Константинополският университет е първия университет на Европа

Могъществото на Византийската империя като държавно-политическа организация и огромния ѝ принос в културата на европейските народи никак не е случайно, а добре подсигурено от високообразовани владетели и специализирани държавни служители. Византия възприемала образованието като фактор за вътрешна устойчивост и равновесие в държавата, и го определя като „висше благо“, уважавала образованите хора, а неграмотните предизвиквали ненавист.

Образованието във Византия започва още в ранна детска възраст (4-7 години), наричано „προπαιδεία“ (пропедиа – предварително, подготвително обучение), средната степен наричана „παιδεία“ (педиа – образование, възпитание) и висшата степен „ανωτατη παιδεια“ (анотати педиа – висше образование). Благодарение на висшата си степен на образование Византия е получавала, така нужните ѝ специализирани политически, административни кадри и образовани владетели, необходими за нейното блестящо съществуване и развитие. Като най-значимо висше образователно средище в онези години изпъква Константинополският университет. Със своята академична структура, организация, процес на учене и система на управление той има изключително голям цивилизационен и политически принос, както за Византия, така и за Западна и Средна Европа.

Император Теодосий II (Θεοδόσιος Βʹ), по предложение на сестра си Елиа-Пулхерия (Αιλία Πουλχερία), която държала цялата имперска власт в ръцете си и съпругата му, Атинаида-Евдокия (Αθηναΐδας-Ευδοκίας) – избрана от сестра му, издава на 27 февруари 425 г. закон, с който основава Константинополския университет наречен Аудиториум (Auditorium). Официално статутът му на университет е признат малко след 843 г. от цезар Вардас. Западноевропейските държави обаче, никога не го признават за такъв и до ден днешен го наричат Константинополска школа или още Магнаурска школа. През годините университетът е бил преименуван (Мега Дидаскалион (Μέγα Διδασκαλείον) – Велико училище; Аудиториум (Auditorium); Пандидактирион (Πανδιδακτηριον) – Всеобхватно училище; Икуменикон Дидаскалион (Οικουμενικόν Διδασκαλείον) – Вселенско училище; Магнаурска школа; Католикон мусион (Καθολικον μουσειον) – Храм на всички музи; Константинополски университет), преместен (в залите на двореца Магнаура) и дори веднъж опожарен, но продължава да съществува до 1453 г., когато се разпада Византийската империя.

Ако потърсим аналог на съвременното университетско образование в Късната античност и Ранното средновековие, то такова откриваме единствено в „лицето“ на Константинополски университет. Невъзможно е да говорим за школа, когато става въпрос за Константинополския университет. Самият термин университет (от латински universitas) произлиза от латинския израз „universitas magistrorum et scholarium”, което означава общност/единение/единство между учители и учащи. По своята същност, „университет“ е висше училище съставено от основни учебни звена – факултети и техните подразделения – катедри. Точно такава е и структурата на Константинополски университет, която включва тридесет и една катедри за факултетите по медицина, философия, право и горско стопанство. В тях се изучават аритметика, геометрия, астрономия, музика, риторика и други дисциплини, които се преподават в петнадесет от катедрите на латински език и в шестнадесет на гръцки език. В него са преподавали най-известните византийски учени-полихистори, като Лъв Математик – ректор на университета, и бъдещия патриарх Фотий. В Константинополския университет получават своето образование Константин-Кирил Философ, хан Кубрат, цар Симеон Велики и други.

Целта му е да обучи способни хора, които да могат да заемат административни длъжности в структурите на държавата и църквата. В този ред на мисли, Константинополският университет е светски еквивалент на богословска школа. Университетът запазва активна роля във философската традиция на платонизма и аристотелизма, унаследил достиженията на Античността: от Атина – философските науки на безусловните авторитети Сократ, Платон и Аристотел; от Александрия – природоматематическите науки; от Антиохия и от Рим – риторическите науки и от Бейрут – правните науки.

Както във всяко значимо висше училище, така и в Константинополския университет е имало много строг подбор на преподавателите, извършван от „синклита“ (сената). Те трябвало да са християни, да имат висок морал, всеобхватни знания и красноречие. Тяхното заплащане било сравнително добро и идвало от държавата. Носели специално облекло, което показвало високия социален престиж на преподавателите. Учебните занятия започвали през месец октомври и се провеждали само сутрин. Студентите се обучавали по учебници подготвени от самите преподаватели и си водели бележки по време на лекциите, които обичайно преминавали под формата на събеседване между преподавателите и тях. На разположение на студентите имало специализирана библиотека. Изпитите се полагали по два начина – устно и писмено, и чак след одобряването на писмената разработка, и то от „номофилакса“ (декана), получавали право да работят по предназначението си. Следването в Константинополския университет продължава около пет години и е безплатно за всеки, който притежава необходимите качества и способности за учене. Възрастта на студентите варира между 16 и 20 години. Учащите в университета се наричат „ученици”, а също и „студенти”, подобно на учащите в средното образование. По време на следването си студентите трябвало да живеят безупречно, да стоят далеч от тълпите и театралните представления, и да бъдат облечени прилично.

Университетските преподаватели са наричани „магистрати“, „магистори“, „майстори“, или „дидаскали“. Изборът им обикновено се извършва от „синклита“ (Сената) със строги критерии и назначаването им се одобрява от императора. „Магистратите“, в зависимост от предмета, който преподават, са наричани „граматици“, „оратори“, „философи“ и т.н. Учениците се обръщат към учителя с „логиотатос“ (прекрасноречив), „епифанестатос“ (преславен), „екламбротатос“ (пресветъл), „мегалоепифанестатос“ (великопреславен), „мегалопрепестатос“ (великолепен) и други подобни обръщения.

Деканът, в зависимост от ръководения от него факултет, през различните периоди има различни звания. Деканът на философския факултет се нарича „Ипат“ (глава) или „Най-почитан сред философите“, „Велик философ“, „Закрилник на философската школа“, „Велик учител“, „Учител на учителите“, „Вселенски“ или „Всеобщ учител“ и „Архидидаскал“ (главен учител). Деканът на правния факултет се нарича „Номофилакс“ (пазител на законите). Освен „дидаскалите“ (преподаватели) има и „ипограматис“ (подграматици), тоест асистенти. Званието и длъжността на „магистъра“ са пожизнени и неговите притежатели се смятат като свети и неприкосновени лица. Според закона на Теодосий, онези, които обидят преподавател от Аудиториума (университета), ако са свободни граждани, трябва да платят 100 000 монети от времето на Теодосий II (408-450 г.). Ако са роби, те трябва да бъдат бичувани от господаря си пред обидения. И накрая, ако господари на роб толерират неговото обидно поведение, биват осъдени да внесат 20 000 монети в държавната хазна. „Магистрите“ се освобождават от своите задължения само ако покажат некомпетентност и незаинтересованост при изпълнение на своите задължения, ако поведението им е непристойно, и ако нарушат законите. Отношенията им със своите съграждани трябва да бъдат безупречни, а гледането на театрални представления или конни надбягвания и присъствието им на места за забавления със съмнително съдържание и морал е строго забранено.

Константинополският университет съществува повече от хиляда години (425 г. – 1453 г.) и въпреки трудните моменти, които преминава, въпреки неколкократното му преименуване и преместване, той остава най-значимото висше образователно средище във Византийската империя и основоположник на университетското образование в Европа. Константинополският университет, като изключителна академична институция и феномен за онова време има голям цивилизационен и политически принос както за Византия, така и за Западна и средна Европа. Благодарение на него Византийската империя се сдобива с така необходимите ѝ висши кадри, а България получава високо образован владетел – цар Симеон Велики, който извежда страната ни до т.нар. „Златен век“. По-късно Западна Европа усвоява огромния обем и многообразие на познанията и постиженията на голяма част от византийската интелигенция, учила и преподавала в Константинополския университет, акумулирайки вековния му опит. Това значително съдейства за началото на италианския Ренесанс, а по-късно и Ренесанса в цяла Западна Европа. Няма да е пресилено, ако популяризираме тезата, че Константинополският университет е първият университет на територията на Европа.

Татяна Иванова

Татяна Иванова е абсолвент в Педагогически факултет към Тракийски университет – Стара Загора. Изучавала е съвременен гръцки език в Аристотелския университет в Солун. През лятото на 2019 година завършва Педагогически факултет със защита на дипломна работа на тема „Константинополският университет през погледа на византийските хронисти и съвременните изследователи“, която базира на редица гръцки документи от онова време и книгопис съдържащ 97 заглавия.

С гордост представя научният си ръководител – проф. д-р Христо Макаков, който е пример и изключителен авторитет за своите студенти. Христо Макаков е професор по образование и мениджмънт, основател на Педагогическия факултет към Тракийски университет и негов декан близо десет години. Извел множество дипломанти през годините, проф. Макаков и до днес продължава, да буди у своите студенти жажда за знания, духовно израстване и професионална реализация.

Dolap.bg