Кралицата на българската комедия вече ще играе в небесния театър

Навръх Никулден, в 6.15 ч., почина легендата на българския театър Стоянка Мутафова. Тя си отиде на 97-годишна възраст след продължително и тежко боледуване.

Кралицата на българската комедия бе на сцената до последно. Само преди две години тя отбеляза своя юбилей по повод 95-ата си годишнина на сцената с постановката „Столетие мое“. Пет години по-рано тя отново празнува голям рожден ден – 90-и – с публиката и превърналото се в нарицателно за нея самата „Госпожа Стихийно бедствие“.

Стоянка-Мария Константинова Мутафова е родена в София на 2 февруари 1922 г. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. След това завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавната театрална школа към Народния театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага , Чехословакия (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г.. След това играе на сцената на Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас.

Играе в над 90 театрални постановки. Популярна е с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

Българската публика я обича най-вече заради ролите й на сцена в спектаклите „Госпожа Стихийно бедствие“, „Магистратите също плачат“, „Шедьовър“ и „Космонавти“. На големия и малкия екран зрителите я помнят от появите й във филмите „Специалист по всичко“, „Бялата стая“, „Кит“, „Езоп“, „Топло“. Една от последните й по-големи телевизионни изяви е в комедийния сериал „Столичани в повече“.

През 2012 г. издателство „Слънце“ публикува нейната автобиографична книга, озаглавена „Една фурия на 90“, със съавтор драматургът Юрий Дачев. В нея актрисата разкрива „гаменския“ си нрав, както самата тя го определя в анонса на изданието:

НЕ СЕ НАСИТИ ДА ИГРАЕ

„Знам, че зад гърба ми някои мърморят: „Тая, дъртата, няма ли най-сетне да се насити да играе!?“ Ами няма! Не се наситих. Ще играя и за внуците ви! На никого мястото не съм затулила, нито ролята съм изяла. Не ща никой да ми сваля шапка, ама тоя театър ние, дъртите, сме го създали. Няма що някой да ми го признава, важното е, че аз го знам“, казва Стоянка Мутафова в част от анонса на книгата „Една фурия на 90“.

През 2015 г, е обявено, че ще бъде вписана в книгата на рекордите на „Гинес“ като най-възрастната действаща актриса, която продължава да играе на театралната сцена. Няколко световни издания като австрийското ARD посвещават свои обширни материали на нейната впечатляваща с продължителността си кариера.

През 2017 г. издателство „Хермес“ публикува биографичната книга на Стоянка Мутафова от нейната дъщеря Мария Грубешлиева , в която разказва: „Аз държа на щуротиите си и обичам да разказвам за тях. Щуротиите не са лесна работа. За тях се иска сериозен подход. Малко хора могат да правят сериозни щуротии, на пръсти се броим. Който ги може – блазе му! Аз съм от тези, можещите. Аз съм си хулиганка, и то родена хулиганка.“

ЖИВОТ ЗАРАДИ ТЕАТЪРА

„На сцената понякога постигаш толкова изтънчено състояние на духа, че се докосваш до други светове. Но това са мигове, отминават. После се връщаш в реалния свят и оставаш само с копнежа пак да си там. От невъзможността да сме постоянно или поне по-често в другия, красивия свят на високото изкуство, се ражда нашата печал.“
„Една подлост или една недостойна постъпка, ако я отминеш, все едно че не е било, тя не те докосва, нищо не могат да ти направят. Ти си недосегаем. Ако вземеш да се ровиш, да се вживяваш в подробностите, наказваш себе си, става лошо. Отминавай, не се трови!“

„Цялата ми мисъл е в театъра. Живея заради театъра. Не ме вълнува ще ям ли утре, какво ще облека – ама никак! Вълнува ме дали ще се запазя да играя както трябва, да не се видиотя… Ама то пък, ако се видиотиш, вече нищо няма значение.“

„Когато бързате, когато се стремите към нещо, когато преследвате някаква цел, не го правете на всяка цена! Не сключвайте непочтени сделки. Има ли нечистотия в една история, бягайте, откажете се навреме.“

Стоянка Мутафова има три брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер. След сватбата двамата отиват да живеят във Виена, а после – и в Прага. Там Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.

Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева (Муки).

Третият съпруг на Мутафова е артистът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ. За първи път се виждат в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. Двамата са заедно до смъртта му през 1974 г.

Мутафова издъхна 9 дни след нейния колега Стефан Данаилов.

„Светла й памет на Стоянка Мутафова! Отиде си един изключителен, мил и добър човек. Тя винаги ще бъде от символите на българския театър. Поклон!“, написа във Фейсбук премиерът Бойко Борисов.

„Скърбя за загубата на Стоянка Мутафова – една легенда на театъра, един невероятен талант! Сцената осиротя“, заяви председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Вежди Рашидов.

Поклон пред живота, актьорския подвиг и големия човек Стоянка Мутафова! Вечна да бъде паметта за нея!

Dolap.bg