В деня на своята 70-годишнина, арх. Иван Иванов пред dolap.bg: “Важно е да мислим мащабно в пространството“
Арх. Иван Иванов е сред знаковите личности на Стара Загора. Роден е на 12 септември 1949 г. След завършване на Архитектурния факултет на Висшия институт по архитектура и строителство работи в Проектантска организация в Стара Загора. Главен архитект е на гр. Раднево през 1979 и 1980 г. В периода от 1981 до 1987 г. е главен архитект на Стара Загора. По-късно работи в Националния институт за паметници на културата. През 1989 г. основава собствена частна фирма – Архитектурно строително бюро „Форум 49“ в Стара Загора. В професионалната си кариера се занимава основно с проектиране. Председател е на Съюза на архитектите в Стара Загора.
За екипа на Dolap.bg е чест и удоволствие да поздрави за 70-ия рожден ден арх. Иванов с пожелания за здраве, лично и семейно щастие, за нестихващо вдъхновение и успехи в работата, за верни приятели и сбъднати мечти.
Архитектурата ли беше детската Ви мечта, архитект Иванов?
Като дете исках да бъда художник. Станах архитект, защото изпитите по архитектура бяха в началото на лятото, а в Художествената академия – през есента. Приеха ме в института. От 1 септември заминах на бригада и не можах да кандидатствам в академията. Можеше и да не ме приемат…
Когато започнах да следвам, заобичах тази професия. Тя е много всеобхватна и предполага интересни професионални решения. За нея е необходимо поне 40-50 години мислене в перспектива. Забравих за рисуването и започнах да се занимавам само с архитектура.
Остана и до днес детската ми мечта да рисувам, но засега нямам време.
Какви са родовите Ви корени?
Израснал съм в Нова Загора. Там завърших основното си образование. След това завърших техникум по озеленяване във Варна, после педагогически колеж за учител по рисуване и накрая архитектура. Родителите ми бяха обикновени, трудолюбиви и добри хора. Майка ми беше шивачка, а баща ми – технически човек. Научиха ме на труд и на честност.
А Вашите наследници продължават ли пътя Ви в архитектурата?
Имам две дъщери. Малката Нина завърши архитектура и работи в нашата фирма. Дари ме с внук Борис, който е вече на 2 месеца и половина. Голямата ми дъщеря Мария е оперна певица и работи в Старозагорската опера. От нея имам внучка Ивана. Кръстена е на мене и мечтае да стане архитект. Засега е в 10 клас в Професионалната гимназия по строителство и архитектура „Лубор Байер“. Така че, надявам се на трето поколение архитекти от моя корен.
Кога се установихте в Стара Загора?
Когато учих във Варна, родителите ми се преселиха от Нова в Стара Загора, защото ни отчуждиха къщата, която се намираше в центъра на града. Постоянно се завърнах в града на липите през 1977 г., когато завърших архитектура и започнах работа в Проектантска организация. Впрочем тази организация беше много хубаво място, където човек да се учи на занаята.
Първите ми проекти като млад архитект бяха пешеходното пространство пред хотел „Верея“ и Кукленият театър, който преди това беше читалище „Георги Бакалов“. Аз съм първият архитект, който му предаде настоящата визия с пристройките и допълнителните помещения. Васил Апостолов беше директор, Любомир Цакев -художник, Емил Иванов и Веско Неделчев -най-добрите кукломайстори…За съжаление вече не са сред нас. И други проекти имах, които се посрещнаха добре.
Един ден секретарят на ОК на БКП Лечо Данев ме повика и ми рече:“Ванчо, наблюдаваме те и виждаме, че работиш добре. Искаме да те направим главен архитект на Стара Загора, но си още млад и затова трябва да отидеш в Раднево, да се понаучиш една-две години. В Раднево имаш задачи: ще направиш площада, партийния дом,( в който сега е общината) и Културния дом, който е построен до половината и изоставен от Марица Изток!“(Никога не съм бил член на никоя партия. Дори произходът ми съвсем не отговаряше за БКП, но другарите ме бяха забелязали…)
Заминах. Сегашният площад беше поляна, на която пасеше едно магаре. За две години направихме площада, партийния дом и културния дом, прерязахме им лентата и…пак ме извикаха на „килимчето“ в ОК на БКП.
Другарят Лечо Данев ми припомни предишния разговор. Пуснах си молба за напускане на Раднево и точно преди да пристигне в Стара Загора дипломатическият корпус, станах главен архитект на града от началото на 1981 г. до края на 1987 г. Кметове бяха Кольо Георгиев и накрая Купен Купенов. И двамата бяха сериозни мъже и се работеше яко.
Какво се построи през тези години в Стара Загора?
Много неща. Тогава започна фактическото изграждане на квартал „Железник“. Спряхме строителството в квартал Североизток, както хората го наричаха „Щеш не щеш“, тъй като там са обработваеми земи. Преди да се подготви инфраструктурата, основно построихме с едропанелни сгради квартал „Акарджа“ . Той беше един от бедните квартали на града, с ниски паянтови къщички. Там направихме експерименталните панелни сгради около СУ „Иван Вазов“, както и на няколко други места в града. Домът на строителите се завърши по това време, Профсъюзният дом, сградата на Общината се строеше по време на моите мандати; Проектантска организация беше на бул. „Ленин“, днес „Митрополит Методий Кусев“ , събори се и се премести на сегашното си място…Партийният дом по наше време се построи, много жилищни сгради…
Мога да споделя едни легендарни неща за най-добрия кмет на града Йордан Капсамунов. На Аязмото е имало седем кариери, от които са вадели камъни, за да се построят сградите след опожаряване на Стара Загора през 1877 г. В една от кариерата се намира сегашният Летен театър, в друга – Алековият кът, в трета – ресторант „Аязмото“, Хижата и под нея…По-късно кариерите се благоустрояват и озеленяват. По време на кметуването си, Капсамунов прави двете езера – голямото „Загорка“ и в парк „Йордан Капсамунов“ над Станционната градина.
Кольо Георгиев ме заведе в дома на Капсамунов и ме представи на него. „Искам поне веднъж в месеца да идваш у дома, да ти разказвам за перспективите на града“! Така ми нареди Йордан Капсамунов и аз го посещавах доста често. От него съм научил много за мечтите му как да изглежда градът ни в бъдеще. Беше много интелигентен човек, стоматолог, завършил в Истанбул. Да работиш с такава личност е удоволствие.
Минчо Иванов, който беше партиен функционер от високите етажи, ми разказа веднъж откровено: „Бай Йордан беше най-интелигентен сред всички нас. Ние, новите управници след 9 септември, хич на нямаше…Беше много интелигентен, много знаеше и много на дразнеше. Едва 10 години го изтърпяхме за кмет и после го изгонихме..!“
Кои, според Вас, са сериозните допуснати грешки в градоустройството на Стара Загора?
Трябва да се мисли много перспективно, когато се проектира и когато се предприемат действия. Например надлезът на бул. „Св.Патриарх Евтимий“ и „Славянски“. От страни на надлеза имаше обитаеми къщи. Според застроителните планове, като главен архитект, определях къде трябва да се отчуждава, кои места трябва да се изчистят, за да може да се строи и хората да се обезпечат в новостроящите се сгради. Там, където в момента е „Практис“ имаше къщи, които отчуждихме и настанихме хората в панелните блокове, които са зад печатницата под канала. По време на кметуването на д-р Желев и моя колега зам.кмет Иван Георгиев, и двамата Бог да ги прости, продадоха терените, определени за надлеза. „Практис“ е построен на мястото на едното ухо, а магазинът за строителни материали – на мястото на другото. Този терен пазехме за една голяма детелина, която трябваше да се развие там и движението да стане безконфликтно. Сега имаме едно няма нищо, благодарение на некомпетентното управление и недомислие. Друго такова недомислие и вземане на емоционално решение е продаденият терен западно от Автогарата. От години там няма нищо и буренясва. Такъв е случаят с Лидъл на стадион „Локомотив“ и още много други случаи. Глупав гаф е с продължението на бул. „Славянски“. По едно време искаха да го застрояват. Вдигнах скандал и не се случи, но сега булевардът спира до ул. „Капитан Петко Войвода“ от построено цехче за месо. Сега правим едно измъчено кръгово движение, за да запазим тази барака, която пречи там от 10-12 г.
Какво мислете за брадясалия случай „Бедечка“?
Трябваше много по-рано да се спре всякакво строителство там, да не се прави строителен регулационен план и да се лъжат собствениците, че ще им образуват парцели. Построиха 5-6 сгради като военни общежития, които за съжаление на нищо не приличат. Според мене, по този казус, през годините Общината е провеждала много грешна политика. Тя започва още от кметуването на Цанко Яблански и преминава през всички кметове след него до преди година две и на Живко Тодоров. Въобще имотите в „Бедечка“ не трябваше да се възстановяват. Нямало парк?! Лично арх. Тенко Дянков ми е казвал, че е правил проекта за парк „Бедечка“.
Как продължи творческата Ви биография след 1988 г.?
ОК на БКП ми разрешиха да напусна България и да замина на работа в Мароко. Напуснах Общината и заминах в София да уча френски език. Когато трябваше да замина, от Държавна сигурност не ми разрешиха. Тогава започнах работа в Националния институт за паметници на културата. През м. юни 1989 г. регистрирах частна фирма Архитектурно строително бюро „Форум 49“. Така 30 години вече се реализираме на свободния пазар с проектиране и строителство. Гордеем се с двете сгради на болница „Тракия“, с десетки жилищни сгради, малки хотели, последното преустройство на Парк-хотел „Стара Загора“, интериори, имаме един дълъг списък с над 50 проектирани и няколко изпълнени сгради .
С какво се занимавате сега?
Спечелихме обявения от Община Стара Загора конкурс за проектиране на новия квартал на Стара Загора с продължението на бул.„Славянски“, който минава под кв. „Три чучура-юг“. Това е много сериозна и дълготрайна задача. Отваряме квартала с три нови подхода към новия булевард „Славянски“, продължаваме над канала на запад. От пътя за Старозагорски минерални бани ще се спусне нов булевард. „Славянски“ ще излезе с кръгово движение на кръстовището за Старозагорските бани. Тази зона сега се казва „Курбанова чешма“, която най-вероятно ще има ново име. Това са от порядъка на близо 400 дка площ, което е повече от „Три чучура-юг“. Предстои да сключим договор за двуфазово проектиране – предварителен и окончателен проект на план за регулация и застрояване. Минимум една година ще имаме проектантска работа. По чл.16 ще има редукция. Тъй като почти 100% теренът е частна собственост, по 25% ще бъдат редуцирани квадратурите на парцелите, за да се усвоят места за улици, за инфраструктура и всичко, което е необходимо за един квартал. Зелените площи масово ще бъдат в парцелите. Градът започва да расте на югозапад, под Малкия Железник до пътя за Старозагорските минерални бани и на юг – до канала. Една част от сградите по бул. „Цар Симеон Велики“ са построени. Ще има и нови. Ще има три нови излизания – от „Цар Симеон“ ще се влиза в квартала.
Това, което най-много хареса на журито е, че повтаряме правоъгълната структура на Лубор Байер от преди 140 години. Т.е. улиците ще бъдат в посока изток-запад. Правоъгълната структура ще се принесе, тъй като и двата квартала „Три чучура“ -юг и север са с хаотично разположени блокове.
Архитект Иванов, кои са според Вас, архитектурните проблеми на Стара Загора днес, които могат и трябва да се решат?
Трябва да се спре презастрояването на града. Т.е. това доуплътняване, в което се набутват сгради в междублокови пространства трябва категорично да спре. И без това паркоместата не достигат и паркирането е основен проблем на града. Трябва да се направи разширението с четири ленти на ул. „Августа Траяна“ от разклона при Митрополията до парк „Бедечка“ и до Мемориални комплекс „Бранителите на Стара Загора“. Това е второ трасе, с което ще се излиза на изток. Друго належащо е удвояването на бул. „Славянски“ от ул. „Стефан Караджа“ до колелото на „Кауфланд“. И още нещо- удвояване на участъка на пътя от Стара Загора до магистралата покрай Летището.
Проектирахте ли сградата на мечтите си?
Оставил съм това за следващите 10 години! Но ако трябва да посока кои от сградите, които съм проектирал най-много ми харесват, ще посоча двете сгради на болница „Тракия“, особено бившата Трета поликлиника.
На какво Ви научиха отминалите бързо 70 години?
Да бъда отговорен и последователен. Да израствам професионално. Всяка година човек натрупва професионални умения и точно да почне да се счита за научен, взема че остарее.
Но за Вас това не се отнася, архитект Иванов, за Вашия темперамент, виталност и неуморимост, нали? Вие, обаче, неслучайно не споменахте за редицата дарения, които през годините сте направили – както архитектурни проекти на църкви, така и реставрирането на килията на Апостол Левски в Мъглижкия манастир?
Възстановяването на килията на Апостола беше идея на Сдружението „Творецъ“ и на кмета на Община Мъглиж Господин Господинов. Аз само проектирах и реално изпълних проекта.
Направил съм дарения на много църкви – параклисът „Галактион и Епистима“ до Митрополията, в квартал „Зора“ – храм „Св. Отец Паисий Хилендарски“, в Гълъбово, в родното село на дядо Панкратий -Зимница , в Раднево, където за жалост не се построи …В момента строим параклис в село Борово по наш проект. Ктитори са двамата братя Марини, които обработват земите на селото. Проектите на всички църкви са различни, а не типови.
Защо го правите?
През 1990 г., когато започна проектирането на църкви, от митрополит Панкратий, Бог да го прости, научих основни принципи за църковните сгради. Когато следвах, не изучавахме проектирането на църкви. По това време беше табу. Дядо Панкратий ми разказа за куполната монументална сграда, входът е от запад, абсидата -от изток , олтарът какъв трябва да бъде и всички основни принципи…Беше интелигент от висока класа Човек. Беше истински архиерей.
Архитект Иванов, какъв е Вашият ключ на щастието?
Може би, когато човек има хубаво семейство, деца и внуци, като се справя добре с бизнеса и е в хармония със себе си. Ние от зодия „Дева“ сме много сложни натури. Имаме отвратителното качество да се самоанализираме, да се самообвиняваме, прекалено чувствителни и раними сме. Хубавото ни качество е, че сме съзидателни личности. Обичаме да създаваме и последователно да надграждаме, за разлика от хора, които само рушат. Материалното ни благосъстояние е необходимост, но не е самоцел. Мисля, че с тези си качества съм поставил добро начало на фамилията, която е след мене.
Като какъв човек се самоопределяте?
Най-голямо удоволствие и радост ми доставя успехът в работата. Когато се занимавам с проектирането, с измислянето на проекта, задължително се затварям сам, без музика, без дразнители, насаме със себе си. Измислям нещо, което след това се реализира. Например блокът, в който се намира РИОСВ, срещу бившото кино „Благоев“, голямата сграда е по мой проект. Бях се върнал току що от Франция и носех усещането за тази невероятна страна. Там има апартаменти с големи тераси…Най-голямото удоволствие в нашата професия е нещото, което измислиш, нарисуваш го върху белия лист или във въображението си, и след няколко години да го видиш реализирано. Това е щастието за което стана дума. Да, това е щастието! Всъщност, ние архитектите оставаме зад кулисите, но душата е пълна с убеждението, че трудът ти е полезен за хората, които ще се радват поколения наред.
Какво е за Вас Стара Загора?
Много харесвам и обичам този романтичен град и затова живея тук. Стара Загора е мястото, в което съм прекарал всичките си млади и зрели години, тук са родени децата и внуците ми, тук са приятелите и колегите ми и се радвам истински и искрено, че активно съм участвал в изграждането му. И дай Боже, това да продължи и занапред.
Коя е Вашата любима дума или любим изказ?
Да усещаш мащаба в пространството! За архитектурата най-важно е да можеш да мислиш мащабно в пространството.
Росица Ранчева