Изложба посветена на 140 години от възстановяването на Стара Загора откриха в РБ „Захарий Княжески“

„…ся положи този основний камък за възобновление на града Стара Загора“. Под този надслов, в навечерието на 5 октомври – Деня на Стара Загора, в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора се откри документална изложба. Надсловът е цитат от Посланието към бъдещите поколения, което предците ни са написали върху медна плоча и са поставили под символичния основен камък в тогавашния площад „Алеко Богориди“, който сега се нарича „5 октомври“.

Изложбата включва 13 пана. Направени във вид на банери, което ги прави лесно приносими и с възможност за бързо и безпроблемно експониране. Целта е, след края на м. октомври т.г. изложбата да гостува на всички желаещи читалища, училища, учреждения, в други населени места и пр.

„Освен фактологически, искаме да покажем един емоционален разказ, отрязък от историята на Стара Загора с няколко основни акцента. Изложбата съдържа авторски текстове , цитати и спомени, поместени в книги и снимков материал. Като рамка на изложбата е поетично въведение за Стара Загора в началото и подобно за края й“. Това сподели за медията ни Снежана Маринова, краевед в Библиотеката.

На „първата страница“ от „приказката“ за Стара Загора е описанието на града преди Руско-турската война 1877/1878 г. и преди опожаряването му. Това става по разкази на Димитър Илков в книгата му „Принос към историята на Стара Загора“.

Следват спомени и впечатления на старозагорци, които през пролетта на 1878 г. се завръщат в опожарения град и какъв го заварват. Спомените са на известния старозагорски учител и поет Петър Иванов, на Андрей Тошев – старозагорец, общественик и министър председател и на Атанас Илиев. Показани са техни портрети и факсимилета на книгите. Любопитни са две снимки. Едната е на френския фотограф Жан Ксавие Раул. Той е пътувал с руските войски по време на войната. Пътьом минава и през опожарена Стара Загора и я запечатва във фотоапарата си – руини и пепелище. Другата снимка от същия период показва, че „почти няма град“, както пишат покрусените завърнали се старозагорци.

Следващият основен момент е полагане началото на възстановяването на града. Показани са портретите на тримата основни мъже, които с огромна вяра, борбен дух и мъжество, предприемат възстановяването на Стара Загора. Това са Атанас Илиев (на 27 г.), Димитър Наумов ( на 28г.) и Нестор Марков (на 43) с кратки биографични данни, с акцент от спомените на Атанас Илиев, в които подчертава хармонията и единомислието между тях, когато е трябвало да вземат важни обществени решения. Има снимка на полагането на основния камък с датата 23 септември 1879 г./ст.с. -5 октомври н.ст.). Цитиран е и Приказ на Алеко Богориди за възстановяването на града и пълният текст на Посланието към поколенията.

„Разказът“ продължава с две публикации във вестник „Марица“, свързани с възстановяването на града. Според Снежана Маринова факсимилетата от вестниците много рядко са показвани и затова са включени в изложбата. Едното е Обръщение на Специалния комитет, създаден в Стара Загора за възстановяването на града от м. август 1878 г. Другото е Обявление на кмета Стефан Салабашев към майсторите – дюлгери, да дойдат в изпепеления град и да започнат новото му изграждане от м. януари 1880 г.

Специално табло е отделено на Лубор Байер и неговия Градоустройствен план за изграждането на Стара Загора.

Следващите табла показват първите новопостроени сгради. Първа е сградата на общината, която се е намирала на мястото на днешния детски кът в северната част на парк „5 октомври“, Девическата гимназия – днешното Второ основно училище „П. Р.Славейков“ и Мъжкото училище , днешната ПГСАГ „Л.Байер“. Две табла са озаглавени „Щрихи от ежедневието във възстановяващия се град“. Едното е отново със спомени на Петър Иванов и Андрей Тошев за първите действия на управляващите. Тук има любопитен момент, както Андрей Тошев го нарича :“Необичайни изненади“: „Много от семействата се бяха разделили и в неизвестност. Когато се завръщат в града, много от мъжете считат, че съпругите им са избити и се бяха наново задомили. Започнаха да се завръщат обаче и първите им жени, що бяха отвлечени като робини. Намеси се, разбира се духовната власт и работата се оправи. Представи се на заинтересованите, доброволно да се разберат помежду си. Покрай възникналите тук-там разправии между прежните и нови жени. Повечето се прибраха пак с първите си мъже, като некои от последните успяха да се уредят тъй, че да останат с вторите – по-млади и по-хубави другарки. Същевременно ремонтът на храма „Св.Димитър“ биде привършен, та там можехме да посрещнем и светлите Христови празници“.

В другото табло са първите действия за изминалите две години от Освобождението: интересните избори с бобови зърна, какви са били цените на основните хранителни продукти, какви суми са отделени за издръжка на училищата, създаването на пожарната команда и на полицията и др.

Следващите две табла показват изследване на видния политик и писател Димо Казасов, който посещава Стара Загора през 1908 г. и описва подробно как изглежда. Той сериозно се аргументира и за това защо Стара Загора се нарича „Българската Ница“: климатът е много благоприятен, зимата е кратка и мека, а лятото прохладно и т.н. На другото табло е показано, че през м. април 1929 г., в старозагорския вестник „Дума“ излиза статия от журналиста Д.Цветков, с предложение Стара Загора да бъде обявена на столица на България. Мотивите му са , че градът е в центъра на държавата, има добри комуникации, климатът е много благоприятен и т.н., но… знаем каква е съдбата на това предложение, за жалост.

Изложбата ще остане открита за посещения до края на м. октомври 2019г. Експозицията е четвърта от поредицата, посветена на историята на Стара Загора.

Росица Ранчева