остана като траен научен интерес. Разбира се той е свързан с определена доза можене в математиката.

Кои са основните Ви научни интереси?

Основно е човешкият фактор в математиката, т.е. философия на математиката, семиотика, реторика, феноменология, теория на неявното знание, педагогика на математиката и др. Паралелно с това се интересувах от свирене на пиано. Учих като извънреден студент във Виена. Малко преди завършването си спрях, защото някак си не бях доволен от процеса и продължих сам да се занимавам. Тръгнах към този вълшебен инструмент, защото исках да свиря така, както аз искам за себе си, а започнах да имам чувство, че трябваше да свиря както други искат. Това не ми хареса. Доста време след това, разбрах че има конкурси за пианисти аматьори. Явявах се няколко пъти и през 2016 г. можех повече, свирих добре и стигнах до финала на конкурса в Париж.

А кога и как пеенето Ви се пресече с математиката?

Винаги съм имал чувството, че там мога по-добре да постигна целите си до съответното качество на изпълнение, каквото сам съм изисквал да бъде на най-високо ниво. Преди известно време реших, че ако не тръгна да се занимавам сериозно, ще му мине времето. Макар и вече много късно, преди две-три години започнах много по-сериозно да се занимавам с пеене, от колкото до тогава. Всъщност повече от 20 години пея, но аматьорски. Пеенето е много взискателно нещо. За него трябва да се вглъбиш в себе си и да му се отдадеш всецяло. Не е лесно отношението учител-ученик, особено когато учител ти е собствената майка. Първите години и за двама ни беше много трудно, но в един момент и тя и аз се усетихме. От две години работим и двамата успешно. Сам организирах тази година камерните концерти в България като едно начало. Целта ми е да се срещна с българската публика, да усетя как ще реагира. Започнах най-напред преди два месеца с друг концерт, който ме обнадежди и сега продължавам напред.

Много сложна и тежка е програмата, която предлагате в камерния концерт „Никога не е късно за белканто“.

Като искам много, трябва и да покажа много. И се старая.

Казвате, че интересът Ви е преди всичко във философия на математиката. Какви са Вашите открития?

От една страна са методологични. Това е компилация от хуманитарна гледна точка във философията на математиката. Правенето на математика е същественото, според мене, а не математиката като съществуващо нещо някъде, което всъщност никъде го няма. Но пък няма глагол например математизиране. Това има понякога и други значения. Процесът на правене на математика е свързан с някой, който го прави. Интересува ме кое е повече от това, което един компютър може да ни замени.

Кое е в повече?

Много неща: Правенето на грешки, използването на метафори. В основната си част математиката е метафорично изкуство или метафорична наука, или като приложна наука, която по не много ясен начин функционира. Това се дължи на факта, че много от правилата съществуват и в други науки в математически вид. Интересното е занимаването с математика. В момента подготвям свое откритие, така да се каже, което е на границата на философия на физиката и математиката и е свързано с понятието за време.

Можем ли да говорим за математически талант или всичко е само много труд?

Според мене е само труд, много труд, интерес и смесица на поставяне под въпрос на собствените възможности от мен самия и на убеденост в правилността на избрания път. Това е странна смесица от убеждението, че избрания път е правилен и в същото време си задаваш въпроса това ли е истината. Това е преди всичко отдаденост, да се отдадеш на нещата, за които си убеден че са необходими. Важни са труд, постоянство и да не се оставя започнатото.

Вие сте един от авторите и изпълнителите на Програма за ранно математическо обучение във Виена. Тъй като през последните години Община Стара Загора и лично кметът Живко Тодоров проявяват не само интерес, но и предприемат конкретна дейност в тази посока, темата ни е изключително интересна.

Програмата за ранно математическо обучение не е свързана с таланти. Целта е да се направят първи стъпки в математиката, които могат да се правят в най-ранна детска възраст.

Колко най-рано?

Общо взето от нула, две, три годишни деца. Курсовете, които организираме във Виена, от гледна точка на груповата динамика, започват с четиригодишни. Но обученията, които правим за учителки в детските градини са такива, че те могат да ги приложат с много по-малки деца, като индивидуално се занимават с тях. До четири години е трудно децата да бъдат в група и с всички да работиш едновременно . Трябва към всеки да се подходи индивидуално, защото колкото и да са концентрирани и да могат да усвояват материала, не могат да задържат дълго внимание.

Два са основните подхода за усвояване на всякакъв тип математики: да си в състояние да идентифицираш и различаваш неща – триъгълник, четириъгълник и пр.и момент на абстракция. Т.е. абстрактни понятия като числа – например три. Три не може да се покаже, но могат да се покажат предмети – три стола, ябълки и пр. Но три като самостоятелност няма. Т.е. темата е абстракция. Щом има абстракция, значи има и момент на „превод“ между по-абстрактното и по-конкретното. Това е също определен вид способност, която може да се развие.

Т.е. имаме идентифициране, разграничаване, абстракция, превод и преводът го има и в още един вид – между формалното, все едно писменото изразяване и конкретността, все едно да можеш да четеш. Но това е вече за по-големките 5-6 годишни.

Между другото в България има много силен представител на такъв подход. По едно и също време сме започнали този подход с Дарина Гълъбова. Много я ценя. Има много издадени учебници по тези теми. Преди 20-ина години „се спънах“ в нейните неща. По много интересен начин работеше за математика в детската градина.

Според мене, това дебело подчертавам, математиката не е свързана със способности, а с отношение към нея. Да правиш грешки не е проблем, а съществена част от ученето на математика. Да се греши не е нито лошо, нито хубаво. То е най-нормалното нещо и като има грешка се констатира и продължаваш нататък с амбицията да се оправи по възможно най-добрия начин.

Друго важно нещо е, че може да има в една поставена задача, повече от едно правилни решения. Това също трябва да се научи. Във всеки случай, почти няма задача, поне аз не мога да си представя такава, която да няма повече от един път за решение. Такива задачи се наричат отворени. Всички истински задачи са такива. Освен това, децата се учат едно от друго за подхода: Единият го решил по един начин – и е правилно. Друг по друг-и това е правилно. Сега като видят тези решения им идва идея за четвърто решение, а преди не имало никаква идея. Т.е. детето вижда другите как мислят. Има и нерешими задачи, които са част от математиката.

Това са нещата, които отличават тези, които нямат проблеми в математиката, от тези, които имат проблеми. Не вярвам в определения като надареност или талант. Вярвам в интерес към нещо, траен интерес и сериозна работа.

От нашата вече дългогодишна дейност с децата разбрахме, че трябва да спрем да ги оценяваме – тези са добри, тези не. Така ги конфронтираме по най-различен начин. Забраних да класифицираме задачите за трудни и лесни. В един момент разбрахме, че не можем да преценим реално качествата и възможностите на децата.

В този ред на мисли ще кажа, че училището, което от идущата година ще откриете в Стара Загора и което приветствам, не е за талантливи или даровити деца, а деца с интерес . По някаква причина те имат интерес. Може той да идва от родителите им или от близки и познати. Ясно е, че ще напреднат, но не защото са талантливи, а защото имат траен интерес към математиката или IT– технологиите.

Росица Ранчева