„Истории за часовник, кукли и липов чай“ разказват за 60 годишния Куклен театър
На 25 септември 2019г. , в Къщата на Архитекта, като част от 11-то издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“, се направи премиера на книгата „Истории за часовник, кукли и липов чай“. Автори и съставители са Светла Бенева и Катерина Георгиева. Книгата трябваше да излезе на бял свят преди две години, послучай 60-годишнината на Държавен куклен театър Стара Загора. Но както споделиха авторките, „книгата закъсня, защото не беше работа, а приятно прекарване със спомените и ровене на архиви, в срещи с хора, които са оставили живота си в Кукления театър, колкото и да звучи банално. Книгата си има собствен характер. Така стана закъснението с две години. В книгата времето не е спряло. То продължава да тече и се надяваме да плуваме в него, макар и с чаша чай. ..“
През многобройна публика Светла Бенева съобщи, че „благодарение на много колеги, успяхме да се гмурнем във времето на Кукления театър и да го „изиграем“ така, както ние го усетихме, както станахме близки с много хора и от миналото и от настоящето. Решихме, че тази книга трябва да бъде нещо, към което винаги да искаш да посегнеш – нежно и хубаво. Информацията да не е само суха статистика, а да бъде приятна. Да бъде като вид игра и да доставя радост, освен със съдържанието и с формата, която приехме да има.
Много благодарности за екипа на театъра, за директора Дарин Петков и зам.директора Татяна Калчева, на всички артисти, които помагаха…Ние се срещахме, говорихме, спомняхме си разни неща и резултатът се съдържа в изданието, което може да се чете накриво, зависи къде сте седнали“.
„Истории за часовник, кукли и липов чай“ е направена във вид на две книги, положени в едно тяло.
Книга Първа съдържа строго научната информация. Тя е летописа на театъра по сезони, какви спектакли са играли, кои са участвали в тях, кой е постановъчния екип. Следва отдел, в който са посочени наградите, пътуванията на театъра, което е много важно. Сложен е и списъкът на хората, които са правили този театър през изминалите 61 години.
Вътре има и мнения на хора, които са работили. Има и исторически преглед от проф.Славчо Маленов, проф. д-р Васил Рокоманов, проф. Боньо Лунгов и др., хора, които са оставили част от живота и творчеството си.
Авторите събират „Всички под часовника“, за да изпишат имената на всичките директори подред – Петър Добчев, Лидия Венциславова, Васил Апостолов, Любомир Цакев, Емил Иванов и Дарин Петков – от 1998 г. до сега. 11 са били режисьорите през годините, 1 драматург – Пеньо Калчев и 113 артисти; 3 сценографи и 3 композитори; 2 – художествени консултанти; 29 работници в ателиетата; 18 осветители; 2 музикални ръководители; 11 тонтехници; 30 театърмайстори; 4 помощник режисьори; 3 души администрация; 12 главни счетоводители, касиер-счетоводители и ОДИТ; 15 организатори;2 завеждащи постановъчна част; 4 -експлоатация и поддръжка на техниката; 13 шофьори; 14 хигиенисти. Т.е. за 61 години 300 души са допринесли много или малко да го има и да процъфтява Държавен куклен театър Стара Загора.
Втората книга, (условно казано „Липовият чай”) която трябва да се завърти по посока на часовниковата стрелка, за да се разтвори на 1 страница, съдържа фестивали, творческите лаборатории, богат снимков материал, отразяване на постановките с рецензии от пресата или изказвания, които показват през какъв път е минал театъра с Васил Апостолов, Любомир Цакев, с Ешоа Бело като критик, със спорове какъв да бъде театърът – за деца или за възрастни и т.н.
Това са рецензии от днешно време, които показват опорните точки, през които е минал пътят на Кукления театър, но в цветен подреден и забавен вид, с малко чувство за хумор.
„Това, което ме учуди, и ние сме го направили като форма на Втората книга, е как през толкова години Театърът продължава да бъде търсещ, т.е. винаги да търси нещо ново, обясни Светла Бенева.- Тук няма застой или ако има, бързо го прескача. Затова сме сложили един рейс, който е заседнал в калта, но артистите го бутат напред през първите години. Това е снимка, изровена от архивите през първите години на институцията, когато театърът е пътувал по селата. Автобусът е стар, той е началото . Показваме пътят, как винаги театърът се измъква от калта, благодарение на усилията на хората, които го правят. И наистина! И до ден днешен Държавен куклен театър Стара Загора е единственият в България, който прави подобен вид изкуство, открива, експериментира, провежда лаборатории, сътворява най-различни постановки, но не затъва в блатото. Този процес никак не е лесен, но на фона на останалите театри, много лесно може да го види човек. В този театър винаги се е случвало нещо. Просто попада на творци, които са от тази порода“.
Книгата е с перфектен дизайн, оформление и печат. Тя може да бъде не само четиво за радост, за мъдрост и отмора, но и прекрасен подарък за всеки, който се вълнува от истинско изкуство и истински артисти.
Росица Ранчева