700-годишният японски театър Но гостува на „Пиеро“

Една от най-атрактивните трупи на 11-то издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“, беше НО театър „Ямамото“, от Осака, Япония. Извън конкурсната програма, на сцената на Старозагорската опера , в едно представление, артистите показаха две пиеси – „Крилати одежди“ и „Земният паяк“. Повече за този стародавен театрален жанр разказа специално за читателите на Dolap.bg Петко Славов – координатор на НО – театър „Ямамото”.

Господин Славов, как се чувствате в България и в Стара Загора?

Театър Но „Ямамото“ гостува за първи път в Стара Загора, но директорът на театъра г-н Ямамото е за 21-ви път в България, в която е влюбен. Първият уърк шоп е през 2010 г. в София. На следващата година по покана на Японското посолство се представят два големи спектакъла в театър „София“ и от тогава почти всяка година гостуваме в България. Благодарим на организаторите на „Пиеро“ за поканата и за великолепните условия и публика.

Какво ще кажете за този най-стар вид театър?

НО театър има седем вековна история. Корените се простират още по-дълбоко в японската култура. Този театър е преминал нивото на забавление на публиката, като е останал капсолиран във времето и не се опитва да се нагоди към публиката, а обратно, публиката трябва да положи усилия да научи много неща, за да може да разкодира посланията му. Дори японците срещат доста трудности като гледат театър Но. Причината за това е, че театърът се играе на старояпонски език, на класически японски език, който не се говори в съвременна Япония. Така че общо взето и японци, и чужденци гледат този театър на равна нога.

Но, ако човек има желание да го разбере, може да разкодира посланието и по усет само. Общо взето, както повечето сценични изкуства, в основата му стоят универсални ценности.

Това по-скоро ритуален театър ли е? За обреди и обичаи ли става дума или за исторически сюжети?

Самият театър Но тръгва от поредица ритуали и ритуални танци, които са се изпълнявали в шиндуистките храмове. Към тях се привнася допълнително сюжет, който скрепява различните танци. Това изкуство се харесва на самурайските съсловия и те стават патрони на това изкуство. Сюжетите не са много по-различни от сюжетите в европейския театър. Различни са естетиката и изразните средства. Така че малко по-трудно човек може да разкодира жестовете. В японската култура, а особено в театър Но, който е минималистичен, бил е рафиниран в течение на вековете и съвсем малко движение, може да изразява дълбоко послание. Например съвсем плавно движение на ръката пред очите означава, че главният герой плаче. Леко повдигане на маската означава, че героят е щастлив. А съвсем леко накланяне надолу означава че е тъжен. Маските са конструирани така, че да си променят изражението съобразно ъгъла, от който се гледат. Без такива знания по-трудно е да се разкодира посланието на театър Но. Ние се постарахме да осигурим доста материали на публиката в Стара Загора, така че вероятно тя е подготвена.

Казахте, че спектаклите се представят на старояпонски език. Той изучава ли се в училище или поне в специализирани университети?

Езикът се знае от актьорите. Те не го изучават, защото те се раждат актьори. Те са част от семейството, в което израстват. Почти няма хора, които са извън семействата в тази традиция. На три годишна възраст е първото им излизане на сцена за участие в представление. В театър Но има специални роли за деца. Т.е. от преди да имат ясни спомени, те са актьори. Всичко се предава в наследство.

Какво ще покажете на старозагорската публика и многобройните гости?

Участието ни е извън конкурсната програма на сцената на Държавна опера Стара Загора. Ще покажем две заглавия в рамките на едно представление.

Първата пиеса се нарича „Крилатите одежди“. Става въпрос за небесна девойка, която е предворна в лунния дворец. Тя е слязла на земята, за да се изкъпе в океана. Един рибар вижда нейните крилати дрехи и ги отмъква. Девойката го моли да й върне дрехите, но момъкът отказва. Тя се натъжава много и започва да пее. Той се смилява над нея и й обещава да й върне дрехите, като в замяна иска да види танц от Лунния дворец. Тя изпълнява танца, рибарят й връща дрехите и девойката отлита.

Втората пиеса се нарича „Земният паяк“. Става въпрос за един велик войн Минамото Но Райко. Той е споходен от странна болест и много страда в покоите си. През нощта, в тъмното, при него се появява много странен свещеник и започва да го разпитва. Войнът веднага разпознава, че монахът е демонът-паяк Цучи-гумо, който е виновен и за страданията му. Когато е разоблечен, демонът се опитва да омотае Райко с паяжина , но войнът го ранява с меча си. Чудовището -демон избягва. Райко праща верните си войни да убият този демон, като го проследяват по оставената кървава диря до неговото леговище.

Принципно в театър Но трудно има развръзка по смисъла на европейския театър. Общо взето е отрязък от някаква случка, започва от някъде и свършва някъде. Винаги е с отворено начало и отворен край.

Обикновено колко са персонажите в постановките?

Театър Но се играе през столетията без никакво прекъсване на традицията във вид максимално близък до оригиналния до преди 7 века. Той и затова е толкова труден да разбиране, но е най-лесен за представяне извън границите на Япония, защото е достатъчно да има 20 души участници, за да се направи дадена пиеса. Другите японски жанрове изискват доста повече персонаж. В Стара Загора сме 19 души актьори и музиканти и 6 души технически екип.

Каква е музиката?

Отново е минималистична. Четири инструмента има в оркестъра – една флейта и перкуси. Музиката звучи като от някакъв съвсем различен свят, но човек навиква на тази тоналност, още повече че не е познатата гама, а съвсем различна гама, която не е установена. Оркестърът няма диригент. Музикантите трябва да синхронизират ритъма помежду си чрез подвиквания, което изглежда още по-странно за публиката, но смятам, че и това е доста интересно.

Какво представляват костюмите?

Костюмите са изключително пищни и старинни. Маските също. В България не сме донесли много стари маски. Публиката ще види по на 150-200 години. По-старите маски не могат да бъдат изнасяни от Япония, защото са държавно съкровище. Един костюм струва между 100000 и 300000 $. Всички са оригинални. Шият се и се тъкат на ръка. Нивото на изработка на абсолютно всичко в театър Но е изключително високо.

Другаде, освен в Осака, практикува ли се този вид театър?

В Япония принципно няма театрални трупи на Но. Има актьори, които се редуват да поставят представления на сцена. Не се провеждат предварителни репетиции, тъй като седемвековната традиция е определила формата на изнасяне на представление и всеки знае точно какво трябва да изпълни. За едно представление се събират хора, които преди никога не са се срещали. Изнасят представлението и си разотиват. Всичко се случва на момента на представлението. Няма две еднакви представления. От край до край се знае всичко от всеки. В цяла Япония общо има около 1000 актьори и музиканти, които могат да практикуват театър Но.

Росица Ранчева