Нови автентични носии показа Яна Ленова-Димитрова

И тази година, като съпътстваща проява в рамките на ХІV Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“ , който се проведе на 24 и 25 август 2019 г. на Старозагорските минерални бани , в най- „вкусната“ и атрактивна сцена „Селският двор“ беше подредена изложба на автентични народни носии от личните колекции на Елена Тилова и Яна Ленова-Димитрова, както и на техни големи цветни фотографии.

„Показваме носии от източен и югоизточен тракийския район около Стара Загора, обясни за dolap.bg Яна. Това са две носии от старозагорско на омъжена жена и малко момиче. Носията от село Гълъбинци, Ямболско, е характерна за региона от Ямбол до Нова Загора. Има носия от Любимец, Харманлийско и от Елховско. Има и средногорска носия, характерна за селата около южната яка на Средна гора…“

Хубавата Яна беше се изкиприла с нова носия от село Дъбене. Сукманът е черен, с везани опашки и колан. Украсата е от гайтани по полите и по пазвата. Забрадката е „караманлийка“. Украшенията са сребърни пафти, трепки и гривни.

И дали, че беше се пременила с много изискан тоалет на повече от 100 години, или просто си е красива горда българка, но очите й не само сияеха от самочувствие и щастие, но и с тях палеше стотиците, дошли да се порадват на всичко ценно и родно.

Със същото самочувствие беше и охраната й – Христо Недялков от Карлово и гайдарят от Стара Загора Николай Червенков – хубави, яки млади българи, излезли като че ли от музейните витрини или от филмите: от главата до петите облечени като едновремешните хайдути, запасани с пищови и ножове.

„В миналото, когато по българските земи са върлували кърджалиите, манастирите са наемали хайдути, наречени пандури, които са ги охранявали. Охранявали са и ценностите наоколо, а също и населението, което е подпомагало светите обители. Нашата цел сега е да охраняваме изложените тук ценности“, обясни Христо Недялков. Малко след това, Николай наду гайдата и събра народа на дълго, дълго хоро.

Преди 4 години Яна Ленова-Димитрова за първи път участва във Фестивала на народната носия в Жеравна и оттогава започва да събира носии. Вече има 17 пълни носии. Първата, която купува е плевенски бръчник. Най-любима й е родопската носия от Средните Родопи – тъмносиня, с червено бикме (техника на бродиране), с червена кърпа, с типичната престилка в жълто, оранжево и керемиденочервено, втъкана в квадрати.

Интересът на Яна Ленова към българското етнографско богатство е запален в студентските години от преподавателя й по фолклор във Великотърновския университет – проф. Анчо Калоянов. Вече е магистър по „Българска филология“. Реализира се като организатор в Къща-музей „Гео Милев“ Стара Загора. Отворена е за всичко, което е свързано с изкуството, литературата и културата, но душата и сърцето й са обречени на красотата на българската отколешна носия, на българските традиции. И това я прави щастлива.

Росица Ранчева