Функционална медицина – бъдещето на медицината. Кардиометаболитен хранителен режим.
Какво е функционална медицина?
Какво представлява функционалната медицина? Ориентирана към сътрудничество, холистична, съсредоточена върху лечението, тя е бъдещето на здравеопазването.
Функциооналната медицина е истинското здравеопазване. Тя е различен медицински модел — със самостоятелен и много по-различен подход от този на конвенционалната медицина — подход, който насърчава човека да избира целенасочено стремежа към постигане на добро физическо, психическо и емоционално състояние (уелнес концепцията ни учи да приемаме грижата за здравето си, като част от своя начин на живот) и спомага както за предотвратяването, така и за лечението на хроничните заболявания, най-големият здравословен проблем на нашето време. Въпреки че тази концепция не е нова, в този смисъл, нейният подход е революционен. Функционалната медицина е бъдещето на медицината.
Това звучи чудесно, но как точно работи тя и как изглежда на практика, за пациенти и за практикуващи?
Какво представлява функционалната медицина и по какво се различава от конвенционалния подход?
Представете си, че сте в лодка и лодката пропуска вода. Можете да изгребвате водата от лодката, така че тя да потъва по-бавно, но ако течовете продължават, успехът ви да се държите на повърхността ще бъде ограничен. Подходът на конвенционалната медицина е ориентиран най-вече към изгребване на водата от лодката, без да се ремонтират пробойните. Но няма ли да е по-смислено преди всичко да се предотврати получаването на течове, и след това, ако все пак те се появят, да бъдат изцяло отстранени? Първоначално може де се наложи да се изгребва известно количество вода, но ако течовете бъдат отстранени, лодката ще стане стабилна. Няма да има нужда повече от изгребване и плаването – или животът – може да продължи (и може да бъде по-добър от преди). Това е идеята на функционалната медицина.
За да ви помогнем да разберете по-добре функционалната медицина, нека погледнем отвъд метафората и да направим сравнение с практиката на конвенционалната медицина.
| Функционална медицина | Конвенционална медицина |
| Ориентирана към здравето | Ориентирана към болестта |
| Основаващ се на сътрудничество модел, в центъра на който е пациентът | Експертен модел, в центъра на който е лекарят |
| Биохимична индивидуалност | Всички се лекуват по един и същи начин |
| Икономически ефективна | Скъпа |
| Облекчава симптомите като отстранява причината | Подтиска симптомите с лекарства |
| Превантивен подход | Ранно откриване на заболяването |
| Интерактивна връзка между лекар-пациент и високотехнологична стратегия | Високотехнологична стратегия |
Функционалната медицина е съсредоточена върху здравето, не върху болестта
Насочена е към индивидуалния пациент, не към лекаря
Функционалната медицина е холистична (поглед към човека като цялостно същество, https://vitarama.bg/bg/za-holistichnata-medicina-i-podhod-kam-zdraveto-s-d-r-gaydurkov/385/item/), не специализирана.
Функционалната медицина определя как и защо е възникнала болестта и възстановява здравето като отстранява първопричините за болестта за всеки човек индивидуално.
ОСНОВАТЕЛИ
Сюзън и Джефри Бланд, докторска степен
През 1990 година, американският лекар Джефри Бланд създава концепцията за Функционалната Медицина, като дисциплина обединяваща прогреса в основните медицински науки с опита в клиничната медицина с цел да се решат нарастващите проблеми свързани с хроничните болести. През 1991 година Джефри и Сюзън Бланд основават и финансират Института по Функционална Медицина. Функционалната медицина е създадена от основателите си като биология-на-системите подход към превенция и управление на хроничните заболявания, използващ подходящи инструменти, включващи хранене, начин на живот, физически упражнения, околна среда, структурни, когнитивни, емоционални и фармацевтични терапии целящи да отговорят на индивидуалните нужди на пациента.
Институтът по функционална медицина се намира в град Вашингтон.
КАРДИОМЕТАБОЛИТЕН ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ
ПОДРОБНО РЪКОВОДСТВО
СЪДЪРЖАНИЕ
Защо е необходим Кардиометаболитен хранителен режим? ……………2
Характеристики на Кардиометаболитния хранителен режим ………….2
Преглед на Кардиометаболитен хранителен режим…………………………6
Лечебни храни за кардиометаболитно здраве …………………………………9
Отчитане на конкретни условия ……………………………………………………13
Често задавани въпроси ………………………………………………………………..15
Ресурси и инструменти за успех ……………………………………………………17
2016 г., ИНСТИТУТ ПО ФУНКЦИОНАЛНА МЕДИЦИНА
Защо е необходим Кардиометаболитен хранителен режим?
Кардиометаболитният хранителен режим е предназначен за следните лица:
- Хора с рискови фактори за сърдечносъдови заболявания (ССЗ)
- Хора със ССЗ (например, високо кръвно налягане, висок холестерол и повишено ниво на мастите/липидите в кръвта)
Диетата и начинът на живот са ефективни за предотвратяване и лекуване на всички тези състояния. Този режим позволява на хората да използват храната като лекарство, за да лекуват първопричините за болестта.
Характеристики на Кардиометаболитния хранителен режим
- Променен подход към храната по средиземноморски: пълноценни, непреработени храни, като плодове, зеленчуци, пълнозърнести, ядки, бобови, млечни произведения, зехтин екстра върджин, подправки, малки (скромни) количества птиче месо, риба, червено месо и червено вино. За здравето на сърцето, кръвоносната система и метаболизма, най-важна е комбинацията от тези храни, а не консумацията на някоя от тях.
- Нисък гликемичен индексИма два начина за определяне на въздействието на храната върху кръвната захар. Единият е гликемичният индекс (GI), вторият е гликемичният товар (GL). Индексът класифицира храните съдържащи въглехидрати от 0 до 100 в зависимост от това колко бързо храните повишават нивата на кръвната захар. Захарта (глюкозата) има индекс 100, най-високата стойност, с най-силен ефект върху кръвната захар.Храните с нисък ГИ са най-добрият избор, но повечето хора могат периодично да консумират храни със среден ГИ (56-69). Да се помни, че храните със среден и висок ГИ трябва да бъдат консумирани с протеини или мазнини, които забавят гликемичното въздействие на тези храни. В храните със среден ГИ се включват стафиди, повечето пълнозърнести хлябове, и зърнените продукти, кафяв или бял ориз басмати и банани, което е една малка част от тези храни. Повечето скорбялни зеленчуци, като картофите, също имат среден ГИ.Важно е да се отбележи, че ГИ е свързан с увеличаването на кръвната захар при определена порция от всички храни. Той не взема задължително предвид порцията от тези храни, която се консумира при едно типично хранене. Например, динята се счита че има висок ГИ, но обикновено човек изяжда относително малко количество на едно хранене; поради това, действителното гликемично въздействие може да не е чак толкова значително.ГТ се изчислява, като се умножи ГИ на една храна (като процент) по броя на чистите въглехидрати (т.е., общите въглехидрати минус фибрите) в дадена порция храна. Резултатът е показание в каква степен тази порция храна най-вероятно ще увеличи нивото на кръвната захар.Храните с нисък ГТ са със стойност 10 или по-малко. Те освобождават глюкозата по-бавно от храните със среден или висок ГТ. В замяна на това, тялото може да поддържа едно по-стабилно ниво на енергия за по-продължителен период от време. Храните със среден ГТ имат стойности от 11 до 19, а тези с висок ГТ – от 20 и нагоре. Най-общо, преработените храни имат по-висок ГТ, отколкото свежите натурални храни.
-
- Много зеленчуци и плодове имат нисък ГТ, включително: броколи, зеле, карфиол, целина, зелен фасул, гъби, спанак, киви, папая и диня. Най-полезните пълнозърнести, които имат както нисък ГИ, така и нисък или среден ГТ, включват: студено-кълцани овесени ядки, овесени ядки-пресовани, булгур и ечемик. Пълнозърнестият ръжен хляб и крекерите със семена и овесени ядки са с ниски ГИ и ГТ. Други зърнени култури и хлябове са със среден ГИ и ГТ. Кародиометаболичният хранителен режим предоставя списък на позволените храни, които имат нисък или среден ГИ или ГТ.
- Консумирането на подходящи порции храна с нисък ГИ и ГТ, помага за стабилизирането на кръвната захар през деня. Когато кръвната захар е стабилизирана, хората чувстват по-малко глад и апетит и имат по-добро здраве като цяло, независимо дали имат сърдечносъдови оплаквания, метаболитна дисфункция или дисбаланс на кръвната захар.
- Тъй като всички ние консумираме комбинация от храни с различни нива на ГИ, се използва също така понятието гликемичен товар (ГТ), за да се получи една по-задълбочена представа за гликемичното въздействие на диетата като цяло. ГТ взема под внимание определени порции храна и затова дава по-реалистична оценка на гликемичния ефект.
- Храни, съдържащи рафинирана захар, изкуствени подсладители и рафинирани зърна се считат за храни с висок ГИ, защото предизвикват рязко покачване на нивата на кръвната захар. Тук се отнасят кейкове, бисквити, пайове, бял хляб и други преработени храни.
- Целта на Кардиометаболитния хранителен режим е да се консумират храни с нисък GI – 55 или по-нисък. Пример за храни с нисък GI са бобовите култури (напр., соя, боб кидни, леща, нахут), ядките (напр., бадеми, орехи), семената (напр., тиквено семе, ленено семе, сусам), повечето непокътнати зърна (напр., овес, ечемик, лимец) и повечето зеленчуци и плодове (напр., праскови, ягодоплодни).
- Резките повишения и спадане на нивата на захарта и инсулина през деня не са здравословни в дългосрочен план. Най-вече за хора със сърдечносъдови проблеми.
- Целеви калории: специалистът може да ви предпише подходящо за вас количество калории.
- Баланс на кръвната захар: едно хранене трябва да предоставя енергия най-малко за 4 часа, преди човек да почувства нужда да се храни отново. След хранене, вие трябва да си отбележите нивото на енергия през следващите няколко часа. Балансираното меню следва да ви даде усещане за удовлетвореност, ясна мисъл, способност за концентрация и достатъчно енергия. Ако един час или малко повече след хранене изпитате глад, или имате „съзнание в мъгла“, треперене или умора, това означава, че в яденето ви нещо е липсвало, най-вероятно протеин, мазнина, или достатъчно пълноценни въглехидрати, поддържащи балансирани нива на кръвната захар. Тези симптоми на ниска кръвна захар може да означават, че изяждате по-големи порции храни с висок ГТ. Обаче симптомите могат също да означават непоносимост към храни, чувствителност към храни, или криещи се зад тях проблеми на храносмилането. Ако симптомите продължават, след като сте следвали съветите в това Подробно Ръководство (и придружаващите листовки от вашия лекар нутриционист), тогава, следващата стъпка би трябвало да бъде да проверите за наличие на хранителна непоносимост и/или храносмилателна дисфункция.
- Повишаване на количеството фибри: фибрите се намират в храните на растителна основа, като пълнозърнести, ядки, бобови култури, зеленчуци и плодове. Те представляват форма на въглехидрати, които организмът не може да храносмила, даващи усещане за заситеност, без много калории.Като цяло, консумирането на повече фибри има няколко ползи, така че се препоръчва да се стремите към най-малко 5 грама фибри на ядене, или общо за деня 25-35 грама.
- има два вида хранителни фибри – неразтворими и разтворими. Ползите от тях са различни. Неразтворимите фибри се намират в триците (външната обвивка) на зеленчуците и пълнозърнестите култури. Този вид фибри действа като обемиста „вътрешна метла“, като помита остатъците в червата и създава повече подвижност и движение. Разтворимите фибри абсорбират водата и набъбват, създавайки подобна на гел маса. Разтворимите фибри в храни, като овесени трици, ечемик, ядки, семена, боб, леща, грах и някои плодове и зеленчуци имат забавящо действие за храносмилането. (Живовлякът, основна съставка на обикновените добавки за фибри, представлява разтворими фибри). Освен че забавя освобождаването в кръвта на глюкозата от храните (като по този начин предотвратява резките покачвания на нивата на кръвната захар, което не трябва да се допуска при сърдечнометаболитните заболявания), разтворимите трици улавят също така токсини и други нежелани вещества (включително холестерол и други мазнини приети с храната) в червата, като спомагат те да бъдат екскретирани, и също предоставят „храна“ за здравословните бактерии в храносмилателния тракт. При по-голямо количество фибри във вашата диета, можете да очаквате ефект на понижаване на холестерола.
- Малко количество прости захари: друга характеристика на Кардиометаболитния хранителен режим е намаляването или пълното отсъствие на добавени захари. Добавените захари прибавят значително количество калории към американската диета (например, подсладените напитки). Консумирането на рафинирани зърна и храни с рафинирана захар се свързва с няколко рискови фактори на ССЗ (сърдечносъдовите заболявания), включително повишени мазнини в кръвта (триглицериди), ниско ниво на добрия холестерол (HDL-C) и намалена чувствителност към инсулин. Рафинираните захари преобладават в безалкохолните напитки, плодови сокове, предварително подсладен чай, кафе и кафени напитки, енергийни или спортни напитки и ароматизирани млека. Важно е максимално да се въздържаме от добавени подсладители, когато следваме настоящия хранителен режим. Силните подсладители могат да доведат до дисбаланс на кръвната захар, увеличаване на калориите, последващо увеличаване на теглото и непреодолимо желание за храна. Половината битка с подсладителите може да бъде спечелена, като се четат етикетите на храните. Ето един подробен списък на естествени и изкуствени подсладители, които могат да се открият на етикетите на хранителните продукти:
нектар от агаве, захароза, фруктоза, глюкоза, сироп от кафяв орис, малтитол (производно на малтоза), манитол (производно на сорбитол), царевичен сироп, парченца царевица, ксилитол, сорбитол, декстроза, изпарен сок от тръстика, еритритол, Нутра Суийт, спленда, аспартам, кафява захар, захар демерара (тръстикова захар от Гвиана), стевиа, инвертна захар, малтодекстрин, малтоза, кленов сироп, пудра захар, кафява захар турбинадо, концентрат на плодов сок, мед, ечемичен малц, тръстикова захар, захар от фурми, карамел.
Когато ви дойде желание за сладичко, най-доброто нещо е да останете близо да природата, като похапвате плодове с нисък ГИ, като ябълки и неподсладен ябълков компот, а също така да използвате концентрат от ябълков сок за готвене и печене. Най-неподходящо е използването на бяла захар и други преработени форми на подсладители. Изкуствените (синтетични) подсладители следва да се избягват напълно – те имат отрицателно въздействие върху метаболизма и могат да провокират интензивно (анормално) желание за консумиране на определени храни. Изкуствените подсладители, които трябва да се избягват, са аспартам, (Нутра Суийт®), сукралоза (Splenda®), ацесулфам К (Ace K, Sweet One, Sunett) и захарин (Sweet N’Low®).
- Балансирани качествени мазнини: Хранителните мазнини имаха лоша репутация, когато ставаше въпрос за сърдечни заболявания. През миналите десетилетия, популярността на храните без мазнини нарастваше прогресивно. За съжаление това, което замени голяма част от мазнините в преработените продукти, беше рафинираната захар. Това се оказа ужасна грешка, тъй като добавената захар увеличава мазнините в кръвта повече, отколкото хранителните мазнини! При много проучвания на здравословните ползи от хранителните мазнини бе установено, че това, което замества хранителните мазнини е изключително важно. Например, когато наситените мазнини се заместват с рафинирани въглехидрати, сърдечносъдовите резултати не са добри. Вместо това, заместването на наситените мазнини с ненаситени (течни мазнини) може да доведе до цялостно подобрение на здравето на сърцето и кръвоносните съдове.
Въпреки че наситените мазнини дълго време бяха считани за „нездравословни мазнини“, особено когато става дума за ССЗ, не всички наситени мазнини са еднакви по отношение на техния ефект върху тялото. Подбрани наситени мазнини, като масло и кокосово масло са включени в този хранителен режим, тъй като те са приемливи, когато се консумират в малки количества.
Въпреки цялото объркване относно хранителните мазнини, посланието към хората с кардиометаболитни проблеми е ясно: наблягайте на висококачествените масла и мазнини във вашата диета и свеждайте до минимум тези, които са свързани със заболявания.
Консумирането на твърде много наситени мазнини (например, животински мазнини, сланина) и омега-6 мазнина (напр., царевично олио, соево олио) може да има „възпалителен“ ефект. Този ефект може да бъде компенсиран като към диетата се добавят „анти-възпалителни“ мазнини. Характерна за антивъзпалителните мазнини е по-високата концентрация на мазнини от омега-3 до омега-6. Те включват храни като риба, листни зеленчуци, ядки, някои олеа и семена. Организации като Американска сърдечна асоциация са признали ползите за здравето от тези анти-възпалителни масла и насърчават хората да включват повече източници на омега-3 в диетата си. На хората със специфични сърдечни проблеми, като високо ниво на липидите (триглицериди), може да бъде препоръчано приемането на добавка рибено масло, което е превъзходен източник на омега-3, за да се приведат в норма мастите на кръвта.
- Специфични фитонутриенти: растителните храни съдържат хиляди съставки, които оказват влияние на човешкото тяло. След като 5000 до 10000 от тези съставки бяха идентифицирани, беше предположено, че много други остават неизвестни. Хората обикновено консумират само едно малко количество фитонутриенти на ден: по-малко от чаена лъжичка, което е твърде малко количество в сравнение с обичайните консумирани големи количества протеини, въглехидрати и мазнини, въпреки че това има драматичен ефект върху тялото. Някои от тях, като горчивите компоненти в руколата и други зеленолистни зеленчуци, ресвератролът в гроздето и червеното вино, и тръпчивите компоненти в зеления чай, работят благоприятно по пътя на клетката да създава кардиометаболитен баланс. Някои фитонутриенти могат да помагат за регулиране на кръвната захар, да намаляват LDL-холестерола и дори да спомагат за връщане на кръвното налягане в здравословна норма.
Ето някои специфични фитонутриенти в хранителния режим и тяхното благотворно въздействие:
Фитонутриенти, които спомагат за регулиране на кръвната захар: 4-хидроксиизолевцин в семената на сминдуха, карантин от горчив пъпеш, цинамалдехид в канелата, изофлавони от соята, бета-глюкан от овеса и ечемика.
Фитонутриенти, които помагат за намаляване на окисляването на LDL-холестерола: каротеноиди включително ликопен от домати и червено-розови плодове, като грейпфрут и диня, полифеноли като хидрокситирозол от маслиновото олио екстра върджин, полифеноли от зеления чай, изофлавони от соята, полифеноли от черния шоколад и нара.
Фитонутриенти, които подпомагат понижаването на кръвното налягане: кверцетин от лука, серни съединения от чесъна, бета-глюкан от пълнозърнест овес, изофлавони от соята, полифеноли от нара, полифеноли от черния шоколад.
ПРЕГЛЕД НА ХРАНИТЕЛНИЯ РЕЖИМ
Предназначението на кардиометаболитния хранителен режим е да представи картина на храните, които хората трябва да избират всеки ден. Лекарят може да предложи комплекс от определен брой калории и специфичен брой избрани храни от хранителните категории. Общото описание по-долу на хранителните категории представлява основата на всеки специфичен калориен режим. Няколко храни от всяка категория са маркирани като „Лечебни храни“; следващият параграф обяснява защо те са опции, които трябва да предпочетем.
Протеин
Протеинът стабилизира кръвната захар и трябва да бъде включен във всяко хранене. Освен ако няма медицински ограничения, протеинът трябва да осигурява около една трета от дневните калории. Избирайте мазна риба, богата на противовъзпалителни мазнини и с ниско съдържание на метилживак, като аншоа, херинга, скумрия, сьомга, сардини и пъстърва. Други примери за мазнини омега-3: яйца от свободно отглеждани кокошки (които имат около една четвърт от количеството антивъзпалителни мазнини, намиращи се в една порция мазна риба). Приемливо е, хора със ССЗ да консумират яйца на базата на дневен прием. Лечебни храни в тази категория са рибата и протеините съдържащи соя, които осигуряват противовъзпалителни мазнини за здравето на сърцето.
Терапевтични храни: риба, богата на омега-3 и храни на соева основа, като мисо, тофу, темпе и соев протеин.
ЗЕЛЕНЧУЦИ
Зеленчуците са идеален начин за набавяне на качествен протеин и комплексни въглехидрати, като и двете помагат за създаването на пълнота и спомагат за запазване на кръвната захар в здравословна норма.
Препоръчва се приемът на най-малко една порция зеленчуци всеки ден, под формата на супи, сготвен фасул, сосове или хумус. Много от терапевтичните храни в тази категория се намерят пакетирани при замразените храни или да се купят пресни.
Терапевтични храни: едамаме (зелена соя), соев сос (черна соя?).
МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ И ТЕХНИТЕ АЛТЕРНАТИВИ
Медицинският специалист ще посъветва пациента дали той трябва да консумира напълно обезмаслени или нискомаслени млечни продукти. Наличието на твърде много животински мазнини в диетата не е здравословно за сърдечносъдовата система; въпреки това, има някои важни видове мазнини в млечните продукти (напр., конюгирана (свързана) линолова киселина), които могат да предпазват сърцето. Затова е необходимо да се разговаря с квалифициран здравен специалист относно приема на млечни мазнини. В настоящия хранителен режим няма указания за съдържанието на мазнини в млечните продукти включени в списъка с храните. Терапевтичните храни включват соево мляко и храните съдържащи пробиотик за здравето на червата.
Терапевтични храни: соево мляко, кисело мляко, кефир.
ЯДКИ И СЕМЕНА
Ядките и семената дават разнообразни възможности за избор, когато ви се прииска закуска през деня. С тях могат да се поръсват салати, зърнени храни или зеленчуци. Приемайте най-малко 1 – 2 порции ядки всеки ден. Стремете се да консумирате смес от безсолни ядки, които не са пържени в олио. Върху зеленчуците може да се покапе с тахън; резен ябълка може да се намаже с бадемово масло, или масло от кашу върху резен круша. Всеки ден включвайте количество терапевтични храни от категорията ядки и семена.
Терапевтични храни: ленено семе, несолен микс от ядки и несолени соеви ядки.
МАЗНИНИ И МАСЛА
Мазнините и маслата трябва да съставляват не повече от около една трета от общия прием на калории и да произхождат по-малко от наситени мазнини. Препоръчва се да се въздържаме от консумация на трансмазнини, които обикновено се намират в силно преработените снаксове, като картофен чипс и печива (като хляб, кейк, бисквити и др. подобни). Обърнете внимание на храните в тази категория, които са маркирани като Терапевтични Храни. Консумирайте тези храни няколко пъти в седмицата, всяка седмица. Маслата да се съхраняват в тъмни стъклени опаковки и ги изхвърлете, ако миришат на гранясало. Кокосовото мляко в метални кутии е включено в тази категория, защото то представлява повече мазнина (а не алтернативен млечен продукт), когато се купува в метална кутия. Преработеният, поставен в картонена кутия вариант на кокосовото мляко е вариант на млечен продукт, защото съдържа по-малко мазнина и съдържа известно количество въглехидрати. Малки, редки количества кокосово масло са приемливи в рамките на настоящия хранителен режим.
Терапевтични храни: авокадо, маслини (черни или зелени) и зехтин екстра върджин.
БЕЗСКОРБЯЛНИ ЗЕЛЕНЧУЦИ
Тази категория храни предоставя целебни вещества, които могат да предотвратят кардиометаболитно заболяване. Опитвайте голямо разнообразие от зеленчуци, особено онези, които са „нови“ или непознати, като се стремите да консумирате 8 до 12 порции (servings) на ден.
Една порция представлява ½ чаша сготвени зеленчуци или 1 чаша сурови, зеленолистни растения. Листните зеленчуци в тази категория са Терапевтични храни, защото те спомагат за коригиране на кардиометаболитното заболяване. За много от тези храни, които откриваме в Средиземноморската диета, е доказано, че помагат за понижаване на кръвното налягане, като успокояват кръвоносните съдове, намаляват възпалението и предпазват кръвоносните съдове, като намаляват оксидативния стрес.
За да направите сок от тези зеленчуци, използвайте блендер, който запазва фибрите и частиците, вместо просто да изцежда захарен сок. Ако купувате готов доматен сок, четете етикета със съставките, за да се уверите, че не съдържа захар и е с ниско съдържание на натрий.
Терапевтични храни: всички зеленини, като цвекло, зелено (къдраво) зеле, глухарче, горчица (синап), ряпа, репички, листно цвекло/швейцарско листно цвекло, спанак, чесън, лук и домати. (б.п., моя добавка към списъка на безскорбялните зеленчуци: артишок, рукола, аспержи, млади бамбукови връхчета, червено цвекло, бок чой – китайско зеле, броколи, брюкселско зеле, бяло зеле, моркови, карфиол, целина-корен, кервиз, китайско зеле, планински лук, силантро, краставици, патладжан, ендивия, широколистна ендивия, копър, зелен фасул, праз, хрян, алабаш, маруля, микрозеленчуци, гъби, бамя, магданоз, всякакви чушки, италианска цикория, салса, зелен лук, водорасли, лук шалот, кълнове-всякакви, скуош, кресон, кисели краставички, кисело зеле и други ферментирали зеленчуци).
СКОРБЯЛНИ ЗЕЛЕНЧУЦИ
В зависимост от препоръчания прием на калории, консумацията на скорбялни зеленчуци трябва да се ограничи до 1 порция дневно, тъй като те са с тенденция да оказват силно влияние на кръвната захар (те са със среден ГИ). В този списък са включени само скорбялни зеленчуци със среден ГИ. Зеленчуците с висок ГИ като картофи, патати са изключени нарочно, тъй като тези храни могат да предизвикат рязък пик на кръвната захар. Цвеклото е богато на фитонутриенти, които са полезни за сърцето, затова те се считат за лечебна храна.
Терапевтични храни: цвекло (различни сортове цвекло)
ПЛОДОВЕ
С нисък до среден ГИ, плодовете са най-подходящото нещо, когато изпитваме нужда от нещо сладко. Препоръчват се само две порции дневно (при хранителен режим на по-малко калории). Терапевтичните храни в тази категория съдържат важни фитонутриенти, които отварят кръвоносните съдове и спомагат за регулиране на кръвната захар, затова се препоръчват всеки ден. Винаги е по-добре да се съчетава плод с малко протеин, или мазнина, за да се избегне покачване на кръвната захар.
Терапевтични храни: нар, боровинки.
ЦЕЛИ ЗЪРНА (ПЪЛНОЗЪРНЕСТИ)
Целите зърна – тези със запазена ципа, или външна обвивка, са много важни за диетата на хората с кардиометаболитно заболяване, тъй като те осигуряват отличен източник на фибри и други фитонутриенти, които спомагат за намаляване на холестерола и за стабилна кръвна захар. Овесът и ечемикът, двете Терапевтични храни в тази категория, съдържат бета-глюкан, който спомага за поддържане на ниски нива холестерол и кръвна захар. Въпреки че това са важни храни за хората със ССЗ и метаболитно заболяване, при зърнените култури може също така да се стигне до преяждане, особено в преработената им форма. За някои хора, зърнените култури могат да бъдат алергенна храна, затова е най-добре да се ограничава приемът им (в зависимост от приема на калории) до 1-2 порции на ден, или изцяло да се избягват. Пациенти с цьолиакия или нетолерантност към глутен, трябва да се въздържат от консумиране на зърнени култури съдържащи глутен, като ечемик, ръж, овес (често се случва кръстосано заразяване при обработката на зърнени култури, освен ако е посочено „сертифициран безглутенов овес“), пшеница и лимец.
Терапевтични храни: овес, ечемик.
ЛЕЧЕБНИ ХРАНИ ЗА КАРДИОМЕТАБОЛТНО ЗДРАВЕ
Всички храни в настоящия режим са приемливи, освен ако ви е известно, че към някоя от тях имате алергия или чувствителност. Все пак, има специфични храни, които заслужават да бъдат специално отбелязани като Терапевтични храни, заради техните целебни свойства за ССЗ, метаболитен синдром и T2D.
- Авокадо: Авокадото е перфектната храна за здравето на сърдечносъдовата система, тъй като то съдържа значително количество фибри (около 9 грама в едно цяло авокадо), здравословни мононенаситени мазнини и калий (почти 700 мг за едно цяло авокадо). Едно проучване, сравняващо маркери за възпаление при хора, които са изяли един обикновен хамбургер и тези, които са изяли хамбургер с половин авокадо, е показало, че хамбургерът с авокадо е предовратил голяма част от възпалението, получило се при другия хамбургер, без авокадо!
- Зехтин екстра върджин (ЗЕВ): това е една от основните храни в средиземноморската диета, заинтригувала изследователите. Хората със ССЗ, които включват повече ЗЕВ в диетата си, показват подобрение на способността на техните кръвоносни съдове да се разширяват, със същевременно намаляване на възпалението. Проучването показва, че консумирането на приблизително 50 грама на ден (около 10 чаени лъжички), не води до увеличаване на теглото. Когато купувате зехтин, избирайте екстра върджин, тъй като много проучвания са показали, че ЗЕВ е за предпочитане пред другите видове зехтини. Освен това, нефилтрираният или нерафиниран ЗЕВ е за предпочитане, защото съдържа повече полифеноли и антиоксиданти, които спомагат за превенция на ССЗ и понижават кръвното налягане.
- Маслини : зехтинът е лечебна храна за хората със ССЗ, такъв е и самият плод маслина. Проучванията показват, че в маслината има няколко защитни фенолни съединения, като хидрокситирозол и олеуропеин. Хидрокситирозолът може да предотвратява ССЗ, като намалява the expression на лепкави молекули върху стените на кръвоносните съдове.Той също така спомага за предотвратяване на окисляването на LDL-холестерола. Някои от тези фитонутриенти на маслините успяват да се запазят в ЗЕВ и се счита, че тези съединения правят ЗЕВ толкова здравословен!
- Смляно ленено семе: Лененото семе е едно от най-богатите растения източници на противовъзпалителни омега-3 мазнини. Обаче, за правилно храносмилане и впоследствие усвояване на омега-3, лененото семе трябва да бъде раздробено, за да се направи брашно. Лененото семе се смила лесно на брашно с малка кафемелачка, разбърква се със смути, или топла зърнена каша, или участва в приготвянето на здравословни мъфини. Смляното ленено семе да се съхранява във фризер, за да не гранясва.
-
- В допълнение към мазнините, съдържащи омега-3, смляното ленено брашно е превъзходен източник на фибри и най-добрият известен източник на лигнани. Лигнаните са фитонутриенти, които имат антиоксидантен ефект, предоставят влакнини и съдържат фитоестроген, всичко това спомага за превенцията на ССЗ и инсулинова резистентност. Проучване е доказало, че 30 грама смляно ленено семе (1 унция), приемани всеки ден, намаляват заболеваемостта от метаболитен синдром с 20% след 12 седмици, чрез понижаване на кръвното налягане, понижаване на кръвната захар и намаляване на околокоремните тлъстини.
- Ядки: Смесените ядки (особено орехи и бадеми) съдържат здравословни мононенаситени и полиненаситени мазнини, заедно с фитохимикали като растителни стероли (растителни съединения, които блокират чревната абсорбция на холестерол), полифеноли, антиоксиданти и влакнини. Когато смесените ядки заменят източниците на наситени мазнини в диетата в размер на 1 до 2 унции ядки дневно, те намаляват риска от ССЗ, като намаляват LDL-холестерола от 2 до 19%. Те също спомагат за намаляване на податливостта на LDL на окисляване, подобряват разширението на кръвоносните съдове и потушават възпалението.
- Качествени соеви продукти (мисо, тофу, едамаме, соев протеин, соеви ядки): Соевият протеин и изофлавоните (фитоестрогени) са хвалени за техния потенциал да подобряват рисковите фактори за ССЗ. Висококачествената, без ГМО соя се препоръчва в настоящия хранителен режим и такава можете да намерите, ако изберете органично отгледаната соя. Соята съдържа полиненаситена мазнина, влакна, витамини, минерали и изофлавони, като всички те я правят идеална храна за здравето на сърдечносъдовата система. Един преглед на публикувани проучвания показва, че консумацията на соя се свързва със значително понижаване на кръвното налягане. При хора с риск от сърдечносъдови събития, поглъщането на соеви изофлавони е било свързано с подобрение на разширяването на кръвоносните съдове и намаляване на дебелината на каротидната артерия. Предполага се, че соевите изофлавони спомагат за намаляване на артериалната ригидност.
- Избирайте висококачествена соя, свеждайте до минимум преработени соеви продукти като хотдог със соя, други соеви заместители на месото и соеви десертни блокчета, при които има добавени други съставки, които не са толкова здравословни. Освен това, уверете се, че соевото мляко не е подсладено. Друг начин да получите този здравословен ефект е да пробвате печени соеви зърна, или „соеви ядки“, като закуска. Те са вкусни и хранителни, като четвърт чаша предоставя около 100 калории, 9 грама протеин и 2 грама фибри. Те съдържат здравословни ненаситени мазнини и приблизително 35 милиграма соеви изофлавони (в зависимост от вида на соята). За предпочитане е да избирате неосолени ядки.
- Риба: Направените проучвания подкрепят консумацията на риба за здрава сърдечносъдова система. Дори при малка консумация от 1 до 2 порции седмично, особено на риба с високо съдържание на мастна киселина омега-3, като дива сьомга, намалява риска от коронарна смърт с 36%. На хората, които седмично консумират 5 или повече порции риба, се препоръчва да ядат разнообразна храна от морски дарове, като ограничават приема на риба с високо съдържание на живак. Някои риби, като паламуд, тон и сардини, съдържат малко протеини, които защитават сърцето и могат да спомогнат за намаляване на кръвното налягане.
- Зеленини (цвекло, зелено зеле, глухарче, зелено зеле (къдраво зелено зеле), горчица, ряпа, швейцарско листно цвекло, маруля, микрозеленини, спанак): зеленолистните зеленчуци са добри за всеки човек и при много здравословни проблеми. По отношение на ССЗ, зеленините са извънредно важни, защото предоставят растителен източник на нитрати, съединение, което отваря кръвоносните съдове. Изчислено е, че 1 порция от зеленчук с високо съдържание на нитрати, като спанака, провокира производство на повече азотен оксид, отколкото се произвежда в тялото по естествен път за 1 ден! Други храни с особено високо съдържание на хранителни нитрати са кервиза, целината, кервел (див кервиз), китайско зеле, кресон, ендивия, див копър, праз, маруля, магданоз, червено цвекло и рукола. Най-добрите видове маруля са тези с по-тъмно зелен или пурпурен цвят; те са за предпочитане пред айсберг.
- Лук: Лукът се определя като един от най-добрите източници на противовъзпалителни и антиоксидантни флавоноиди, особено на флавоноида кверцетин. Освен това, той съдържа детоксикиращи серни съединения, които позволяват на тялото да изхвърля токсините по-ефективно. Проучванията върху животни показват, че лукът спомага за намаляване както на кръвосъсирването така и на нивата на холестерола и кръвните масти (триглицериди).
- Домати: Доматите са част от Средиземноморската диета. Доматите и по-специално сготвените домати, са чудесен източник на ликопен, каротеноид улавящ свободните радикали. Те съдържат също така и други каротеноиди предпазващи сърцето, като ß-каротин и ɑ-токоферол. Изследванията на клетки са показали, че каротиноидите в доматите предотвратяват окисляването на LDL-холестерола и по този начин спомагат за превенцията на сърдечните заболявания. Многобройните изследвания на хора са показали, че големият прием на ликопен в диетата допринася за по-добро здраве на сърдечносъдовата система. Хората, чувствителни към растенията от семейство Картофови, трябва да избягват консумацията на домати.
- Кисело мляко и кефир: Храни, които съдържат живи активни култури („пробиотици“), спомагат за създаване на здрава чревна микрофлора. Някои направени проучвания сочат, че качеството на бактериите в червата играе роля при възпаление, за състава на тялото и дори за нивата на холестерола в кръвта. Доброто здраве започва от червата, най-вече когато става дума за кардиометаболитни заболявания.
- Боровинки: Боровинките са богати на здравословни фитонутриенти за сърцето и кръвоносните съдове. Проучванията сочат, че флавоноидът антоцианин в боровинките спомага за поддържане на кръвоносните съдове отворени и дори намалява риска от инфаркт на миокарда. При изследване на 90 000 жени е констатирано, че по-големи приеми на това съединение са довели до намаляване на риска от инфаркт на миокарда. Доказано е също, че боровинките помагат за регулиране на кръвната захар при хора с диабет. Между всички плодове, зеленчуци, подправки и сосове, общоизползвани в Американската диета, боровинките имат едно от най-високите антиоксидантни нива. Друго тяхно преимущество е ниският ГИ. Те дори могат да бъдат замразявани, без да се компрометират хранителните им качества! Избирайте органично култивирани боровинки, защото те имат повече фитонутриенти от конвенционално огледаните.
- Нар: Въпреки че в този хранителен режим не се препоръчва да се пият плодови сокове, заради високото им съдържание на захар, има едно изключение от правилото: сок от нар. Проучванията показват, че за малки количества сок от нар (50 милилитра, или малко повече от 1.5 унции) е доказано, че намаляват кръвните липиди, кръвното налягане и образуването на плаки в артериите.
- Ечемик: Ечемикът има богат вкус, като на ядките и жилава (при дъвчене) консистенция. Той съдържа много важни за ССЗ компоненти, като същевременно е с много нисък ГИ. Ечемикът е с високо съдържание на бета-глюкан, фибри, които могат да помогнат за понижаване на холестерола, кръвната захар и инсулиновата реакция. Бета-глюканът може също така да променя липопротеиновите частици на LDL по благоприятен начин – като ги прави големи и пухкави, вместо малки и гъсти. Хората с непоносимост към глутен или с целиакия, трябва да се въздържат от консумация на тази съдържаща глутен житна култура.
- Овес: Подобно на ечемика, овесът съдържа влакнини, фитохимикали и съединението бета-глюкан, което спомага за намаляването на холестерола и кръвната захар. Това, което прави овесът уникален, в сравнение с ечемика, е наличието на антиоксидантни съединения, наречени авенантрамиди, които спомагат за превенция на вредите от свободните радикали върху LDL-холестерола, като по този начин намаляват риска от ССЗ. Пълнозърнестият овес е превъзходен източник на магнезий, важен минерал за регулиране на глюкозата и инсулина.
- Какао: Настоящият хранителен режим позволява включването на черен шоколад (70% и повече), заради полифенолите на какаото, които могат да са от полза за поддържането на артериите напълно отворени и защитени от вредни свободни радикали. Здравословният начин да ядем шоколад е като се уверим, че той е горчив, с високо съдържание на какао и минимално количество добавени подсладители (и да няма мляко). Черният шоколад съдържа кофеин, хората чувствителни към кофеин да го имат предвид. Проучванията са показали, че една трета от цял, неподсладен шоколад за готвене на ден е полезен за здравето.
- Зелен чай: Доказано е, че пиенето на зелен чай е полезно за понижаване на кръвното налягане и мастите в кръвта (триглицериди, холестерол и LDL-холестерол) и дори може да помага за намаляване на кръвната захар. Макар че резултатите от проучванията се различават относно количеството и вида на използвания зелен чай, общата препоръка за консумация на зелен чай се основава на общоприетото количество консумирано в азиатските страни, което е около 3 чаши на ден, осигуряващи 240-320 милиграма полифеноли. Разговаряйте с здравен специалист за това дали ви препоръчва кофеинов или безкофеинов вариант.
ТЕРАПЕВТИЧНИ СЪОБРАЖЕНИЯ
ПРИ НАЛИЧИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ УСЛОВИЯ
| АКО Е НАЛИЦЕ…. | Да се намали консумацията на следните храни: | Да се увеличи консумацията на следните храни: |
| ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ | ☻Натрий (да се ограничи до 2,000 милиграма на ден – около 1 чаена лъжичка) | ПРОТЕИНИ: |
| ☻Преработени храни (опаковани , в консервена кутия) и замразени ястия | ☺ Соя (ферментирала) 30 грама на ден: нато, тофу, темпе, мисо | |
| ☻Фаст фууд | ☺ Хидролизирана суроватка (30 грама дневно) | |
| ☻Безалкохолни напитки | ☺ Зеленчуци (зеленчуков протеин) | |
| ☻Добавени подсладители | ☺ Студеноводни риби: сардини, херинга, пикша (вид североатлантическа треска), сьомга или пъстърва | |
| ☻Напитки с кофеин | ☺ Храни с високо съдържание на L-аргинин: леща, лешници, орехи, фъстъци | |
| ☻Алкохол | ☺ Смес от ядки (без сол) | |
| ☻Употреба на олеа при готвене на високи температури | ☺ Какао (30 грама черен шоколад на ден, или около една трета от цял шоколад от 100 грама) | |
| ЗЕЛЕНЧУЦИ И ПЛОДОВЕ: | ||
| ☺ Боровинки | ||
|
☺ Водорасли (хиджики и вакаме). 3 до 4 грама на ден. |
||
| ☺ Чесън 1 до 4 пресни скилидки на ден | ||
| ☺ Гъби. ½ чаша шитаке, майтаке | ||
| ☺ Кервиз. 4 стръка/ден | ||
| ☺ Храни с високо съдържание на ликопен: домати, гуава, диня, кайсии, розов грейпфрут, папая | ||
| ☺ Сок от нар | ||
| МАЗНИНИ: | ||
| ☺ Зехтин, ленено и сусамово масло | ||
| ВЪГЛЕХИДРАТИ: | ||
| ☺ Увеличете сложните въглехидрати | ||
| ☺ Увеличете пълнозърнестите култури с високо съдържание на влакнини: овесена каша, овесени трици, ечемик, пшеница | ||
| ☺ Фибри: псилиум (живовляк) 7 мг | ||
| МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ | ☻Захароза и фруктоза | ☺ Зехтин екстра върджин |
| ☻Преработени храни | ☺ Канела | |
| ☻Рафинирани въглехидрати като хляб и макаронени изделия от бяло брашно | ☺ Зелен чай | |
| ☻Фаст фууд | ☺ Смес от ядки (безсолни) | |
| ☻Наситени животински мазнини | ☺ Източници на мастни киселини Омега-3 от хранителни продукти и хранителни добавки (2 до 4 грама/ден, особено в случай, че нивото на триглицеридите е високо) | |
| ☻Храни, приготвени с твърде дълга топлинна обработка (напр., месо) | ☺ Източници на влакнини, като пълнозърнести култури и бобови култури. | |
| ☻Храни или напитки в пластмасови опаковки | ||
| ☻Обилно хранене (стремете се към по-малки хранения) | ||
| ☻Яйца (по-малко от 1 на ден, ако кръвната захар се е вдигнала) | ||
| ☻Плодови сокове | ||
| ДИСЛИПИДЕМИЯ | ☻Захароза | ☺ Риба |
| ☻Преработени храни | ☺ Зеленолистни зеленчуци | |
| ☻Фаст фууд | ☺ Плодове с нисък ГИ | |
| ☻Рафинирани въглехидрати | ☺ Домати | |
| ☻Трансмазнини (намират се в преработените храни) | ☺ Зехтин екстра върджин (около 5 с.л. на ден) | |
| ☻Големи количества наситени мазнини (напр., каймак, сметана, пълномаслени сирена, мазно месо) | ☺ Зелен чай | |
| ☻Маргарин | ☺ Соя (напр., соево мляко, тофу, темпе) | |
| ☺ Черен шоколад | ||
| ☺ Нар | ||
| ☺ Семена и ядки (особено сусам) | ||
| ☺ Червено вино (да се провери при здравен специалист) | ||
| ☺ Чесън (1-2 скилидки на ден) | ||
| ☺ Масло от оризови трици |
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
Кои са най-добрите подсладители?
Колкото е възможно повече се въздържайте от консумиране на добавени подсладители, заради вредното въздействие на захарта върху кръвоносните съдове и други телесни органи. Когато неудържимо ви се яде нещо сладко, избирайте плодове с нисък до среден ГИ, както са описани в Кардиометаболитен Хранителен Режим. Изяжте една ябълка, или една шепа свежи боровинки и ще уталожите силното желание за сладко. В настоящия режим не са включени изкуствени подсладители. Стевия може да се използва в ограничени количества за приготвяне на храна. Необходимо е малко количество, защото това е растение с много сладък вкус.
Какви напитки са позволени?
През деня пийте вода. Добра цел е да изпивате около половината ви тегло в унции (б.прев.: напр., човек с тегло 65 кг, би трябвало да изпива 2.2 л, или между 7 и 8 чаени чаши), с лимит 3 л на ден. Пийте по-малко вода по време на хранене, а повече между храненията. Също така много добър избор е неподсладеният билков чай, като чай от мента, лайка или хибискус, осигуряващи вкусови, ароматни и лечебни съставки. Зеленият чай спомага за регулиране на кръвната захар. Обикновено се препоръчва да се консумират 1-3 чаши билков или зелен чай на ден. На хората, чувствителни към кофеин, може да бъде препоръчано да пият зелен чай без кофеин.
А консумацията на яйца?
Имаше настоящ спор относно яйцата, най-вече когато става дума за сърдечни болести, тъй като първоначално се мислеше, че холестеролът в яйцата води до повишаване на холестерола в кръвта. Сега се знае, че това не е така и че хората със ССЗ могат да консумират яйца при определена дневна дажба. Но други проучвания съветват, че хората с T2D трябва да употребяват съвсем малко яйца, обикновено, по-малко от 1 на ден.
Какви сосове, дресинги и готови подправки са приемливи?
Много сосове, като сос териаки, кетчуп, сос за барбекю и глазури съдържат добавена захар. Най-добре би било да се избягват изцяло и да се приготвят домашни варианти, които са по-здравословни. Добавянето на повече билки и подправки в храните може да замени необходимостта от нездравословни сосове.
Какво ще кажете за пиенето на алкохол?
Отговорът на въпроса за алкохола винаги е колеблив, особено когато говорим за Средиземноморската диета, която включва червено вино. Червеното вино съдържа фитонутриенти, като резвератрол, които помагат на кръвоносните съдове да се отпуснат, увеличават добрия холестерол и уравновесяват кръвната захар. Въпреки това, червеното вино е също така форма на захар и допълнителни калории, и може да не е подходящо за всички. Медицинският специалист, който познава здравословното състояние на пациента, може да определи дали е подходящо да се консумира алкохол в умерени количества или само понякога. За мъж с добро здравословно състояние, 1 до 2 чаши (прибл. 150 мл) червено вино, в зависимост от телесното тегло, може да е идеално приемливо заедно с храната. За жените се препоръчва да консумират 1 чаша вино не повече от 4 пъти седмично, заради очевидната асоциация между рак на гърдата и повишената консумация на алкохол.
Пиене на кафе и чай
Отговорът на това, дали да пием или да не пием кафе или чай с кофеин не е толкова прост. Като цяло, проучванията показват, че в краткосрочните ефекти на кофеина се включва стесняване на кръвоносните съдове, причиняващо неблагоприятни промени в кръвното налягане. Също така, кофеинът увеличава кортизола, хормон на стреса, което кара хората да се чувстват силно възбудени и напрегнати. При някои хора кофеинът може да предизвика ускорен пулс и анормален сърдечен ритъм. От друга страна, фитонутриентите в кафето, като хлорогенна киселина и кафеена киселина, са полезни за по-добрата преработка на кръвната захар от черния дроб, като по този начин спомагат за управление на производството на захар. За умерената консумация на до 3 чаши на ден е доказано, че води до по-ниски нива на T2D. Поради това, всеки отделен случай трябва да бъде преценяван и обсъждан със здравен специалист. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да не добавят краве мляко и захар. По-скоро, те трябва да използват алтернативи на млякото, като бадемово, ленено, кокосово, и соево мляко.
Зеленият чай може да е по-добра напитка за повечето хора. Той съдържа кофеин, но не толкова много, колкото има в една типична чаша кафе, освен това, зеленият чай може да се купи в безкофеинови варианти. Зеленият чай съдържа фитонутриенти, които са противовъзпалителни и антиоксидантни, спомагащи за поддържане на баланса на кръвната захар, кръвните липиди и разширението на кръвоносните съдове. Пиенето на зелен и черен чай намалява риска от сърдечни болести и инсулт с 10 до 20%. Три чаши на ден са благоприятни за кръвното налягане и като цяло намаляват риска от ССЗ.
Защо кокосовото масло е включено в настоящия режим? Не влияе ли зле на сърцето?
Зехтинът екстра върджин трябва да бъде основното олио за салатния дресинг и за готвенето, но малки количества кокосово масло също могат да бъдат използвани. Проучванията сочат, че кокосовото масло може да има достойнства, тъй като осигурява късоверижни и средноверижни мазнини, които могат да бъдат бързо окислявани за получаване на енергия. Но кокосово масло в големи количества и с ниско качество, не е здравословно. В рамките на настоящия режим, на ден могат да бъдат включени до три чаени лъжички кокосово масло.
Как настоящият хранителен режим може да стане още по-индивидуален?
Здравният специалист може да поиска от пациента да си направи генетично изследване за да се установят индивидуални промени при някои гени (напр., AGT, APO) и програмата на пациента да бъде съответно адаптирана. Планирането на храненето и хранителните продукти все повече се свързва с генетиката и епигенетиката (влиянието на околната среда върху генната експресия).
Попитайте здравния специалист за повече информация.
РЕСУРСИ И ИНСТРУМЕНТИ ЗА УСПЕХ
Кардиометаболитният хранителен режим има за цел да даде един фитонутриентен, метаболитно-балансиран подход към помагане на тялото да се справя по-ефикасно с възпалението, инсулина и метаболизма. Ефектът от него е най-добър, когато е изработен индивидуално за пациента от здравния специалист. За да бъде направена промяната съвършена, има много други инструменти за подпомагане на процеса.
Здравният специалист по функционална медицина може да предостави следните брошури в помощ на пациентите за изпълнението на Кардиометаболитния хранителен режим на Института по функционална медицина:
- Кардиометаболитен хранителен режим – Списък на храните
Кардиометаболитен хранителен режим – Седмично планиране и рецепти
ПРЕВОД: Константин Динков