Низвергнатите старозагорски поети най-сетне намериха своя творчески дом

На 25 октомври 2019 г. тържествено беше открит музей „Литературна Стара Загора“ – една жадувана мечта в продължение на три десетилетия. Новият творчески дом се препълни с дейци и творци на художествената култура от всички браншове и гилдии, със стари и млади старозагорци, горди с всеизвестното название на Стара Загора като град на поетите.

„Този празник е не само на Стара Загора! Този празник е на България, каза в емоционалното си встъпително слово зам.кметът на Общината Иванка Сотирова.- Едва ли има друг град с музей на литературата. Преживяхме дълга битка и изстрадана борба това да се случи. Но важното е, че днес всички сме тук и ви поздравявам.

Не би могло това да се случи, ако през годините нямахме подадената ръка на кмета Живко Тодоров. Това, което виждате тук е една малка част от цялото богатство. Казвам, че днес е празник на цяла България, защото ако ги нямаше поетите на Стара Загора, нямаше да я има литературата на България“, сподели г-жа Сотирова.

Тя предостави полагащата се дума на „собственика, създателя, автора, стожера и още безброй епитети“ за Иван Матев, уредник и пазител със сърце и душа, през годините на духовното литературно богатство на Стара Загора.

„Благодаря на всички вас, че сте тук и по този начин засвидетелствате отношението си към литературния процес, но и към духа на Стара Загора и литературния дух на България, каза Иван Матев.- В свои статии, когато съм се занимавал с литературата на Европа, намерих много интересна статия на проф. Енрико Дамяни. Той категорично определя, че литературата е огледалото на духа на всяка нация. В този смисъл, Стара Загора е духовен облик и двигател на литературата на България. В своя статия през 1881 г. поетът Кирил Христов е казал, че „Без Стара Загора, няма българска литература“. Категорично съм съгласен с него, че в следосвобожденския период и между двете войни в Стара Загора се раждат писатели и поети, които определят облика на цялата ни национална литература.

Радваме се, че след три десетилетия постигнахме това, което желаеха не само хората, изкушени от литературата, но и всички старозагорци- писателите и поетите на града да намерят свой дом. Всичко това стана възможно, благодарение на категоричната позиция на кмета на Стара Загора Живко Тодоров, на ценителите и стожерите на литературното ни наследство каквито са колегите от отдел „Култура“ в Общината. Начело с г-жа Сотирова те успяха да осигурят всички възможности, идеята за литературния музей да станат реалност. Затова благодаря на г-жа Сотирова и на Диана Атанасова- началник на отдел „Култура“.

Иван Матев благодари и на реалните изпълнители – проектанта арх. Татяна Радева за проекта, който тя нарече „рибена кост“. Това са вариации, които максимално са ситуирани в обема на пространството. Благодарност и на братята художници Михаил Косев и Димо Генов, които заедно с Иван Матев, с висока квалификация и духовен порив реализираха изпълнението на мисията.

Иван Матев в прочете есето си „Реплика без драма“, в която дава оценка на Литературен музей „Стара Загора“ В него се казва:

„Ето, музей „Литературна Стара Загора отново се появи в духовната карта на града ни! Душите на мъртвите, а и на живите старозагорски писатели, вероятно се успокоиха. Низвергнати от три печални десетилетия, те най-сетне намериха своя творчески дом. Пристъпиха тихо и невидими в храма на литературния си подвиг“.

Наистина 29 календарни години е колосално изпитание – и времево и морално. И за бездомните ни поети и за обезсърчените им почитатели. Съдбата явно и тя се умори, и бе стоически омилостивена – отреди тази неправда да бъде поправена. И спомням си сега прозрението на моя непрежалим приятел – големия италиански славист професор Рикардо Пикио, когото в Кирило-Методиивите дни на 1984 доведох в Стара Загора и в същия този музей той записа на удивителния българо-латински език:“Всички писатели и поети, родени в Стара Загора са „in mortabile ex oficio” т.е. посмъртно признати!“

Дано бъдат признати по достойнство, макар и късните усилия на съграждани и конкретно на грижовния кмет на Стара Загора г-н Живко Тодоров, да се възроди историческата, но и институционалната всебългарска позиция на „Литературна Стара Загора“.

Тук нека отдам в пълнота и духовната си благодарност на моя предшественик, основателя на Музей „Литературна Стара Загора“ – литературния критик и неуморен събирач на артефакти и документи Стоян Стаев, отишъл си преди четвърт век с наранена душа от този свят, комуто това октомврийско тържество е исторически задължено.

Обобщавайки своеобразната си реплика, ще кажа за себе си, че моят късмет прекомерно винаги закъснява, идва ми в тил! Или както казват русите:“Пошол в тилом сам собой!“ А нали все пак сме литературни дейци, още повече, че днес сме се събрали да възкресим или по-скоро да преоткрием в културната си летопис изстрадалия Литературен музей на Стара Загора …Та в случая, като поздрав към всички, ще повтора трансцеденталната драстична препоръка на старозагорския поет и сърцевед Христо Кацаров, отправена към нас преди четири десетилетия чрез ръкописното му посвещение в една негова книга във фонда „Литературна Стара Загора“. Така върху титулярната страница на своята есеистична повест „Път до село“ на 27 август 1979 г. поетът Христо Кацаров с треперещ от вълнение почерк, а той беше емоционален човек, е написал:“ „Дано Дом „Литературна Стара Загора да събере под своя покрив тези пръснати души-поетите“.

Присъединявам се с цялото си премаляло сърце към тези изповедни слова, съхранени от провидението сякаш тъкмо за днешния случай!

Честит духовен празник, уважаеми съграждани!“ – каза в заключение Иван Матев.

Първият ерудиран екскурзовод в Музей „Литературна Стара Загора“ беше Димитър Делев, седмокласник от Шесто основно училище „Свети Никола“. Ето какво произнесе младият джентълмен, който се оказа внук на Иван Матев:

„Благодаря за оказаната ми възможност и аз, в този така тържествен ден за града ни, да поздравя всички почитатели на поезията и литературата, допринесли за възраждането на Музей „Литературна Стара Загора“.

Представената експозиция отразява всички документално-драматични и литературно-исторически процеси, около формирането на цялостния старозагорски писмен характер и създаването на връзките на Литературна Стара Загора с националните и европейските културни модели.

Музей „Литературна Стара Загора се състои от няколко основни корпуса, всеки от които е посветен на онези духовно извисени бранители на духа и словото, които със своите уникални книги и духовни прозрения, оформят цялостния литературен облик не само на града ни, но и на цяла България.

Старозагорските поети и писатели са многостранно надарени личности като например: Изключителният поет, белетрист и преводач Кирил Христов, яркият символист Николай Лилиев, възрожденският просветен деец и революционер даскал Петър Иванов, почетният гражданин на Стара Загора Иван Мирчев, късният символист Иван Хаджихристов, заслужилият деятел на културата и почетен гражданин на Стара Загора Веселин Ханчев. Всички те, утвърдени от обществото поети и писатели, са увековечени на десетки платна, дело на заслужили и доказали се във времето художници, като например:

Експресионистичният портрет на Кирил Христов, рисуван в Прага през 1931 г. от Елисавета Консулова-Вазова, съпруга на най- малкия брат на патриарха на българската литература Иван Вазов. Или портретът на Николай Лилиев , рисуван през 1984 г. от видния старозагорски художник и поет Димитър Караджов… И така благодарение на огромния труд и духовния порив на всички тези старозагорски писатели и поети, те ще имат осигурено вечно място в Музей „Литературна Стара Загора“- институция, която е исторически вградена в пантеона на българската литература“!- каза младият литературен изследовател Димитър Делев.

По стара българска традиция, когато се гостува в нов дом, се носи подарък. От името на ръководството на Община Стара Загора Иванка Сотирова дари на музея портрет на Иван Мирчев, нарисуван от неговия съгражданин и духовен сподвижник, портретистът Николай Евров. Старозагорецът Щилян Кунев подари уникално издание на книгата „Тринадесет мистерии“ събрала стихове на двама големи старозагорски поети – Иван Хаджихристов и Иван Мирчев.

Иванка Сотирова връчи на Иван Матев Благодарствен знак на Община Стара Загора за огромните му заслуги в опазването на богатото литературно наследство. Тя съобщи, че следва реализирането на втори етап от проекта, който ще оформи пространството пред музея.

Над 80 000 са музейните единици. Повече от половината вече са дигитализирани , експонирани в елегантни шкафове и на разположение на публиката. В Музея има камерна зала с 40 места и възможност за прожекции, библиотека, фондохранилище и малък кът за социални срещи и контакти.

Честито, Стара Загора!

Росица Ранчева