Стара Загора почете 90 години от рождението на маестро Димитър Димитров

Фестивалът на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) е форум не само за показване на новите постановки в сферата на музикално-сценичните изкуства, а и място за памет. В 50-то издание на фестивала организаторът – Държавна опера Стара Загора, хвърля поглед назад към онези събития и личности, които са допринесли да има такова събитие и да се съпреживява голямото изкуство.

На 1 декември 2019 г. музикалната общественост и гости на ФОБИ отбелязаха по вълнуващ начин 90-годишнината от рождението на Димитър Димитров – дългогодишен диригент, главен художествен ръководител и директор на Старозагорската опера. Негова е и идеята Декемврийските музикални дни да се превърнат във Фестивал на оперното и балетното изкуство. Безспорен е и приносът му за превръщането на фестивала в значим форум на националното сценично изкуство, а на всеки четири години и в преглед на оперните и музикалните театри.

„Спомен за Димитър Димитров“, както събитието е отбелязано във афиша на форума, може условно да се раздели на три части. В първата, няколко от участниците в постановката на операта „Набуко“ от Джузепе Верди през далечната 1983 година, разказаха спомени за човека и големия музикант Димитър Димитров. Във втората част – беше представен видеозапис на представлението под диригентската палка на маестрото. В третата част – тържествено беше открита фотодокументална изложба посветена на Димитър Димитров, чиито живот и творчество са действително епоха в биографията на Старозагорската опера.

Въведение към разказа за маестрото направи Невена Коралова – дългогодишен музикален редактор в Българска национална телевизия, която има особена лична заслуга за реализирането на видеопродукцията.

„Димитър Димитров беше притежателна сила в музикантското общество с неговите постановки, които една след друга вървяха в Старозагорския оперен театър, сподели Невена Коралова.- Той беше сред малкото музикални дейци, който съумяваше да бъде и на високо ниво диригент и като директор да ръководи със здрава ръка операта. Убедена съм, че идеята на Фестивала на оперното и балетното изкуство , който сега чества 50 години, също принадлежи на него. Спомням си, че когато се построи настоящата сграда на операта през 1971 г. Декемврийските музикални дни прераснаха във фестивала.

Димитров имаше подкрепа на хората, които се занимаваха с културата в града, но най-искрена подкрепа имаше от неговите колеги – солисти, хор, оркестър, балет, технически персонал и нещата вървяха добре. Той много държеше и настойчиво канеше журналисти от специализираните медии – Българска национална телевизия и Българско национално радио, защото много добре знаеше, че регистрирането на даден спектакъл е много важно и за самочувствието и на театъра и на артистите, а от друга страна така се прави архив. БНТ е правила по-често репортажи, отколкото записи на цели постановки, но Радиото притежава богат фестивален архив. Присъствахме на всеки фестивал, защото театрите се надпреварваха да покажат най-новите и най-добрите си постановки“.

Невена Коралова сподели как е направен записът на „Набуко“ преди 36 години. Разчуло се е, че Старозагорската опера е създала страхотен спектакъл със страхотни солисти. След проведените разговори на ТВ-режисьора Йордан Джумалиев с маестро Димитров решението е било записът да се направи в продължение на три дни без публика. Затова при прожекцията няма ръкопляскания, въпреки че солистите и хорът заслужават искрени аплаузи.

На срещата с публиката присъстваха солистите Евдокия Здравкова- Хорозова, изпълнителка на ролята на Абигайл, Петя Балджиева в ролята на Фенена, Мария Клинчева – като Ана и Александър Марулев в ролята на Великия жрец.

„За мене работата с маестро Димитров беше голямо удоволствие, каза Евдокия Здравкова. – Специално заради него дойдох в Старозагорската опера, а останах много години и заради публиката, която е много музикална, специална и обичлива. Работехме „Набуко“ в продължение на три месеца. Маестрото обичаше да работи индивидуално с певците и това беше едно от нещата, заради които се преселих в Стара Загора. В продължение на 30 години работата в този театър за мене беше голямо удоволствие. Никога няма да забравя маестрото“, сподели г-жа Хорозова.

„Сега съм тук, за да се срещнем с частица от творчеството на Димитър Димитров и да го почетем с любов и признателност, каза Петя Балджиева.- Димитър Димитров е колос за нас. Голям диригент, музикант, всеотдаен творец. Неговият дух е тук, на тази сцена, в тази сграда и в този град, на който той посвети голяма част от живота си. Благодарение на незабравимия маестро, ние се докоснахме до голямата опера, до най-големите композитори – Верди, Пучини, Белини, Доницети, Шостакович, Чайковски…Трябва да спомена и големите български композитори – Любомир Пипков, Марин Големинов, Александър Йосифов, Парашкев Хаджиев…

Маестро, ние сме тук ведно с Вас, в момента и завинаги“, развълнувано каза Петя Балджиева.

„Маестро Димитров беше човек със широки интереси и уважаваше изкуството във всичките му форми и въпреки, че никога не се изказваше, той не обичаше да говори за себе си, на първо място стоеше операта. Веднъж ми сподели, че за да направи репертоарния план, мисли много време преди това. Преценява с какви сили разполага така че всички да бъдат максимално ангажирани, да имаме винаги повече от един състав…Научаваше всичко безупречно и винаги беше готов да ни каже нещо, което не знаехме или не бяхме изпитали до тогава. Научихме от него изключително много. Не обичаше медиите, не обичаше показността, ядосваше се, на репетиции беше всеотдаен и неузнаваем. В неговата малка зала, ни викаше да работим в неделя или на празник, когато няма никой в операта. Обожаваше това. Тогава виждахме човек, коренно различен от маестрото на пулта. В залата беше невероятен. Знаеше всичко – драматургически погледнат образа, фрази, кога да си вземем въздух и колко въздух, за какво времетраене на дадената фраза…Всичко това научих от него. Да работя с маестрото се чувствах обогатена. Той ще липсва винаги на Стара Загора. Създаде много хубави неща. Вечна му памет! Почивай в мир, маестро!“Това каза оперната певица Мария Клинчева.

„В записа на операта „Набуко“, аз съм в началото на своята кариера, току що-постъпил млад артист в театъра през 1979 г., разказа Александър Марулев. – От самото начало ми направи впечатление, че тук цари професионализъм, ред, организация, която беше създадена от маестро Димитров. Всички го наричахме „маестрото“, включително и гражданството. Самото наименование означава учител и голям професионалист. В областта на музиката той действително беше такъв.

Той създаде и остави един оперен театър, за който се говори много години и все още се говори. Неслучайно Розалия Бикс озаглави книгата си „Оперният театър на Димитър Димитров“.

За изминалите четири десетилетия, които се навъртяха неусетно за мен в Старозагорската опера, винаги когато съм получавал нова роля съм си спомням за метода, по който Димитров работеше- с всеки артист отделно и изпиваше до съвършенство фрази, динамики…Заедно работеше с екипа си – режисьора Георги Петров и художника Петър Русков. Русков нарисува портрет на маестрото, който държи диригентската палка вертикално нагоре. Като го погледне човек от петите до върха на палката той е изящество, което се пренася неизменно в работата му като диригент и като ръководител на този театър. Познаваше всичко в операта. Имаше два дома – в който живееше и в операта, тук. До голяма степен той е „виновен“ за създаването на облика на сградата. Беше ми споделил, че много от направеното е съгласувано с него. И действително за времето си това е единственият оперен театър на Балканския полуостров, създаден по предназначението си. Това е сграда, която и до ден днешен респектира.

Димитър Димитров създаваше творческа атмосфера, особено по време на ФОБИ, които се превръщаха през четири години на прегледи на оперните театри. И в повечето от случаите, нашата опера винаги печелеше първо място. Защото неговите спектакли бяха изпипани във всяко отношение. В Стара Загора се събираше българската музикална общественост- композитори, диригенти, артисти, критици, сценографи, правеха се конференции, разискваха се проблемите на оперните театри, виждаха се постиженията на различните опери. Тези дни се превръщаха в голям празник на Стара Загора и на страната.

За мене Димитър Димитров остава моя учител на сцената и човека, на когото дължа много. Той имаше бащинско отношение към всички хора, с които работеше“, сподели Александър Марулев.

В показания видеозапис на постановката на операта „Набуко“ участваха още в ролята на Набуко – Денчо Белев, Захария- Никола Кутин, Исмаил – Атанас Шопов, хорът и оркестърът на операта. Прекрасен спектакъл във всяко отношение. Великолепни певци, чудесно актьорско присъствие…Незабравимо беше изпълнението на хора на евреите, което на премиерата беше бисирано…За съжаление времето е неуморимо. Много и от солистите и от хористите и от оркестрантите не са вече между живите, но оставеното творчество е все така свежо и вълнуващо.

Във фоайето на операта е подредена фотоизложба посветена на Димитър Димитров.

„Идеята за изложбата до голяма степен беше инициирана от Община Стара Загора, съобщи при откриването й Любомир Кутин, административен организатор на ФОБИ.- Тя съдържа няколко основни акцента: Връзката на маестрото с българските композитори – Любомир Пипков, Марин Големинов и Александър Йосифов. Това е напомняне, че в днешния музикален театър е изключително необходима тази връзка между творците и изпълнителите; Втората част от изложбата съдържа мисли на маестро Димитров за съвременния репертоар и съвременния оперен театър, извадени от книгата на Розалия Бикс; Третата част е наречена условно „Зад кулисите“. В нея в по-непринудена обстановка е показан човекът Димитров; Представен е и летопис на неговите постановки. Заедно с това са подбрани интересни плакати, които представят неговата дейност, свързана с българското музикално творчество, дебютът му като диригент на старозагорска сцена през 1959 г , някои негови награди и издания.

Двама от наследниците на директорския стол – Александър Марулев и Красимир Къшев споделиха спомени за маестро Димитър Димитров.

Представител на Дружеството на учителите ветерани при НЧ „Св.Климент Охридски“ обяви откриването на подписка със желание, в Стара Загора да бъде поставен паметен знак, посветен на маестрото.

Росица Ранчева