Графична изложба представя интимния свят на художниците

На 17 септември 2019 г. в западната зала на Художествена галерия Стара Загора беше открита изложба на съвременна графика „Рефлексии* на времето“.Включени са общо 46 графични произведения от 35 автора от фонда на галерията. Сред тях са Румен Скорчев, Любен Диманов, Жана Костуркова, Петър Чуклев, Борислав Стоев, Атанас Нейков, Стоян Стоянов, Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Иван Нинов, Тома Томов, Злати Златев, Михаил Косев, Георги Савов, Белин Мартинов, Райчо Чакъров, Захари Каменов, Георги Динев, Димо Колибаров и други.

Куратор на изложбата е д-р Катя Тинева-Гюрковска. Родена е в Стара Загора. Завършила е Художествена академия специалност „Изкуствознание“. От три години е уредник в отдел „Графика“ на Градска художествена галерия Стара Загора. Докторантурата й е свързана с приложните изкуства и дизайн. Гледната точка е насочена към визуално-пластичните промени.

Д-р Гюрковски даде интервю специално за читателите на dolap.bg:

Какъв е фондът на отдел „Графика“ на Старозагорската градска художествена галерия?

Фондът непрекъснато се разширява и вече има над 1500 единици. За последните три години непрекъснато имаме и нови постъпления. Като се върнем 30 години назад във времето, много малко са били възможностите за откупки и има известни бели петна. Фондът включва произведения от целия ХХ век. Това, което се стремим да покажем е преди всичко съвременната графика, защото от първата половина на ХХ в. присъстват известни имена с рисунките си, на които правим юбилейни изложби

Защо нарекохте новата изложба „Рефлекси на времето“?

Всичко тръгна от там, че искахме да подберем такъв тип произведения, които да бъдат по-скоро асоциативно-метафорични, по-абстрактни, по-различни от експозициите от фонда, които правим всяка година.

Вълнува ме темата за времето, идеята за творческата рефлексия, да погледнем по-задълбочено върху творческия процес, върху онзи вътрешен свят на художника. Оказа се, че за реминисценциите, смутните спомени, за онова, което е стаено в душата на художника, имаме достатъчно произведения, които можем да покажем в голяма тематична изложба. По този начин да обърнем внимание на тази по-сложна творческа рефлексия. Затова сме я нарекли „Рефлексия на времето“.

Понякога графичните произведения съдържат различни части. Сякаш навлизат в мисловния процес на душата на всеки творец. А връщането назад във времето, минало което преминава през настоящето, понякога може да продължи и в бъдещето. Това е сложен философски проблем, който обаче е вълнувал всички творци през периода 70-те -80-те години на ХХ в. Нещо повече, продължава и след това и се развива и може да бъде открит в много от тях. Това може да се види във графиките на Злати Златев, на Иван Бочев, Петър Чуклев, Стоимен Стоилов. Говоря за подбраните творби и показани в настоящата изложба. Те се връщат назад в някакви откъслечни детски спомени, любими места. Понякога съзираме дори лека тъга и меланхолия по онова, което е отминало, което няма да се върне.

Друга група автори се вълнуват от по-библейски сюжети. Те също са реминисценции от някакви познати за нас неща, но имат по-религиозен смисъл. Само че те могат да бъдат съотнесени към съвремието, да бъдат направени препратки. Веднага мога да посоча „Библейски хроники“ на Захари Каменов. Извадена една работа от него, която е достатъчна да покаже. Той присъства и в графичната постоянна експозиция. Той носи друг дух, друго усещане. Стоян Стоянов- Течи обича страстите човешки и ги илюстрира със „Содом и Гомор“, „Кутията на Пандора“. Иво Колибаров усеща тези реминисценции във философско-митологичната тематика „Икар“, „Падналият ангел“, „Липа“.

Има посока на любовни трепети и преживявания. На тази тема се представя Любен Диманов с по-ранна работа „Любов“. При него ярко личи майсторството на рисунъка.

Михаил Косев и Недялко Абаджиев се вдъхновяват от история на изкуството и от изкуството на големите майстори . В „Леонардо“ Мона Лиза присъства в друг контекст на работата на Косев, който винаги предпочита филосовски задълбочени размисли за нещата от живота. В „Ателието“ на Абаджиев са разпилени маси върху които работи. От някъде се появява идеята за Пикасо, за „Герника“. В „Мъртва природа“ на Иван Нинов, сред разхвърлените предмети присъства Рафаело. Т.е. представени са различни поколения творци, но някак си темата ги събира и те се допълват един друг в дълбоко стаените моменти, каквито всеки носи в душата си. В този смисъл художникът, чувствайки нещо, го представя на зрителя. А зрителят също може да продължи това пътуване към себе си и към графиците. Това е мост между пространството и времето, онова което е вдъхновявало миналото настоящето и бъдещето, в реалното и в нереалното. Защото в душата и съзнанието на художника фантазното и творчеството се сливат.

Как стои „Рефлекси на времето“ по отношение на техниките, с които са изпълнени творбите?

Техниките са различни. Различни са пластичните и стилови подходи. Това дава широта и пъстрота на експозицията.

Изложбата ще бъде открита до 12 октомври т.г.

*Рефлексия е понятие от психологията и означава „самоанализ на собствените мисли и преживявания“. Това е процес, при който човек опознава своите вътрешни психически състояния. Индивидът размишлява върху онова, което се случва в неговото съзнание. Думата идва от латинската дума reflexio, което означава „отражение“, „обръщане назад“.

Росица Ранчева