Доц. Д-р Алексей СТОЕВ пред Dolap.bg:”След 40-50 г. Земята ще премине в тотално застудяване!“

На 28 ноември 2019 г. , от поредицата „Красивите лица на Стара Загора“ се проведе среща-разговор с доц. д-р Алексей Стоев – учен, астрофизик, археоастроном, спелеолог, изследовател.

Роден е на 15.12.1952 г., в град Пазарджик. Магистър е по физика на Пловдивски университет “П. Хилендарски”. Докторска степен защитава през 2002 г. в Софийски университет „Св.Климент Охридски“. Доцент е от 2012 г. От 1979 г. до сега работи най-напред като физик, а след това и директор на Народната астрономическа обсерватория и планетариум (НАОП) “Юрий Гагарин”, Стара Загора. От 2011 г. е директор и на Филиала на Института за космически изследвания и технологии при БАН.

Участник и организатор е на десетки научно-изследователски експедиции, конгреси и симпозиуми в областта на астрономията и археоастрономията, спелеологията , физиката на карста и др. у нас и в над 40 държави на петте континента. Над 350 са научните му трудове публикувани в България и в чужбина . Още толкова са научно-популярните и есеистични публикации.

Член е на редица национални и международни научни организации. Основател и ръководител е на Групата за археоастрономически проучвания и експедиции (АПЕКС) в Стара Загора и на Спелеоклуба при ТД „Сърнена гора“, Стара Загора, опитен пещерняк и изследовател.

Честит рожден ден, доц. Алексей Стоев!

Доц. Стоев, какво или кой Ви насочи към физиката и астрономията?

Винаги, зад всяко наше усилие, стоят вдъхновители. Това са родителите, учителите и кумири, които си избираме по пътя на образованието ни и подготовката за реализация в професията. В моя живот това са няколко личности. Първо е баща ми (Бог да го прости), който ме убеди, че да си изследовател е нещо изключително вълнуващо и си струва да се вложат огромни усилия, труд и време, да се образоваш в тази посока и да посветиш живота си на това. Вторият човек, който много ме вдъхнови в тази посока, беше учителят ми по история Атанас Хрисчев. Той организира в Белово, където учех в местната гимназия, краеведческо дружество. Така участвах в много вълнуващи експедиции и приключения като изследвахме древни археологически паметници, замисляхме и осъществихме много изследователски проекти, за да открием забравени тайни от древността. Другия човек е моят учител по физика Крум Пенин, който предопредели пътя ми към физиката и астрономията. Той ми показа и прелестите на нощното небе, красотата на някои далечни обекти в Слънчевата система и Галактиката видяна през окуляра на училищния телескоп. Пак в онези ученически години имах незабравима среща с първия летец- космонавт в историята на човечеството – Юрий Гагарин. Той посети България като втора страна, извън тогавашния Съветски съюз (първата бе тогавашна Чехословакия). По пътя му от Стара Загора към София, той спря в Белово, за да се срещне с една изключителна личност – бай Пецо Пергелов, интербригадист в Испания и крупна историческа фигура в Пазарджишкия край. Стана импровизиран митинг, в който ние беловските хлапета (бях на 9 години) бегом се включихме сред хилядите посрещачи на космонавта. С моя приятел Методи се отзовахме в непосредствена близост до него. Той ни съгледа и ни повика. Не само това – мене ме сложи на лявото си коляно, а Методий – на дясното. Не мога да ви опиша какво се случи в моята детска душа… Желанието ми в по-късните години бе да стана космонавт. Кандидатствах във Военно- въздушното училище. За съжаление имам вроден недостатък, свързан с вестибуларния апарат. Макар, че по-късно активно се занимавах с алпинизъм и спелеология се оказа, че не мога да взема приемния изпит, преценяващ подготовката и възможностите на кандидата за бъдещите претоварвания по време на полети с големи ускорения. Изпитът е допълнителен, освен тези по математика, физика, политически изпит и обща физическа подготовка. Това ме тласна към изучаване на физика, а по-късно и астрономия и космически изследвания. Това е началото…

Предполагам, че след години, когато станете възрастни хора, сигурно ще си дадете сметка кой Ви е предопределил да изберете съответното професионално поприще, ще установите, че това е някой от кръга хора, за които току що ви разказах.

А кои са кумирите Ви?

Моите кумири са свързани главно с алпинизма, спелеологията и изследванията, които се правят в планините и пещерите. В алпинизма това е Роже-Фризон Рош – френски алпинист и изследовател на известните неолитни рисунки в Тасили, Френска Сахара, както и известният френски спелеолог Норбер Кастьоре, който имам честта лично да съм здрависвал, слушал, както и да разговарям с преводач, защото френски не зная. Третият човек, който ме е предопределил като специалист е българският астроном акад. Никола Бонев. Когато започвах професионалния си път, той беше вече известен и уважаван учен, академик на БАН. Беше преминал през всички длъжности, които през тези години имаше в българската астрономия и космически изследвания. Когато споделих с него, че ме изпращат за обучение в Звенигород (това е град недалеч от Москва, в който се намира известната Звенигородска астрономическа обсерватория, специализирана в наблюдения на Изкуствени спътници на Земята (ИСЗ) ), той ме потупа бащински по рамото и ми каза:“Алексей, на прав път си. Отивай смело в Звенигород и специализирай в оптичните наблюдения на ИСЗ. Заминах на специализация за половин година, за да усвоя методиката на оптичните наблюдения на ИСЗ с камерата „АФУ-75“, каквато по-късно бе монтирана в извънградската станция на Обсерваторията. С нея извършихме стотици наблюдения на Изкуствени спътници на Земята, които бяха високо оценени от руските колеги, занимаващи се със събирането на спътникова информация.

По – късно, така се случи, че бях председател на инициативния комитет, който предложи на Общинския съвет в Стара Загора да удостои акад. Никола Бонев със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ (посмъртно).

Близо 40 години животът Ви е свързан с Народната астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ в Стара Загора. Разкажете за началото й.

Официално Обсерваторията е открита на 26 февруари 1961 г., но истинското й начало може да се счита за лятото на 1959 г., когато акад. Никола Бонев заедно с Бончо Бонев полагат основите на бъдещата обсерватория. Те разбират, че интересът на хората към Космоса, към космическите полети, към това, което ще се случва през следващите десетилетия с участието на човек в тези полети е много голям. По това време вече е изстрелян първият изкуствен спътник, изстреляни са в орбита първите животни, говори се, че ще лети и първият човек. Те решават, че е важно в България да има звено, което да транслира научните знания сред широката общественост, особено сред младежката аудитория на страната. По света и в частност в Европа вече е осъществен този модел на така наречените „народни астрономически обсерватории и планетариуми”.

Между другото в Стара Загора има доста първи неща: първа извънстолична опера, първо извънстолично радио, първи и единствен Център за диви животни и т.н. Академик Бонев е старозагорец и решава, че е хубаво именно в родния му град да се създаде първата публична астрономическа обсерватория в България. Излъчват инициативен комитет, но докато убедят общината и кметската управа, процесът се забавя. Те не губят време и темпо и създават специална секция по астрономия и астронавтика към тогавашната Доброволна организация за съдействие на отбраната (ДОСО), която е подпомагала израстването на младежите в различни технически области, свързани с отбраната на страната. В първата година в астрономическата секция се записват 800 човека! В архива на обсерваторията се пази дневникът на учебните занимания по това време. Едни се занимават с ракетомоделизъм, други с астрономия, трети започват да наблюдават спътници. Точно тогава акад. Бонев и Бончо Бонев създават Станция „1102“ за наблюдение на Изкуствени спътници на Земята, която е включена в наблюдателната мрежа на Астросъвета на Съветската академия на науките. Тогава средношколци от Стара Загора започват интензивна подготовка за участие в тази високо професионална дейност. В обсерваторията се пазят грамотите, които получаваме от Астросъвета за това, че от резултатите на учениците ни, обработени от високо класни специалисти в съветската академия, се получават отлични резултати от визуални и оптични наблюдение на Изкуствени спътници на Земята. По това време спътниците са около 250 на брой. Сега, в орбита около Земята има почти един милион изкуствени тела или части от тях.

Този прощъпулник на астрономията и космическите изследвания в Стара Загора създават много сериозен импулс за развитието им по-нататък. След като на 26 февруари 1961 г се открива първата в България Народна астрономическа обсерватория (по това време има само една малка обсерватория, към катедра „Астрономия“ при Софийски университет, разположена в Борисовата градина), за около десетина години, се откриват още четири – в градовете Димитровград, Варна, Белоградчик и Ямбол.

А от кога датира планетариумът, който за съжаление изгоря при пожар през м. юни, 1994 г.?

Идеята за планетариум идва малко по-късно. След като обсерваторията събира много качествен състав и започва много сериозно да излиза на сцената на науката, с решение на Министерски съвет от 1974 г., цялата обсерватория заедно с базата и с кадрите се предава към създаващата се тогава Централна лаборатория за космически изследвания при БАН. Тя е наречена Базова обсерватория и първи нейн директор става проф. Митко Гогошев.

Радетелите за това, в Стара Загора да съществува астрономическа обсерватория остават все така пламенни в начинанието си, и на 4 октомври 1978 г. отваря врати Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Юрий Гагарин”. От пловдивския панаир бива закупен малък звезден проектор за планетариум ZKP-2 производство на Заводите „Карл Цайс”, Йена. Той е монтиран под сферичен купол-екран в Звездната зала на Обсерваторията. Зад всичко това стои Бончо Бонев, чийто ентусиазъм да изследва и популяризира астрономията е безкраен!

Спомняте ли си за Вашето начало в Обсерваторията?

Моето развитие като специалист в астрономията дължа главно на Бончо Бонев – директор на НАОП”Ю. Гагарин” от 1977 г. Отидох при него като „блед” току-що завършил студент да получа задачите си като новопостъпил физик. Без много да се колебае, той ми каза:“Давам ти трети курс на Школата по астрономия“. Доктор Яковлиев, който присъства днес на срещата, тогава беше третокурсник в обсерваторията. Влизам в залата и виждам едни „дънгалаци”, които са с две глави по-високи от мене и знаят и могат – като че ли повече от мен. Наблюдавали са спътници, обработвали са данни, публикували са и т.н. Връщам се при директора и го моля, да ми възложи да работя с по-малките.

„Не приемам отказа ти” – отсече той.- „Ти трябва да си много добре подготвен, идваш от университета и затова ще преподаваш раздел космология!“ Така се отзовах в трети курс на тригодишната школа по астрономия и астрофизика. Много държа на този първи випуск. Всички ме приеха радушно и ми позволиха и аз да израстна заедно с тях и по-късно да се чувствам в свои води като преподавател на ученици и младежи, желаещи да станат астрономи-любители.

С какво е уникална нашата обсерватория?

Уникалността на Астрономическата обсерватория се крие във възможността ученици да се занимават с истинска научна работа. Това и до ден днешен използваме като методически похват, Искаме от нашите ученици да знаят и прилагат съвременните изследователски методи в астрономията и астрофизиката, да правят сами своите наблюдения чрез наблюдателните инструменти на Обсерваторията, да ползват бази данни, до които имаме достъп от световни астрономически обсерватории като например тези базирани в НАСА, Европейската космическа агенция, Европейската южна обсерватория и др. Да могат да обработват данните и да публикуват свои първи научни резултати в доклади, първоначално в научни конференции а после и в сериозни научни издания.

Отново искам да подчертая, че в професионалното израстване на всеки един от нас, принос имат много хора, цялата професионална среда. Това което се отнася като правило особено за младият човек е, че той трябва да се остави тази среда да го моделира. Да не се „опъва” много, много, когато някой от нея иска да му помогне да научи нещо, да развие своите умения, до засили своя интерес към науката и практиката на човешкото познание.

Освен Народната астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“, която се намира на четвъртия етаж, източно крило на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и днес се нарича Център за подкрепа на личностно развитие – Астрономическа обсерватория „Ю. Гагарин”, в Стара Загора има и Филиал на Института за космически изследвания и технологии към БАН. И на двете научни звена Вие сте директор. С какво се занимава Институтът за космически изследвания и технологии?

Филиала на ИКИТ – БАН се намира на връх „Казлера“ – най-високата част на Аязмото. Всъщност, трябва да кажа първоначално нещо повече за самият Институт за космически изследвания и технологии, който е създаден от „отците-основатели” главно за да извършва фундаментални и приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. За повече от 50-годишната си история ИКИT – БАН има значителни постижения в областта на космическите изследвания. Създадени и изведени на орбита са повече от 150 научни прибора и апаратури и са проведени десетки космически експерименти по програмата ИНТЕРКОСМОС и други национални и международни програми. С изстрелването на първия български космически прибор П-1 през 1972 г., България става 18 -та космическа държава в света.

През годините, активно се разработват редица направления в космическите изследвания, които довеждат до създаване на научна програма и апаратура за експерименти за двата спътника «Интеркосмос България – 1300» и «Метеор-Природа» (изстреляни през 1981 г.). ИКИT – БАН участва и в подготовката и разработването на научните програми на двата космически полета с участието на българските космонавти – Георги Иванов (1979 г.) и Александър Александров (1988 г. – програма “Шипка”), с които нашата страна се нарежда на 6- то място в света, имаща космонавти.

Основни направления на научноизследователската дейност са свързани със: Слънчево-земна и космическа физика (слънчев вятър, магнитосферно-йоносферна физика, физика на високата и средната атмосфера, космическо време); Астрофизика на високите енергии, галактически космически лъчи; Медико-биологични изследвания, космически биотехнологии, хелиобиология, телемедицина; -Създаване, развитие и трансфер на методи, средства и технологии за дистанционни изследвания на Земята, регионален и глобален мониторинг на околната среда и сигурност; Изследвания за получаване и приложение на нови свръхтвърди материали; разработване на иновативна аерокосмическа техника и технологии, както и трансфера им в икономиката.

Искам да споделя с вас, че съвсем скоро заминавам за град Казан, Руска Федерация, където ще участвам в Международна конференция на ЮНЕСКО, посветена на културното наследство в областта на астрономията, астрофизиката и космическите изследвания. Както виждате от началото на космическата ера, което се бележи с изстрелването на първия изкуствен спътник, на 4 октомври 1957 г. са минали малко над 60 години. Според експертите на ЮНЕСКО всички неща, които имат поне 50-годишна история, особено в областта на астрономията и космическата наука и практика, трябва да влязат в световното културно наследство. Оказва се, че по-старите неща, особено тези, свързани с археологически изследвания на обекти от времето, през което обществата не са имали писменост и практика да се правят хронологични записи, трудно могат да бъдат интерпретирани в контекста на конкретни практически дейности. Много е сложно да разберем какви са били технологиите по време на праисторическата епоха, след като нямаме писмени свидетелства. В астрономията това е свързано с интерпретирането на паметници, свързани с ориентация, с прицелни посоки към изгрева на Слънцето, Луната, ярки звезди и т.н. Трябва да разчитаме древни календари, които стигат до нас чрез така нареченото пиктограмно писмо. Това са сложни научни похвати и изследователски приьоми. И затова днес ЮНЕСКО предприема такава стратегия – всичко, което в модерната епоха се превръща постепенно в история, да се документира и влиза в каталозите и справочниците.

Много разчитам, че на конференцията ще успеем да представим българското културно-историческото наследство в областта на праисторическата астрономия. Ние сме много богат регион в това отношение не само на територията на България, но и на Балканите. С проф. Пенка Мъглова сме експерти по културно-историческото наследство в областта на астрономията за балканския регион. Ще изнесем три доклада с наши изследвания в областта на археоастрономията, възникването и ролята на народните астрономически обсерватории и планетариуми в страната. Надявам се още няколко обекта да влязат в списъка на световното културно наследство от територията на България. Т.е. виждате, че България като цяло е страна, която има изключителни праисторически обекти свързани с астрономията на древните. В българската история има и вълнуващо Средновековие, със страхотни превратности от две български империи, минаващи през турското робство, освобождение и сложната история в модерните времена. И през цялото това време имаме изключително интересни записи в старите книги, които са свързани с астрономически събития. В нашата обсерватория изследваме старите книги, които издирваме в стари църкви, библиотечни сбирки, ходили сме дори в библиотеката на Зографския манастир на Атонския полуостров. Защото, когато се случи нещо чрезвичайно на небето, монасите, хората от това време са го записвали в библиите, където има специални страници за приписки. По този начин сме открили няколко сведения за пълни слънчеви и лунни затъмнения, появяване на комети, интензивни метеорни дъждове и други небесни явления. И тъй като всички тези събития ние можем да ги пресмятаме много добре, се опитваме да „привържем“ конкретната епоха, в която е направен записът, с точна хронология, което по принцип е много ценно в историческата наука. Така че нашият периметър на изследване е много широк.

Трябва да споменем, че поради високото качество на резултатите ни в областта на археоастрономията и множеството паметници от праисторията, които сме изследвали и представили на световната научна общественост, Европейската асоциация за астрономия в културата (SEAC) реши конгресът по археоастрономия за 2020 г. да се проведе в Стара Загора от 31 август до 6 септември 2020 г. Т.е. това, което правим в Стара Загора се оценява високо от световната изследователска общност в тази област на човешкото познание.

Доцент Стоев, как Стара Загора участва в космическите открития?

Не е тайна, че именно в Стара Загора са се родили идеите България да има свой космонавт и свой спътник. Ние сме една от малкото страни по света, изключвам големите космически сили, която има свой спътник – „България 1300“, който още лети в орбита. За съжаление неговите научни прибори и системи вече не работят. Той е проектиран така, че неговият активен живот да бъде около 5 години. През това време, неговата орбита преминава през интересни области на йоносферата и магнитосферата, където отделните прибори изследват физическата среда и предават данните на земния космически център. И разбира се, имаме двама космонавти! Колко са страните, които могат да се похвалят с такива постижения?!

Любопитна е историята как това е станало. Разказана ми е от академик Кирил Серафимов. Той и неговото семейство бяха приятели със семейството на проф. Митко Гогошев (по това време директор на Базовата обзерватория на ЦЛКИ-БАН). Веднъж, трябва да е било към 1977 година, времето било хубаво, а небето чисто, двамата учени зарязали семейното празненство и решили да се качат в обсерваторията да проверят дали фотометърът няма някакви проблеми с батериите за захранване и автоматичните записи на данни. Качват се на „Казлера“, където се намира Центърът за космически изследвания, отварят купола, направили някои калибровки, всичко работело перфектно. Тръгнали обратно към града пешком. В хода на приказките, Серафимов споделил с Гогошев:“Митко, отдавна ми се върти в главата една идея – да имаме свой космонавт, а дай Боже след време и свой спътник. Говорил съм със съветските другари и те поощряват такава идея, още повече, ако можем да произведем сами всичко, което един спътник трябва да притежава, т.е. цялата научна апаратура“. Проф. Гогошев отговорил, че в Стара Загора и Казанлък има много сериозна промишленост и е възможно да се направи и невъзможното! На следващия ден отиват на гости на тогавашния Първи секретар на партията (сегашния ранг на областен управител) инж. Васил Недев – прекрасен човек, който обичал иновациите. Той е в основата на модерните за времето си заводи за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ), за роботостроене „Берое“, заводите „Хранмаш” – трите кита върху които стояла старозагорската промишленост. Той много харесал идеята. Обещал да събере директорите и да окаже съдействие.

Връщайки се в София академик Серафимов прави доклад до Централния комитет на партията. По това време управляващите се замислят за мащабно отбелязване на 1300 -годишнината от основаването на България, която да се чества през 1981 г. и решават че е хубаво да има няколко знакови инициативи, посветени на този юбилей. Решението е първо да бъде подготвен за полет в Космоса български летец, а след това да се проектират и произведат български научни прибори за изследване на околоземното космическо пространство, които да летят на самостоятелен български спътник.

По това време в програмата „Интеркосмос” има идея да летят космонавти не само от тогавашния Съветски съюз, но и от държави на социалистическия лагер. Първият подготвен летец-космонавт в Центъра за подготовка на космонавти в Москва е от Чехословакия. Вторият космонавт, който лети е българинът Георги Иванов. Преди време старозагорската общественост имаше възможност да се срещне и с него и с дубльора му Александър Александров, който по-късно през 1988 г. летя като летец-космонавт. Българските учени направиха приборите за спътниците „България 1300“ и „Метеор-Природа“. Вторият спътник е изцяло геофизичен. И двата спътника още летят в орбита около Земята и напомнят за тези славни постижения в областта на космическата наука и практика от нашите предшественици.

Старозагорските физици, инженери и физици създадоха три от приборите летели на спътника, а за научната програма на втория български космонавт – още един прибор, заедно със създаването на Международния ситуационен център, в който бяха обработвани получените чрез телеметрията данни от българските научни прибори в Космоса.

Доцент Стоев, с извънземните не сте ли се срещали, не сте ли пили кафе? (Въпрос от публиката)

Това е любопитен въпрос, който винаги ми задават когато говоря по теми свързани с астрофизиката.

Проблемът за извънземните е сериозен научен проблем, но ние астрономите се занимаваме с извънземните по линия на две важни научни направления: Първо, да проверим дали някъде във Вселената и най-вече в по-близката част около Слънчевата система няма условия за възникване и развитие на живот. За съжаление многобройните опити да намерим такова място досега не са се увенчали с успех. На планетите, техните спътници, както и на другите по-малки тела в Слънчевата система категорично няма условия за живот, които да доведат до появяването на висш разум. Ние говорим за братя по разум, а не изобщо за съществуването на живи същества. Днес ние сме насочили проучванията си главно в нашата Галактика „Млечен път“. Вече познаваме почти 5000 извън слънчеви планети. Някои от тях имат гигантски размери – като тези на Юпитер. Някои пък са много малки – като Плутон. Ние търсим планета, която да бъде с размерите на Земята и да се намира в така наречената зона на комфорт за живота, т.е. централната звезда да стои на такова разстояния, че количеството радиация, която пада от звездата върху планетата, да поддържа водата в течно състояние, да има атмосфера, в която има няколко газови съставки позволяващи живият организъм да има метаболизъм и съответно тази система „звезда – планета” да е устойчива във времето. За съжаление все още такава планетна система не сме намерили!

Вероятно в съвсем скоро време с развитието на технологиите ние ще получим още няколко канала, за да „прогледнем” в дълбините на Вселената, да видим дали там не можем да намерим някакво „сгодно” място за появяване и развитие на живота и разума. Т.е. засега все още сме самотни. Нямаме открити братя по разум.

Второто много сериозно направление, което ние астрономите изследваме, е свързано с начините и средствата, чрез които да известим на евентуалните „братя по разум”, че ние съществуваме. За тази цел на апаратите които сме изпратили да изследват периферията на Слънчевата система, като „Пайнер 11“, „Воджър 1 и 2“, които станаха и първите пратеници на човечеството в безкрайните простори на нашата Галактика, сме поставили много интересни и лесни за разчитане послания, записани със средствата на двоичния цифров код и пиктограмното писмо. Така че, ако днес апаратите, които както казах, вече са станали спътници на нашата Галактика, а друга цивилизация, летейки с космически кораб ги улови и започне да търси в тях кой ги е изпратил, да може да разбере къде се намираме в Слънчевата система и в Галактиката. Че ние земляните, сме същества, които обитаваме третата планета на Слънчевата система, наречена Земя, че има два пола – има две фигурки мъж и жена, детска фигурка между тях и ред други подробности за хората и обществата. Включително на този златен диск на „Воджър“ е записан и гласът на Валя Балканска, която изпълнява българската народна песен „Излел е Делю хайдутин“. Астрономите и космическите изследователи работят много сериозно в тези две направления, защото много е лошо човек да е самотен, цивилизацията да е самотна. Нещо повече, ако ние сме сами във Вселената, това ще бъде ужасно несправедливо към нас и бъдещите поколения.

От кога се записват слънчевите затъмнения? Свързани ли са те с някакви исторически събития? Какво научихте през 2019 г. за 2 минути и 18 секунди, колкото продължи пълното слънчево затъмнение?

Слънчевите затъмнения се наблюдават от дълбока древност. Намерили сме рисунки, например в пещерата „Магура“, които изобразяват пълно слънчево затъмнение, наблюдавано почти 2000 г. пр.н.е. Това е много дълга тема и ви каня в обсерваторията, за да ви разкажа историята на слънчевите затъмнения.

Сега ще ви разкажа за слънчевите наблюдения, които са правени в Стара Загора.

Моето първо слънчево затъмнение беше на 15 февруари 1961 г. Като малък ученик в гр. Белово, бяхме подготвили опушени стъкла, за да наблюдаваме частичните фази на затъмнението. Тогава, за първи път видях слънчевата корона! Нейната перлена красота беше причина да се влюбя в слънчевите затъмнения. Вече съм участвал в десет такива експедиции за наблюдаване на пълни слънчеви затъмнения. Били сме зад Полярния кръг, в Южното полукълбо на Земята – в Австралия и Аржентина, подготвяме през 2021 г. наблюдателна експедиция и на Антрактида. Искаме да натрупаме голяма база данни, свързана с две важни неща – какво се случва като енергиен обмен и пренос от вътрешните части на Слънцето във вътрешната слънчева корона и по-нагоре и какво става в атмосферата на Земята по време на пълно слънчево затъмнение при тотален дефицит на слънчева радиация, посред „бял ден”.

Тази година наблюдателната експедиция в Република Аржентина премина успешно, имахме чудесно време под ясното южноамериканско небе. Успяхме да фотографираме вътрешната корона на Слънцето, която по друг начин, с нито един друг апарат, който е разположен на Земята или в Космоса, поне засега не може да бъде заснета. Всички слънчеви телескопи монтирани на хелиосферни спътници, покриват вътрешната слънчева корона и ние не можем да я видим. Виждаме само периферията й и стримерите, активни процеси във външната й част, слънчевия вятър, който достига до Земята. Но във вътрешната корона са най-активните процеси на пренос на енергии от фотосферата, през хромосферата на Слънцето и заедно с ударните вълни, които се предават чрез взривните процеси, които стават в хромосферата и вътрешната корона ,те именно формират фронта на слънчевия вятър. От там слънчевият вятър, движейки се с няколко хиляди км/сек, „лека полека” за няколко дни преодолява разстоянието от 150 млн км и удря магнитосферата и иносферата на Земята и формира така нареченото космическо време. Космическото време е този фактор, който предопределя и климата на Земята.

Така че, нашата аржентинска експедиция позволи да се получат над 50 висококачествени фотографии на т. н. „бяла корона” и около 35 фотографии на т. н. „зелена корона”, която е част от йонната съставяща на вътрешната корона на Слънцето. Успяхме да получим много добри данни за микроклиматичните промени по време на пълното слънчево затъмнение, както и фотометрични данни за ореолните явления на небето по време на фазовата еволюция на затъмнението. Всичко това предстои да се обработи и публикува в научната периодика. Вече изнесохме няколко публични лекции пред широка аудитория в Стара Загора, София, Пловдив и др.

Знаем, че съвременният климат е много деликатна работа. Всички сме чели за глобалното затопляне. Всички знаем колко много се самообвиняваме ние хората, че поради антропогенни влияния върху атмосферата от промишлеността, енергетиката, отпадъците които изхвърляме, автомобилите и т.н. замърсяваме атмосферата и много скоро очакваме да настъпи апокалипсис. Какъв е Вашият коментар?

За мене и още много други експерти, това не е така. От много години ние се занимаваме със слънчева физика. Установили сме, че основните цикли в климата идват от слънчевата активност. Може би, един ден ще станем толкова могъщи и ще можем да влияем върху климата, но категорично заявявам, че основните климатични цикли са пряк резултат от въздействието на Слънцето и слънчевата активност. Сега се намираме в такъв тренд на локално затопляне, което обаче след около 30-40 години, максимум до 50 ще се смени и ще премине в глобално застудяване. По това време вие, драги ученици, ще бъдете живи и здрави. Спомнете си какво ви е казал Алексей Стоев и разкажете на децата си, че е имало хора по време на вашето тийнейджърство, които са говорели уверено, че след половин век ще настъпи глобално застудяване. Земята няма да се превърне в един масивен ледник, но ледникови езици ще се спуснат доста ниско по географска широчина и в Южната и в Северната хемисфера. Най-лошото е, че по време на тези климатични трансформации, силно ще се намали средната температура на Земята. Тогавашните земеделци ще трябва специално да селектират семена и растения, които да бъдат студоустойчиви. Иначе казано, ако хората не се подготвят за това време, човечеството като цяло по това време ще има доста сериозен проблем с изхранването си.

Сега ние „се къпем“ в прекрасни климатични условия – топло продължително лято, дълги пролети и есени, къси и топли зими. Известно време това ще ни радва, но трябва да се готвим и за такива далечни и по – студени времена.

Какви са Вашите археоастрономически открития?

Археоастрономията е много интересна наука. По нея ме запали наш колега – учен, проф. Владимир Дерменджиев. За първи път на Национална конференция в Смолян през 1979 г. чух негов доклад за археоастрономически изследвания на един обект в Западните Родопи. Бяха изследвали скалното светилище „Кози камък“. И си казах:“Това е най-интересното нещо, което съм чувал през последно време. Мога да съчетая астрономията и археологията. Археологията винаги ме е привличала още от времето, когато бях член на Беловското краеведческо дружество. Гмурнах се смело в това поле на изследователски интерес и така се посветих за дълго време на науката археоастрономия.

Първата експедиция направихме през 1980 г. в Централни Родопи, с цел проучване на интересния паметник – скално светилище „Белинташ“. Той и сега може да се посети, тъй като е доста добре социализиран. Горещо препоръчвам на всички да отидат и го видят със собствените си сетива. От тогава започнахме да създаваме методиката за археоастрономическо изследване на археологически паметници. Намерили сме и изследвали 14 такива паметника, не без помощта на местни хора живеещи главно в Източните Родопи. Това е така, защото по тези територии е живяло тракийското племе беси. Те са били изключително просветен народ, който е излъчвал за цялата Тракийска общност жреци, посветени в астрономията и астрономическите практики. Има писмени сведения от гръцки хронисти, че е съществувал тракийският жрец-астроном Декеней, бес по произход, който по онова време е знаел собствените имена на близо 500 звезди. Сега, ако ме попитат, ще се затрудня да изредя 100. Той е ходил по други древни светилища – обсерватории, общувал е със жреческото съсловие и го е подготвял за астрономически практики, свързани с наблюдението на Слънцето, Луната и ярките звезди. Събирали са тези наблюдения в своеобразна банка с данни, с което те са успявали да поддържат своят годишен календар. Тогава това е била изключително важна практика за древното общество. Имало е няколко вида календари – един за социалния живот на обществото, един култов, един земеделски и още няколко други.

Ще ви разкажа само за култовия, защо е било важно да се знаят дните и да се привърже той към природните цикли. При това многобожие, каквото е имало тогава, ако например вместно да се принесе жертва на богинята Кибела – една от върховните богини по това време, се принесе жертва на някой незначителен бог, който управлява по-маловажна природна среда – настъпват ужасни последици. Богинята Кибела вижда това и люто се разгневява! Праща ни тежка суша или свръхстудена зима. Тъй като по това време хората са си представяли по друг начин света, съществувала е мито-поетична представа за него, всеки бог е отговарял за „сектора си” и е било важно той да получи дара си. Затова този календар е стоял във всички светилища, във всяка къща. Календарът е бил направен върху глина с поставени по специален начин чертички и точици, както и други знаци, като дори и опипом човек е можел да разбере кой ден от годината е и какво трябва да направи в него. Тази практика продължава много дълго време. Така например, в моето детство овчарите носеха със себе си специални геги. Те всъщност бяха дървени календари, наречени рабоши. Колекция от такива рабоши има в Етнографския музей в Пловдив. Чрез такива овчари съм търсел и пещери, и скални светилища и мегалити. Като го попитам кой ден от годината сме днес, той хваща гегата, с пръсти пробягве по нея и ми дава абсолютно точен отговор кой ден сме, какви са светилата, кога ще изгрее Слънцето, има ли Луна на небето и какви са ярките звезди и съзвездия по това време на него

Рабошите са били практика в цялото Средновековие, но идват като астрономическа и календарна култура от античността. А в нея влизат от праисторията – второ – трето хилядолетие преди новата ера, когато избуяват тези древни астрономически обсерватории и съответно практиката да се наблюдава небето и да се знаят позиции на ярки дневни и нощни светила, да се знаят отделните ярки звезди или техни конфигурации, тяхното сезонно появяване и практически възможности те да се идентифицират на небето.

През времето, за което говоря, науката е била съсредоточена в група високо просветени хора, т. н. жреческото съсловие. На практика жреците са давали възможност, чрез своите знания натрупвани във вековете да се структурира обществото и се преодолеят неблагоприятните сезони и климатични промени в заобикалящата ги природна среда.

Говори се, че тези жреци-учени, са пристигнали отгоре, от небето, от космоса, какво Ви е мнението?

Нямаме такива научни сведения. Аз твърдя и всички наши изследвания показват, че нашите предци са били доста знаещи и можещи хора. Те са знаели не само астрономия, но и строителни практики. Били са добри инженери и архитекти, добри математици и геодезисти. Говоря за племената, които са живели по нашите земи и за тези, които са пристигнали като номади от Изтока. Не считайте, че древният човек е бил качен на клон на дърво, казано на жаргон. Напротив, тези хора са били високо просветени, с невероятни знания и практически умения. За всичко това има паметници, които откриваме при археологическите разкопки. Ако някой се съмнява може да се разходи до Египет. Там в пустинята Сахара ще види великите пирамиди. Ако съмненията му продължат и след това, нека посети гробници на някои фараони или техни първожреци, където са описани детайлно всички строителни етапи на построяването на пирамидата. Нещо повече, показано е как пирамидата е била замислена като инженерен проект, пресмятанията на конструкцията й с тогавашната математика, начинът, по който е бил изравнен теренът, как е била ориентирана. Това виждаме и при проучването на археоастрономическите обекти на територията на нашата страна и Балканския полуостров.

Навремето попитах небезизвестния проф. Александър Фол: Защо в Западна Европа, племената в Англия, Британия са изсичали мегалити, пренасяли са ги на десетки километри разстояния и са ги изправяли прави – Стоунхендж и пр. Той ми отвърна:“Много просто, защото хората са живели в равнини и около тях е нямало нито един камък. За да направят съоръжение, с което да измерват изгревите и залезите на Слънцето и кулминациите му, трябва да се изсече камък и да го докарат до мястото, което обитават и осъществяват своите култове. А тук, е така наречената Планинска Тракия“. Тогава за пръв път чух, че в античните източници наричат тази територия „Планинска Тракия“, защото е имало и Равнинна Тракия. А в Планинска Тракия – камъни колкото искате и да се издълбаят на мястото, на което се намират по силата на природни обстоятелства е било значително по-лесно.

Доцент Стоев, вярвате ли в чудеса?

Вярвам, но за чудеса от специален характер. Отец Йордан Карагеоргиев, който е предстоятел на храм „Св. Отец Паисий“ в старозагорския квартал „Зора“, на времето ме беше поканил да изнеса в Неделното училище на църквата му цикъл от лекции по астрофизика. Попитах го: „Отец Йордан, как като астрофизик, при това невярващ, ще изляза пред твоите енориаши да им говоря за астрофизичните проблеми на Вселената?“

Отговори ми, че когато ме представи, ще разбера защо ме е поканил. А в последствие, заедно с него направихме наблюдения с телескоп на звездното небе и интересни обекти там за вярващите в църквата, което е уникално в съвременната история.

Пред аудиторията, отецът каза така:“Ще ви представя един човек, който работи в Астрономическата обсерватория. Неговият професионален път е свързан с физиката и астрономията и като такъв, пред нас би трябвало да се яви като невярващ човек. Обаче ще ви кажа, че това, което ще чуете от неговата лекция, ще ви помогне да разберете по-добре Божията промисъл. От това, което ще видите в презентацията ще разберете защо Бог е създал Вселената и я управлява до днес и в бъдните времена.

Изнесох лекцията. Имаше много въпроси. Тогава му казах:

„Отец Йордан, трябва да ти призная, че в моя житейски път, в практиката си на астроном – наблюдател, като алпинист съм ходил из високите върхове на планините, а като спелеолог съм слизал в дълбоките пещерни бездни съм вярвал в чудеса, защото много пъти, чудесата са ме спасявали“. Ще ви разкажа само един случай. При една пещерна експедиция в Република Куба (бяха ни поканили за три месеца да търсим вода в планините над град Гуантанамо), изследвахме изключително интересни пещери. Освен, че са много големи и дълбоки, гигантските тропически пещери са и периодично наводнявани. Обикновено в тях се прониква с гумена лодка, понякога с леководолазен апарат, защото се преодоляват сифони и т.н. В една пещера, в която имаше много голяма подземна река, кубинците ни бяха предупредили, че тя периодично се изпълва цялата с вода. С пещерняка Васил Недков, картирахме пещерата. Успоредно с това аз правех и микрометеорологични изследвания. Имахме много интересни модели за атмосферата на тропическите пещери и искахме да ги проверим на практика. Изведнъж, както бяхме в една пещерна зала на няколко километра във вътрешността и измервахме разстояния, височини, температури и т.н., водата на езерото започна леко да се повдига. Спомнихме си предупреждението на нашите домакини, че тропическите дъждове са толкова интензивни, че понякога пълнят цялата пещера, без да й оставят никакъв въздушен обем. Постепенно водата ни изтика към тавана и в един момент разбрахме, че много скоро няма да имаме въздух. Нямахме леководолазни апарати. Започнах да си чета молитвата… Бях сигурен, че ако някакво чудо не ни спаси, изход за живот нямаме. Чудото се казваше Васил Недков. Каза ми:“Алексей, не се паникьосвай! Това вероятно няма да продължи много дълго време. Да обърнем лодката обратно. Обемът й, заключен под 40 см надуваеми камери ще ни осигури достатъчно въздух”. Скоро обърнатата лодка се залепи до тавана, мощни инфразвуци ни известиха, че водата изкарва всичкия въздух нагоре по пукнатините на скалния масив, в който бе образувана пещерата. Настъпи пълна тишина. Тъй като налягането се увеличи леко, гласовете ни се деформираха. От време на време Васил пускаше въздух от балоните, за да опресняваме въздушния обем, който ни осигуряваше живителните вдишвания. 62 минути продължи тази епопея, след което водата започна отново да се отлива и попаднахме отново във въздушна среда. Това наричам чудо, когато подобно нещо завърши така щастливо.

Благодарихте ли на Господ?

Благодарих на Господ, въпреки че съм невярващ, за съжаление.

Наричали ли са ви Индиана Джоунс? (Въпрос от публиката)

Не, не са ме наричали! Написал съм десетки разкази за моите преживелици. 15-20 съм публикувал. Имам намерение да ги издам един ден в отделна книга. Имам интересни преживявания къде ли не по света.

Какви са посланията Ви към младата аудитория, която повече от час ви слуша в захлас?

Ако искате да посветите живота си на изследователска дейност, гответе своето тяло и своя ум за приключения. Защото съвременните изследвания, в каквато и среда да се насочите, може да не е физика, може да не е астрономия, може да е биология, медицина и т.н. всичко е свързано с приключения. Понякога това може да са само приключения на ума, друг път на тялото, понякога общо… Приключенията изискват подготвени хора, които да са физически здрави, които носят знанията в главата си, не да им се налага да четат книги или да се домогват до смартфоните си. Често пъти на местата, където ходим на експедиции, няма телефони, мрежа или интернет. Така че сериозната подготовка за такъв вид живот, изисква от всеки, сериозно отношение към усвояването на общи и специални знания и умения. Посвещавайте по-голям брой часове на четене. Срещайте се и слушайте хора, които знаят повече от вас. Обсъждайте, втурвайте се в неща и занятия, които да правите самостоятелно. Практикувайте активно това което знаете и умеете. Само тогава ще имате много сериозна възможност да станете пълноценни хора за бъдещия си живот на изследовател.

Помнете, че вашият живот ще бъде в много специфична среда след десетина години. Среда, в която без всичко това за което ви говорих, няма да сте успешни.

Доцент Стоев, от това, което казват звездите, от мегалитите и археоастрономическите паметници, върховете на планините и дълбините на пещерите, може ли да кажете какво е бъдещето на Стара Загора?

Често пъти се шегувам с моите приятели и им ходя на гости с една звездна карта, на която съм начертал хороскопа им. Казвам им, че това, което им предстои е много светло и красиво. Те искрено се радват и приемат с възторг казаното от мен. Хората сме така устроени, че искаме да знаем какво ще ни се случи в бъдеще. Нещо повече, не само да го знаем, но ако може да го знаем с изключителна точност. Ден по ден и час по час. Искаме да разберем подредбата на живота, да научим всичко за себе си и то с най-големи подробности, какво именно ще ни се случи в близко или далечно бъдеще. Трябва със съжаление да отбележим, че дори и тези климатични прогнози, свързани със физическите процеси на Слънцето, за които говорехме са оценки, които имат доста голям толеранс по време на настъпване на тези моменти. Същото се отнася и за живота. Нали си представяте, че в хороскопа Вашата рождена дата е отнесена към звездите от конкретно съзвездие на небето. Това съзвездие обаче, е формирано от звезди, които често пъти нямат никаква физическа връзка помежду си, отстоящи са от нас на милиарди светлинни години, и няма как тези далечни обекти да ни въздействат. Или по-точно казано, тяхното въздействие – гравитационно, електромагнитно или друго е нищожно малко. Върху нас имат въздействие три много близки на сърцето ни тела – Земята, със своите гравитационни, магнитни и всякакви други полета, Луната – със своите гравитационно поле и гравитационно приливно взаимодействие. Ние сме изтъкани от водни разтвори и тези приливни сили също по някакъв определен начин ни въздействат . И разбира се Слънцето. Ние сме деца на Слънцето! Без него не е възможно да живеем. Но това, което ни предстои, е заключено в нашия разум, в това как ние ще си подредим живота, в това как ще се подготвим за живота и как ще го живеем, ще го разсипем ли по пътя си към по-зрелите години или ще съхраним голяма част от себе си, за да ни послужи в по-късната му фаза. Ще съумеем ли, заедно с нашата подготовка за професията си да имаме семейство, деца, приятели… Всички тези неща са изключително важни в тяхното единство и поотделно. За съжаление човешкият живот е единствен! Ако имахме няколко живота – в единия щяхме да станем нобелови лауреати, в другия ще имаме прекрасно семейство и деца, в третия ще имаме хоби и ще посетим всички райони в света, за да им се насладим. Но ние имаме само един живот и трябва бавно и полека да действаме, успоредно, по много житейски линии, без да се бавим много, много, защото годините летят бързо. Трябва всичко това да успеем да го преживеем. И да извършим добрите дела…

Но за успокоение мога да кажа, че ООН разпредели възрастите в други измерения: човек е млад до 50 години, средната възраст е до 75-80 години и старостта настъпва над 80. Аз лично съм още в средната възраст!

Какво е пожеланието Ви към младата аудитория и всички тук присъстващи?

Пожелавам на всички здраве! Да са целеустремени, да имат много приятели! Да са верни на своите родителите и на приятелите си! Да имат много високи цели, защото когато човек има много високи цели, ще се постарае да положи сериозни усилия за постигането им.

Бъдете здрави!

Росица Ранчева