Единственото „Списание за танц“ в България бе представено в Стара Загора

През пролетта на 2019 г. се появи единственото по рода си „Списание за танц“ в България, което е изцяло посветено на танца във всички негови разновидности и вече може да бъде намерено на касата на Държавна опера „Стара Загора“. Изданието излиза от печат веднъж годишно в обем от 120 пълноцветни страници, а през цялата година екипът споделя интересни новини от света на танца във Фейсбук.

 „Идеята на списанието е да обхваща теми и събития от света на балета, съвременния танц и танцовата култура и то така, че да е интересно и полезно както за професионалисти, така и за любители и по-широка аудитория. По този начин се стремим списанието да се превърне в едно споделено поле и да прокарва мостове между различните видове танц, различните  танцови общности и публики, а също и да държи връзката между българската и международната сцена. Основната ни цел е да предлагаме съвременна гледна точка към значими процеси и въпроси, свързани с настоящето, но също така и с миналото, а и с бъдещето на танцовото изкуство и култура.“ – разказа главният редактор на „Списание за танц“, театроведът Ангелина Георгиева, по време на представянето на изданието в Държавна опера „Стара Загора“, което се състоя на 05 декември, малко преди премиерата на „Шопениана“.

Успешни примери за подобни специализирани издания има в много държави по света. Самостоятелно списание, посветено на танца, съществува в България за известно време през 20-те години на миналия век, появява се за кратко и през 90-те години, но подобна медия досега отсъстваше. Поради това екипът на Международен фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” – Ива Свещарова, Вили Прагер, Стефан А. Щерев – инициира появата на „Списание за танц“.

Ето какво още сподели за идеята и съдържанието на брой 1 Ангелина Георгиева пред гостите на представянето в Стара Загора на 5 декември :

„Много се радвам, че в първия ни брой имаше повод един от акцентите да е посветен именно на интересното и успешно развитие на балетната трупа към Старозагорската опера, откакто неин ръководител е Силвия Томова. Статията на Мария Русанова чудесно предава духът, който кипи тук, и творческите постижения от изминалия сезон. Респектиращият 70-годишен юбилей на балета ще присъства като тема в следващия ни брой с едно много специално интервю, но още няма да издаваме с кого.

Както казах и в началото, освен актуалните процеси, за нас е много важно да поддържаме интереса към миналото на танца, чиято история в България все още не е изцяло документирана и описана. В рубриката ТРАДИЦИИ балетистът и танцовият критик Стефан Христов ни представя един много интересен разказ около началата на балетното изкуство в България през 20-те и 30-те години, като се спира на приноса на руски балетни артисти, сред които са Борис Князев, Макс Фроман, Анна Воробьова и др. Той обръща внимание и на български артисти, които имат значима роля за балета през тези години в други държави като Георги Миленов, например, който развива успешна кариера в Куба, като  Софи Арова. Едно изключително познавателно четиво, което ни разкрива ранните години на балета в България като кръстопът на различни влияния и взаимодействия.

Споменах, че целта на списанието е да прокарва мост и към международната сцена. Авторитетният немски танцов критик Арнд Веземан написа специално за нас статия, в която представя някои от големите съвременни европейски хореографи днес като Александър Екман, . В тази статия  като Акрам Кан и Сиди Ларби Шеркауи – емблемите на т.нар. „интеркултурен танц“. В статията можете да прочетете още за „емоционалния минималист“ Анне Тереза де Кеерсмекер, за Саша Валц – в момента втори интендант на Берлинския Щаатсбалет и други. Веземан майсторски щрихира индивидуалния стил на всеки от тези хореографи, и остроумно коментира в какво се състои неговата успешност на световната сцена.

На корицата на брой 1 на „Списание за танц“ виждате момент от танцовото представление „Хабитат“ на австрийската хореографка Дорис Улих. Представлението е от 2017 г. и се е състояло в катедралата в един град в Австрия. Образът на голите тела в това устремено нагоре сакрално пространство много ни грабна.

Свързваме този образ с радикалната промяна в идеята за красота в танца, който вече допуска в себе си всякакви тела, откровено работи с голотата, плътта, телесността.

Мира Тодорова написа специално и много познавателно есе, в което ни повежда през историческите изменения на идеята за красота и тяхното отражение в изкуството на танца от класическото време до съвременността.

В броя можете да намерите и специална анкета с редица български и международни артисти, на които зададохме въпроса: „Какво е красотата в танца за вас?“

Обръщаме внимание и на танцовата култура, на новите теории в танцовото изкуство, на тенденциите в образованието, на отделни танцови спектакли и на още други теми и събития в 120 страници, посветени на танца.”