“Проф. Кирил Банков пред Dolap.bg:”Хора с афинитет към математиката се реализират по най-добрия начин в живота
Проф. Кирил Банков е роден в Пловдив. Завършва факултет по математика и информатика при Софийски университет „Св.Климент Охридски“. Там защитава всички научни степени и работи от дълги години като преподавател. Преподава предимно на студенти, които ще стават учители по математика в средните училища и в университетите. Президент е на Световната федерация за национални математически състезания (WFNMC). Автор е на над 150 научни статии и над 25 монографии и сборници по математика.
На 6 и 7 декември 2019 г. проф. Банков проведе занимания с участниците в Академията за компютърни и природо -математически науки в Стара Загора и в Регионалния център за извънкласно обучение при фондация „Миню Балкански“ в старозагорското село Оряховица. Учениците бяха от 5,6 ,7 и 8 клас. Задачите, които решаваха бяха с най-различни числа. Преди заниманието с младите математици проф. Банков награди медалисти от есенния кръг на международния турнир „Математика без граници“.
Професор Банков, какви са Вашите научни интереси?
Основно в две области са: Подготовка на учители по математика и самото обучение в средното училище и работа с талантливи деца и провеждане на математически състезания. Аз съм в Стара Загора и в село Оряховица по този повод – обучение на децата от Академията за компютърни и природо-математически науки. Преди 20 години идвах в Стара Загора в продължение на 3-4 години и след дълго прекъсване, сега отново съм тук по покана на колегата Любомир Любенов. В продължение на два дни, в Стара Загора ще работим заедно с децата от Академията за природо- математически науки и с Центъра по математика при Фондация „Миню Балкански“ в село Оряховица.
Кои са научните Ви проекти?
Няколко са проектите в международен мащаб. Бил съм представител на България в няколко международни изследвания в различни страни и в техните центрове, бил съм координатор за международно изследване на обучението по математика на учители в Държавния университет в Мичигам…В България сътруднича доста добре на Министерство на образованието и науката в Центъра, който подготвя тестовете за национално оценяване. Участвам в няколко проекта на Министерството и световната банка. Пак по линия на Световната банка съм бил няколко пъти консултант по линия на оценяване на обучението по математика. Впрочем, оценяването е също област, която ме интересува. Имам лекция по тестология и пр.
Защо, според Вас, няма учители по математика?
То въобще няма учители, а по математика още по-малко. Първо, учителската професия у нас дълги години беше пренебрегвана. Не бих казал, че това се дължи на така наречената демокрация. Пренебрегвана е много преди това. И може би точно това не позволява да се възстанови авторитетът към учителя, както е било преди много години на село – трите най-важни фигури – кметът, попът и даскалът. Това отдавна не съществува, не само в селата, но и в големите градове. По авторитета и престижа на учителската професия много има да се иска и това е една от причините, за да няма желаещи да бъдат учители.
Както виждате, не поставям на първо място материалната част – заплатите, въпреки, че и това има значение. В някакъв смисъл напоследък се пооправиха. Има обещание тази линия да продължи и занапред, но това не е основният момент. Когато говоря с моите студенти кой иска да стане учител, заплатите не са първият мотив за нежелание.
Самата професия стана изключително стресова, като се има предвид обстановката в училищата. На практика учителят няма абсолютно никакви механизми да създаде някаква атмосфера за учебен процес. Той нищо не може да направи. Ако учениците решат да му се качат на главата, да го набият, да го пребият, учениците могат да го направят, а учителят не може да ги спре. Или, ако ги спре, ще го осъдят. Как да искаш да станеш учител?!
Това е общото ми мнение за учителите. Що се касае за учителите по математика, това е доста трудна професия и има доста обективни неща за това. Трудна е за учене в университета, трудна е да се преподава…Изискванията са високи, а не както пред години: Това съм преподавал преди пет години…сега си го знам. Сега е друго. Днес преподаваш след седмица трябва отново да си припомниш какви задачи бяха, как се решаваха…Т.е. В някакъв смисъл човек непрекъснато трябва да се подготвя, за да влезе в час. Т.е. математиката е обективно трудна. Нещо, което другите учители казват:“Вие, математиците, от частни уроци много печелите!“. Нормалният отговор е :“Добре, на вас какво ви пречи?!“ – Еми, на нас не ни искат частни уроци…“Добре, учете математика!“ Да, ама то е трудно! „ Така е, трудно е, завършете в университета математика и вие ще давате частни уроци…“ Такива са причините въобще да няма учители, в частност и по математика. Младите хора предпочитат да вложат силите си в по-леки дисциплини…
Професоре, според Вас удачен ли е предлаганият за изучаване материал по математика почти във всички класове? Защо повечето деца се страхуват от часовете по математика? Може би не се преподава атрактивно?
На първо място бих поставил това какво слушат, какво става наоколо. Колко са семействата, които няма да кажат на децата си, че математиката е много трудна?! Единици са. И то при положение, че родителите имат инженерни специалности. Всички останали друго говорят, още докато детето е на 5-6 години.
В началното училище в първи клас събират и изваждат до 20. Във втори клас събират и изваждат до 100. В трети клас събират и изваждат до 1000. Ами естествено е, че ще им писне на децата. Четири години учат едно и също нещо, само с по-големи числа. Първо им става скучно от непрекъснатото повтаряне на нещо, което те вече знаят. Така те си изграждат представа, че по математика кой знае какви усилия не са необходими. Това учихме миналата година, тази отново. До четвърти клас нещо се прави по математика, но то е едно и също. Изведнъж в пети клас, нещата стават съвършено различни и стресът е налице. Това е психологически момент.
През последната седмица се заговори за създаване на някаква комисия, която по нареждане на министъра на образованието, трябвало да прегледа учебните програми за пети, шести и седми клас и евентуално да ги олекоти. За щастие, някои мои колеги, които са в тази комисия, успяха да убедят министъра, че ако се отнася до формално погледнат материал, сложен в учебните програми, ние в никакъв случай не сме претрупани. Даже някои теми изучаваме доста по-късно, отколкото ги има на други места по света. Това, което може би е претрупаното, е че някои учебници реализират тази програма по доста претенциозен начин. Бих казал че е необходимо олекотяване не от гледна точка да учат по-малко количество материал, като количество знания, а от гледна точка на реализацията в учебника. Т.е. не бива да се прекалява. Да има някакъв добър минимум, който всеки ученик би трябвало да премине през него, нищо че ще му изчезне след време. Знанията се натрупват по друг начин. За щастие тази комисия натам се е насочила, което би било разумният начин. Т.е. не олекотяване на материала от гледна точка на количество, а от гледна точка да няма прекалено много трудни да изпълнение задачи.
Наскоро прочетох, че сега трябвало да се дават задачи по математика, които да бъдат стъпала към практическото им приложение. Какъв е Вашият коментар?
Хубаво би могло да има и такива задачи, тъй като математиката развива логическото мислене и пр., но и да се види къде има практическо приложение. PISA разчита точно на това. Всъщност така е замислено това международно изследване- до колко учениците могат да прилагат това, което са научили в училище в решаването на по- практически казуси. Нашите ученици затова не се справят добре и сме на опашката, защото им липсва този превод от формалното знание към неговото практическо приложение.
Ако погледнем в изследването за математика, PISA се провежда за 15-годишни ученици, които основно са в девети клас. Има някои осмокласници и десетокласници по на 15 години, но основните са от 9-ти клас. Ако се вникне в математиката, на която PISA разчита, това е математика за шести и седми класове. Това са математическите знания. Но те като ги сложат в реална ситуация, нашите ученици не могат да мамематизират ситуацията, така че след това да я решат. Т.е. имат знания, но не могат да ги адаптират към конкретния практически или житейски случай. Това не е проблем само на нашите ученици, а и на доста други държави, които участват в PISA. Дори по едно време, онези които ръководят PISA, имаха желание да преосмислят идеята, да въведат технологиите, за да може учениците да правят нещата на компютър, който да им помага да направят това моделиране на житейската ситуация.
Професор Банков, Вие сигурно имате впечатления какви усилия полага общинското ръководство на Стара Загора и лично кметът Живко Тодоров за създаване на интерес към математиката, за участието на талантливите деца в турнири, национални и международни олимпиади. Какъв е коментарът Ви?
Не съм много добре информиран. Това, което знам от Любомир Любенов е, че се опитва да възстанови извънкласните дейности, които съществуваха преди 20 и повече години под формата на Академията за компютърни и природно-математически знания. Зная за провеждания от него международен турнир „Математика без граници“, който има шест издания и в него участват хиляди деца от десетки страни. Това е много хубаво нещо, в което участват стотици, дори хиляди участници. Винаги приветствам всички инициативи, в които учениците могат да се изявят по някакъв начин. Това масово участие показва, че то не е само за елит от десетина души от всяка държава. Тази широка основа е много правилен и успешен подход.
Приветствам работата с талантливите деца в Академията на Любенов. Позната ми е и работата в Регионалния център при фондация „Миню Балкански“, дори сме го ползвали в университета. Хубаво е, когато децата имат изявен интерес към нещо, не само математика, и имат възможност да го изявят, някой да им обърне внимание, да ги похвали за постигнатото. Това е център, в който това се прави…
Намерението на общинското ръководство на Стара Загора и лично на кмета Живко Тодоров е, през следващата учебна година да се открие национална академия по математически и научно-приложни знания. Сградата ще се ремонтира, ще се създадат всички условия талантливите деца на България да се учат от най-добрите преподаватели. Какво е мнението Ви за реализиране на учебно заведение в такава посока?
Дай Боже да стане! Това е правилно избран път. Дано общината успее да го реализира. На общинско равнище не зная у нас да има подобно учебно заведение. Това е прекрасно нещо. Проблемът е да се намерят най-добрите учители. Дано да успеете.
Полезни ли са участията в турнирите, олимпиадите, състезанията?
Полезни са! Всяко представяне не само на математически турнири, на спортно състезание, на каквато и друга надпревара – за писане на есе и пр., калява психиката на човека. Самият стремеж за изява е каляване на волята и гаранция за успех.
Професоре, кои са Вашите препоръки към малките математици, за да бъдат по-успешни и към родителите им?
Щом са решили да се занимават с математика, кой знае какви препоръки не им са нужни. Най-напред да запазят доброто си чувство към математиката, но това без работа няма да стане. Трябва да се полагат съзнателно доста усилия.
Проблемът с родителите, според мене, е малко по-тежък. Ако подкрепят децата си в това отношение е прекрасно. Ако не ги подкрепят, често пъти биха могли да ги отдалечат от математиката и природните науки, защото според тях е безсмислица и за какво им са тези знания. Такива родители трябва да знаят, че даден човек, който има афинитет към математиката, после може да успее във всичко. Не става въпрос за формалните знания. Такъв човек има изграден усет към това, че нещата трябва да са логически издържани, че има логическа връзка между явленията в природата и в живота. Практиката ми показва, че хора с афинитет към математиката стават прекрасни лекари, инженери, учени и пр.
В навечерието сме на коледно-новогодишните празници. Какво е пожеланието Ви към старозагорските ученици и учители, към младите математици?
Весели празници им желая! За 10 дни по време на ваканцията, да забравят за математиката, да се наиграят и да си починат хубаво и да тръгнат към нея с нови сили през втория срок.
Росица Ранчева
