Етнографски комплекс и амфитеатър „Дамасцена“-духът на миналото и поле за изява в името на красотата и духовността
Не знам колко хора от вас са гледали филма ,,Дамасцена”. Първата премиера на филма беше на 29.10.2017 г., на сцената на Държавна опера Стара Загора, заради благодарност към хората в региона, участвали в снимките. Втората – на следващия ден, в кино ,,Люмиер”, в София. Един филм, разказващ истинската история на един човек, роден и прекарал детството си в Долината на розите. Филм за един истински живот. Филм, който те кара да мечтаеш, да се усмихваш, да си горд, че си българин. Филм, пълен с позитивизъм, с вяра и с надежда. За мен – един от най-прекрасните български филми, създавани някога. Г- н Стоянов ни увери ( в разговор, който се провежда година и половина след премиерата на филма), че ще имаме отново възможността да го видим, в още по-въздействащ и впечатляващ вариант. В по-широк формат, в който според него, внушенията от филма са много по-силни и по-категорични. Беше споделено с нас, че в момента този вариант на ,,Дамасцена” се представя в Турция при изключителен интерес. Долап.бг. беше първата медия в България, която отрази премиерата на ,,,Дамасцена”, на сцената на Опера Стара Загора, изразявайки отношението си към този филм ( с публикация от 29.10.2017 г. – ,,Дамасцена-филм за българския характер”) Признавам си, че преди този филм не знаех почти нищо за този човек, за това ,,богатство”, за този храм на българщината, за тази магия на някакви си 50 км от Стара Загора, в сърцето на Долината на розите.
Това, което бях прочел за етнографски комплекс,,Дамасцена”също беше нещо, нямащо нищо общо с онова, което видяха очите ми при първото ни посещение там. Посещение, осъществено благодарение на нашия невероятен, семеен приятел – д-р Белчо Добрев от Казанлък. Един Човек и Лекар с главни букви. В прекия и в преносния смисъл на думата.
В разговорите ни с д-р Добрев беше станало въпрос за това, че г-н Стоян Стоянов, прототипът на главния герой във филма, негов личен приятел, строи комплекс – впечатляващ амфитеатър, на територията на етнографски комплекс ,,Дамасцена”. Виждах прекрасните възможности в един контакт на този човек, г-н Стоян Стоянов, с институцията Опера Стара Загора, работното място на Уляна. Предложението за среща беше посрещнато с интерес и от двете страни. И ето ни тук, на територията на комплекс ,,Дамасцена” , с Уляна и с д-р Добрев, след любезната покана от страна на г-н Стоянов, да се видим в подходящо за него време. Г-н Огнян Драганов, директорът на Опера Стара Загора, беше по това време в Италия. С него и с неговия ,,екип за бързо реагиране” щяхме да посетим комплекса отново съвсем скоро.
…
Едно от най-радващите неща, от всички онези, които чуваш е това, че тези хора не мислят единствено и само за финансови резултати. Това, което те кара да мечтаеш, като ги слушаш, визирам разговора си с г-ца Станислава Стоянова, прелестната дъщеря на г-н Стоянов, е голямото уважение към предците ни, към нашите корени, дълбокото преклонение пред величието и културата на траките – хората, обитавали тези земи преди хиляди години. Хората, положили началото на нашата история, както г-ца Стоянова се изрази, далеч преди 681 г. Дори не можах да разбера напълно всичко от нея за онова, което предстои да бъде направено – като реплики на предмети и мозайки от тракийски гробници,
като препратки към тракийската писменост, като картини – послания, запечатали мъдростта и отношението на траките към света, и възприятията им за него.
Бях убеден, че след приключване на строителството, въздействието на всичко това щеше да бъде неповторимо. Тя ни сподели, че сме първите, на които тези неща се показват сега, преди още да са видели бял свят и преди да са завършени.
Изключително удоволствие беше да виждаш срещу себе си млад човек с подобно отношение към историята, към българския дух, към онова, което ни е пренесло през вековете и ни е съхранило като хора и нация. Признавам си, бях безкрайно впечатлен от това, което чух. Бях сигурен , че с прелестната г-ца Стоянова има още много за какво да говорим.
Много силно ми напомни на нашата прекрасна дъщеря Жени. Спокойна, уравновесена, умна. Тези млади хора са огромна надежда за нацията ни, за България. Бог да ги пази! Тези деца заслужават поклона и уважението ни.
…
Настанили сме се удобно на ,,специалната маса” на домакина, която е отредена само за него и за негови гости, след любезната покана от страна на прелестната му дъщеря…
Не знам дали има нещо по-мотивиращо и по-вдъхновяващо от живота и делото на хората, които са постигнали мечтите си. И които продължават да ги постигат. Защото мечтите също са в движение и също се развиват.
Когато говорят такива хора, най-доброто нещо, което можеш да направиш е да притихнеш, да замълчиш и да попиваш всяка дума. Всяка дума, казана от такъв човек, е белязана с мъдрост. С мъдростта на живота. Не с фантазиите на писанията и на пожеланията тук и там.
– Преди години, когато беше по-лесно да излезеш навън, за да изкарваш прехраната си, аз избрах да остана тук. И не сгреших. Послушах интуицията си. Винаги съм слушал интуицията си. И тя никога не ме е подвела – започва разговора г-н Стоянов, след като се присъединява към нас, след около петнадесет минути.
Човекът, когото виждам насреща си, е много по-интересен и по-колоритен от главния герой във филма ,,Дамасцена”. В пъти. И няма как да е иначе. Приказката от филма е пресътворена тук, наяве, от този човек. Животът е по-пъстър, по-неотразим и по-прекрасен от всякакви фантазии. Животът е полето на реализация на нашите представи и мечти.
Г-н Стоян Стоянов казва, че досега не е давал интервюта и няма намерение да го прави. И няма нужда. Онова което правиш – делата ти, са най-доброто интервю, което можеш да предложиш на света. В Библията пише – ,,по делата ще ги познаете”. Останалото е демагогия, лъжа и лицемерие.
Разговорът с г-н Стоянов тръгва в посока на подобни, туристически комплекси, които, както се оказва после, нямат нищо подобно и нищо общо с този тук.
– Имате ли желание да се върнете в ,,Замъка на ветровете” до Созопол, например, защото аз нямам ? – пита Стоян Стоянов.
Не бях се замислял над това. От последното ми посещение в ,,Замък”-а минаха доста години. Когато минавам покрай него, го поглеждам през стъклото на колата, но наистина не съм изпитвал вътрешна потребност да отида отново. Колко интересно!
– А всички, които са идвали тук ми казват, че искат да дойдат отново и го правят!
Да, прав е Стоян Стоянов – тук усещаш връзката с корените си, с миналото, с българския дух, с онова, което очаква да намери душата ти.
-Преди десетина години, когато се роди този проект в главата ми, в България никой не мислеше и не говореше за култура. Камо ли някой да инвестира в култура, която я се появи, я не. Аз бях сигурен, че това време ще дойде. И то дойде, за моя голяма радост. Аз се радвам, че сега тук , в комплекс ,,Дамасцена”, можете да видите това, което очаквате и искате да видите. Като българи, носещи в гените си духовното наследство на една неповторима, тракийска култура.
– Много ме дразни негативизмът. Знаете ли, че в една Германия дупките по пътищата са три пъти повече и три пъти по-големи отколкото у нас, но никой не говори за това. Живеем върху едно от най-прекрасните кътчета земя на планетата. Започвам да си мисля за телевизия, която да показва само положителни новини и май ще го направя.
Знам, че просто трябва да мълча и да слушам. И, че нито една дума не е казана случайно. Позволявам си да задам няколко въпроса:
-Как върви работата в момента и има ли проблеми с работната ръка? Почти всеки един работодател сега в България се оплаква от липса на работници!
– Няма никакъв проблем с работната ръка – е неочакваният за мен отговор – всичко е въпрос на заплащане и на ясна, твоя визия какво очакваш от съответния човек.
Много интересна гледна точка, до която всъщност се усещам, че и аз съм стигнал по емпиричен път, но досега не съм се замислял над това.
– Ако нещо не се получава, аз не търся вината в другия, а в себе си. Значи нещо не съм видял и не съм разбрал. Това например ми стана пределно ясно, когато назначавах готвачите си в ресторанта. Имаха всичко необходимо за перфектната работа, но нещата не ставаха. Тогава разбрах, че причината е в мен. Изпратих всички на най-доброто възможно обучение и елате да ги видите сега. Не всички станаха перфектните майстори в занаята, но така всеки застана на мястото, на което сега се справя най-добре. Оказва се, че всеки един човек има определен талант за определено нещо. И не можеш да очакваш от него това, което другият прави перфектно. Всеки е силен в своите си води. За тази ясна визия за нещата става въпрос.
…
Сега, доста време след този разговор, си давам сметка, че това всъщност си беше среща с интервю, на каквато много малко хора са имали шанса да присъстват. Г-н Стоян Стоянов не обича публичните изяви. В хода на разговора с него се появи някакъв човек, силно впечатлен от това, което беше видял и който пожела да се види с домакина, за да му стисне ръката. Беше пратен от г-н Стоянов някъде в друга посока за среща с този, когото търси. Помня, че той не присъства и на премиерата на филма ,,Дамасцена” в Опера Стара Загора, през 2017 г., но беше изпратил послание към зрителите – ,, Всеки един от тях да се опита, да потърси себе си в някой от героите във филма!”.
Той не се появи и на откриването на амфитеатър ,,Дамасцена”, на 22.06.2019 г., което беше ознаменувано с част от репертоара на Хор на Държавна опера – Стара Загора,
с представление на фолклорен ансамбъл ,,Настроение”,
със спектакъл на формация ,,Багатур”- прабългарската школа за оцеляване и съхраняване на българските традиции, с концерт на Мариана Попова.
Актьорът Веселин Плачков, изпълнителят на главната роля във филма ,,Дамасцена” беше водещ на спектакъла, посветен на откриването на този ,, Храм на културата” в Долината на розите. Думи, посветени на сътвореното от Стоян Стоянов през годините за хората в региона и за съвместната им работа, думи на благодарност и признателност, бяха казани от кметовете на Община Казанлък, Галина Стоянова и на Община Павел баня, Станимир Радевски. Личеше радостта в думите им, че в Долината на розите го има този човек. На когото могат да разчитат и с когото могат да работят заедно. Има ли по-голямо признание от това? Специални поздрави получи екипа на комплекс ,,Дамасцена” и от министъра на туризма в България, Николина Ангелкова.
Поканените гости бяха стотици. И на всеки беше обърнато внимание. На мен лично ми беше особено интересно как ще изглеждат, сега например, полетата с рози между редовете за зрители в амфитеатъра. Бях ги видял съвсем скоро в насипно, сурово състояние.
Сега изглеждаха съвсем различно. Амфитеатърът е направен така, че да прилича на огромна кошница с рози.
Всичко вече беше друго. И сцената, и стълбите нагоре, и картините по стените, и репликите на Тракийското съкровище.
Веско Плачков сподели нещо със зрителите:
– Г-н Стоянов отказа да присъства тук днес поради една причина. Каза ми, че може и да не може да преживее радостта от това събитие.
Може би не е лесно да видиш на живо сътворена мечтата си. Защото сигурно прекалено много са жертвите, които си направил това да се случи. Но при всички случаи си заслужава. Заради думите, които могат да бъдат казани, заради хората, които си събрал в името на нещо непреходно, заради това, което ще остане след теб, защото остава и се помни направеното за другите. Докато има хора, които носят в себе си усещането за принадлежност към един народ и за национално достойнство, на чувство на уважение и на благодарност към някой, който говори не с думи, а с делата си. Да даде Бог да бъдат още много българите като него, притесняващи се да видят на живо сътворена мечтата си. И ако не за това, изобщо струва ли си да се живее за нещо друго.
Накрая на спектакъла, когато Мариана Попова запя ,,Две хубави очи” по музика, написана от него самия, г-н Стоян Стоянов все пак се появи на сцената.
За да обере овациите на стотиците хора, изправили се на крака, да му засвидетелстват уважението и признателността си за това, което бяха видели и преживели, и предполагам, да му върнат обратно частица от топлината, стоплила душите им в тази незабравима юнска вечер.
Христо Рашев
Снимки – авторът