Кольо Александров отмести хоризонта

На 1 ноември 2019 г., навръх Деня на народните будители, в залата на Къща-музей „Гео Милев“ в Стара Загора, се събраха над 100 приятели и почитатели на поезията и личността на Кольо Александров (1953-2018), за да присъстват на премиера на книгата му „Отмествам хоризонта“. Съставителят й, литературният критик и голям приятел на Кольо – Георги Янев, периодично пускаше във Фейсбук стихотворения и снимки, които не само припомняха за таланта и голямото сърце на поета, но и събуждаха любопитството и желанието отново да се докоснем до света и перото на прекрасния човек.

Условно книгата съдържа четири раздела. Общо стихотворенията са 57, разделени в две части. Първата започва с „Така ми трябва циганското лято“, следвано от „ЕГН5310287602“ и автобиографичното „МИШЕНА“:

Когато останах съвсем без подкрепа

и трябваше място в живота да търся,

бях юноша с фигура детска и крехка,

в която мъжът се намести набързо.

Към своите истини тръгнах самичък,

подобно летец за последна атака,

защото разбрах:смъртта все е лична-

пътеката свършва и няма нататък…

Живея сега като гола мишена

за тези, които на подлост се учат,

за тези, които от смелост лишени,

безжалостно стрелят в гърба. И улучват.

Но нека такъв си остана, защото

без своите рани какво е човекът:

две дати на камъка- ето живота ни-

с тире между тях. За пътека.

Тук са още „Идилия“, „Камък“, „Видение за Христо Проданов“, „Стара Загора“, „Геометрия на тялото“, „Одисея“, „Отмествам хоризонта“…Все истини, прозрения, мъдрости, просто изречени, но остават дълбоко в душите.

Втората част е наречена „Десният бряг на Марица“. Това са 16 стихотворения – посвещения на приятели от една и съща „кръвна група“, притчи и рисунки. Рисунките са от художника Тошо Стефанов – нежни, деликатни импресии, каквато е поезията на Кольо Александров

„Другият живот“ събира спомени за Кольо от Неделчо Ганев, Георги Янев, Таньо Клисуров, Георги Николов, Владимир Янев и Валери Станков, Тильо Тилев и Виолета Бончева, Румен Денев, Божидар Грозев, Георги Колев,Тошо Стефанов и Александър Колев – синът на Кольо.

Ето какво пише синът:

„Какво може да каже или напише човек за баща си на един бял лист хартия?

Не зная, за разлика от баща ми аз трудно боравя с думите. Той ме научи повече да се разбираме с поглед…

Аз разговарям с него, и сега -мълчаливо…И се разбираме прекрасно.

Когато дойде моментът, се надявам да ме чака, за да не си говоря сам.

Останалата част от листа оставям празна, каквато е душата ми сега“.

„Животът, който беше“ съдържа 21 цветни снимки на Кольо, приятелите и семейството му.

За книгата „Отмествам хоризонта“ говори издателят Марин Георгиев. Негов е и предговорът „Носене на кръста“ .

Развълнуван Георги Янев сподели:

„Познавам Кольо Александров от началните му, малко закъснели опити в поезията отпреди 40 години. С техническо образование, без никаква филологическа подготовка, той успя да изгради у себе си творчески характер и респектиращо отношение към словото. Не се блазнеше от прибързани изяви, а работеше упорито и последователно върху изграждането на своя поетическа територия.

Стиховете му – мъжествени и граждански извисени, преплитат стари български морални стойности със съвременни закономерности и значимости. Един от мислещите ни поети- със свое оригинално светоусещане за драматизма на времето въобще, с лирически настроения, но и със скрит бунтовен заряд в стиховете си.

Главната му тема е характерният национален колорит при изображението му. Не го вълнува възстановяването на старите морални стойности, повече го блазни драматичното разсъждение върху противоречивата човешка същност, без да изобличава, съди и клейми.

Изповядва себе си. Не търси вини, разкрива и рисува светове и стойности, без да се захласва по тях, макар да признава колко му е трудно без тях – и тук го спасява мъжественият характер на неговата все пак творческа натура. Точно това прави поезията му актуална и лишена от всякаква конюнктура.

Облазявам всички, които ще четат стиховете на Кольо Александров за първи път!“.

За Кольо говориха още приятелите му художникът Тошо Стефанов и поетът Тильо Тилев.

„С Кольо живеехме в някакъв паралелен свят , с вярата че това е по-истинският свят. След полунощ беше времето за мечтите ни, за бохемски вечери с прекрасни разговори, – разказа поетът Тильо Тилев…-Това беше част от чара на онова време…В един момент в Стара Загора имаше много млади автори, горе долу на една възраст с нас. Станахме „критична маса“ от млади автори – Кольо, Виолета Бончева, Радка Шидерска, Керка Хубенова, Димитър Манолов, Минчо Стоилов, участниците в поетическия кръжок на Стойчо Стойчев…Малко по-късно дойдоха Мария Донева, Мая Дългъчева, Екатерина Стратиева…Някак си естествено времето ни отся с книгите, със стойностите…

Благодаря на организаторите на конкурса „Веселин Ханчев“, че са включили в проявите представянето на книгата на Кольо, защото точно старозагорските автори бяха двигателите в началото му, в създаденото общество „Веселин Ханчев“. Беше прекрасна идея всяка година наградените автори от конкурсите от цяла България да се събират да общуват, се стягат редиците…“

„…Откакто се познаваме с Кольо, всичко онова, което съм нарисувал е било част от него. Той ми е дал страшно много, сподели Тошо Стефанов.- Тези неща, които сме отпечатали в книгата, не са просто илюстрация към текстовете на Кольо. Те са част от него и от мен…“

„Всеки достоен поет отмества хоризонта с цената на всичко и прави по-просторен света“, сподели доц. Владимир Янев.- Истинският успех на един поет е когато можеш да събереш от него стихове, които да намерят своите читатели. Аз съм твърдо убеден, че достойната, добрата книга така или иначе ще намери своя истински читател.

Кольо Александров е достоен с това, че излиза извън матрицата и намира своя собствен глас. Най-трудно е да бъдеш себе си. „Отмествам хоризонта“ е достойна книга, която стана възможна благодарение на енергията на Георги Янев и на приятелите на Кольо. Книгата е компактна и с поезията си, и със спомените си, написани от най-близките му приятели.

Литературата пет пари не струва, ако създава единаци, а не хора, които общуват за цял живот помежду си. Прекрасен е съюзът на истински влюбените в словото. Благодарение на този съюз, в ръцете си държите тази книга, благодарение на духовните жестове на хората от Стара Загора. Възприемам я не като като библиографски етюд, а като книга, която въвежда Кольо Александров в българската поезия!“.

Самата книга е прекрасно оформена, с хубав печат, на хубава хартия и е драго на човек да я гали в ръцете си и да чете красива поезия. Всъщност, с тази книга Кольо Александров отмести хоризонта и се завърна пак при хората на земята, за да ги дарява със своята тиха усмивка и изстрадани мълчания.

Росица Ранчева