За първи път в България показват уникална инсталация „Конгломерат“

На 24 септември 2019 г. във фоайето на Държавна опера Стара Загора, за първи път в България беше показана уникална инсталация за виртуална реалност „Конгломерат“. Автор и куратор е младата Огняна Серафимова. Тя е възпитаничка е на Националната художествена академия, специалност „Сценография“, с магистратура „Сценография за куклен театър“. Инсталацията гостува в Града на липите по покана на Държавен куклен театър Стара Загора по повод провеждането на 11-ия Международен фестивал на кукленото-театрално изкуство за възрастни „Пиеро“. Инсталацията може да бъде посетена до 29 септември 2019 г.

Госпожо Серафимова, разбирам за големия триумф на „Конгломерат“ в чужбина. Как попаднахте там?

Страстта към сцената и театъра ме отведе към меката на сценографията – Прага. Няма по-голямо събитие от Световното квадринале по сценография и театрален дизайн. През м. юни т. г. подготвих и участвах с проекта „Конгломерат“ чрез инициативата на Съюза на българските художници, на Министерство на културата, Столична община и още много партньори и приятели, без които този проект нямаше да бъде факт.

Защо го нарекохте „Конгломерат“ ? Каква е търсената метафора?

Конгломерат е термин в икономиката и в геодезията. Представлява система, сбор от различни по род и състав елементи. Точно както изкуството ни е различно и многолико, създадено от много и различни произведения и малки живи творби.

Представяме 6 жанра: драматичен театър, куклен театър, опера, кино, танц и пърформативни изкуства. Нарочно е с това название, защото така можем да покажем широката сцена и многообразието във визуалните решения, които българските сценографи и автори предлагат на високо художествено и качествено ниво. Това искахме да покажем на по-широка публика, каквато е на световното квадринале в Прага. Там получихме възможност да афишираме постиженията на българското изкуство и то в толкова различни философии и стилове. Имаме и независима сцена, куклено изкуство и пр. сфери, за които понякога вниманието не достига. Този проект цели точно това: Да събере хората чрез върховите технологии и да ги покани да влязат в салоните. Да се запознаят и да обикнат изкуството. Да усетят какво е да си между кулисите и актьорите.

Посетителите на павилиона ни биха могли да се потопят буквално в представленията, защото чрез виртуалната реалност, чрез тези глави на пчели, с вградени в тях VR (виртуална реалност) очила, могат да влязат в избраните светове.

Колко са тези сценични светове?

Десет в шест различни категории. Има възможност човек да усети какво е да си на сцената. Това е по принцип трудно достъпна емоция, но затова пък усещането е уникално, когато ти се отдаде такава възможност.

Каква е използваната изключително висока техника?

Наистина павилионът „Конгломерат“ работи с върхови технологии добавена реалност. Те могат да се видят в стените на павилиона, където е вградена виртуалната изложба на 53 представления от 46 български автори. Това са 11 обекта, специално сканирани за посетителите, които да ги разгледат от всички страни, все едно са сред тях. И още допълнителен начин, по който може да се възприеме изложбата е чрез шлемовете, във вид на глави на пчели.

Изключително сложно е да се съвместят изкуството и технологиите, когато те си помагат, а не си пречат, когато говорят на един език с цел да привлечем хората, да ги провокираме, да разкрием съдържанието на разделите и да разпалим любопитството им.

С радост мога да споделя, че този проект създава началото на множество партньорства и съвместна работа между хората на науката с върховите технологии и на изкуствата , хората от театралния мениджмънт. Имахме прекрасно ползотворно партньорство с НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, със студентите от Художествената академия, с частен IT-сектор, което е хубав прецедент и възможност различните сфери професионалисти да си подават ръка.

Вярно ли е, че инсталацията „Конгломерат“ се показва в България за първи път?

Точно така. В Стара Загора, на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ правим премиерата на „Конгломерат“. Това не е случайно, тъй като в сферата на кукления театър, показваме три представление на Държавен куклен театър Стара Загора, според мене и не само, най-добрият български театър. Това са „Джелсомино“, операта„Турандот“ от Пучини, която е копродукция с Държавна опера Стара Загора и „Страх“.

Представете моля на нашите читатели тази огромна конструкция-инсталация, която те могат да видят до 29 септември 2019 г. във фоайето на операта.

Геодезичният купол на павилиона е топка, срязана по-ниско от Екватора. Стените са от шестостенни елементи от стомана със специално покритие, което наподобява мед. Начинът, по който е сглобен, е изключително сложен и труден. Можем да благодарим на архитектите Гергана Тилева и Георги Рафаилов, които са проектанти и изпълнители на материалната част. Шлемовете са направени под мое авторско ръководство и са внушителни маски. Направени са от папие маше. В тях са вградени очила за виртуална реалност, с които посетителите-зрители могат „да влязат“ в другото измерение. Светещите подиуми маркират местата, на които зрителите могат да се качат на столовете и да си ги сложат. Целият глобус-кошер създава усещане за заедност, за обединеност, но и за луксозност. В Прага получихме изключително много комплименти, че павилионът е привлекателен и на ниво.

Как ще продължи разработването и включването на нови идеи на този уникален „Конгломерат“?

Потенциално, при желание от страна на театрите, това би могло да стане конгломерат на още изкуства, да бъде добавен още материал, да бъдат включени още продукции. Това, което представяме обхваща периода от 2013 до 2019 г. Това е нов начин за архивиране и изучаване на сценични и екранни произведения на изкуството. Това е голяма и важна стъпка и за студентите, за теоретиците. Има образователен характер и може да се използва и в други сфери на знанието.

Росица Ранчева