Преди 140 години започва възраждането на Стара Загора

Фото-документална изложба под надслов „Град, издигнал се от руините“, е подредена на алея „Стара Загора“, в южния край на парк „5 октомври“. Посветена е на 140-та годишнина от началото на възстановяването на град Стара Загора, след опустошителното му опожаряване през Руско – турската освободителна война (1877-1878 ).

На 31 юли 1877 г. Стара Загора е опожарена от турците. Хиляди са избити, други успяват да се спасят бягайки към Балкана. Завръщайкисе през лятото на 1878 г. оцелелите старозагорци се оказват истински бежанци в собствения си град. Те заварват покъртителна гледка „куп развалини от страшни по-страшни, по улиците кости и глави…“ Приютяват се в оцелелите къщи – боси и окъсани, облечени кой с каквото намери. Годни за обитаване са около 846 турски и 222 български къщи, предимно в покрайнините. За да могат да преживеят студената зима, събират се по две -три семейства в една стая.

Сред първите задължения на местната власт са настаняването на пристигащите, разпределянето на храната и другите помощи, отпуснати за пострадалия град. Изгражда се полиция, която да се грижи за реда.

Управлението на града е поето от патриоти, активни участници в национално-освободителните борби, с добро за времето си образование, завършили различни европейски висши училища или възпитаници на местното класно училище. С много енергия и решителност те работят за възстановяване на Стара Загора, за да заеме полагащото й се място като административен център.

Първите управници са хаджи Господин Славов, Петър Иванов, Димитър Наумов и Миньо Минев.

През пролетта на 1878г. Димитър Наумов предлага първо да се изработи градоустройствен план на Стара Загора, а след това да започне изграждането на жилищни сгради. Идеята му е посрещната с недоволство и от българите и от турското население, което търси подкрепата на правителството на султана. Най-силен отпор дават жителите на махала „Акарджа“ , която е най-малко пострадала по време на опожаряването и голяма част от къщите са сравнително запазени. Въпреки протестите, Димитър Наумов и представителите на младата интелигенция Атанас Илиев, Нестор Марков, Стефан Салабашев и други са непоколебими и успяват да наложат вижданията си. Изготвено е прошение до временния генерал-губернатор на Източна Румелия Аркадий Столипин за изработване на регулационен план на града. Молбата е удовлетворена.

Димитър Наумов усилено търси специалист, който да изработи регулационния план. На помощ идва старозагорецът Георги Бенев, по това време префект на Татарпазарджишкия департамент. Той успява да убеди чехът Лубор Байер – бивш кондуктор (строителен техник) на източните железници да приеме работата в Стара Загора. Създадена е специална комисия, която оценява и отчуждава всички дворове и дюкяни. За всеки отчужден имот се издава документ, който след планирането на града, собственикът може да вземе парцел, съобразно дадената оценка.

През януари 1879 г. със заповед на генерал губернатора започва изработването на плана.

Лубор Байер взема присърце поставената му задача и започва веднага работа. Благодарение на него, Стара Загора става първият български град с нов, специално изработен регулационен план. Прилагайки най-новите градоустройствени тенденции, Байер планира града на принципа на правоъгълната мрежа, така наречена Хиподамова система, така както е била и античната Августа Траяна. Лубор Байер е градски инженер на Стара Загора в периода 1879-1884 г.

Началото на изграждането на съвременна Стара Загора е поставено на 5 октомври 1879 г. Организиран е тържествен ритуал в централната част на града. В присъствието на генерал-губернатора на Източна Румелия княз Александър Богориди, на кмета Стефан Салабашев и търновския митрополит Климент, е положен основния камък за построяване на селището. За идните поколения в специална метална капсула е поставено обръщение с текст:

“Днес двадесят третий септемврий /стар стил/ хилядо осемстотин седемдесят и девета година след Рождество Христово ся положи от собствената ръка на Негово Сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Источна Румелия, този основний камък за възобновление на града Стара Загора …

Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-Турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на Турските войски предводителствувани от Сюлейман-паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 Българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица.

Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души.

Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството.”

В памет на този величествен акт, площадът, днешния парк „5 октомври“, е наречен „Богоридиев“.

Първите построени къщи са на свещеник Иван Нейчов в кв. „Акарджа“ и на Слави Плосков в кв.“Табахна“. През есента на 1879 г. те правят по една паянтова къща с по две стаи. До края на годината са издигнати още 310 нови къщи. Повечето са ниски, малки, неудобни, направени направо върху земята. За построяване на сградите помагат парите, които областното представителство отпуска на старозагорските граждани с 8% лихва.

Появяват се и първите обществени сгради. Скромните магазинчета и работилнички на занаятчиите около Ески джамия са малки дървени постройки долепени една до друга. Направени са набързо, без предварително изработен архитектурен план.

На 7 февруари 1880 г. Градският съвет подписва договор с тревненския майстор Боньо Драгошинов, ученик на Уста Кольо Фичето, за построяване сградата на общината. Разположена е в северния край на площад „Богориди“. Тя е двуетажна, изградена на по-висока площадка от нивото на централната алея на парка. В сградата на Градската община първоначално се настаняват всички държавни и местни власти, финансовите органи, околийското съдилище, техническото отделение и др. Дълго време тя е едничката украса на разорения град.

Девическата гимназия, днешното Второ основно училище „П.Р.Славейков“ е открита на 28 септември 1882 г. Отличава се със своята монументалност. Проектът е на Байер по образец на Ришельовския лицей в Одеса. Мъжката гимназия, днешната ПГСАГ „Л.Байер“ е построена през 1882 г. по проект на „Л.Байер“. Първообраз й е сградата на Априловската гимназия в Габрово. Разполага с голям салон с естрада, който до 1908 г. се използва и като театрален салон за представления, вечеринки и забави.

В строителството на новите сгради се включват майстори от Дебърско, Тревненско и др. По-заможните старозагорци започват да вдигат къщите си на два етажа с богато украсени фасади. Те са във възрожденски стил, с характерните черти на майсторите от Дебърската школа. Само за няколко години в града се появяват Хаджиангеловата къща, къщата на Димчеви, Салабашевата къща, на адвокат Андрей Хопчев и др.

През 1886 г. в ХІІ Пехотен балкански полк се създава офицерски клуб. Членовете му са всички по-изтъкнати офицери и чиновници, учителите и някои заслужили граждани. Тогава се строи и Железопътната гара и Телеграфо-пощенската станция.

Със Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. строителството продължава с нова сила. През 1887 г. за ръководител на Окръжната строителна служба е назначен Никола Каишев. На него е възложено проектирането и строителството на всички държавни сгради. Той реализира изготвения от Байер Регулационен план. По негови архитектурни планове са изградени стотици обществени и частни сгради, както и шосетата които свързват Стара Загора с Нова Загора, Казанлък и Чирпан и Старозагорски минерални бани.

В началото на ХХ в. в централна градска част се появяват редица нови и красиви постройки – банки, хотели, обществени сгради, свързани с културното развитие на Стара Загора. Една от първите построени сгради е Земеделската кооперативна банка с централен салон и канцеларии. Сред приоритетите на общината е построяване на сграда на Дружество „Театър“, която да бъде средище на културния живот. Общинският съвет дарява парцел. Проектът е изработен от френският възпитаник арх. Никола Лазаров. На 1 април 1912 г. тържествено е положен главният камък на сградата. В основата е вграден и специален акт от пергаментова хартия, с отбелязани важни исторически данни и събития от културния живот на Стара Загора. До театъра, в специално построена на целта сграда, са настанени Градската библиотека и Музея на основаното през 1907 г. Археологическо дружество „Августа Траяна“.

В огъня на Руско-турската война изгарят и четирите черкви на града. От руините на каменните стени, християните постепенно започват да възстановяват своите храмове. Храм „Св. Николай“ и „Св. Цар Борис-Михаил- Покръстител“ е строен в периода 1896-1909 г. През 30-години младите художници Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов го изографисват. Черквата „Св.Троица“ също изцяло е разрушена. Тук намират смъртта си много старозагорци. След години, за да се помнят тези събития са зазидани три от гюллетата в западната фасада. Храмът е възстановен през 1884 г. Богато украсен е с икони, изработени от възрожденеца Николай Павлович. Църквата „Св. Въведение Богородично“ е изградена през 1881 г. от уста Генчо Кънчев. През 1904 г. е завършен и иконостасът. През 1907 г. се възстановява и храм. „Св.Димитър Солунски“.

С времето старозагорци се замогват и започват да строят по-големи и модерни жилища с внушителна монументална архитектура, проектирана от чуждестранни архитекти или българи завършили в чужди университети. При новото строителството се използват най-съвременни материали. Преплетени са стиловете на Ренесанса, френският традиционализъм и сецесиона. Те предават специфичния облик на града, съобразен и с неговата природна среда. Една от първите жилищни сгради, която носи полъха на Европа, е на семейство Бунарджиеви. Такива са и къщите на лекарската фамилия Кожухарови, Бухчевата къща, къщата на Досю Вълев и др.

Главната улица е наречена „Княз Фердинанд“, като предварително е поискано специалното разрешение на монарха. През 1922 г. тя получава името на Цар Симеон. Улицата, която свързва центъра на града с Военния клуб е наречена „Цар Освободител“, днес бул. „Руски“. През 1922 г. улица „Станционна“ е преименувана на първия старозагорски митрополит Методий.

През първата половина на ХХ в. градът разполага с 9 площада- Казанлъшки, Новозагорски, Добичен (хайван пазар), площад пред Съборната църква, два житни пазара, Рибен пазар, Месен пазар и площад до Градския дом. Както личи от наименованията им, те се използват и за търговски цели.

В средата на градината, където на 5 октомври 1879 г. княз Александър Богориди символично поставя първия градежен камък за възстановяването на града, на 19 юли 1902 г. е открит Паметник на защитниците на Стара Загора, посветен на загиналите по време на Руско-турската война през 1877/1878 г. Близо до него е направен шадраван и чешма за питейна вода. На главната алея, срещу сградата на общината, стои поставен от Байер знак, отбелязващ географския център на града. Той представлява каменна пирамидка и остава там до към 1945/1946 г.

Откриването през 1900 г. на Ж.п. Гара Стара Загора като част от ж.п. линията Нова Загора – Сарамбей, днес Септември, превръща южната част на града в емблематично място. Изградените алеи да озеленени с липи. През 1908 г. градината е преименувана на Цар Фердинанд, по повод обявяване на Независимостта на България. Поставени са 30 скамейки, 100 маси, 500 стола и 100 канапета. В началото на ХХ в. Станционната градина е определена като най-хубавото място в Стара Загора.

През 1891 г. на площад „Богориди“ върху площ от 20 дка, започва изграждането на парк със същото име, известен като Градската градина. С времето той е добре залесен с различни дървета и цветя и ограден с жив плет. Бързо се превръща в любимо място за разходка, отдих и развлечение на гражданите.

През 1904 г. в единия край на Станционната градина е изграден Колодрум с писта с дължина 260 м. Създадени са прекрасни условия за развитие на колоезденето в града. Местното колоездачно дружество започва да провежда ежегодно състезание, грижи се за колодрума, засажда цветя и дървета.

Залесяването на Аязмото, превръщането му в парк и опазването на естествените гори по южните скатове на Средна гора, е свързано с живота и дейността на първия старозагорски митрополит Методий. В края на ХІХ в. хълмът представлява гола, песъчлива и камениста рътлина, която съставлява поразителен контраст от обкръжаващата природа, покрита с растителност и зеленина. Преди Освобождението, турците го наричат Ахмак баир. На 25 февруари 1995 г. митрополит Методий поставя началото на неговото оформление, като засажда първите кипариси.Този акт е в чест на 25-годишнината от създването на Българската екзархия. На 2 май същата година е положен и основният камък на параклиса „Св.Борис“.

За да предаде обществен характер на своето начинание, митрополит Методий основава религиозен благотворителен комитет „Св. Йоан милостивий“. Комитетът развива активна стопанска дейност и се превръща в основен двигател на залесяването.

Северно от църквата „Св. Теодор Тирон“ е поставен фонтан с голям басейн под него. Той е открит тържествено на 2 май 1912 г. и хвърля струите си високо във въздуха на 30-40 м., като предизвиква възхищение у разхождащите се граждани.

Благодарение на дядо Методий, по западните склонове на Аязмото са посадени бадемови дръвчета. Те стават своеобразен барометър на старозагорци. Щом цъфнат показва, че зимата си е отишла. Посадъчният материал за залесяването на Аязмото е внесен от Испания, Италия, Франция и Мала Азия. Тук заедно растат австрийски бор, смърч, бук, бреза, екзотичните и непознати евкалипти, черен бук, лаврово дърво, мирта, а също маслинови и смокинови фиданки.

Въпреки наличието на подпочвени води, голям проблем на Стара Загора се оказва снабдяването с питейна вода. Тя се доставя от местните водоизточници Беш бунар, Казалджика и Ясъ бунар, както и от чешми и кладенци в града. При планирането на града, старите водопроводи не са запазени под новите улици. Те са разрушени и водата им не е годна за пиене. От обществените чешми, които се намират почти на всяко кръстовище, старозагорци могат спокойно да наливат колкото си искат безплатна вода, да перат дрехите си в горещите летни дни и децата да се разхлаждат. През 1904 г. инж. Евстати Стефанов изработва проект за построяване на нов, модерен водопровод, по който водата да тече по метални тръби и под налягане. Новият модерен водопровод, който снабдява града от Беш бунар тържествено е открит на 22 ноември 1909 г. Той решава частично проблемите с водоснабдяването на Стара Загора. С увеличаване на населението през 1913 г. отново се появява недостиг на питейна вода. При сушави години, нейният дебит намалява и трябва да се търси друг водоизточник.

В средата на 1928г. Започва осъществяването на една грандиозна строителна програма. За целта са приети нови планове за зонирането на града и благоустройството му. Определени са индустриалните зони. Приети са квартални застроителни планове, продължава павирането на улици. В началото на 30-те години на ХХ в. са построени повечето от знаковите сгради в центъра на града – Пощенската палата с часовниковата кула, Градските хали, в които се помещават месарите, рибарите и продавачите на зеленчуци и Пожарната. В Халите са инсталирани хладилници за съхраняване на продуктите. Те са много ценна придобивка за града.

Знаков архитект по това време е Христо Димов. По негови проекти са построени клиниката и дома на д-р Ханчеви, къщата на д-р Трънков, на д-р Маноилов, на сем. Капитанови и др. Той е архитект на сградите на Втора гимназия „Славейков“, Първа прогимназия „Николаки Стоилов“, училищата в селата Калитиново, Зимница, Преславен, Караново и др. По негови проекти са построени Бактериологичният институт и Затвора в Стара Загора. Той е сред основателите на Държавното средно техническо училище „Георги Бенковски“ (днес Строителният техникум). Арх. Желязко Рашев е проектант на много емблематични за града сгради сред които Популярна банка, Корпоративна популярна банка, къщите на известните фамилии д-р Узунов, д-р Гърдев, д-р Бакалов, д-р Емфеджиев, адвокат Стефан Рафаилов, на Чорчопови, Тончеви, на проф. Петър Жеков и др.

През 1940 г. е построена сградата на дружеството, в което се разполага Радио Стара Загора. Новата сграда на Съдебната палата е открита тържествено на 2 ноември 1943 г. Построена е по проект на проф. Петър Загорски. След 9 септември 1944 г. в нея е настанен Окръжния народен съвет.

През 1987 г. Градският съвет на Стара Загора приема предложението на историчката ст.н.с. Величка Койчева 5 октомври да бъде обявен за Ден на Стара Загора. От тогава на тази дата ежегодно се отдава почит на първите строители на града, на хората, които от пепелището изградиха най-доброто място за живеене в страната.

Да пребъде!

Росица Ранчева