Пейзажи на Атанас Михов украсяват Художествена галерия Стара Загора

На 20 август 2019 г. в западната зала на Художествена галерия Стара Загора беше открита изложба „Атанас Михов“ (1879-1975), посветена на 140-годишнината от рождението на художника. В експозицията са включени 31 живописни произведения от различни периоди от творчеството му. Картините са от фондовете на Художествена галерия Стара Загора, Софийската градска художествена галерия, Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски”, Художествена галерия Казанлък, Художествена галерия „Димитър Добрович” Сливен и частни колекции.

„Атанас Михов е сред основоположниците на съвременния пейзаж и безспорно един от най-изтъкнатите майстори в живописта. Едва тридесетгодишен създава няколко от най-емблематичните произведения в българското изкуство. Името и дългият път на изкуството му са синоним за художник, разговарящ с природата. За поколения творци неговите платна са уроци за проникновение и дарба, за радостта от творението и обичта на публиката“ – сподели проф. д-р Марин Добрев, директор на Старозагорската галерия.

Атанас Михов e роден на 24 септември 1879 г. в Стара Загора. Между 1897 и 1904 г. учи живопис при проф. Иван Мърквичка и проф. Ярослав Вешин в Държавното рисувално училище. От 1906 до 1920 г. е учител по рисуване в Скопие, Силистра, Разград, Русе. Атанас Михов е сред учредителите на Съюза на южнославянските художници „Лада” (1906) и Дружество „Родно изкуство“ (1919), сред основателите на Дружество на севернобългарските художници (1920). След 1923 г. се установява в София. Автор е на стотици творби с пейзажи от всички кътчета на страната. Негови произведения са включвани в редица престижни изложби в Рим, Венеция, Париж и т.н. Живописното му творчество играе важна роля при утвърждаването на съвременния пейзаж в българското изобразително изкуство. Умира на 21 януари 1975 г. в София.

Изложбата ще продължи до 13 септември т.г. След това ще бъде представена графична изложба от фонда на Галерията. През есента тук ще бъде показана международната изложба на акварела, която няколко варненски организации организират.

Ето какво каза още проф. д-р Марин Добрев специално за читателите на dolap.bg.

Професор Добрев, какво още се знае за Атанас Михов и пребиваването му в Стара Загора?

Роден и израснал е в крайно бедно семейство. Реално към изобразителното изкуство го насочва Георги Евстатиев. Той е една от онези фигури, които заедно с Антон Митов слага началото на художествените процеси в Стара Загора.

Трудно, изпълнено с мизерия е и следването му, което той компенсира с много голяма страст към рисуването. Талантът му откриват много рано неговите преподаватели професорите Мърквичка и Вешин и го насочват към портрета и пейзажа. Това, което вероятно по-малко хора знаят, тъй като в представата на всички Атанас Михов е един от основоположниците на реалистичния пейзаж е, че в ранните си години той се занимава с портрети. 1902, 1903, 1904 -та са години, през които неговите участия в изложби са с портрети на близки, на приятели, на интелектуалци от това време.

През 1906 г., което означава, че е още твърде млад, той е сред учредителите на много интересното дружество „Лада“, което събира творчеството на български и сръбски художници от Босна, Херцеговина и Черна гора. Т.е. през това време той показва и организационните си способности.

Веднага след завършване на Държавното рисувално училище през 1904 г. той е изпратен за кратко като учител в Скопие, след което заминава за Силистра, където е учител. Реално в Силистра, той оформя окончателно отношението си към пейзажа, като създава няколко платна, две от които и до ден днешен се считат за едни от шедьоврите на българското изкуство. След митарствата в Русе, Разград и др., през 1923 г. се установява в София и се отдава на активна творческа работа. Известно време все още е преподавател. След 30-те години е на свободна практика, което означава, че е свободен да обикаля всички кътчета на страната от единия до другия й край.

Професоре, каква е връзката на Атанас Михов със Стара Загора?

Стара Загора е родното място на Атанас Михов. Роден е непосредствено след освобождението на България от турско робство през 1879 г. Реално тук израства и се запознава с първите прояви на Антон Митов, Георги Митов, Георги Евстатиев. Така или иначе, желанието му за рисуване преминава през първите изложби, които се организират в родния му град.

След като напуска Стара Загора, за да следва, отново се завръща през 1941 и 1944 г., за да открие самостоятелните си изложби. За съжаление не рисува града. Малко преди да почине през 1975 г. отново прави две изложби в родния си град.

Какъв е поводът да вдигнете настоящата изложба?

Посвещаваме изложбата от 140-годишнината от рождението на Атанас Михов, въпреки че не е юбилей. За 125-годишнината му направихме много голяма изложба. Сега използваме кръглата годишнина, за да припомним на старозагорци, че градът ни е дал големи майстори на изобразителното изкуство, а Атанас Михов е основна фигура в пейзажа, един от стожерите му още от началото на века. Заедно с това показваме някои творби, които са малко познати на старозагорската публика.

Какво се представя от фонда на Старозагорската художествена галерия?

Нашата галерия, може би притежава най-голяма колекция от творби на Атанас Михов, като се започне от един дамски портрет от първите години до най-късните му работи от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. В изложбата има творби от Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Димитър Добрович“ Сливен, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“, Художествена галерия Казанлък и частни сбирки. Посетителите ще видят 31 работи.

Голяма част от изложбата е посветена на планината Витоша. Между впрочем, това се оказва главен проблем за него. През 1923 г. след установяването си в София, няколко години по-късно, Михов успява да построи къща-ателие в полите на Витоша с много голям прозорец, насочен към планината. От там реално той създава стотици пейзажи, като непрекъснато търси различни измерения от една и съща гледна точка.

Импресионист ли е Атанас Михов?

В работите му определено се проявяват някои импресионистични влияния, макар че всеки от тях по своему ги пречупва през съзнанието си. Работите му създадени в Силистра „Дунава край Силистра“ , „Зима“, „Ледоход на Дунава“ и пр. са творби, които определено носят импресионистични въздействия. Не случайно от този период са и най-ранните му международни прояви. През 1909-1911 г. са персоналните покани към него за участие в големия форум на изкуствата във Венеция, след това – в Рим, Париж…Едва 30 -годишен Атанас Михов явно е заявил не само пристрастието си към пейзажа, но и таланта да го пресъздава по начин, който към този момент и с основание, предизвиква интереса на публиката и на критиката.

Професор Добрев, Вие безспорно сте най-добрият познавач на изобразителното изкуство в Стара Загора. Какво е обяснението Ви, нашият град да е дал толкова забележителни майстори на четката, перото и длетото?

Няколко са причините за това. На първо място слагам мисията на най-ранните млади автори, които оформят отношението към изобразителното изкуство. Това са Антон Митов, Георги Митов, Васил Димов…Веднага след освобождението на Стара Загора Атанас Гюдженов е поканен в Стара Загора да прави стенописите. Става дума за художници, които приблизително са от едно поколение и в края на 19 в. тук правят доста свои изложби. Това оказва сериозно влияние на следващото поколение. На всичко отгоре, голяма част от по-сетнешните творци, които правят своя влог към българското изобразително изкуство, са по един или друг начин, родово свързани – с Митов, Димов, Кожухаров, Гюдженов…Т.е. за кратко време тук се появяват няколко фигури, които възбуждат интереса на младото поколение към изобразителното изкуство. Още в края на 19 в., това оформя Стара Загора като художествен център. Не случайно през 30-те години на 20 в. пишейки за Антон Митов, Протич казва, че Стара Загора е сред най-активните художествени центрове на България.

Това дава тласък на всички поколения и до ден днешен, да имат особено отношение към изобразителното изкуство. От тогава до сега, в рамките на 140-150 години, сме свидетели на този несекващ интерес на старозагорските млади хора към това изкуство.

Другият важен елемент е публиката. Още тогава, в края на 19 в., първите художници оформят у публиката и интерес, и завидна грамотност, която във времето става част от естетиката и манталитета на старозагорци.

Росица Ранчева