ФОБИ посвети специална програма на Панчо Владигеров

На 29 ноември 2019 г. Фестивалът на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) в Стара Загора посвети програмата си на 120 години от рождението на големия Панчо Владигеров. Роден е на 13 март 1899 г. в Цюрих. Детството си прекарва в Шумен. Музикални заложби проявява рано. Първата му концертна проява е на 7 годишна възраст, а на 10 години прави първите си опити по композиция. През 1912 г. Панчо и неговият брат-близнак Любен получават държавна стипендия за обучение в чужбина. С майка си д-р Елиза Пастернак заминават за Берлин. Там той написва своите първи значими творби. Дарбата му е високо оценена и през 1918 и 1920 г. двукратно е удостоен с престижната Менделсонова премия на Берлинската академия.

До 1932 г. той живее и твори в Германия. Макар далече от родината, той създава ярки народностни произведения, които със своите качества, звучност и модерна изразност привличат вниманието на европейската музикална общественост. Рапсодия „Вардар”, „Българска сюита”, Първи концерт за цигулка, Втори клавирен концерт, Скандинавска сюита и др. се изпълняват на световни концертни подиуми. Своя талант проявява и в областта на театралната музика, като композитор и музикален ръководител в Дойчес театър в Берлин. След окончателното си завръщане в България, той обогатява жанрово творчеството си с произведения като операта „Цар Калоян”, балета „Легенда за езерото”, Първи струнен квартет, Първа симфония и др.

Панчо Владигеров разгръща активна концертна дейност в редица европейски градове. В периода от 1936 до 1942 г. е представител за България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. Делегат е на Световния конгрес на мира през 1949 г., член е на жури на престижни международни конкурси.

През 1968 г. Панчо Владигеров получава престижната награда на Виенския университет „Готфрид фон Хердер” за принос в европейското културно наследство.

Десетилетия отдава на активна педагогическа дейност като професор по композиция и пиано в Музикалната академия в София. Възпитава цяло поколение млади композитори. Като признание за огромната му роля за развитието на българската музикална култура, Панчо Владигеров е удостоен с всички най-високи държавни отличия.

Панчо Владигеров твори пълноценно до края на живота си. Умира на 8 септември 1978 г. в София.

21 октомври 2013 г. в памет на маестро Панчо Владигеров е кръстен проток в Антарктика. „Владигеров проток“се намира между островите Лавоазие и Крог в архипелага Бискоу. Дължината му е около 6 километра. В най-тясната част на протока се намира и малък остров, който също носи името на Владигеров, с площ около 750 кв. м. От 1995 г. Националната музикална академия (НМА) носи името „Проф. Панчо Владигеров“ .

„С концерта „120 години Панчо Владигеров“ Фестивалът на оперното и балетното изкуство и Държавна опера Стара Загора се включиха в националните празници посветени на Панчо Владигеров“, каза в приветственото си слово Огнян Драганов, директор на Старозагорската опера.- Благодаря на Академичния оркестър на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, на солистите настоящи и бивши студенти на Академията и специално на маестро Григор Паликаров за поднесената прекрасна програма от българска класическа музика. Тя трябва по-често да звучи в нашите зали, защото Панчо Владигеров е дал много произведения за световната музикална съкровищница“.

В програмата бяха представени, както известни, така и по-рядко изпълнявани творби от първооснователя на съвременната българска музикална култура Панчо Владигеров. “Венецианският търговец” е сред един от шедьоврите на големия режисьор и проникновен тълкувател на Шекспир Макс Райнхард. В периода 1920-1932 г. Панчо Владигеров създава музиката към девет негови постановки в Дойчес театър. “Карнавалната процесия“ из музиката към “Венецианският търговец” отразява сблъсъкът между един от главните персонажи – еврейският лихвар Шейлок с пъстрата стихия на веселието в карнавала. Двете вокализи, създадени от Морис Равел са майсторски оркестрирани за камерен оркестър от Панчо Владигеров. В тях големият български композитор се представя в по-различна светлина от общоприетите възприятия – фокусиран върху детайла и интимността на народната мелодия, вдъхновена от еврейския фолклор. “Песен” и “Българска сюита” и Концерт №3 за пиано и оркестър са сред най-популярните творби на Владигеров. В тях той използва българската фолклорна традиция. Произведенията са майсторски хармонизирани и оркестрирани, което ги нарежда сред върховете в световното симфонично наследство на ХХ в. Единствената опера на Панчо Владигеров – „Цар Калоян” пък е първата музикално-сценична творба, получила и международно признание (представена е с голям успех в Белград, Братислава и Любляна). Тя е създадена по либрето на старозагореца Николай Лилиев. Участниците в концерта бяха както млади, така и утвърдени изпълнители, с подчертан интерес и отношение към българското музикално творчество.

Заслужени аплодисменти получиха солистите Веселин Михайлов – баритон,  Александър Илчев– цигулка и Мила Михова – пиано.

От първия ден на ФОБИ във фоайето на операта е подредена прекрасна документална фотоизложба, посветена на Панчо Владигеров и на Макс Райндхард.

Росица Ранчева