Докоснах земята на орлите

От ученическите си години, от преди шест десетилетия, имам любопитство към малката балканска страна Албания. Тогава беше модерно да си кореспондираме с непознати другарчета. Пишех си на руски език с Ислам Хаса от Тирана. В писмата си младежът ми разказваше възторжено за прекрасната си родина, която е с великолепна природа от планини, долини и морета. Животът не ни срещна, но все имах едно на ум за Албания.

Преди три години, чрез рибарлъка, мои приятели тръгнаха към Албания и от тогава до сега, всяка година поне три-четири пъти я посещават. Питах ги, какво толкова примамливо има, а техният възторг и уважение към хората и природата й, разпалваха още повече желанието ми.

И ето, отдаде ми се случай, за 5 дни да се докосна до тази невероятна модерна страна, обливана от морета, с прекрасни плажове, изключително ново красиво и функционално строителство и то, представете си, разположено по склоновете на планините им, великолепна природа и най-вече безкрайно любезни, гостоприемни и читави албанци. Тъй като туристическата агенция не беше успяла да осигури екскурзовод (?!), имахме десетки случаи, случайни хора да се притекат на помощ, да ни разведат до желаните места, да ни бъдат във всякаква услуга. Ако бъдете посрещнат като гост в албански дом, вашите желания стоят на първо място: „Моят дом принадлежи на Бог и на Госта”, казва албанецът. Единствено големият проблем е езиковият, тъй като албанският е много специфичен, неприличащ на никой друг, но навсякъде – в ресторанти, в магазини, в хотелите, където нощувахме, в къщата за гости – всички, включително и децата говорят приличен английски. За разлика от нас българите, които имаме предубеждение към Албания , като държава по-ниска категория, светът отдавна е открил тази невероятна страна и туристите са многобройни и навсякъде добре дошли.

Албанците, живеещи в Албания, според преброяването от преди десетина години, са над 3 млн. души, но според някои данни заедно с етническите албанци, живеещи в съседни страни – Косово, Македония, Черна Гора, Гърция и Италия, където те заемат компактни територии  – техният брой е около 9 млн. Смята се, че след няколко десетки години, ако се запазят темповете на сегашния естествен прираст – те ще станат 20 млн. и ще са най-многобройният народ на Балканите. Албанците наричат езика си Shqip или Shqipëri, а себе си шкип или шкиптари. Смята се, че значението на тази дума е „орел” и това се обяснява с факта, че двуглавият орел е герб на съвременната държава.

Наричат Албания земя на орлите. Мисля си, че и албанците са орли- горди, трудолюбиви хора, които са превърнали планините си в приказни места за живеене.

Онова, което се набива веднага на очи, са бункерите, разположени по цялата малка територия на страната. По официални данни те са около 750 000, т.е. на трима души се пада по един бункер. Строени са по времето на дългогодишното управление на Енвер Ходжа (1945-1985), когато страната е била поставена в пълна изолация, страхуваща се както от нападението на съветската армия, така и от това на американците. През последните години част от бункерите се премахват, а на друга се възлага нова атрактивна туристическа функция.

По време на Първото българско царство в продължение на 150 години, голяма част от днешна Албания е била част от земите на великата българска държава. Това е районът на долината Шкумби (Арбанон). В началото се е наричала Котокия, а в последствие Кутмичевица. Днешният град Дурас – вторият по големина и значение голям туристически център на Адриатика, е бил известен на старите българи като Драч. Берат, обявен за град музей и включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО , по време на Първото и Второ българско царство е наричан от българите Белград. Архитектурата на стария град напомня на Велико Търново с големите чардаци и китни градинки. В църквата „Св.Димитър“ на олтара има икона на Светите седмочисленици и на Св. Йоан Владимир. В Албания и днес живеят етнически българи, известни под названието „горяни”.

Сред албанските забележителности е прекрасната натурална храна. От 10 години със закон е забранено производството на храни с ГМО. Има и огромни млади гори с маслинови дървета. Навсякъде има екзотични растения, а олеандрите (зокумите) са целогодишно разцъфнали дървета. Магистралата е в изрядно състояние и открай до край осветена.

Първата ни спирка беше град

Саранда

Разположен е на границата между Йонийско и Адриатическо море, върху развалините на древния град Онхисмос , който през византийската епоха се е развивал като важно търговско средище между Епир и Италия. Разрушен е през 552 г. при нашествие на готите.

Днешното име на града е свързано с византийския храм „Св. Четиридесет мъченици“ , чиито руини са запазени върху хълма над града. През византийската епоха храмът е имал две редици колони от вътрешната си страна и арки по цялата си дължина. В предание в околността на храма се твърди, че е имало 40 църкви, по една за всеки византийски войник – мъченик в името на Христос. Главният храм се описва от историците като строен в ранновизантийски стил.

Саранда се очертава като основна туристическа дестинация в южните части на Албания. Фериботната връзка с близко разположения остров Корфу му осигурява непрекъснат поток от туристи. Днес в града се развива бурно строителство. Извън туристическия сезон населението на Саранда е около 32 000 души, а през активния сезон никой не знае колко са, защото освен почиващите, през Саранда минават „пътьом“ още хиляди организирани и неорганизирани туристи, твърдят местните.
Курортът посреща с разноцветните си и красиви хотели, разположени в открит залив и крайбрежието на Йонийско море, превърнали града в основна туристическа дестинация в Южна Албания. Той е построен в амфитеатрален стил върху пет успоредни панорамни улици, свързани помежду си с вертикални пътни артерии, достигащи до крайбрежната улица, която е и центъра на града.
В Саранда пленяват синьо-белите цветове, които човек може да види, както в самото море, така и заведенията, които са „накацали“ по брега на залива, в града и извън него. Добре уредените и прохладни паркове са пълни с туристи и местни граждани през целия ден.
В близост до града се намират природният воден феномен Синьото око, древният град Бутринт, а корабчета осигуряват постоянна връзка с гръцкия остров Корфу. Не много далеч е и Гирокастро, градът известен с това, че там е роден Енвер Ходжа. В него се намира най-голямата оръжейна сбирка, включваща всичко – от патрона и пистолета – до танка и самолета! За всеки, дошъл да почива тук, изборът за разходки е голям, а те могат да осмислят всеки ден от престоя тук.
Бутринт
На около 30 минути път южно от Саранда се намира античното и средновековно селище Бутринт. То е част от Национален парк „Бутринт“ и е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство от 1992 година. Той е обграден от Йонийско море, соленото езеро Бутринт, канала Вивар и река Павла и е една от най-посещаваните туристически дестинации в региона. Историческите останки, природата и пейзажа са това, което правят Бутринт уникален.
Още с прекрачването на входната врата срещу 4 евро билет, паркът завладява с величието на вековните евкалиптови дървета, които стоят като шпалир от двете страни на основната алея. Според класическата митология, античният град е основан от изселниците, които са напуснали Троя след разрушаването на града. Затова историците цитират поемата „Енеида“ на Вергилий, където се разказва, че Еней е посетил Бутринт при едно свое пътуване до Италия.
Руините на Бутринт пазят дълга и богата история от времето на Римската и Византийската империи. През късното Средновековие градът е изоставен от своите обитатели и постепенно пада в плен на настъпващите мочурища.
Своето възраждане получава благодарение на разкопките на италиански археолози, които работят там от 1928 до 1939 година. След освобождението на Албания от фашистка окупация през 1944 г., албански археолози предприемат по-мащабни разкопки. Те разказват, че около 4-ти век преди Христа античното селище е било заобиколено от защитни зидове и е бил култов център. Факт е, че калта и буйната растителност, покривала Бутринт столетия, го е защитила от природни и човешки опустошения и градът се разкрива почти непокътнат. Разкопките изваждат на бял свят много предмети – чинии, вази, керамични свещници, както и много скулптури, които са събрани в музея под кулата. Сред тях е „Богинята на Бутринт“, която напълно олицетворява гръцкия идеал за физическа красота. Своя голям разцвет градът достига по времето на Август. Бутринт е развит до истински център на Средиземноморието, а неговото население се удвоява. Отново е обграден със защитни валове и се започва голямо строителство. Извършват се градежи от всякакъв вид – храмове, форуми, амфитеатърът се реконструира в римски стил, термални бани, жилища. Амфитеатърът, построен през 3-ти век преди Христа, свидетелства за културното богатство на града. Каменните седалки, разположени на 23 реда, могат да поберат 1500 души публика. Самият театър е разположен в подножието на Акропола, в близост до два храма, единият от които е бил посветен на гръцкия бог на медицината Асклепий.

След изморителната разходка из Бутринт, следва късен обед в гръцки ресторант с голямо меню от вкуснотии. Независимо категорията на заведението, храната е на значително ниска цена. Отядохме си на лаврак, ципура и други морски дарове на много прилични цени.
Маршрутът за следващия ден беше Саранда-Вальора, Берат, Дурас (360км). До Вальора пътуването беше предназначено за търсачи на силни усещания. Пътят преминава през висока планина и представлява безкрайни серпантини виещи се край пропасти. Прекрасни пътища, без нито една дупка по тях. Леките коли се движат много бързо и без сигнализация. Минават нашето пъплещо жълто автобусче като малка гара. Голяма красота: Над нас – се извисяват планините, под нас – ниско долу – морето с плажовете. И величествено и страшничко.

Стигаме до
Вльора – перлата на албанските курорти. Разположен е на брега на Адриатическо море в залив със същото име. Градът е второто по големина пристанище в Албания. Съществува фериботна връзка между Вльора и италианските морски градове. Вльора се превръща в популярна туристическа дестинация, предлага възможност за спокойна почивка на адриатическото крайбрежие. Интересни забележителности са джамията Мурадие, Музеят на независимостта, който е в сградата на първото независимо албанско правителство и др.

Хапваме на крайбрежната улица – парк рибена чорба. Оказва се с морски дарове и нахут, много вкусна. Като разбраха че сме българи, за добре дошли, първокласното заведение почерпи по чаша изстудено бяло вино и сърдечна покана да се върнем отново. Струва си.

Продължаваме пътуването към

Берат

Едно от местата, които със сигурност българите трябва да посетят е град Берат. Намира се в централната част на страната. Берат е древен град, който пази спомена от няколко култури. Основната атракция е едноименният замък, който е построен от древните илири около 200 г. пр.Хр. По-късно е разрушен от римляните, но издигнат отново по време на византийския император Теодосий ІІ. Бератското укрепление е било строено още веднъж от император Юстениян. Сегашната крепост е от ХІІІ в. Руините са в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО от 2008 г.

В крепостта Берат е имало няколко църкви, които могат да бъдат видени и до днес :“Св.Михаил“, построена направо в скалата от южната страна на укреплението; „Св.Мария от Блашернае“- известна с библейските си стенописи от Никола Онуфрий от 1578 г. В нея се намира и Националният музей „Онуфрий“ – малка зографска изложба, посветена на най-известния албански зограф от ХVІ в. и баща на споменатия Никола Онуфрий. В нея има 173 предмета, от които 106 са на албанаските зографи в периода ХVІ -ХХ в.; „Св.Троица“ е малка църква, една от най-старите в района. Извън укрепленията е църквата „Св.Михаил“ от ХІІІ в., а близо до входа е „Св.Тодор“. В Берат може да се види църквата „Св.Димитър“, която е направена от варовик и глина и е престроявана през ХV-ХVІ в. Църквата „Св.Тома“ е построена през ХVІІІ в., но е разрушена по време на комунистическия режим в страната. Вдигната е отново в края на 90-те години с дарения от местните хора.

От ислямските храмове най-известен е Кралската джамия, която е построена от султан Баязид ІІ през ХV в. Във фреските под тавана са изписани 99 красиви имена на Аллах. Интересни рисунки изпълват молитвената част.

Друга предпочитана от фотографите и туристите забележителност е мостът „Горица“, който е един от най-старите в Албания. Дълъг е 129 м. и е широк 5.3 м.

Много красив е Националният парк „Томорий“, който се простира на повече от 4000 хектара и е предпочитано място за разходка на местните хора и туристите. В града има прекрасна пешеходна зона, препълнена с кафенета и бирарии.

Дурас

Дуръс е с население над 200 хиляди души, което го прави втори по големина град в страната след столицата Тирана. Интересно е, че по време на Втората световна война е бил столица на Албания. Пристанището на Дуръс е най-голямото в страната, а градът – един от най-важните стопански центрове.

Градът е разположен на брега на Адриатическо море, в равнинен и плодороден район. Намира се на около 40 км от столицата Тирана. На отсрещния бряг на Адриатика, в Италия са пристанищата Бриндизи и Бари, с които има фериботна връзка.

Дуръс (Драч) е сред най-старите албански градове, основан в 627 г. пр.н.е. Интересни исторически забележителности, които могат да се видят тук, са дворецът на крал Зог, римският амфитеатър с раннохристиянски параклис, който е събирал 20 000 души публика, византийската Ротонда, на чиито „покрив“ има панорамен ресторант, римските терми и др.

Над 10 км. е плажната ивица с най-ситния жълто-бял пясък. Близо 100 м. морето е плитко , а водата кристално чиста.

Съвременният курорт предлага чудесни условия за морски отдих, с което привлича стотици хиляди туристи всяка година.

Маршрутът за четвъртия ден беше Дурас, Тирана- Круя- Дурас (113км)

Само на 20 км от Тирана се намира град

Круя

Името Круя произлиза от албанската дума krua, която означава  извор на вода. Градът е известен най-вече като родно място на националния герой Георги Скендербег.

През средновековието Круя е бил крепостен град, който е давал отпор на Османската империя още от ХV век. Една от най-известните забележителности е крепостта-замък на средновековния, легендарен за албанците герой, който е бранел цялата област. В замъка се намира Музеят на Скендербег. В близост до музея са разкопките на античен град, наречен Албанополис. Под крепостта е търговската уличка с малки дюкянчета за сувенири. Край целия път до крепостта са разположени кафенета и ресторанти.

Тирана

е столицата на Албания, най-големият промишлен, културен и търговски център. Населението й наброява (по данни от 2003 г.) около 350 хил. ж., но по неофициални данни то е два пъти по-многобройно – около 700 хил.ж. Градът е основан в 1614 г. от турския генерал Сюлейман паша, който построява тук една джамия, хлебарница и турска баня. В близост до огромния площад се издига в цял ръст негов паметник. 

До 20 век, градът е малък и незначителен; населението му наброява около 12 хил.ж. Неговото истинско развитие започва след като става столица в 1920 г. В края на Втората световна война, по време на която е бил окупиран от италианците и германците, населението на града наброява вече около 60 хил. ж. Следва период на бурно индустриално развитие и благоустройство на града, населението му през 1960 г. вече е около 140 хил.ж. След промените от 1990 г. броят на населението драстично се увеличава, поради прииждането на нови жители от всички краища на страната. Съвременният център на албанската столица е потънал в зеленина, с красиви сгради, строени от италиански архитекти между двете световни войни. В самия център се издига паметника на националния герой на Албания – Георги Скендербег, борец за освобождението на страната от турско робство. Тук се намират също старинната Часовникова кула, правителствените сгради и президентството, народното събрание, кметството, операта, театърът, кукленият театър, голям информационен център, многобройни обществени сгради, уютни ресторантчета и кафенета.

Въпреки, че пофициални данни 60% от населението на Албания изповядва ислям, видяхме повече и то нови православни и католически църкви, отколкото джамии. В една нова голяма църква „Възнесение Господне“ се поклонихме пред мощите на месни християнски светци.

Сбогувахме се с Дурас и хвърлихме монети в морето, за да се върнем отново.

На път за България, за кафе време спряхме в Елбасан. Малко градче, от типа на Чирпан. Насядали по тротоарите жени продаваха зеленчуци и плодове, яйца и прясно мляко. Уютното площадче разхлаждаха сухи фонтани, като старозагорските на общинския площад.

По много дългия е труден път през Македония, се завърнахме у дома, препълнени с красиви впечатления и желание отново да посетим тази невероятна страна.

Росица Ранчева