Стефка Минева:“Три неща трябва да притежава добрият певец- ум, глас и сърце“

Петата вечер на Фестивала на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) беше посветена на 70-годишнината, 50 от които на сцената, на световната оперна прима, Почетен гражданин на Стара Загора Стефка Минева.

Вълнуващото преживяване започна в по-интимен кръг в барчето на операта, което беше препълнено с почитатели, колеги и възпитаници на юбилярката. Със съдействието на Държавен архив, стените бяха украсени с афиши на спектакли на Старозагорската опера с участие на младата певица, както и табла със снимки от различни постановки, световно известни партньори, отзиви и пр. Водещата на срещата Елена Драгостинова, директор на Къщата-музей „Борис Христов“ в София, умело провокира г-жа Минева към откровеност за началото на творческия й път, за ролята на родителите й – също оперни певци Йовка и Миньо Миневи, диригентите, учителите й, критиката и пр.

Първото излизане на сцена на Стефка става, когато е едва на 4 годинки в операта „Лакме“ от Делиб. Следва участие в „Мадам Бътерфлай“, „Кармен“, „Бохеми“ и пр. Първата й професионална изява е след завършване на Консерваторията през 1972 г. в ролята на Берта от „Севилският бръснар“, заедно с татко й Миньо като Граф Алмавива. Участие с него има по-късно и в „Кармен“, „Евгений Онегин“ и др. През 1976 г. печели конкурса за млади оперни певци – сребърен медал, като златен не се присъжда и се завръща в родния град като солистка на операта. Софийска опера я открива, когато „спасява“ от провал „Трубадур“ с участие на Райна Кабаиванска, поради заболяване на „циганката Азучена“. Получава предложение да бъде назначена в Метрополитен опера, но за изпълнение на по-малки роли. Гордата българка отказва, завръща се в родината, за да изгради големите си над 40 роли. Според певицата изключително много надгражда в актьорско отношение след половингодишното си обучение при Борис Покровски в Москва. Там тя обиква руската класическа опера, която й носи големи творчески успехи по света.

Г-жа Минева заяви, че винаги с удоволствие и отдаденост е участвала в български опери. А Александър Йосифов специално за нея е написал „Почивка в Арко Ирис“.

От няколко години Стефка Минева е консултант на хора на Държавна опера Стара Загора. Тя съветва „децата си“ – младите колеги да участват при всяка възможност в конкурси, защото повечето от тях изискват камерно пеене, различни стилове, разнообразен репертоар. От друга страна от там може да стартира и кариерата им. На младите оперни певци пожелава да бъдат себе си, да имат кураж и да обичат това, което правят в оперното изкуство. За да бъде един артист на ниво трябва да притежава три неща:ум, глас и сърце.

По време на срещата бяха прожектирани видеозаписи с участието на Стефка Минева в различни роли и постановки. Организаторите предложиха на публиката снимки на актрисата, върху които тя дълго раздава автографи.

Под диригентската палка на Владимир Бошнаков , концертът посветен на маестра Минева започна с увертюра към „Кармен“ в изпълнение на оркестъра на Държавна опера Стара Загора. Водена умело и много интелигентно от актрисата Силвия Лулчева по сценарий на журналиста от БНТ Миглена Стойчева, публиката изживя вълнуваща вечер, в която музиката начерта траекторията на един живот, посветен на операта и изживян стократно на сцената, чрез героини със силни характери. Блестящата сценична биография и кариера на мецосопраното Стефка Минева беше припомнено с помощта на фрагменти от опери, повечето от които самата тя е изпълнявала великолепно на сцената, с помощта на приятели и колеги, които през годините са били свързани с нейните звездни мигове на артист. А щом става дума за мецосопран с голяма кариера, няма как вечерта да не започне с операта „Кармен“. Стефка Минева буквално е отгледана в Старозагорската опера. И двамата й родители са основатели и солисти на този театър. Затова не е чудно, че и нейната кариера тръгва точно от тази сцена. Пак тук Стефка Минева прави своя дебют в ролята на „Кармен“. След премиерата не друг, а Розалия Бикс – безспорният капацитет и последна инстанция в музикалната критика по онова време, пише статия със заглавието „Старозагорската „Кармен“ има Кармен“.

На екрана беше прожектиран фрагмент от първо действие на операта „Кармен“ с участието на Стефка Минева, видеозапис от Седмия ФОБИ.

По лично настояване на маестрата Александър Крунев изпълни ария на Тонио от операта „Палячи“ от Леонкавало.

Със следващата изпълнителка в концерта Стефка Минева е свързана още от студентските си години. И двете са в класа на вокалния педагог професор Сима Иванова. Учителката им умеела да създава топли отношения между своите студенти. Съдбата обаче разделя двете певици, защото едната остава в България, а другата е отведена от кариерата си в чужбина. Срещат се отново след години, в продукцията на „Джоконда“ на сцената на Софийската опера. Стефка Минева минава през труден период заради тежко заболяване на съпруга й. Тогава единствената колежка, която й предлага помощ и разбиране е точно Татяна Шиварова. Тя изпълни ария на Манон, от едноименната опера на Джакомо Пучини.

Следващите гости в концерта бяха двама кавалери на оперната сцена, които Стефка Минева много обича. Единият помни от първите му стъпки в професията. Дошъл направо от студентската скамейка, но очаровал всички солисти на Софийската опера със сладкия си теноров глас, който няма конкуренция и до днес. За другия, Стефка Минева не помни точното оперно заглавие, в което за пръв път го среща, но казва, че имат топло приятелство и си помагат и до днес. Двамата изпълниха най-красивия и труден дует за тенор и баритон от операта „Силата на съдбата“. Самата Стефка Минева също е имала щастието да се превъплъти в предизвикателната партия на Прециозила от тази опера. Но за съжаление не я е пяла така често, както своите коронни вердиеви партии като Азучена и Амнерис например.

Дуетът на дон Алваро и дон Карлос, изпълниха Калуди Калудов и Нико Исаков

Връщайки се към началото на своята кариера Стефка Минева не пропуска да си спомни за първия си вокален педагог – Пенка Гекова. С нея тя работи тайно от баща си, тенорът Миньо Минев, защото той бил категоричен противник на идеята дъщеря му също да стане певица. Мечтаел да я направи фармацевт. Но съдбата си знае работата. Три шамара са цената, която Стефка Минева плаща, за да последва мечтата си. Първият получава от баща си, когато я залавя на местопрестъплението в операта да се разпява с Пенка Гекова. Другите два получава пред вратата на изпитната комисия в Консерваторията. Когато идва нейният ред да пее, тя уплашено решава да си тръгне. Този път шамарите са от самата Пенка Гекова, но точно те помагат на Стефка Минева да се яви пред комисията. Може би тези спомени за първите стъпки в кариерата са причина голямата ни певица да е съпричастна към вълненията на младите й колеги днес. Точно една такава млада певица беше следващата участничка в концерта. Стефка Минева признава, че това е голямата любимка на публиката в Стара Загора. Нарича това момиче свеж полъх и то наистина донесе свежест на сцената с Валс на Жулиета от „Ромео и Жулиета „ Шарл Гуно и прекрасната Беса Лугичи

Любопитно е, че по време на следването си в Консерваторията Стефка Минева вечно получава ниски оценки на изпитите си по пеене, защото преподавателите й спорят какъв глас е. Професор Бръмбаров твърди, че е сопран, а преподавателката й Сима Иванова, че е мецосопран. В спора се включва и професор Илия Йосифов. Той поема класа, в който учи Стефка Минева след трети курс. Заради тези разногласията за гласа й, винаги се оказвало, че ако единият професор е доволен от материала, който пеела на изпитите, другият е категорично против. Докато в края на четвърти курс Бръмбаров не организира в Плевен спектакъл на „Севилският бръснар“ с участието на студенти. Тогава чува Стефка Минева в партията на Берта и отсича :“Сега вече се убедих, че си мецосопран!“

Следващият изпълнител в концерта беше един от хората, които днес решават сложния въпрос кой е сопран и кой мецосопран в качеството си на декан на Вокалния факултет на Държавната музикална академия- проф. Нико Исаков. Той изпълни ария на Макбет от едноименната опера на Джузепе Верди.

Световната кариера на Стефка Минева започва с явяването й на 6-тия международен конкурс за млади оперни певци в София през 1976 година. Точно там я чува импресариото Владарски и й предлага договор за постановката на „Хованщина“ в Женева. Продукцията е на един от най-големите оперни режисьори – Пиер Луиджи Пици. Пак операта „Хованщина“ води Стефка Минева на друга престижна оперна сцена – тази на Метрополитен опера. Там пее и Марина Мнишек от „Борис Годунов“. Преди обаче да я пуснат на най-голямата оперна сцена в Съединените щати, американците правят своеобразен тест на българката. Включват я в турне на трупата в големите американски градове. Пускат я да пее в „Кливланд“ без никаква репетиция. Тя се справя блестящо и това й отваря вратите на Метрополитен. На екрана беше прожектирана известната сцена с гаданието на Марфа от операта „Хованщина“ в изпълнение на Стефка Минева. Записът е правен в студио на Българската национална телевизия. Интересно е, че в този запис й партнира съпругът й Гено Генчев. Нямало кой да изпее единствената реплика на Галицин, а той така или иначе бил на снимачната площадка и набързо му намират костюм. И така двамата остават запечатани в архива на БНТ.

Кариерата на Стефка Минева я отвежда на редица престижни сцени и я среща с не една от знаменитите оперни звезди на нейното време. Сред партньорите й са Шърли Верет, Ренато Брузон, Пиеро Капучили, Хосе Карерас, Мара Зампиери, Розалин Плаурайт, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, МарттиТалвела, Николай Гяуров, Никола Гюзелев. На концертната вечер за нея пя друг български певец стигнал до световните сцени – Калуди Калудов. Той изпълни ария на Де Грийо от операта „Манон Леско“ на Пучини.

За следващия певец в програмата Стефка Минева казва, че е близка по старозагорска линия. На сцената са се срещали десетки пъти в оперите „Набуко“, „Риголето“, „Трубадур“ и „Аида“. Освен общите им спектакли ги сближава и общата им слабост към шегите и смеха. Това е баритонът Александър Крунев, който изпълни ария на Жерар от „Андре Шение“ на Умберто Джордано.

Следващата дама пристигна от Сърбия. Тя не е пяла никога заедно със Стефка Минева, но получава покана от нея за този концерт заради изпълнението й на Кармен. Стефка Минева я слуша на сцената в Стара Загора и преценява, че интерпретацията на тази певица доста се доближава до нейното лично усещане как трябва да се изпълнява Кармен. Саня Анастасия изпълни Хабанерата от операта на Бизе.

Стефка Минева е пяла ролята на Кармен само и единствено за българската публика. Даже нарича тази своя партия „роля за вътрешна консумация“. Първоначално учи операта на български, както се пее преди години във всички театри у нас и така и не се осмелява да обърне партията на френски. Дори й се е случвало да участва в спектакъл, в който тенорът Емил Иванов пее на френски, а тя му отговаря на български. Но нейният най-любим дон Хозе си остава тенорът Никола Николов. В забележителния концерт арията на Ескамилио прозвуча в изпълнение на един млад певец. Той е син на близката приятелка и колега на г-жа Минева, дългогодишната примадона на Софийската опера Мария Белчева. Куплети на Тореадора от „Кармен“– изпълни блестящо Веселин Михайлов.

Амнерис от „Аида“ е първата голяма партия, която Стефка Минева прави на професионалната сцена. Именно тук, в Стара Загора. Тя е и една от ролите, които най-често пее в своята кариера. Концертът завърши с един от любимите дуети за тенор и мецосопран – Радамес и Аида от операта „Аида“ изпълнен от Саня Анастасия и Калуди Калудов.

На финала, когато солистите излязоха за поклон, започна една сантиментална и много човешка публична изповед на хора, които назад през годините са били близко до големия талант и още по-голяма човечност на Стефка Минева :

„През далечната 1987 година бях в обслужващия персонал на Софийската държавна опера, сподели директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов не като длъжностно лице, а като артист.- Зад кулисите строяхме декора на много тежка френска продукция на „Кармен“. Тогава видях едно огнено момиче, качено върху маса, което възпламени публиката и докосна най-искрените мои чувства, въпреки там, зад завесата. Това беше моята съгражданка Стефка Минева, която ми даде силата и куража да продължа напред, да поискам да се занимавам с това изкуство. Госпожо Минева, искам да Ви поканя на сцената, която винаги е била Ваша, е и ще остане за Вас завинаги! (Бурни и продължителни аплаузи). Сега нашата любима маестра е част от оперния ни театър и дава цялата си творческа енергия и целият си талант на всички нас. В изкуството винаги трябва да има двама, а с нея винаги може да се прави любов на сцената. Благодарим Ви от сърце! Дълбок поклон! Бъдете с нас! Дарявайте ни с всичко, което сте добили през годините! Ние сме с Вас! Благодарим Ви от все сърце!

Подаряваме Ви Почетния знак на нашата – на Вашата опера! Нека той бъде частица от нашето уважение, от нашето смирение и мълчание към изкуството Ви!

Убеден съм, че всички колеги от операта и публиката ни, изпращат най-добрата енергия и благопожелания за нашата прекрасна Стефка Минева!“- каза Огнян Драганов.

Последваха дълги аплодисменти и възторжени овации, както и цветя от Държавна опера Стара Загора, от министъра на културата Боил Банов, от кмета на Стара Загора Живко Тодоров, от областния управител Гергана Микова, от Държавен музикален театър София.

„Много съм развълнувана, защото „изпях“ цялата концертна програма с моите колеги, каза маестра Минева.- Безкрайно благодаря на всички, които дойдоха, за да споделят моя празник. Благодаря на моите колеги, с които делихме на сцената и радости, и мъки, и шеги…Безкрайно ви благодаря! За мене беше голяма чест, че се отзовахте на моята покана за участие. Благодаря на Огнян Драганов, който намери начин да направи този концерт. Безкрайно благодаря на вас -моята публика! Старозагорската публика със своята любов, със своята всеотдайност, великодушно ми прощаваше грешките, радваше се на успехите ми, подкрепяше ме, възнаграждаваше ме…Безкрайно ви благодаря! Дълбок поклон!“

Развълнуван Александър Крунев сподели:“Спомням си като бях млад певец в Софийска опера, се срещахме със Стефка. Тя дойде при мене и ми рече:“Дете, много хубаво пееш!“ От тогава така се наричаме:“Дете“! Дете, обичам те!“

„Спомням си разкошен „Реквием“ в Сиена. За мене беше чест да пея със Стефка Минева, сподели Татяна Шивачева.- След това се срещнахме в много хубава постановка на „Джоконда“ в Софийска опера. Изпяхме я след това много пъти и тя беше моята мама… Както съм пяла с нея, никога и никъде другаде не се получи така хубаво“…

„За нас е чест, че сме поканени на този концерт, за да ощастливим себе си и да бъдем част от празника на Стефчето, каза Калуди Калудов.

За публиката също беше чест и незабравимо удоволствие.

Росица Ранчева

Снимки Рад Димитров