Веселина Кацарова:“Колкото повече съм земна, толкова повече съм силна“

На 29 август 2019 г., в салона на Международния младежки център, сайтът за култура, литература, знание, православие Dolap.bg, със съдействието на Община Стара Загора, проведе петата среща от поредицата „Красивите лица на Стара Загора. Проявите са посветени на 140 -годишнината от възстановяването на града – герой.

Незабравимата и много вълнуваща среща беше с Почетния гражданин на Стара Загора, световно известната оперна певица Веселина Кацарова. Предлагаме Ви, с незначителни съкращения, част от разговора с големия човек, родолюбец, артист, който прославя България по света и прекрасен педагог Веселина Кацарова.

Какво е за Вас Стара Загора, госпожо Кацарова?

Стара Загора са родителите ми, прекрасните ми съученици, Музикалната гимназия, Елена Петкова -директорът на училището, когато в него учих и завърших специалност „пиано“. Щастливото ми детство. Липите. Никъде по света липите не миришат така, както в моя роден град. В Швейцария също има липи, но те не миришат.

Корените ми, мечтите ми, емоциите ми са в Стара Загора. Когато се връщам, действително се зареждам с добра енергия, вяра и оптимизъм. Виждам това, което искам да видя и чувам това, което искам да чуя. Това ми дава сила и воля да продължа да живея и да гледам напред и нагоре. Колкото повече минават годините, имам повече носталгия за България. Това е самата истина.

В Цюрих живея от 1989 г. Там е домът ми. Напуснах Швейцария за две години. От 1991 до 1993 г. живях във Виена. През 1992 г. дебютирах във Виенската опера и в Миланската скала.

От къде са корените Ви?

Моят дядо Христо е бил кмет на село Стамово. По комунистическо време не му е било лесно. От кмет на селото става билкар, за да си изкарва хляба. Променя си и фамилията.

Дълго време мислех, че съм осиновена, защото родителите ми се казваха Ангелови, а аз бях единствено Кацарова. Един ден питам моята баба Василка, на която съм кръстена… Какво ми отговори няма да споделя, но ще кажа, че тя тайно ме е кръстила в църква в Стара Загора. И аз съм й безкрайно благодарна. Вярвам в една велика сила. Виждам хората като енергия. Оперното пеене има нужда от много енергия.

Смятате ли, че не случайно сте отраснала на улица „Христина Морфова“? (Въпрос от публиката)

Дълги години след като напуснах България, не се връщах, защото изключително много работих. Българите още не знаеха за мене и моята кариера. През 1994 г. вече бях дебютирала по света, а в София ме представиха като начинаеща певица. Не съм се замисляла за връзката на улица „Христина Морфова“ с мене. Но искам да споделя, че на 4 годишна възраст съм искала да стана като Лили Иванова. Т.е. искала съм да пея от дете. Съдба.

В Музикалното училище учихте и завършихте пиано. Кой откри певческия Ви талант?

Понякога като ученичка акомпанирах на певци. В паузите се опитвах да пея. И те ми казаха:“Веси, ти имаш глас, защо не се опиташ“? Опитах се и реших да стана певица. Постоянно ми говореха че не са спали, снощи им е духало, н“съм нахранен, сухо ми е, трябва да пия вода.“..Мислих си, какво само се оплакват тези певци, толкова ли е трудно?

Започнах да пея и разбрах, че гласът е най-трудният инструмент. Гласът е у нас. Той е свързан с нашата душа, с нашата естетика. Дори и с какви сме като хора – добри или лоши, злобни, великодушни…. Намирам, че гласът е необятен феномен. И затова в пеенето е нужно знание.

В момента съм в Стара Загора за провеждането на втория Международен майсторски клас за млади оперни певци. Когато преподавам, все повече се убеждавам, че е важно какъв е човекът, колко интелигентност носи. Може ли да асимилира това, което се иска от него? Как ще съхрани гласа си?

Оперното пеене е много интересна комбинация между интелигентност и талант. Защото има много талантливи хора, но те не могат да се справят.

Вие сте дарена от Създателя с такъв прекрасен глас. Какво е за Вас музиката и какво може да изрази? (Въпрос от публиката)

За мене музиката е чувство, начин за изразяване, на отправяне на послание към хората и на голяма интимност, независимо пред колко души пея. През 90-те години изключително много пеех в Америка, в Япония в големи зали с по 4000 -5000 човека. Въпреки всичко мисля и си представям, че пея само да един човек.

Музиката е начин да прегърнеш някого. Тя е добро. Музиката е изразително средство на доброто, на душата. И терапия за много хора.

Вероятно ще прозвучи самохвално, но съм получавала дълги писма от хора, които са инвалиди или са били в изключително голяма депресия и не са искали повече да живеят. Тези писма са факт. Музиката е честност, откровеност.

Някои казват, че съм много обикновена. Не, аз съм земна. Това е моята сила. Колкото повече съм земна, толкова повече съм силна. Живея така както искам, без да се съобразявам дали това се харесва някому или не. На себе си трябва да се харесам, когато се видя в огледалото.

Спонтанна личност ли сте?

Абсолютно, но много премислям нещата. Мога да реагирам спонтанно в момента, да отида до тази жена например и да я прегърна, или да кажа нещо, но животът ми винаги е бил премислян. Правила съм грешки, но винаги е било премислено.

Имате ли ритуали, преди да излезете на сцената?

Дълги години си казвах :“Бабо, помогни ми! Бабо, бъди до мене!“ Сега така се обръщам и към моя татко. И съм сигурна, че те ме подкрепят.

Дадена ми е много голяма интуиция. Сърцето ми е до толкова голямо, че мога да прощавам. Искам и се старая да разбера защо хората са такива?За съжаление в много голяма степен, хората не могат да приемат, ако някой е повече от тях.

Защо хората са лоши? Защото са тясно скроени. Големите личности имат много антени на главата си. По-скромно скроените имат само по една и тя много бързо се уморява, образно казано.

Госпожо Кацарова, в повечето случаи партньорите Ви са също като Вас първокласни певци и артисти. Съществува ли и във Вашите среди злоба и завист?

Никога не съм забелязвала завист . Не ни остава време да мислим негативно. Когато при мене са идвали певци, започват да говорят така:“Веселина, аз нямах шанс, защото тя ми взе ролята и аз заради това не успях да покажа какво мога. Аз съм най-добрата..!“ Отговарям: „Можеш ли ти, в една и съща вечер да пееш в Мюнхен, Токио, Виена, Стара Загора, Женева … Можеш ли във всеки театър да представиш тази роля? Не, нали? Значи, от всички хора има нужда“. Една голяма личност вижда глобално, може да реагира правилно. Ако хората така мислят, светът би имал по-малко проблеми.

На какво Ви научи животът в чужбина?

От 30 години живея в чужбина и съм уверена, че е по-добре един човек да си върши сам работата, отколкото четирима да вършат една и съща работа.

Какво е усещането години наред да сте на върха на оперната слава?

Шокиращото е, че в България много малко се знае за мене. Все още в нашите среди не се знае какво съм постигнала. Живеем в съвсем други сфери. През 1996 г. освен в Стара Загора, никой не знаеше за мене. В София имах участие в НДК и бях представена като начинаеща певица. Бях дебютирала в големи театри. През 1992 г. във Виенска опера…

Имам над 40 записани CD-та. Мисля, че няма друга българка с толкова много записи. След мене идва Соня Йончева. И това не е защото съм била много по-добра, просто съм била на нужното място и с нужните хора. Аз съм Камерзенгер на Виена и в Мюнхен. Моето име е в световните енциклопедии. Имам над 50 роли. За първите две години в операта в Цюрих имах 140 спектакъла, без да броя концертите. Води се статистика, която се знае от света.

Коя е любимата сцена, на която Веселина Кацарова се чувства най-добре и коя е най-добрата публика?

Най-знаеща е публиката на немскоговорящите страни, защото имат средства и купуват много добри певци. В Италия операта замря, защото дойде икономическата криза. Спомням си през 1992 г. дебютирах в Италия в Миланската скала с песенна вечер по творчеството на Прокофиев. Помислих, че накрая ще ме линчуват. Защо? Прокофиев е изключително труден композитор, но организаторите поискаха са дебютирам самостоятелно с песенна вечер. Ролан Гиньо ми акомпанираше- много добър швейцарски пианист. Концертът приключи при абсолютна тишина в залата и концентрация. Казах си:“Боже, помогни ми!“

Излязох на поклон при нормален аплауз. На италиански език попитах иска ли публиката да продължа. Отговориха ми:“Si,si!” Започнах с Розина от „Севилският бръснар“. След аплаузите трябваше да изпея още доста неща. Никога няма да забравя това преживяване.

Искам да кажа на българските музиканти, не защото съм аз и не защото има и други българи, които са направили голяма кариера: Много е трудно българин да пробие зад границите на България. Казвам това като честен музикант. И в същото време задавам реторичния въпрос: Трябва ли да мислим, че всичко, което идва от чужбина е добро. Това се отнася за всяка област. Те не ни предпочитат. Вземат ни само, ако те не могат нещо, както ние го можем.

Затова отново се обръщам към младите колеги: Тук съм, за да казвам истината. Защото има мои колеги, които отидат донякъде, върнат се и говорят измислици, просто на когото както му е угодно. Нека се говорят истините. Защото младите са бъдещето ни…Да, стават недоразумения, но ние трябва да бъдем подготвени технически.

Що се касае за оперното пеене, уверявам ви, че никого няма да смаем с един глас. Или колко е красив един глас. Важно е и е плюс и е привилегия, но са нужни много техника, знания, опит. На певците сега е много по-трудно да направят кариера, отколкото на мене, защото режисьорите изискват готови артисти и певци.

Госпожо Кацарова, Вие пеете с много интересни първокласни партньори. Имате ли случаи да е припламвала любовна искра между Вас? Например в „Кармен“ пеете с изключителния Йонас Кауфман?

Не, не, не! Йонас е много интелигентен певец и артист. Много рядко стават „пламъци“ на сцената, защото сме много концентрирани в това, което правим. Винаги мислим за гласа си, за това как се развива действието, за оркестъра и пр. Когато работя с него, го виждам по друг начин. Но ще му кажа на Йонас, че в Стара Загора има много фенки. Ние поддържаме контакти и ще му го кажа. Знаете, че тенорите са много импулсивни, много темпераментни, говорят, обещават, но когато дойде сюблимният момент се плашат. Имах много интересен случай: Пеех с Нийл Шиков. Във второ действие за любовната сцена в „Кармен“ ми казва:“Веселина, тук трябва да го направим много еротично. Ти лягаш, аз идвам, притискам те и пея. Каза ми го най-малко сто пъти. Какво става на спектакъла. Лягам на сцената, поглеждам го и го чакам. Чакам Шиков, чакам и го виждам, целият плувнал в пот, гримът му се е поразмазал и той е толкова уморен, че е забравил всякакви режисури. Веднага съобразих, надигнах се и му подадох ръка…Това е опитът ми…Обичам театъра.

Станах певица, защото обичам театъра. Оперните певци са пеещи драматични актьори. Затова мисля, че Мария Калас е направила революция. При нея всичко е тяло, игра, чувство и глас. Така разбирам оперното пеене.

С какви други интересни личности сте се срещнали на сцената?

Дълги години пеех с Едита Груберова. Впрочем преди няколко месеца тя се раздели със сцената на 74 години. Изключителна техника притежава тази прекрасна жена. Както Анна (Нетребко) и Елина (Гаранча) изпяха заедно белкантовия репертоар, аз изпях с Едита „Ана Болейн“, „Норма“ и много дуетни вечери с Брамс, Шуберт , Дворжак…Обиколихме света.

През 1989 г. когато напуснах България, беше голям шок за мене във всяко отношение. Много трудно свикнах. Добре, че работата ме пое. Напуснах родината си на 24 годишна възраст. Спечелих първа награда в Гютеслоу . Това е Бертенсман. Там се намира много богат концерн, който прави „Ное щимен конкурс“. Втора награда спечели Рене Папе – изключителен бас, германец. Печеля наградата и се връщам в Цюрих. Италианките, които бяха скъсани на конкурса, пееха големите роли. Весето започна с Алиса в „Лучия ди Ламермур“ с Едита Груберова. Идва Груберова на репетиция. Тази жена маркираше през цялото време, но на позиция. Зачудих се, как ще изпее спектакъла. А режисурата е доста сложна. На най-трудната си ария, тя лягаше на едно легло. Мислих, че това не е възможно. Започва спектакълът. Тя започва да пее изумително и аз забравям репликите си. Беше толкова гениално. След спектакъла звъннах на родителите си и им казах, че не зная защо пея. Мислила съм, че нещо мога. Аз нищо не мога. Това ,което направи Груберова, беше висш пилотаж. Тя умееше да се представи по толкова лесен начин, а който разбира усеща колко това е трудно. Изключително голям артист беше. Тя ме научи на много неща до такава степен, какво иска Весето да постигне с гласа си. Тя беше мой пример като артист.

Вашата кариера се свързва с името на големия диригент Херберт фон Караян…

Много пъти съм обяснявала, но си мисля, че журналистите буквално си измислят или интерпретират до неузнаваемост това, което съм споделила.

Ще се върна на това, че съм певица номер едно в света. Била съм в листи, но никой не е номер едно. Била съм в топ-топ-топ, но никой не е номер едно, включително и Анна Нетребко. За България – да, и за света – стоя в топ листите. Ако в Миланската скала попитате за Веселина Казарова , знаят коя съм…Но това не е най-важно. Най-важно е да бъдем честни, да бъдем добри, не с навирени носове, а истински и истинни.

Сега ще разказа истинската история, свързана с мене и Караян. По време на моето следване, Вокалният факултет решава пет студенти да бъдат изпратени във Франция на турне. Пристигнахме във Франция и почти всеки ден пяхме в различни клубове, на малки сцени, в Консерваторията. Бях много болна.

В Марсилия разбираме, че Гена Димитрова ще пее в един спектакъл и отиваме да я слушаме. Тя беше не само изключителен, но и много щедър човек. Тя на всички ни раздаде пари, да си купим нещо. Това за нас по онова време, беше невъобразим жест. Освен това тя реши, като се прибере в България, да бъдем включени в концерт, с нейно участие. Така в Софийска опера изпях Розина от „Севилският бръснар“. Раздаде ни на всички тоалети и т.н. На този концерт присъства Луиза Ласер Петров. Тя направи магнетофонен запис, който изпрати на Караян във Виена. Караян ме чува и казва:“Това момиче искам да дойде в Залцбург“.

Тогава Концертна дирекция София, не искаше да ме пусне. Получавам буквално един час преди излитане на самолета виза, без никакви подробности. Пристигам в Залцбург и после разбирам, че на летището ме чака секретарката на Караян. Вземат ме и ме водят в Голямата фестивална къща в голямата зала, където виждам Доминго, Караян- на първия ред с анцунг…Беше накрая на живота си. Искаше да изпея Хамолната меса на Бах, защото харесваше моите ниски тонове. Работих с него една седмица. В това време умира моята баба и се прибирам в България.

Моята карма е „вземам нещо и губя нещо“.

За съжаление месата не можа да се осъществи.

Междувременно моята преподавателка проф. Реса Колева искаше да ме изпрати на конкурс в Испания. Трябваше там да отидат и Александрина Пендачанска и Бойко Цветанов. На тях Концертна дирекция плати командировъчните, но за Весето се оказа че няма средства. Реших, че няма да отида и се връщам в Стара Загора. На улицата срещам не помня кого от ръководството на операта, но ми се предложи да участвам следващата вечер на концерт във Фестивала на оперното и балетното изкуство. И ми се казва, че някакъв менажер от Цюрих ще присъства. Излизам на сцената, пея и се оказва, че присъства не менажер, а директорът на Цюрихската опера. Поканиха ни след концерта на вечеря във „Верея“. Моята преподавателка ме изкритикува най-напред за тоалета ми. Бил само черно и бяло. Когато дойде Гросер най-напред ме поздрави за изключително добрия вкус за тоалета ми. Бях с бяла блуза с буфон и дълга черна пола, които беше ушила майка ми. Понякога малкото е повече. Преводачката ми казва:“Господин Гросер не е сигурен дали ще Ви вземе в оперното студио или ще Ви вземе за солист. Ще Ви отговори след една седмица“. След една седмица получавам договор за две години с Цюрихска опера.

Преди Цюрих отивам във Виена. Луиза Ласер Петров е молила два месеца Йоан Холендер да ме чуе. Преди две години той ми разказа истината за мен. Той й е казал:“Тази българка няма да чуя. Имам много солистки. Имам достатъчно мецо сопрани“. Накрая го убеждава, но той е категоричен:“Нека да дойде, но няма да я взема!“

Боже, ако съм знаела тези неща??! Като млад човек, ако съм знаела за тези перипетии, кой знае как съм щяла да реагирам. Аз отивам, изпявам си ариите, чува ме, вика ме в дирекцията и ми казва:“Веселина, давам ти „Севилският бръснар“ във Виена. Няма да се явяваш на конкурса в Белведере, защото ако не вземеш първа награда, няма да те пусна да дебютираш. А на конкурса са игри. Не мога да гарантирам, че ще ти дадат първа награда“. Послушах го, не отидох. Помоли ме всички договори за драматичния репертоар да анулирам, а имах договор с Мирела Френи за „Дон Карлос“. „Ти трябва да пееш Росини и Моцарт дълги години“ ми препоръча Холендер и аз го послушах и не сбърках.

Всичко това говоря, веднъж да си го кажа както е, защото има най-различни версии и интерпретации, а втори път за младите певци.

Как се чувствате като преподавател? (Въпрос от публиката)

Този майсторски клас правя за младите певци. Беше ми казано миналата година:“Веселина, моля те изпей нещо на заключителния концерт, за да дойдат хората!“ Правя майсторски клас, за да уча младите певци. Не мога да изляза пред публиката и да кажа:“Сега ще изпълня нещо, за да видите как аз мога да пея“. Ще ви споделя много тъжен момент за миналата година. На концерта имаше не повече от 70-80 човека. Мили старозагорци, никой по света няма да ми повярва този факт. И знаете ли, лично аз не бях обидена, защото съм си направила името. Може би публиката си мисли, че майсторския клас посещават начинаещи певци. Разбира се, че може да има и такива, но участниците са с много хубави качества, които искат да усъвършенстват още повече. Моля ви, уважаеми съграждани, посетете заключителния концерт на 4 септември 2019 г. не заради Веселина Кацарова, а заради децата ви, за внуците ви, да ги учим на естетика, на добро…Иначе как ще продължи това велико изкуство?

Как ще мобилизирам певците?

Вярвам на Стара Загора. Затова се съгласих да бъда артистичен директор на Държавната опера в моя роден град. Спомняте ли си, че преди години имахме моменти, когато искаха да я закрият…

Трябваше да сложим някакви цени за майсторския клас. Дори исках българските участници да не заплащат нищо, но така или иначе трябваше да сложим някакви цени. Когато ги обявихме, една от участничките помислила, че сме пропуснали една нула.

Искам да споделя какво правим на нашия майсторски клас с Николай Ханджиев: Идвам тук да си предам опита. В продължение на две седмици работим по 10-12 часа. С размера на заплатената такса, в Цюрих не бихме могли да си купим един билет за оперно представление.

Кой е Вашият кумир в оперното изкуство?(Въпрос от публиката)

Жулиета Симеонато. Тя разви моя критерий за пеенето. Но няма да имам време да изброя всички, които са допринесли за моето изграждане и разбира се са получили възхитата ми: Куини Джоунс – вагнеровата певица. Пяла съм с Джакомини. Това е най-драматичният тенор, който аз съм чувала на живо. Пласидо Доминго ме е дирижирал. Прекрасен е Хосе Карерас като партньор и блестящ тенор. Пяла съм с актуалните певци като Йонас Кауфман и Хуан Диего Флорес. Не съм пяла с Павароти. Когато той почина бях в Токио. Плаках. Светът загуби гений. И знаете ли как накрая на кариерата му в Ню Йорк са го линчували, защото бил в криза…Лошотията на хората може да зачеркне абсолютно всичко добро и велико. Как не ги е срам..!

Пея в Софийска филхармония. Миналата година трябваше да гостува Томас Хемпсън, който се разболя. Прочетох реплика, че в България идват вече певци, които са зле, не могат да пеят и се представят в Софийска филхармония. Прочетох, че ще дойде Елина Гаранча. Ха, и нея ли погребаха?!! Срамота е да се говори така за Томас Хемпсън. Защо не се обърнем назад в годините и да се види какво той е оставил. Такива реплики на Запад не съм чула никога, мили българи. И най-тъжното е, че ги чувам от моите колеги.

Какво стопля Веселина като човек след концертите, когато е сама, когато е със себе си. След срещите, на които съм присъствала и присъствам зная, че у Вас живее едно чувствително, талантливо, добро дете. Детето у нас, когато, дай Боже, остане да съществува(Въпрос от публиката)

Стопля ме, когато някой ме прегърне истински, когато чувствам, че човекът е искрен с мене. Чувствам всеки, който е фалшив. Нося силна енергия и чувствам, когато някой е преправен. Преглъщам…Но обичам, когато ме целуват искрено, когато целувам моя син, когато моят татко ме е прегръщал и моята майчица… (Разплаква се).

Вие ме разплакахте с въпроса си. Аз съм искрена и открита. Естествеността у хората намирам за мъдрост. Да бъдеш естествен е и сила.

Какъв е пътят на Вашия вече 21-годишен син?

Моят син е студент по медицина. Иска да става хирург.

Госпожо Кацарова, Вие сте артистичен директор на Старозагорската опера. Благодарение на Вас тук дойдоха да пеят плеада известни певци. Какво да очакваме занапред?

Тези мои колеги дойдоха благодарение на цялата трупа на Старозагорската опера и на директора Огнян Драганов. В операта се прави много голям репертоар. Ръководният екип създава изключително много работа за хор, за оркестър, за солисти. Теоретично нямаше балет, а сега благодарение на Силвия Томова мерим мегдан с най-добрите трупи. Специално пристигнах в Стара Загора за постановката на „Трубадур“ на стадиона. Отидох на една-две репетиции на балета. Не мога да отлича дали съм в Цюрих или в Стара Загора. Особено ми харесва, че групата е интернационална. Когато различни народности се събират за обща кауза, те се учат едни други на естетика, на начин на поведение, на техника, на коректност…Ако няма място за сравнение, няма място за развитие.

Огнян Драганов постоянно нещо измисля и работи. Той е работохолик. Мисля, че вечер не спи … Срещу мене в залата е друг съратник – Красимир Червилов, по- назад е зам.директорът Славчо Николов…Всички тези хора, дори и корепетиторите, и техническият персонал са отдадени на операта. Това изкуство изисква много средства. И тук виждам представител на Общината – г-жа Диана Атанасова, началник на отдел „Култура“ в Община Стара Загора, Общината винаги е отзивчива към потребностите на операта, което й прави чест.

Често колегите споделят, че в операта вземат много ниски заплати. Но как да се увеличат, ако няма публика? Трябва салоните да са пълни със зрители, за да има средства, певците да имат мотивация. Певците не могат да пеят добре на празна зала. Всичко е много навързано.

В операта стават много неща, много се работи. Понякога хората се преуморяват, но се направиха и изумителни неща. Нещо хубаво става и ще става…

Какво Ви предстои в новия творчески сезон?

На 4 септември 2019 г. ми предстои заключителен концерт на Втория международен майсторски клас на Веселина Кацарова . Публиката ще чуе и види прекрасни певци от Япония, Италия, Кипър, Швейцария, Турция, Франция…Веднага след концерта пътуваме с Огнян Драганов за Рим. На 6 септември ще участваме в пресконференция за копродукцията на операта „Атила“ на нашата опера и операта в Каляри. Премиерата там е на 27 септември. В Стара Загора постановката ще се представи на 4 юли 2020 г. на стадиона под диригентството на маестро Донато Ронцети. На 7 септември се прибирам в Цюрих. След три дни заминавам за Монако и започвам международен майсторски клас. На финала му имам концерт. Следва концерт в Германия и друг мой майсторски клас в Берлин. Хосе Кура написа оратория, в която ще пея заедно с Рамон Варгас.

Уча ролята на Азучена от операта на Верди „Трубадур“. Дебютът ми ще е във Висбаден, където ще имам 7 спектакъла. Ако се справя, ще се върна в Стара Загора да я изпея. След това заминавам за Япония с „Набуко“ – заедно с Мария Гулегина – по два пъти в Токио, Осака, Нагоя…Пея много концерти. През м. декември в Цюрих ще имам две много интересни вечери с песни на Тости с оркестър. Може би ще ги запиша. Не мога да се оплача от моя творчески живот.

Вече не мога и не искам да пея с тези бързи темпа. Сега започнах малко да живея. Живяла съм в един мой свят. Живяла съм за моите родители. Сега мъничко започвам да живея в истинския смисъл на думата и за себе си.

Коя думичка, изречена от старозагорци за Вас, най-много би Ви радвала?

Веселина беше добър човек!

Каква е Вашата формула за щастие?

Любов.

Росица Ранчева