Изложба с творби на Дечко Узунов откриха в Стара Загора

На 14 ноември 2019 г. в западна зала на Художествена галерия Стара Загора беше открита изложба, посветена на творчеството на акад. Дечко Узунов. Представените 40 акварели и рисунки изцяло са от фонда на Художествената галерия в Казанлък.

„Поводът за изложбата е 120 години от рождението на акад. Дечко Узунов, но в основата лежи реверансът на Старозагорската и Казанлъшката художествени галерии към таланта на този изключителен творец“. Това каза специално за читателите на Dolap.bg изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев, директор на старозагорската галерия.“Идеята беше да се покажат някои творби от последните години от творчеството му, когато той се отдава на акварела и рисунката. С други думи казано период, който е най- лиричен от цялото творчество на художника. В него е това странно и очарователно пътуване между земята и небето, между мечти и възторзи, далече от прозата на конкретните неща. Тук усещаме вълшебството на хармонията на цветовете. Повечето от работите му, особено акварелите, някои могат да ги нарекат просто голи тела и действително са такива, но те носят у себе си по-скоро отношението към най-красивото, което природата е създала – женското тяло. Другите платна не са пейзажи , а преживяване.

Последните акварели на Дечко Узунов са визуална биография на чувствата на художника. Дори и онези зрители, които нямат много познания в областта на изобразителното изкуство, надявам се, че няма да търсят нещо конкретно, а ще се насладят на хармонията от цветове, в които бай Дечко търсеше израза на своите чувства.

В този смисъл едната част на изложбата е посветена на акварела. Другата, общо взето като че ли винаги стои зад монументалните произведения, зад живописта му, е рисунката. Малко е показвана тази част от творчеството на художника. А и тя като акварела е една песен , защото рисунките не са умозрителни. Това са нахвърлени на листа настроения в момента, който стоят у него. Направени на прима виста, те показват най-пряко емоцията на художника. Дали ще са голи тела, дали ще са някакви преживявания, свързани с животинския свят или нещо друго, просто в един миг се появяват и за да се освободи от тях прибягва до молива или туша, коментира професорът.

Единственото нещо, което излиза от акварела и рисунката, но просто не можем без него, е автопортретът му, който е един от последните и носи най- пряко представата за Дечко Узунов – неговата мъдрост, неговата вселена…Не случайно в българското изобразително изкуство, всички, които са го познавали, го наричаха бай Дечко. В това „бай“ се включва любовта, респекта, признателността, уважението и пр.

Има още едно нещо, което още приживе влизаше в речника на всички онези, които носеха респекта към творчеството на Дечко Узунов – аристократ на духа. За всички ни той остава точно това. Едно е, че той преминава почти през целия ХХ век, минавайки през всички художествени явления, без да остане в плен на нито едно от тях, да носи като флагман поривите на нови художествени явления. Той самият вкарва нови измерения в българското изкуство. Най-вече – свободата на духа. На това той научи и пряко своите студенти в Академията и поколенията след себе си“, сподели проф. Добрев.

Изложбата ще остане до 10 декември 2019 г.

ДЕЧКО УЗУНОВ е роден на 22.02.1899 г. в Казанлък, където първо е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров и проф. Стефан Иванов. През 1922г., когато общият курс на подготовка завършва Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен, за да се запишат в Мюнхенската художествена академия. До 1923г. Д.Узунов е студент на проф. Карл фон Маар. Под негово влияние се запознава с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци: Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков.

Те формират приятелското обкръжение на Узунов, а и стават модели за портретите му. В Академията Узунов усъвършенства живописната си техника. Усвоява изкуството на символизма, който бележи портретите и ранните му композиции. Художникът не остава чужд на чувствителността на германския експресионизъм, който повлиява линията в графичните му творби. След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия в София. През 1924 г. се дипломира с отличие в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г. След 1932г. започва да преподава живопис в Художествената академия. Там е Извънреден професор от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. През 1945г. е избран за Ректор на НХА. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.

Дечко Узунов присъства изключително активно в художествения живот на България. Член е на дружество „Родно изкуство“ и на многобройни комисии по повод различни културни инициативи. Участва в почти всички общи художествени изложби на дружество „Родно изкуство“ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Организира многобройни самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.

През 20-те и 30-те години на 20 век работи в областта на сценографията, пространственото оформление, монументалното изкуство. През 1939г. е председател на Съюза на дружествата на художниците в България. През 1957-1959г. е директор на НХГ. През 1978г. му е присъдено званието Академик. Най-голямото международно признание е определянето му за художник на хилядолетието на ЮНЕСКО. Дечко Узунов в космополитна личност с изключителен принос към българското изобразително изкуство. Фигурата му отдавна е надхвърлила пределите на родината ни. Творчеството му поставя жалони в развитието на българската живопис. Наследниците му даряват голяма част от творбите му за двете къщи-музеи на художника в София и Казанлък.

Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Той е работил в областта на живописта, графиката, илюстрацията, оформление на книгата, сценография, декоративна и монументална живопис. Предпочитани жанрове са портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети. Автор е на стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, във фоайето на Хотел Казанлък, в карловския Дом на културата, в Старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София. Илюстрира множество книги, сред които такива на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев. По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски създава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър: „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Любов“ на Пол Жиралди, „Професията на госпожа Уорън“ на Бърнард Шоу, „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, балета „Тракия“ на Петко Стайнов. Умира на 26.04.1986г. в София.

Росица Ранчева