Доброто се връща при тези, които могат да чакат

1 ноември 1922 година. На днешния ден от този свят си отива на 84 години Старозагорският митрополит Методий, първият православен духовник, който е избран на епископската катедра в Стара Загора след Освобождението. И един от народните будители, които честваме днес.

Владиката издъхва в килията си в манастира, който сам е осветил на метри от храм „Св. Теодор Тирон”. В килията има дървено бюро, два стола, креват, застлан с войнишко одеяло и голяма библиотека. По волята на роднините му, днес книгите се съхраняват в библиотеката на Богословския факултет на Софийския университет и в храм „Свети свети Кирил и Методий” в столицата. А манастирът след 1944 г. е осквернен и съборен. На негово място е издигнат ресторант на „Балкантурист”. Тъжна и грозна история.

Хиляди изпращат владиката в последния му земен път. От близо и далеч идват за опелото му миряни, духовници, политици. Македонците се събират около адвоката Милан Грашов от Прилеп, който по това време живее в Стара Загора и е сред най-близките на владиката.

Нека си спомним за тези моменти от живота му, които са малко познати. Десетилетия са били покрити по идеологически причини с пелената на забравата във времената, когато Църквата е била под забрана, а духовенството е било обявено за враг на народа.

Животът и делото на Старозагорския митрополит Методий продължават да ни вдъхновяват и днес в началото на XXI век. Като първи канонично избран епископ на Старозагорската катедра на Българската православна църква (БПЦ ) той категорично демонстрира, че носи отговорност за своето паство, от първия до последния, от най-бедния до най-богатия.

Житейският избор на духовника със светско име Тодор Кусев, родом от Прилеп е направен, когато на 35 г. дава обет да служи на Иисус и е постриган за монах в цариградската църква „Св. София”. Предпочита за свой небесен покровител архиепископ Методий Славянобългарски и следва неговия земен път.

На 24 април 1894 г. архимандрит Методий е въведен в епископски сан с титлата „Велички“. Така на него се отрежда да бъде достоен последовател и на първия свещенослужител на български език в Македония – свети Климент Охридски, епископ Велички и основател на първия европейски университет.

Старозагорският митрополит Методий остава верен на своите духовни покровители и през целия си живот е пример за святост и монашеска аскета.

В края на XIX век и началото на XX век брани БПЦ, която губи богомолци, широко отваря вратите и към модерния свят и новото време. През целия си живот, отдаден на Бог съгражда, а не руши.

В историята на БПЦ, и на България, той вписва името си като инициатор за учредяване на първото извънстолично православно братство в Чирпан, като учредител на Благотворителния комитет „Свети Йоан милостиви”, който дава началото на парк „Аязмото” – най-големия църковен социален проект до днес. Той е първият православен духовник, който отваря вратите на Старозагорския затвор и дава помощ и духовна подкрепа на лишените от свобода, подпомага финансово и духовно Старозагорското сиропиталище „Добрий самарянин”и заедно с Теофано Попова дава шанс на десетки сираци.

Обикаля църквите в епархията, служи и проповядва. И в делник, и в празник. „Всеки път когато имаш възможност да помогнеш на някого, просто го направи и се радвай за това, че Бог отговаря на нечии молитви чрез теб“, съветва като добър пастир. Автор е на поредица забележителни проповеди, а една от тях е превърната в книгата „Възпитание в духа на християнството”. Написана е за насърчение на свещениците, учителите и семействата в епархията още през втората година на служението му в Стара Загора.

Нека си спомним днес за парка, който създава върху един гол и каменист хълм, на север от града и който толкова много обичаме.

С вяра в Бог, Старозагорският митрополит Методий превръща парк „Аязмото” в разсадник на християнска култура и красота, облагородява природата, сякаш за да ни напомня завинаги, че човек сади, а Бог го прави да расте.

Паркът, който днес носи неговото име, е създаден единствено и само за слава на Бога. Всяко дръвче се извисява нагоре, за да покаже пътя към Бог. Когато вървиш нагоре от града, ти се изкачваш към Бог. На върха е бил съграден храм с манастир, имало е монаси, дали обет да служат на Бог. Спазена и съхранена е християнската традиция.

Още приживе делото на митрополит Методий е оценено от немалка част от съвременниците му. Като положителен пример парк „Аязмото” е популяризиран от списание „Орало”още през 1897г. През 1902 г. тук се учредява БТД „Сърнена гора,, а през 1915 г. – Юношеско туристическо дружество „Верея”. Пейзажи от парка намират място във вестници и списания, които са издавани по това време както в Стара Загора, така и в Княжество България.

Не бих искала да отмина един житейски сюжет, който нанася големи рани върху владиката.

Реализацията на църковния проект „Парк Аязмото” среща яростна съпротива от социалистите в Старозагорска епархия. Поредица от публикации в левия печат компрометират образа на духовника и му приписват деяния, които не е извършил. Социалистите започват медийна война срещу духовника – апологет на християнството. На страниците на печатните си издания- вестник „Социалист”, „Освобождение:, Временен лист” „Работнически вестник”, списание „Дело” издават поредица от антирелигиозни брошури, изнасят сказки с цел популяризиране на атеизма и отричане на делото на владиката и Благотворителния комитет „Св. Йоан Милостиви”.

В Стара Загора през февруари 1898 г. започва издаването на местен вестник с гръмкото заглавие „Бъдеще”. Издател и редактор е Иван Кутев, който се превръща в един от най- големите идеологически врагове на старозагорския владика. Неговата борба срещу Старозагорския митрополит достига своя връх с издаването на книгата „Владиката Методий пред обществения съд” през 1901 година. Това е единствената книга, написана срещу православен духовник по време на Третата българска държава.

Книгата, която съдържа 184 страници, поставя началото на огромен скандал, който дълго отеква в епископския център. В нея се обобщават всички лъжи и клевети на социалистите срещу старозагорския владика в дълга обвинителна реч срещу създаването на църковния проект – парк „Аязмото” и учредяването на Благотворителния комитет „Свети Йоан Милостиви”, който да осъществи проекта. И двете инициативи категорично се отричат от последователите на Маркс и в епископския център, и в епархията. Адвокатът социалист Иван Кутев изразява и остро неодобрение за изграждането „на манастир на гол баир”. Социалната акция на Благотворителния комитет „Св. Йоан Милостиви”, начело с дядо Методий, е определена от него с гръмкото мото „Грабете да грабим”.

Връх на борбата на социалистите срещу старозагорския владика са двете интерпелации на социалистическите депутати Никола Габровски и Георги Кирков. Това е единственият случай в историята на БПЦ, при който социалистически депутати внасят интерпелации срещу православен духовник в Народното събрание и правителството.

Създаването на парк е изключително трудна задача, която изисква много енергия и средства и не приключва за ден, месец или година. За съжаление реализацията на първия мащабен църковен проект на БПЦ след 1878 г. не среща много съмишленици в Светия синод. Скандалните публикации и интерпелациите са повод за назначаването на комисия ,която открива финансови нарушения и предприема санкции срещу владиката и Благотворителния комитет.

С решение от 21 октомври 1904 г. Старозагорският митрополит Методий е лишен от управлението на епархията, остава му сана ‘митрополит”, правото да ръкополага свещеници, да освещава храмове, да утвърждава и подписва бракоразводни дела.

Несправедливата присъда е отменена 2 години преди блаженната му кончина. Решението е взето на 7 октомври 1920 година , а конкретната причина е провеждането на Втория църковно-народен събор, който се свиква на 6 февруари 1921 година. Съборът се провежда в Народното събрание. За председател е избран дядо Методий, учредителят на Българската екзархия, възрожденецът, пламенният и фанатичен защитник на България и БПЦ.

Защитник на християнските идеали с будна гражданска съвест, старозагорският владика се превръща в коментирана, оспорвана и важна фигура в българското следосвобожденско общество. Той губи битката със социалистите, но печели войната с безбожниците, чиито потомци днес изпълват храм”Св. Теодор Тирон” и парка и си спомнят за него с уважение и респект.

Както за БПЦ, така и за държавата, парк „Аязмото” е положителен опит, който може да се превърне в пример за нас, живеещите в началото на 21 век и търсещи „рецепти” за българските си проблеми.

Паркът, храм „Св. Теодор Тирон” и гробът на владиката са християнски светини, неоткрити още за поклоннически туризъм. На мястото на разрушената манастирска сграда ще бъде съграден православен образователен център на името на Митрополит Методий Старозагорски- големият православен визионер, за да напомня на поколенията за земния му път и дела. За слава на Бога.

Д-р Румяна Лечева, кореспондент на БТА за Стара Загора