Регионалната библиотека почете дарителя си Недю Александров

В навечерието на Деня на народните будители, на 31 октомври 2019 г., във фоайето на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора, се откри изложба „Спомен за дарителя, памет за бъдещето“. Посветена е на 115 години от рождението на Недю Александров (1904–2000) църковен деец, краевед, общественик, дарител, Почетен гражданин на Стара Загора.

Изложбата съдържа много малка част, около 50 експоната, от личната библиотека на Александров, дарена от него на библиотеката през 1999 г. Общият брой на книгите и периодичните издания, които дядо Недю е завещал на библиотеката е 1876 тома, както и оригинални документи, събирани в продължение на повече от 70 години.

Първите витрини са посветени на „Църковната история“ .

„Тук най-ценни са протоколите на Българския църковно-народен събор в Цариград през 1871 г., издание на Св. Синод на Българската православна църква през 1911 г. Книгата е библиографска рядкост. Мисля, че в Стара Загора ние сме единствените притежатели на тази книга. Това съобщи за медията ни на краеведът Малина Денчева от отдел „Краезнание“ на Регионалната библиотека. – Тук са още книги свързани с история на християнската църква, на Рилския манастир, на църкви, на църковни деятели като Пимен Търновски, Панарет Пловдивски и т.н.“

Експозицията е разположена тематично в 11 витрини. Преобладаващата част са от обща и църковна история, непубликувани авторски трудове на Недю Александров – „История на Старозагорската епархия“, „История на Великотърновската епархия“, на манастирите Капиновски, „Св. Николай Чудотворец“ , „Св. Пророк Илия“към Великотърновската епархия, истории на всички църкви в Старозагорска епархия. Всички са в машинописен вариант.

Любима тема на г-н Александров е Митрополит Методий Кусев и парк Аязмото в Стара Загора В две витрини са изложени книги на митрополита – „Възпитанието в духа на християнството“, „Войната спасител за България“, Реч произнесена от митрополит Методий по време на освещаването на храм-паметника при село Шипка и др.

В обособена витрина „Социални дейности“ са показани документи за дейността на Червения кръст, „Поглед върху развоя на затворническото дело и възпитателно-поправителните заведения“, Устав на Старозагорския благотворителен комитет „Св. Йоан Милостиви“ и пр.

материали, свързани с гражданската позиция на митрополит Методий като изявен общественик. Сред много интересните документи е писмо на руски език от Комитета по изграждане на православен храм в подножието на Балкана в Южна България за вечна памет на войните, загинали в Освободителната война“. Датирано е Санкт Петербург, 4 ноември 1882 г. Писмото е придружено с Отчет на този комитет към 31 май 1882 г. Става въпрос за храм-паметника в с. Шипка.

Има интересни документи, свързани с епархиите, които дават сведения за различни интриги, клевети и доноси, свързани с дядо Методий – на Свиленградското свещеническо братство, на Петмогилската енория; Изложение за състоянието на Харманлийската духовна околия и пр.

Други тематично оформени витрини са „Обща история“, „Дипломация и история“ – документи по намесата на България в Европейската война. Книгите са библиографска рядкост.

Посетителите могат да видят „Златният алманах на България“ – издание на Съюза на провинциалните професионални журналисти, 1940 г. Виждаме книжка „Истината за предателството на Васил Левски“ и към нея бележка, в която Недю Александров изразява съмнение, че поп Кръстьо е предал Апостола. Той е сигурен, че духовник не е в състояние да извърши такова дело и че се хвърля кал върху българското духовенство и Българската православна църква.

Друга библиографска рядкост е Заветът на Васил Евстатиев Априлов, 1849 г.

В отделна витрина са поставени книги с посвещения на Недю Александров – от митрополит Панкратий, от патриарх Кирил от 11 юни 1954 г. и др.

Недю Александров е роден в Севлиевското село Батошево. Възпитаник е на Пловдивската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет. Работил е като секретар в Сливенска, Великотърновска и Старозагорска митрополии. Пенсионира се през 1965 г. и до края на живота си остава в Стара Загора. Още в началото на трудовата си дейност формира определен интерес към общата и църковната история и го следва докрай и в своите изследвания и във формирането на личната си библиотека. Част от библиотеката си подарява на Богословския факултет към Великотърновския университет, друга част дарява на Сливенската митрополия, но най-голямата част – на Регионалната библиотека в Стара Загора. Любопитен факт е, че всички книги са инвентирани и описани по всички библиотечни правила лично от него.

Изложбата ще може да се посети до 22 ноември 2019 г.

Росица Ранчева