Уникална изложба пренася любопитните хилядолетия назад във времето

Сред многото формални и неформални сцени на ХІV Национален тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“, който се провежда на 24 и 25 август 2019 г. на Старозагорските минерални бани, на централно място на поляната, точно срещу чешмата с минерална вода, е разположена елегантна и впечатляваща фотоизложба „Свещените скални места на България“. Автори са доц.д-р Алексей Стоев – директор на Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ и на Институт за космически изследвания и технологии при БАН, филиал Стара Загора и проф. Пенка Мъглова от Института.

В изложбата са показани астрономически паметници от българските земи, създадени и използвани за времето от енеолита до късната античност.

Археоастрономическите обекти са служили на хората от тези епохи да наблюдават небето и движението на небесните тела и да използват резултатите от тези наблюдения за нуждите на календаростроенето. Демонстрирани са автентични снимки от скално изсечените паметници „Харман кая“, „Бузовград“, „Кабиле“, „Тангардък кая“, „Марков камък“ и „Окото“ – в Шуменското плато. Направен е опит със средствата на фотографията да се покажат астрономически пасажи и светлинни ефекти по време на екстремни изгреви на Слънцето и Луната, през зрителните отвори и по линията на астрономическите вектори на скалните съоръжения. Изложени са и интересни ракурси на скалата и архитектурата на светилищни интериори, открити от археоастрономи по време на изследователски експедиции.

„Изложбата направихме специално за събора, обясни доц. Алексей Стоев.- Причината е, че самата Богородична стъпка е такъв скално изсечен паметник, който по-късно е припознат от следващите религии като сакрално място. Сега там се издига и малък параклис „Рождество Богородично“. Идеята е да покажем, че скално изсечените паметници, на практика ги има на територията на България. Култовете и практиките, които са били правени на тях през вековете, са живи и днес. На много от тези светилища се правят събори за здраве, провеждат се лечебни процедури, да не говорим че са отдавна посещавани туристически обекти. На местността Ковил, която се намира в Западните Родопи, една стара жена доста успешно, ежедневно извършва лечебни процедури. А че са успешни говори фактът, че там се стичат тежко болни от цяла Европа“.

Алексей Стоев разказа за dolap.bg, че той и проф. Пенка Мъглова, заедно с още няколко съмишленици, са първите учени, които системно изследват скално сечените паметници с оглед на астрономическото съдържание, което притежават.

„Искахме да разберем, дали там има геофизични ефекти, които влияят върху човека като цяло, било то върху неговата психология или физиология. И се оказа, че действително това е така. Всички тези скални светилища имат повишени нива на магнитното и на гравитационното полета, обясни археоастрономът. – Ние сме го публикували многократно. Всички явления и ефекти влияят и върху човека, тъй като физиологията му естествено е свързана с природната среда“.

Върху 26 цветни кадъра са показани 6 светилища, изследвани в по-ранни фази. Всички те имат астрономически ефекти в тяхната скална структура. Т.е. те така са издълбани, така са изсечени от древните хора, че позволяват да се наблюдават някои изгреви и залези на Слънцето, както например Бузовград е на залез. Но главно са изгреви на Слънцето в конкретни точно определени дни, които са супер значими за примитивния календар на древния човек.

Например скално-изсеченият паметник Кабиле, край Ямбол е ориентиран към деня на лятното слънцестоене на 21 юни. На равния източен хоризонт, Слънцето изгрява на едно специално подравнено място на паметника така щото човек, стоящ върху кръстова структура, изсечена в скалата, да може да види Слънцето, когато то се покаже на хоризонта. Заедно с това, първият лъч на Слънцето огрява и изображението на богинята Кибела, която по това време е великата богиня майка.

Намерението на доц. д-р Алексей Стоев и проф. Пенка Мъглова е за 15-то издание на събора „Богородична стъпка“ през 2020 г. да поканят партньорите си, с които работят. Те имат също интересни изследвания, свързани не само със скалните структури, но и с етнографски изследвания как се почитат паметниците във фолклора.

От следващата седмица изложбата може да бъде посетена във фоайето на Астрономическата обсерватория „Юрий Гагарин“ Стара Загора.

Росица Ранчева