Скиталецът дядо Влайчо приюти духа си в „ Дом на Доброто” в родното си село Коньово

125 години след рождения си ден, духът на дядо Влайчо- пророкът от Коньово, събра в родното си село стотици българи от цялата страна. Да почетат скиталеца, чиито сърце отнемаше болката, даваше без да получава, дойдоха хиляди, от близо и далеч. Един обикновен човек, роден в далечната 1894 г., когато е основана Старозагорската епархия, посветил цял живот на Бог, отшелникът с любимата цигулка , ревностен музикант, който не заспива без Евангелието. Пуст остана само родният му дом, в който отдавна не живее никой.

Всеки един, който днес се поклони в мемориалния кът „Дом на Доброто” издигнат в селото, премина по „Алеята на ангелите”, за да достигне до храма с гранитен саркофаг. В него са положени костите на бай Влайчо, който е помагал на хората през целия си живот. Храмът носи името на Свети Стефан, първият християнски мъченик, който винаги го е напътствал, а той го почитал като свой покровител, разказва баба Мария, която днес продаваше свещи.

„Даром ми е дадено от Бога, даром го давам и аз”, е изписано на една от стените в мемориалния кът , построен във вид на лотос. На срещуположната стена четем: „ Радвайте се на трудностите, те са двигател на живота”. Паметната сбирка съдържа Библията на дядо Влайчо, до която се е допитвал, Библиите, които е дарявал на хора, снимки, документи.

Камерен ансамбъл „Арте плюс” на Старозагорската опера изпълни произведения на Моцарт, Бетовен, Бах, а почитатели на Дънов от цяла България изпълниха танца паневритмия на селския мегдан в памет на пророка. Участниците в ритуала разказаха, че някои пътували цяла нощ , за да не закъснеят. Бялото братство почита като светец  Коньовския мъдрец, за когото се разказва почти като легенда как още от детството си е прозирал в бъдещето и въпреки стоварилите му се беди, никога не отвръщал на злото със зло.

Дядо Влайчо е пророкът от народа, а легендите за него се носят от уста на уста. „Колкото е по-извисена една душа, през толкова повече изпитания ще мине“, казвал дядо Влайчо, който доживява 87 години.

През 60-те година в Република България има конкурс на ясновидците, той е първи, а Ванга – втора.

Комунистическият режим превръща в истински ад съзнателния живот на един от най-силните пророци в България – Влайо Жечев от новозагорското село Коньово. Той е известен като дядо Влайчо, въпреки че така почват да го наричат още преди да е прехвърлил Христовата възраст. Наследниците му, които не живеят в Коньово, се опитват да надникнат в тайната на агентурните разработки, да узнаят кой и за какво е донасял срещу ясновидеца и лечителя, но досието му остава под ключ. 
Сред жертвите на червената репресивна машина, утвърждаваща атеизъм, попада и дядо Влайчо. През 1948 година животът му се преобръща с главата надолу. Неочаквано, без причина, без предупреждение, комунистите го пращат първо в ТВУ- Перник, а по-късно го въдворяват в Белене, където пребивава до 1953 г. Мотивите са: “извършване на незаконни работи”. “Какъв “кабахат” ми намериха. Казаха ми, че съм лъгал хората. Аз, без да отварям писмата, знам какво пише в тях, без да ме попита човек, знам вече за какво е дошъл”, спомня си изповедта на Влайчо неговият другар от Белене Иван Ангелов от Раднево. Народната милиция обаче го преследва почти до края на живота му през 1981 г., обвинявайки го непрекъснато в шарлатанство, плашейки го със съд, за да спре да пророкува и да лекува болни.

И днес много хора си спомнят с респект и произнасят с благодарност името на пророка, което е известно и в Румъния, Гърция, Сърбия, Русия.
Първото му видение е докато пасе воловете край селото и вижда Балканската война.
Силната му дарба обаче се отприщва след тежко боледуване през 1920 г. Необикновен сън отвежда духа му в неизвестното, далеч над земята. Незнайна сила го въвежда в бяла, чиста , мраморна стая, където го очакват учениците на Господ. “… Апостолите ме видяха и ми говориха. Аз чух разговора им. Каза някой от тях: ”Ще го върнем на Земята и ще му помагаме, но кой от нас ще бъде? Те избраха първомъченик Стефан. И аз тръгнах по същия път…. “, разказва Влайчо пред роднините си.
Той винаги обича да предупреждава хората: “Аз не съм гледач, аз съм ясновидец. Казвам се Влайо. Виждам причините и последствията на нещата, минали, настоящи, бъдещи, на всички явления във времето и пространството; на хората, растенията, животните, местоположението на това, което става тук в света и на оня свят…”
В търсене на истината чрез предсказания, съдбата го отвежда при Петър Дънов, която той определя като съдбовна среща. Срещата с Учителя е случайна, но повратна в живота на пророка от Коньово. Общуването с Дънов отприщва творческата му енергия. Сам започва да създава сказки на различни теми, прави първите опити за окултни тълкувания, пише стихове, реферати и откровения. В това време пророческите му умения и лечителски дарби стават феноменални.
Пред племенниците си Мария и Жечо дядо Влайчо често казвал: “Когато отида при някой болен, който вече е безнадежден според медицината, в болния гледам как първо да събудя разкаянието му от неговите, или на родителите му, или на дядовите му грехове и да плаче със сърцето си за тях. Тогава го моля да обещае да служи на Иисуса, като оздравее. Тогава и аз го лекувам с моето присъствие, с моята вяра, придружена с неговата вяра”.
“Единствена утеха чичо намираше в Библията и книгите, те му бяха най-верните приятели. И днес пазя още томчетата на Лев Толстой, Маркс, Енгелс, Ремарк, Николай Рьорих, Петьофи, Махатма Ганди, попиваше знания от всеки”, твърди Мария Жечева.
Три знакови срещи бележат живота му.
Мистериозни за обществото остават три срещи от живота му. Първата е с цар Борис, само дни преди раждането на Симеон, посредник е царският звездоброец Лулчев. Следващата е през 1943 г., когато тримата най-големи пророци на България – баба Ванга, Петър Дънов и Дядо Влайчо, се събират в София. За повода и за обсъжданите теми и до днес витаят само догадки. В сянка остава и единствената среща на ясновидеца от Коньово с дъщерята на бившия комунистически лидер Тодор Живков – Людмила. “

„В живота се влиза само чрез любовта. Трябва да се знае, че Божественото у човека е истинският му лик… Когато обичате някого, вие обичате Бога в него… Семейството е първият обект на любовта. Вторият обект на любовта е обществото. Третият обект на любовта е цялото човечество – космосът…”,казва бай Влайчо на съселяните си в Коньово.
В негова памет днес, навръх Голяма Богородица – 15 август 2019 г., Бе открит и паметник кметът- от кмета на Нова Загора Николай Грозев.

Целият комплекс „Дом на Доброто” е върху площ от 5 дка, предоставени от община Нова Загора. За свършеното до сега са инвестирани около 700 000 лв, като по-голямата част  е от частни дарители.

Новозагорският градоначалник, който е номиниран от съпартийците си за четвърти мандат, е имал среща с народния пророк през далечната 1980 г. Тогава от него чул много неща за себе си и страната, всичко до сега се сбъднало.

„Нека хората се докоснат до личните му вещи, нека почувстват духовната му сила, за да бъдем по-смирени и по-щастливи…“, обяснява той и напомня,  че славата на дядо Влайчо избуяла след Първата световна война и дори по едно време бил далеч по-разпознаваем от леля Ванга.

Дори през 30-те години тайният съветник на цар Борис ІІІ  Любомир  Лулчев му организира среща с новозагорския феномен, за да познае дали ще му се роди престолонаследник.

Влайчо познава раждането на Симеон, но отсича:„Нито ще е царствен, нито ще царува“, от което владетелят остава много огорчен и повече не го търси.

След 9 септември 1944г. си навлича  неприязънта на новите управници, защото познава датата, на която ще се спомине партийният вожд и учител Георги Димитров. Това му коства серия от гонения и пращане в концлагер.

Днес в родното му село живеят 1200 души, каза кметът Митко Симеонов, бивш футболист. В Коньово има две църкви – православна и евангелска, но хората не забравят и своя пророк – бай Влайчо.

Д-р Румяна Лечева